Р Е
Ш Е Н
И Е № 1069
гр.Сливен, 10.10.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, девети състав в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при
секретаря Марияна Семкова, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 6075 по описа за
Предмет на производството са предявени в условията на обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на заявителя "Водоснабдяване
и канализация Сливен" ООД по подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчено на длъжника по реда на
чл. 47,ал.5 от ГПК.
В исковата молба, процесуалният
представител на ищцовото дружество „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН"
ООД твърди, че ищцово дружество има
открита партида за недвижим имот, находящ се гр. Сливен, кв. "Речица",
блока №25. Този имот е свързан към водопреносната мрежа и към него ежемесечно
се извършват доставки на питейна вода. Титуляр на тази партида за процесния
период е бил ответника по настоящия иск Д.М.А.. Доставената и консумирана
питейна вода се отчитала по тази партида от представител на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН" ООД и стойността на изразходваното количество се
фактурирало. След фактурирането за титуляра на партидата и ответник по
настоящия иск, възниквало задължение в тридесет дневен срок от издаването на
фактурата да погаси задължението си, съгласно Общите условия на ВиК оператора,
които намират приложение по отношение на всички потребители. Ако не сторил това
последният изпадал в забава и съответно дължал и обезщетение за забавено
изпълнение в размер на законната лихва за страната за съответния период.
Твърди се, че в конкретния случай
ответника не е заплатил стойността на доставената и консумирана питейна вода,
както и отведената такава, за периода 01.12.2015 год. - 31.01.2018 г.,
независимо от възникналото задължение съгласно чл. 31 ал. 2 от „Общите условия
за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - ВиК
Сливен" одобрени с Решение № ОУ-045/23.06.2006 г. на Държавна комисия за
енергийно и водно регулиране, а именно, „Потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30 дневен срок след датата
на фактуриране". Посочва се, че в чл. 42 от същите е предвидено, че „При
неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги,
потребителят дължи на В и К оператора обезщетение в размер на законната лихва,
съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, считано от
първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по
сметка на В и К оператора", поради което представляваното от мен дружество
претендира, както главница, така и мораторна лихва в размер на законната лихва
за страната, считано от датата на падежа за всяка една дължима сума, до датата
на завеждане на молбата за издаване на заповед за изпълнение в съда.
Посочено е, че предвид възникналото
задължение ищцово дружество е предприело действия за събиране на дължимите
суми, като е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК и по повод на нея е било образувано ЧГД № 2095/2018 г. по описа на PC Сливен. По посоченото дело въз
основа на извлечения от сметки е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК против длъжника и ответник по настоящия иск за заплащане цената на
доставената и консумирана питейна вода за периода 01.12.2015 г. - 31.01.2018 г.
ведно с дължимата мораторна лихва. В законовоустановения срок по делото е
постъпило възражение от страна на длъжника по връчената му заповед за
изпълнение, поради което за ищцовото дружество е налице интерес от предявяване
на настоящия иск за установяване на вземането.
Посочено е, че за периода 01.12.2015
г. - 31.01.2018 г.ищцово дружество е доставяло питейна вода в недвижимия имот,
за който има открита партида на името на ответника и съответно за него е
възникнало задължение да заплати доставената и консумирана питейна вода. Тъй
като не е сторил това в установените с Общите условия на ВиК оператора срокове,
ответника дължи на представляваното от мен „Водоснабдяване и канализация -
Сливен" ООД следните суми, които съгласно приложените извлечения от сметки
възлизат на: главница –589.32 лева представляваща стойността на доставена и
консумирана питейна вода за периода 01.12.2015 г. - 31.01.2018 г., мораторна
лихва върху главницата в размер на 71.61 лева натрупана към дата 02.04.2018 г.
или общо сумата от 660,93 лева. Сочи
се, че освен тези суми ответника дължал на ищцово дружество и разноските, които
последното е сторило в заповедното производство възлизащи на 26,00 лева. Моли съда, да признаете за установено по отношение на
„Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД гр.Сливен, че ответникът ДЪЛЖИ
на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН" ООД гр. Сливен сумата от 660.93 лева, от които главница
- 589.32 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна
вода за периода 01.12.2015 г. - 31.01.2018 г.
в имот находящ в в гр. Сливен, кв. "Речица","Блока"
№25 мораторна лихва в размер на 71.61
лева натрупана към дата 02.03.2018 год., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Моли
съда, да осъди ответницата да заплати на ответното дружество сумата от 26.00
лева представляваща направените разноски в заповедното производство.
Претендира направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от назначения особен
представител на ответника. В отговора се посочва, че предявеният иск е
допустим, както и че ответникът не е изпълнил задължението си да заплаща
стойността на предоставената услуга.
В открито съдебно заседание ищецът се
представлява от пълномощник, който поддържа предявената претенция и моли за
уважаването й. Претендира присъждане на деловодни разноски, съобразно
представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът се представлява от назначен от
съда особен представител, който не оспорва предявените искове.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищцовото дружество "Водоснабдяване и
канализация - Сливен" ООД, гр.Сливен депозирало на 11.05.2018 год. в
Районен съд Сливен заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против ответника Д.М.А. за дължими суми за доставена питейна вода и ВиК
услуги за обект, находящ се в гр. Сливен, кв. "Речица" Блока №25, за
периода от 01.12.2015 г. до 31.01.2018 г.
Въз основа на заявлението било образувано
ч.гр.д. № 2095/2018 г. по описа на РС Сливен, по което съдът издал Заповед за
изпълнение на парично задължение № 1122/15.05.2018 г. против длъжника и настоящ
ответник за следните суми: главница в размер на 589.32 лв. за доставена и
консумирана питейна вода за периода от 01.12.2015 г. до 31.01.2018г., ведно със
законната лихва за забава, считано от 11.05.2018 г. до окончателното й
изплащане, мораторна лихва в размер на 71.61 лв., начислена към 02.04.2018
год.., както и разноски в размер на 26,00 лв.
Заповедта за изпълнение била връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК. В едномесечния срок от съобщаването,
заявителят "Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД предявил
настоящия положителен установителен иск - на 01.11.2018 год.
Установява се, че за исковия период от
време ищцовото дружество издало месечни фактури за задължението на абоната -
клиент с № 34659 за адрес гр. Сливен, Блока 25.
По делото е прието заверено за вярност
копие от карнет за физически лица на името на ответника - А., от които е видно,
че е било начислявано количество потребена вода на същия абонат с № 34659, на
адрес гр. Сливен, Блока 25 в процесния период.
Видно от приложена по делото справка от
Агенция по вписвания ответникът е съсобственик на апартамент № 25 гр. Сливен,
кв. Речица, ул. „Т.М. №1.
Към дата 16.07.2019 год. няма данни в
Община Сливен, ответникът да е починал.
По делото са събрани и гласни
доказателства, като е допусната до разпит Г. П., инкасатор в ищцовото дружество
от август 2018 год.. От показанията на последната, която свидетелства се живее
в същия блок, в който живее и ответника, се установява, че последният обитава
адреса със семейството си, като му гостуват и други посетители. На 23.08.2018
год. е посетила адреса и е записала показанията на водомера, като не е
установила служебно надписани кубици – в повече от реано изразходеното. За
факта, че за отчитането на водомера на 23.08.2018 год. няма положен подпис на
потребител, свидетелят пояснява, че е присъствала съпругата на А., която не е
пожелала да положи подпис.
Изложената по-горе фактическа обстановка е
несъмнена, тъй като се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
които съдът кредитира като непротиворечиви и неоспорени от страните.
Приетото за установено от фактическа
страна, обуславя следните правни изводи:
Предявените при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.
422, вр.чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК са допустими - предявени са от
лице - заявител, разполагащо с правен интерес да установи със сила на пресъдено
нещо съществуването, респ. дължимостта на вземането си по издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, против която е подадено своевременно възражение от
страна на длъжника.
Разгледани по същество исковете се явяват
и основателни.
Предявеният положителен установителен иск
има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната
дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на
вземането си да установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост
спрямо ответника - длъжник. Ищецът носи доказателствената тежест да установи
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В конкретния казус ищцовото дружество
следва да установи по несъмнен начин обстоятелството, че ответника е потребител
на ВиК услуги, предоставяни от ищеца и, че в недвижимия имот на ответника
-абонат през процесния период са предоставяни ВиК услуги, както и техния обем и
стойност.
По делото не е спорно, че от страна на
ищцовото дружество има предоставени услуги в процесния период, не е спорно, че има
консумирана вода, както и че претендираните суми се дзължат, предвид
направеното изявления от особения представител на ответника както с отговора на
исковата молба, така и в съдебно заседание.
Направеното своеобразно признание на
исковите претенции се подкрепя и от събрания по делото доказателствен материал.
Видно от представения карнет и
показанията на св. П., ответникът е потребител на ВиК услуги в процесния имот и
на негово име е открита и водена партида. Не се ангажираха доказателства в
производството ответникът да е уведомил ищцовото дружество, че не ползва имота
или че имота е съсобствен и че там живеят други хора и следва партидата да бъде
променена. С откриване на партидата, между страните - ищцовото дружество и
ответника се сключва договор при т. н. Общи условия, които са одобрени от ДКЕВР
и влизат в сила един месец след публикуването им. Същите имат действие спрямо
всички потребители на питейна вода. Така установеното облигационно правоотношение
има действие от датата на откриване на партидата до нейното закриване или
прехвърляне.
Съдът намира съдържанието на карнета за
вярно, а воденето му - съобразно Общите условия на ВиК оператора, тъй като в
исковия период са полагани периодично, макар и не ежемесечно подписи на
потребителя срещу съответното количество потребена вода. За добросъвестното
водене на карнета свидетелства обстоятелството, че за част от процесния период
не е начислявано потребено количество вода.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
безспорно се установи по делото, че ответникът е потребител на ВиК услуги в
посочения имот, че е консумирал в процесния период отчетеното количество вода и
дължи претендираните от ищеца суми.
Предвид изложеното, съдът намира, че
предявеният главен положителен установителен иск по чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.124, ал.1 ГПК, е основателен и доказан, а от неговата основателност
следва и основателността на акцесорното вземане за мораторна лихва върху
главницата, Върху дължимата главница следва да се признае за дължима и
законната лихва за забава, считано от дата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение - 11.05.2018 год. съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед изхода на спора, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в общ размер на 761.00
лева., от които 735.00 лева, сторени в настоящото исково производство /75.00
лв. платена от ответника държавна такса, 300.00 лева внесен депозит за особен
представител и 360.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение/ и 26.00 лева,
сторени в заповедното производство по ЧГД № 2095/2018 г. по описа на РС Сливен.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422, вр.чл.415, вр.чл.124, ал.1 ГПК в отношенията между страните, че Д.М.А..,
ЕГН **********, с адрес ***, ДЪЛЖИ на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ -
СЛИВЕН" ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен,
ул. "Шести септември" № 27, представлявано от управителя В.Р., въз
основа на издадена по ЧГД № 2095/2018 г. по описа на РС - Сливен заповед за
изпълнение на парично задължение № 1122/15.05.2018 г. сумата от 589.32 лева
/петстотин осемдесет и девет лева и 32 ст./ - главница за доставена и консумирана
питейна вода за периода от 01.12.2015 г. до 31.01.2018 г. в имот находящ се в
гр. Сливен, , кв. „Речица”, ……. № 25, мораторна лихва в размер на 71.61 лева
/сдемдесет и един лев и 61 ст./, начислена към дата 02.04.2018 год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение - 11.05.2018 год. г.
до окончателно й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Д.М.А..,
ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ -
СЛИВЕН" ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен,
ул. "Шести септември" № 27, представлявано от управителя Веселин
Рашев, сума в общ размер на 761.00 лева., от които 735.00 лева, сторени в
настоящото исково производство /75.00 лв. платена от ответника държавна такса,
300.00 лева внесен депозит за особен представител и 360.00 лева заплатено
адвокатско възнаграждение/ и 26.00 лева, сторени в заповедното производство по
ЧГД № 2095/2018 г. по описа на РС Сливен.
Решението подлежи на обжалване пред
Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: