№ 169
гр. С., 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
С. Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20252200500187 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите
от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение
№ 263/03.04.2025г. по гр.д. № 4851 по описа за 2024г. на СлРС, с което е:
- ОСЪДЕНА, на основание чл.49 ЗЗД ОБЩИНА С., гр.С., бул.”Цар
Освободител“ № 1, представлявана от кмета С.Р. ДА ЗАПЛАТИ на С. А. Х.,
ЕГН: ********** от гр.С., ул.“П. **, сума в размер на 10 000 лв. /десет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, следствие непозволено увреждане, падане на заледен участък на пътя,
настъпило на 19.12.2023г. в гр.С., изразяващо се в телесно увреждане-
торзионна травма на дясна глезенна става, счупване на двете кости на
дясната подбедрица, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
30.09.2024г. до окончателното плащане;
- ОСЪДЕНА, на основание чл.49 ЗЗД ОБЩИНА С., гр.С., бул.”Цар
Освободител“ № 1, представлявана от кмета С.Р. ДА ЗАПЛАТИ на С. А. Х.,
ЕГН: ********** от гр.С., ул.“П. **, сума в размер на 2 493,11 лв. /две
1
хиляди четиристотин деветдесет и три лева и 0, 11 ст./, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, платена стойност на
фактури от 01.07.2024г., 05.07.2024г., от 17.07.2024г., от 19.07.2024г. и от
16.08.2024г., във връзка с непозволено увреждане, падане на заледен участък
на пътя, настъпило на 19.12.2023г. в гр.С., изразяващо се в телесно
увреждане- торзионна травма на дясна глезенна става, счупване на двете
кости на дясната подбедрица, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 30.09.2024г. до окончателното плащане и е осъдена ОБЩИНА -
С. да заплати на С. А. Х. сумата от 2500 лв. представляваща разноски по
делото.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство.
Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство,
атакува решението изцяло, като го счита за неправилно, необосновано и
незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон.
Заявява, че съдът неправилно е приел за доказан механизма на
инцидента, че са доказани вредите, че е доказана причинно-следствената
връзка между тях и е приел завишена стойност на обезщетението.
Твърди, че е допуснато процесуално нарушение, тъй като съдът е
кредитирал свидетелски показания относно механизма на инцидента, а
свидетелите са били допуснати само за доказване на болки и страдания. Тъй
като тези показания са недопустими, ищецът не е доказал при условията на
пълно и главно доказване както механизма на настъпване на инцидента,
така и причинната връзка с твърдените настъпили вреди. Развива подробни
съображения и се позовава на ППВС от 1959г. и съдебна практика в тази
връзка.
Също така въззивникът заявява, че е допуснато съществено
процесуално нарушение по чл. 183 от ГПК и понеже съдът не е изключил
като доказателство болничен лист № Е20233740771 от 28.12.2023г., който
не е представен в оригинал.
По-нататък сочи, че първоинстанционният съд е извършил и
неправилна преценка на свидетелските показания, довело до необоснованост
на решението му. Съдът не е отчел сериозните противоречия в показанията
2
им относно причината за заледяването, относно вида и видимостта на леда,
относно наличието на дупка, относно мястото на инцидента, както и
непълнотите и предположенията, направени от тях, след като нито един
от свидетелите не е бил очевидец на инцидента.
На следващо място въззивникът се оплаква, че е игнориран официален
документ с висока доказателствена стойност – метеорологичната справка
от НИМХ за 19.12.2023г., съгласно която температурата е била 2 градуса по
Целзий, с минимална температура от минус 0,1 гр. С, без облаци, без валежи,
само слана, като последните регистрирани валежи са били от 15 и 16.12.23г.
Тази справка се конфронтира със свидетелските показания относно
наличието на лед, което е физически невъзможно при такава
метеорологична обстановка. Съдът не е съпоставил тези данни и не е
коментирал противоречията.
Въззивникът твърди още, че са допуснати и материалноправни
нарушения при уважаване на иска за обезщетяване на имуществените вреди,
тъй като няма доказателства за извършени плащания, представени са само
фактури, но не и касови бонове.
Неправилно е приложен и материалният закон по повод отговорността
на община С.. Счита, че щом е опровергана възможността за наличие на
заледен участък, не може да се говори за бездействие от страна на
общината за почистването му.
Също така районният съд не е съобразил и нормата на чл. 108 от ЗДП,
съгласно която пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или
банкета на пътното платно и само по изключение – по платното за
движение, а от свидетелските показания става ясно, че ищцата е паркирала
на паркинг и се е подхлъзнала, а според свидетеля Г.Х.В. тротоарът е бил
наскоро ремонтиран, били са монтирани декоративно плочки и е имало
възможност за преминаване по тротоара.
Нарушенията на ищцата са в пряка връзка с настъпилия вредоносен
резултат, което означава, че е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51 ал.
2 от ЗЗД, което първоинстанционният съд не е отчел. Съдът не е обсъдили и
възражението за наличие на случайно събитие, което само по себе си също е
процесуално нарушение.
Съдът не е обсъдил всички възражения, доводи и твърдения, не е ценил в
3
цялост и в съвкупност всички доказателства, фактическата обстановка е
изградена на произволно избрани доказателства и не е мотивирано
кредитирането на едни и дискредитирането на други доказателства.
С оглед всичко изложено въззивникът моли да се отмени като
неправилно атакуваното решение и въззивният съд да се произнесе по
същество по всички релевирани доводи и оплаквания и да постанови ново
решение, с което отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и
недоказани. В условията на евентуалност моли да се отмени частично
първоинстанционното решение и да бъде редуциран размерът на
присъденото обезщетение.
Претендира разноски за двете инстанции. Представя пълномощно и
договор за правна защита и съдействие.
Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или други
процесуални искания за въззивната фаза на производството.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен
отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и развива
подробни доводи, с които оборва всички релевирани с въззивната жалба
оплаквания, заявява, че е първоинстанционният съд е постановил обосновано
и правилно решение, като е формирал вярна и обективна фактическа
обстановка, която правилно е привел към приложимите материалноправни
норми и е достигнал до законосъобразен извод за дължимост на посочените в
исковата молба суми. Развива подробна аргументация в тази насока.
Искането за допускане на разпит на свидетели е направено своевременно и
уважено от съда, съдът с протоколно определение е посочил, че приема
цитирания в жалбата болничен лист с официална заверка от работодателя
на ищцата за редовен, съдът правилно и обективно е разгледал и оценил
свидетелските показания. Не е игнорирал изцяло официалния документ от
НИМХ, още повече, че посочената в нея температура е тази на въздуха,, а и
при посочената минимална температура е ноторно, че водата замръзва.
Метеорологичната справка не може да се противопостави на
свидетелските показания, тъй като тя не се отнася за точно определеното
място. Въззиваемата страна намира атакуваното решение за мотивирано,
обосновано и законосъобразно.
С оглед изложеното моли да не се уважава жалбата, а решението да се
4
потвърди като правилно и законосъобразно. Няма заявена претенция за
разноски за тази инстанция.
В отговора няма направени нови доказателствени или други
процесуални искания.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з., въззивникът, редовно призован, не изпраща процесуален
представител по закон или пълномощие, с писмено становище, подадено чрез
пълномощник по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа въззивната жалба и моли
съда да я уважи, като отмени атакуваното решение и отхвърли исковете,
евентуално – намали размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Претендира разноски за двете инстанции, прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява лично, за нея се явява
процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който
оспорва жалбата и моли въззивния съд да не я уважава и потвърди
обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Поддържа
подадения отговор и всички, изложени в него доводи. Не претендира
присъждане на разноски, прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена
в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес
от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РС доказателства, намира, че решението е и правилно, поради което
следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението,
е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
5
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, я въвежда по подразбиране.
Изложените от въззивника оплаквания са неоснователни.
На първо място, оплакванията, релевирани с въззивната жалба
относно недопустимостта на свидетелските показания, послужили на
първостепенния съд при формиране на фактическите му констатации във
връзка с обстоятелствата, мястото и начина на настъпване на
увреждащото събитие, въззивната инстанция намира за неоснователни.
Въззивникът развива тезата, че свидетелите на ищцата са били допуснати
само за доказване на претърпените болки и страдания, а съгласно чл. 156,
ал.2 от ГПК съдът следва да разпитва и да кредитира показания на
свидетел единствено досежно обстоятелствата, за които той е бил
поискан от страната и допуснат от него, но в нарушение на тази
разпоредба, решаващият съд е излязъл извън тези рамки и е събрал показания
относно механизма на произшествието. Действително, в исковата молба са
посочени свидетели за установяване на претърпените неимуществени вреди,
но с изрично изявление в първото съдебно заседание на 06.12.2024г.
процесуалният представител на ищцата е поискал допускане до разпит на
свидетелите и относно неподдържането на пътя, както и за други
обстоятелствата, за които на страната е възложена доказателствена
тежест с доклада по чл. 146 от ГПК, и съдът е уважил това искане.
Следователно събраните гласни доказателствени средства са годни,
допустими и относими.
Собственост на общините, съгласно пар. 7 ал. 1 т. 4 от ПЗР на
ЗМСМА, са “общинските пътища, улиците, булевардите, площадите,
обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено
ползване”, което положение е закрепено и с чл. 2 т. 5 от ЗОС.
Несъмнено е, че процесната улица/път в междублоковото
пространство и паркингът, обособен на нея, са на територията на гр. С.,
вписват се в параметрите, поставени от нормата на т. 4 на пар. 7 ал. 1 на
ПЗР на ЗМСМА, респективно - попадат и в регламентацията на чл. 2 ал. 1 т.
5 от ЗОС, и са собственост на ответника-въззивник в това производство.
Освен това, съгласно правомощията си по чл. 1 от ЗОС, чрез ОС,
съгласно чл. 8 от ЗОС, общината е длъжна да управлява собствеността си
по начин, който осигурява условия за безопасно движение, съгласно
6
разпоредбата на чл. 6 ал. 1 т. 4 от ППЗДП, тя е длъжна да вземе
своевременно мерки за отстраняване на препятствията по пътя и за
осигуряване на условия за безопасно движение, още повече че аналогично
задължение е въведено в ЗП – чл. 30 ал. 4 разписва, че „изграждането,
ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите,
велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и
крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на
урбанизираните територии се организират от съответната община“.
В светлината на така систематизираната нормативна
регламентация и с оглед непререкаемо доказаното наличие на 19.12.2023г. на
непочистен лед върху обособения на платното за движение паркинг пред
блок 27 в кв. „Сини камъни“ и голяма, заледена дупка на асфалта, е видно, че
ответникът не е изпълнил свои задължения, закрепени от закона.
Произшествието е възникнало в резултат на подхлъзване върху леда, на
който ищцата е стъпила след като е паркирала лекия си автомобил на
паркинга и е слязла от него на път за работното си място, находящо се на
около сто метра, в детска градина „Елица“, гр. С. и всички претърпени от
нея имуществени и неимуществени вреди, заявени с исковата молба, са
произтекли именно от това падане.
Тук следва да се посочи, че е неоснователно и оплакването за
необсъдени противоречия в свидетелските показания относно причината за
заледяването, вида и видимостта на леда, наличието на дупка, мястото на
инцидента и направените от свидетелите предположения. Категорично
няма противоречия относно мястото на инцидента, а що се отнася до
причината за заледяването, тя е безразлична за настоящия спор, след като
не се твърди за настъпило такова вследствие на човешка дейност. Видът и
видимостта на леда също са без значение сами по себе си и не са разноречиво
описани от свидетелите, а относно самия факт на заледяване –
показанията са единодушни и еднопосочни.
Настоящият въззивен състав не споделя съображенията, наведени с
въззивната жалба относно допуснато нарушение – игнориране на официален
документ с висока доказателствена стойност – метеорологичната справка
от НИМХ за 19.12.2023г. Съдът я е взел предвид и я е ценил в съвкупност с
всички останали доказателства, а интерпретацията, предложена от
7
въззивника е произволна и спекулативна. Данните, описани в справката, са
общи за района, а не се отнасят за конкретно място и час. Освен това
посочената за 19 декември 2023г. температурна амплитуда от минус 0,1 до
2 градуса по Целзий и регистрираните на 15 и 16 декември 2023г. валежи
напълно отговарят на ноторните предпоставки за заледяване, особено в
сутрешните часове, когато се е случило събитието. Няма конфронтация със
свидетелските показания, обратното – справката ги подкрепя по принцип, а
свидетелите разполагат с предимството на личното възприемане на
условията на конкретното място в частност.
Така е установено наличието на всички, само обективни елементи, на
сложния фактически състав на деликта, въведени в хипотезата на чл. 49 от
ЗЗД, а именно – деяние – действие или бездействие, вреда, причинна връзка
между тях, противоправност на деянието и авторство на лице, на което е
възложена определена работа, като вината на последното се презумира.
Отговорността на общината като юридическо лице е с идентичен
фактически състав на общия по чл. 45 от ЗЗД, като отклонението е само
относно опосредяването на отговорността на носителя й, чрез
пораждането й заради действия на други, физически лица, на които е било
възложено от отговарящия субект, извършването на определена работа,
при и по повод на която са причинени вредите. Така тя има характер на
обективна, безвиновна и гаранционно-обезпечителна – субектът й отговаря
за виновно поведение на друго лице, без самият той да е носител на вина в
юридическия смисъл. Спрямо увредения възложителят и изпълнителят на
работата отговарят солидарно, а отношенията между тях се уреждат на
полето на друг правен институт.
Това е достатъчно за да се ангажира гражданската недоговорна
отговорност на ответника за обезвреда. На обезщетяване подлежат само
тези вреди, които са пряка последица от деликта, както имуществените,
така и неимуществените.
По несъмнен начин е доказано, че в резултат от падането ищцата е
получила счупване на двете кости на дясната подбедрица. Доказани са
телесни увреждания – торзионна травма на дясната глезенна става,
счупване на дясната тибия /голямопищялна кост/, която е спираловидна, с
неголямо разместване на фрагментите и счупване на дясната фибула /малък
8
пищял/ в областта на малеола. Извършена е оперативна интервенция и
гипсова имобилизация за срок от 35 дни. За периода от 20.04.2024г. до
27.04.2024г. тя е постъпила за лечение и рехабилитация в Специализирана
болница за продължително лечение и рехабилитация ЕООД гр.Котел. Освен
това при ищцата са се получили постоперативни усложнения - възпалителни
процеси в дисталната част на разрезите с оформяне на фистула от
медиалния ръбец. Това наложило сравнително ранно отстраняване на
остеосинтезните плаки - през м.юни - на фибулата, а през октомври и на
тибията. На 10.06.2024г. била приета в отделение по ортопедия и
травматология в МБАЛ С. към ВМА София, където отново й била извършена
оперативна интервенция. Също така по-късно, при направени рентгенови
изследвания и КТ на костите на глезена, се установило и друго усложнение
при счупванията - петниста остеопороза по типа на заболяването на Зудек,
характеризиращо се с отток предимно на дисталната част на крайника, по-
лъскава розова кожа, болки дори и през нощта, затруднени и болезнени
движения на съответния крайник, ограничаване обема на движения.
Получените счупвания на двете кости в дисталната част на
подбедрицата затруднявали основната опорна функция на долния крайник за
по-голям срок от тридесет дни и осъществявали медико биологичния
характеризиращ признак „трайно затрудняване на движенията на десен
долен крайник“.
Въззивната инстанция намира за неоснователно и оплакването, че
първоинстанционният съд е допуснал нарушение на чл. 183 от ГПК като не е
изключил като доказателствено средство болничен лист № Е20233740771
от 28.12.2023г., който не е представен в оригинал, тъй като, от една страна
съдията-докладчик е констатирал идентичност със завереното копие,
намиращо се при работодателя, а от друга – вещото лице е имало достъп до
цялата медицинска документация, намираща се в страните и в третите
лица. Освен това, дори при изключването му, не би могла да се наруши
логическата верига на събитията и правнозначимите факти на падане-
увреждане-травми-лечение, всеки от които произтича от предходния.
Както от свидетелските показания, така и от заключенията на
експерта, в чиято добросъвестност и компетентност съдът няма причини
да се съмнява, се установява, че в първите часове след счупването, болките в
9
областта на подбедрицата били много силни, дължали се на оттока и
костното триене на фрагментите пра настъпилата патологична
подвижност. Силни били болките в първите десетина дни след операцията,
след което леко намалявали, но все още със силен интензитет около 1-2
месеца. В периодите на обостряне на възпалението ищцата отново имала
по-силни болки и страдания. Болки имала няколко дни и след отстраняването
на остеосинтезините средства в рамките на около 30 дни.
Възстановителният период продължил около година, но не е завършен в
момента и ищцата не е напълно възстановена. Походката й е куцаща, с
нестабилна опора, ограничени движения в глезенната става - невъзможност
за дорзална флексия /силен дефицит на същата/ и по-леко на плантарната
флексия. Не може да се предположи точно колко ще продължи, има нужда
от продължителна рехабилитация, подходящи медикаменти, балнеолечение,
евентуално още няколко месеца.
За различните интервенции, болнични процедури, престой,
медикаменти, консумативи и т.н., ищцата е заплатила сума общо от 2 493,
11 лв.
От ДЗИ Общо застраховане, въз основа на групова застрахователна
полица по застраховка „злополука и заболяване“ ищцата е получила 120 лв.
обезщетение за временна неработоспособност, няма образувани граждански
дела срещу работодателя или застрахователно дружество.
Поради всичко изложено следва да се осъществи отговорността на
ответника за доказаните по несъмнен начин вреди, описани по-горе.
Претендираните имуществени вреди в размер на 2 493, 11 лв. са в
несъмнена връзка с лечението на увреждането, настъпило вследствие на
падането, причинено поради противоправното бездействие на ответника
чрез негови служители или натоварени от него лица по повод осъществяване
на законови задължения, свързани с поддържането на общинските пътища,
улици и паркинги за осигуряване безопасното придвижване на гражданите.
Техният размер е доказан с писмени доказателствени средства – фактури,
като възражението на въззивника, че липсва доказано плащане, тъй като не
са представени касови бонове, е неоснователно. В 4 от представените
фактури е отбелязано извършено плащане „в брой“, а в останалите 2 – „с
карта“, което представлява признание за получаване на сумите от
10
издателите на фактурите и има функцията на разписка, инкорпорирана в
счетоводния документ. Така това обезщетение следва да се присъди в пълния
претендиран размер.
По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
които са по начало без паричен или друг имуществен еквивалент сами по себе
си, законодателят е постановил опреД.ето на размера му да става въз
основа на принципите на справедливостта, съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД. Понеже няма легална дефиниция на тези принципи, съдът ги прилага
по вътрешно убеждение, но на базата на конкретните обстоятелства и
общите правови норми, като се ръководи най-вече от вида, броя и характера
на уврежданията, формата и степента на страданието, неговата
продължителност и прогнозите за развитие.
Така, от една страна е налице нарушаване на телесния интегритет и
това по дефиниция е свързано с търпене на болки от накърнената цялост,
които са били с изключително висок интензитет и са се простирали в много
продължителен период от време, и не само че не е осъществено пълно
възстановяване, а са настъпили допълнителни усложнения, предизвикали
нови и силни болки и неудобства. Освен самите физически болки, са били
съществено и трайно затруднени двигателните функции на ищцата, които
са внасяли постоянен дискомфорт в бита и ежедневието й. От друга страна
е установено и психическо страдание, свързано с емоционални преживявания,
които дават отражение върху самочувствието, спокойствието и
усещането за сигурност на ищцата, и то също обхваща значителен период
от време.
Ето защо, след преценката на релевантните обстоятелства,
въззивният съд също намира, че сумата от 15 000 лв. представлява
справедлива компенсация, като обективен еквивалент на претърпените
страдания в резултат на доказаните неимуществени вреди, от които следва
да се приспадне сумата 120 лв., получено обезщетение по групова
застраховка „злополука и заболяване“. Тъй като искът е предявен за сумата
10 000 лв. и съдът не може сам да присъди свръхпетитум без надлежно
изменение на размера му от страна на ищцата, той се явява изцяло
основателен и следва да бъде уважен в пълния му претендиран размер.
11
Основателността на главните претенции обуславя основателността, а
оттам – и уважаването на акцесорните искове за обезщетение за забава
върху присъдените суми в размер на законовата лихва, както е претендирано
от ищцата - от датата на предявяване на исковата молба на 30.09.2024г.,
до окончателното изплащане.
Няма основания за намаляването на дължимите обезщетения по реда
на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД. Това възражение на въззивника също е неоснователно.
Има само две възможности да се предизвика ефекта на намаляване
отговорността на причинителя на вредата поради принос на увредения – ако
и увреденият е действал противоправно и е обективирал виновно поведение,
или ако без неговото участие /чрез, действие, въздействие или бездействие/,
размерът на вредата би бил обективно по-малък. За да се приеме, че има
принос за настъпването или увеличаването на вредата, по смисъла на чл. 51
ал. 2 от ЗЗД, увреденото лице трябва да е осъществило обективно
определено поведение /както действие, така и бездействие/, което да е
трябвало или да е могло и да не осъществи, и трябва именно без него,
вредата да не би настъпила или да би била в по-малък размер.
Приложени към процесния казус, тези условия изобщо не се
проектират в установените факти. Несъстоятелен е аргументът на
въззивника, че ищцата е нарушила правилата за движение като е вървяла по
пътното платно, вместо по тротоара /или банкета/, който бил ремонтиран
с декоративни плочки. Установи се, че тя е паркирала автомобила си на
място, обозначено като паркинг и подхлъзването и падането са станали при
излизането от превозното средство. Дори и да е било при вървене не по
тротоара, е естествено лицето да се придвижи върху територията на
паркинга, за да достигне тротоара /за който свидетелите заявяват, че
също е бил заледен/.
Категорично несподелима е и тезата за „случайно събитие“,
доколкото заледената земна повърхност в средата на месец декември нито е
непредвидима, нито е внезапно настъпила пряко волята на ответника, нито
пък е непреодолима, въпреки усилията, които той полага – като се държи
сметка, че такива общината въобще не е положила.
Ето защо, след като крайните правни изводи на двете инстанции
съвпадат, въззивната жалба е неоснователна и като такава не следва да се
12
уважава.
Атакуваният акт следва да бъде изцяло потвърден, включително по
отношение на разноските.
С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за тази
инстанция следва да бъде възложена на въззивника и той следва да понесе
своите, както са направени, въззиваемата страна не претендира разноски и
такива не следва да й се присъждате.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно решение № 263/03.04.2025г.
по гр.д. № 4851 по описа за 2024г. на СлРС като ПРАВИЛНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13