№ 11343
гр. София, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Т. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20221110120081 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София”
ЕАД срещу П. А. М., Ф. Л. М., И. А. М. и Л. А. М., с която са предявени кумулативно
обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата П. М. да заплати на ищеца
сумата в общ размер на 2176,92 лева – главница, от която сумата 2153,60 лева,
представляваща 9/12 части от стойността на доставена топлинна енергия през периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., и сумата 23,32 лева, представляваща 9/12 части от стойността
на услугата дялово разпределение за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответницата П. М. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 379,24 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 01.05.2019 г. до 29.03.2022 г.; иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата Ф. М.
да заплати на ищеца сумата в общ размер на 241,88 лева – главница, от която сумата 239,29
лева, представляваща 1/12 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., и сумата 2,59 лева, представляваща 1/12 част от стойността
на услугата дялово разпределение за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответницата Ф. М. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 42,14 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 01.05.2019 г. до 29.03.2022 г.; иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата И. М.
да заплати на ищеца сумата в общ размер на 241,88 лева – главница, от която сумата 239,29
1
лева, представляваща 1/12 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., и сумата 2,59 лева, представляваща 1/12 част от стойността
на услугата дялово разпределение за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответницата И. М. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 42,14 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 01.05.2019 г. до 29.03.2022 г.; иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответника Л. М. да
заплати на ищеца сумата в общ размер на 241,88 лева – главница, от която сумата 239,29
лева, представляваща 1/12 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., и сумата 2,59 лева, представляваща 1/12 част от стойността
на услугата дялово разпределение за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника Л. М. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 42,14 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 01.05.2019 г. до 29.03.2022 г.
В исковата молба се твърди, че ответниците П. А. М., Ф. Л. М., И. А. М. и Л. А. М.
били клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били
приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период
били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол №
7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от
раздел ІХ на Общите условия клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок, който започвал да тече след изтичане на периода, за
който се отнасяли. Ответниците ползвали доставената от ищеца топлинна енергия до
следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 64, находящ се в гр. София, АДРЕС, с
абонатен № ******, през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., но не били заплатили
цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна
собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с „Техем Сървисис” ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото
дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни
сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, което
означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен
разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Ето
защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.
Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците за отговор, като
в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата, както следва: от ответницата П.
2
А. М. – чрез адв. В. С., от ответницата Ф. Л. М. – чрез адв. Н. И., от ответницата И. А. М. –
чрез адв. М. Л., и от ответника Л. А. М. – чрез адв. К. Б.. Всеки от процесуалните
представители оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. На
първо място се оспорва наличието на облигационни отношения по доставка на топлинна
енергия между ищцовото дружество и ответниците. В тази връзка се възразява, че никой от
тях не бил нито собственик, нито ползвател на процесното жилище през исковия период.
Оспорват наличието на сключен между ищцовото дружество и фирмата за дялово
разпределение договор, както и наличието на годно правно основание за претендиране на
суми за извършване на услугата дялово разпределение от потребителите. Оспорват
поставянето на ответниците в забава, както и дължимостта на начислената мораторна лихва.
Във всички отговори се прави възражение за погасяване на процесните вземания по давност.
Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло всеки от кумулативно
съединените искове. Всеки от процесуалните представители претендира присъждане на
направените по делото разноски, както и на дължимото за настоящото производство
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД изразява становище, че предявените
искове били основателни и доказани, като не оспорва същите.
В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, се
представлява от юрк. Михайлов. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В
хода на устните състезания юрк. Найденов моли съда да постанови решение, с което да
уважи предявените искове. Претендира направените по делото разноски, за които представя
списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответниците П. А. М., Ф. Л. М., И. А. М. и Л. А. М., редовно
призовани, не се явяват лично, представляват се от адв. К.. Процесуалният представител
поддържа подадените отговори. В хода на устните състезания адв. И. моли съда да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани по съображения, изложени в отговора
на исковата молба. Претендира присъждане на направените разноски съгласно приложен по
делото списък по чл. 80 ГПК. Депозирана е писмена защита от адв. К., в която излага
подробни доводи и съображения в подкрепа на направените искания и възражения.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Видно от приложеното по делото удостоверение, издадено от Агенция по вписванията,
ищцовото дружество е търговец с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други
дейности, обслужващи основните такива.
От удостоверение за наследници изх. № НАС-1195-1 от 20.08.2015 г., издадено от
3
Столична община, район „Искър“, се установява, че И.Д. М. починал на 08.05.2003 г. и
оставил следните свои законни наследници: ответницата П. А. М. (съпруга), А. И. М. (син) и
В. И. М. (син). Видно от съдебно удостоверение от 29.01.2018 г., издадено от Софийски
районен съд, 117 състав по гр. д. № 5539 по описа за 2018 г., в специалната книга на съда
под № 107/29.01.2018 г. бил вписан отказът на В. И. М. от наследството на покойния
наследодател И.Д. М., починал на 08.05.2003 г. А от удостоверение за наследници изх. №
СОА24-ВУ51-84 от 31.01.2024 г., издадено от Столична община, се установява, че на
24.01.2019 г. починал А. И. М., който оставил за свои законни наследници ответницата Ф. Л.
М. (съпруга), ответницата И. А. М. (дъщеря) и ответника Л. А. М. (син).
От писмо изх. № 13831/21.10.2020 г. и писмо изх. № 4162/29.03.2024 г. на
Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ се установява, че
процесният имот не се водел в регистъра на имотите от жилищния фонд на Министерството
на отбраната и не бил под управлението на изпълнителната агенция, поради което в
последната не се съхранявала продажна преписка. А видно от писмо от 14.03.2022 г. на
Столична община, район „Искър“, топлоснабденият имот не бил закупен от Столична
община.
От приобщен към доказателствения материал списък на живущите по апартаменти в
жилищната сграда на АДРЕС от 15.10.1980 г. се установява, че за апартамент № 64 била
посочена отопляема кубатура на имота от 154,16 куб. м. Списъкът съдържа подпис за И.Д.
М.. Съгласно удостоверение рег. № 7000-1148/ 04.02.2011 г., издадено от Столична община,
район „Искър“, обект Ж-1/126 (77А) бил идентичен с жилищна сграда с настоящ
административен адрес: АДРЕС, гр. София.
Не се оспорва обстоятелството, че много преди исковия период сградата, в която се
намира процесният имот, била присъединена към топлоснабдителната мрежа и започнало
ползването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. От
приложен по делото протокол от 25.02.2002 г. от общото събрание на етажните собственици
се установява, че отношенията по топлоснабдяването на сградата на АДРЕС съществували
още към 2002 г. Видно от изготвения като приложение към решението на общото събрание
на етажните собственици списък, за процесния имот с абонатен № ****** били отбелязани 3
броя радиатори и 3 броя термостатни вентили. Списъкът съдържа подпис за И.Д. М..
С договор № Д-0-67/03.06.2020 г. ищецът възложил на третото лице – помагач
извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 1 от
договора възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост
срещу възнаграждение, определено в Приложение № 2 към договора, определено въз основа
на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях.
Видно от две индивидуални справки за отопление и топла вода за периода 01.05.2018 г.
– 30.04.2019 г. и за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., един талон за допълнителен отчет
на уредите за дялово разпределение от 27.06.2019 г. и един протокол за неосигурен достъп
до ап. 64 от 23.06.2020 г., през исковия период за процесното жилище била начислена
4
топлинна енергия за отопление с 3 броя радиатори с монтирани на тях уреди за дялово
разпределение и една щранг-лира в банята на мощност, за битово горещо водоснабдяване по
данни от един водомер и за сградна инсталация на база отопляемия обем на имота по проект
– 154 куб. м. Талонът за допълнителен отчет съдържат подпис за потребител. За периода
01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. поради неосигурения достъп до имота за отчет на уредите за
дялово разпределение била начислена топлинна енергия за отопление на максимална
мощност.
Приети са като доказателства по делото Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София,
приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
„Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в
сила от 11.08.2016 г. По делото няма данни ответниците да са изразили несъгласие с тях и да
са предложили на топлопреносното предприятие специални условия, които да са намерили
отражение в подписано между страните писмено допълнително споразумение (чл. 150, ал. 3
ЗЕ). Следователно, приложените по делото Общи условия влезли в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да било необходимо изрично писмено приемане от клиентите на
„Топлофикация София” ЕАД. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия клиентите
били длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, респ. стойността на
изравнителната сметка за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасяли начислените суми. Клиентите
имали право да правят възражения пред продавача за начислената сума за топлинна енергия
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли възраженията. След
изтичане на този срок възраженията можело да се правят по общия исков ред пред родово
компетентния съд (чл. 33, ал. 3 от Общите условия). Съгласно ал. 4 на чл. 33 от Общите
условия продавачът начислявал обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не били заплатени в срока по ал. 2.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
Релевираните по делото правоотношения между страните са нормативно регулирани от
разпоредбите на Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г.), Наредба № 16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.), Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването, Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол №
7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г.
По субективно съединените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 и сл. ЗЕ:
5
Едно от основните възражения, наведени в отговорите на исковата молба и от
четиримата ответници, касае съществуването на облигационни отношения между страните.
В тази връзка ответниците възразяват, че никой от тях не е бил нито собственик, нито
ползвател на процесното жилище през исковия период. В исковата молба се твърди, че
наследодателят А. И. М., заедно с ответницата П. А. М., били собственици на
топлоснабдения имот и на това основание се явявали клиенти на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. За установяване на посоченото обстоятелство с исковата молба
са представени удостоверение за наследници на И.Д. М. и съдебно удостоверение за вписан
отказ на В. И. М. от наследството И.Д. М.. Посочените доказателства обаче установяват
единствено наследственото правоприемство между наследодателя И.Д. М. и ответниците, но
не и принадлежността на правото на собственост върху процесния имот. От приетите по
делото писма се установява, че жилището не е било нито на Министерството на отбраната,
нито на Столична община. В тази връзка остана напълно неизяснено кога и от кого е
придобит топлоснабденият имот и при какви квоти в съсобствеността. Действително, в
списъка на живущите по апартаменти в жилищната сграда на АДРЕС от 15.10.1980 г. срещу
ап. 64 е посочен И.Д. М., но това не е достатъчно доказателство за установяване
принадлежността на правото на собственост и то при наведено изрично възражение в този
смисъл от четиримата ответници. Други доказателства в тази насока не бяха ангажирани от
ищеца.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. Страната, която носи доказателствената тежест за
определен факт, следва да проведе пълно и главно доказване на този факт, т. е. да установи
по несъмнен начин осъществяването му в обективната действителност. Настоящият съдебен
състав намира, че в случая ищецът не представи несъмнени доказателства за притежаването
на правото на собственост върху процесния имот от страна на ответниците през исковия
период, въпреки че с доклада по делото беше разпределено в негова доказателствена тежест
установяването на посоченото обстоятелство. При тази доказателствена съвкупност за съда
възниква правото и задължението да приложи последиците от недоказването, а именно да
приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт е недоказан. Ищецът
не успя да докаже, че П. А. М., Ф. Л. М., И. А. М. и Л. А. М. са били собственици на
процесното жилище през исковия период, поради което съдът намира, че същите не са
имали качеството „клиент на топлинна енергия“ по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, както се
твърди в исковата молба. Направените в тази насока възражения в депозираните отговори са
основателни.
Следва да бъде посочено, че съдът няма задължение да дава указания на страната,
когато представените от нея доказателства не са достатъчни за установяване на дадено
обстоятелство. Редакцията на нормата на чл. 146, ал. 2 ГПК дава основание да се счита, че
съдът дължи указания на страните да ангажират доказателства единствено в случай че
такива изобщо не са били посочвани за твърдените от тях факти, но не и когато
доказателства са били посочени, но са непълни или не могат да установят дадения факт.
6
Дали фактът е доказан или не е въпрос по съществото на делото, освен ако ангажираните
доказателства са негодни. Противното би означавало, че ако събраните доказателства,
посочени от страната след указанията на съда по чл. 146, ал. 2 ГПК, не са достатъчни да
установят по безспорен начин съответния факт, съдът ще дължи ново указание за
провеждане на пълно доказване. Следователно, съобразно чл. 146, ал. 2 ГПК съдът не е
длъжен да указва на страните, че представените доказателства не са достатъчни. Той има
задължение само да следи дали представените доказателства са допустими (вж. Решение №
314 от 13.07.2012 г. по гр. д. № 899/2011 г., ІV Г.О., ВКС).
След като по делото не беше установено при условията на пълно и главно доказване,
че ответниците са били съсобственици на процесното жилище при посочените в молба на
ищеца от 08.06.2022 г. квоти в съсобствеността през исковия период, то следва изводът, че
същите не следва да носят отговорност и за натрупаните за същия период задължения за
топлинна енергия. С оглед изложеното кумулативно субективно съединените искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ се явяват неоснователни и
като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По субективно съединените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на
кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение. Обезщетението в размер на
законната лихва е функционално обусловено от главния дълг, поради което същото се
присъжда върху признатата за основателна претенция за главницата. С оглед изхода на
спора по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и
предвид обстоятелството, че исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД са акцесорни на първите, то
същите се явяват неоснователни и също следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По отношение на разноските:
Процесуалните представители на ответниците са поискали присъждане в тяхна полза
на дължимото за настоящото производство адвокатско възнаграждение на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съгласно посочената разпоредба адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. Това му право е установено
със закон. В този случай е налице изключение от правилата за присъждане на разноски,
установени в чл. 78 ГПК и изискващи от страната да докаже, че е направила разноски, за да
й бъдат присъдени. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски,
съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има
право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което възнаграждение се
присъжда на адвоката.
По отношение на размера на дължимото на процесуалния представител на всеки от
ответниците възнаграждение следва да бъде посочено следното. В най-новата съдебна
практика на Върховния касационен съд се приема, че след постановеното Решение на Съда
(втори състав) от 25 януари 2024 година по дело C-438/22 („Ем акаунт БГ“ ЕООД срещу
„Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД) съдът не е обвързан императивно от
7
фиксираните в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101,
§ 1 ДФЕС, определените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери не са
задължителни при определяне размера на хонорара за правна услуга, включително в
хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., при заварени правоотношения между клиент и адвокат
поради тяхната нищожност като нарушаващи забраната на чл. 101, § 1 ДФЕС (вж.
Определение № 563 от 11.03.2024 г. по ч. т. д. № 188/2024 г., II т. о., ВКС, Определение №
1079 от 11.03.2024 г. по гр. д. № 4232/2022 г., ІІІ г. о., ВКС). Възнаграждението чл. 38, ал. 2
ЗАдв. следва да бъде определено при съобразяване на вида на спора, материалния интерес,
вида и количеството на действително извършена работа и най-вече – фактическата и правна
сложност на делото (вж. Определение № 50025 от 18.03.2024 г. по т. д. № 1559/2022 г., ІІ т.
о., ВКС,Определение № 1016 от 06.03.2024 г. по ч. гр. д. № 4123/2023 г., ІV г. о., ВКС). В
конкретния случай съдът взе предвид, че участието на процесуалните представители на
ответниците в исковото производство се свежда до изготвяне и депозиране на отговор на
исковата молба и писмена защита и участие в две съдебни заседания (включително чрез
преупълномощаване на един от вече упълномощените адвокати), в което бяха събрани
допълнителни писмени доказателства, както и обстоятелството, че делото е с малка правна и
фактическа сложност, доколкото се касае за често срещан спор с топлопреносно
предприятие, по което има изобилна съдебна практика, облекчаваща значително защитата на
ответниците. При тези съображения съдът намира, че за настоящото производство следва да
бъде определено адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на всеки от
ответниците в размер от по 150 лева.
С оглед изложеното, предвид изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв., ищецът „Топлофикация София” ЕАД следва да
бъде осъден да заплати на адв. В. С., адв. Н. И., адв. М. Л. и адв. К. Б. дължимото за
настоящото производство адвокатско възнаграждение в размер от по 150 лева на всеки.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу П. А. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС, вх. В, ет. 2, ап. 64, Ф. Л. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС, вх. В, ет. 2, ап. 64, И. А. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС, вх. В, ет. 2, ап. 64, и Л. А. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС, вх. В, ет. 2, ап. 64, кумулативно
обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата П. М. да заплати на
ищеца сумата в общ размер на 2176,92 лева – главница, от която сумата 2153,60 лева,
8
представляваща 9/12 части от стойността на доставена топлинна енергия през периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 64,
находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № ******, и сумата 23,32 лева, представляваща
9/12 части от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.03.2019 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответницата П. М. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 379,24 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.05.2019 г. до 29.03.2022
г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на
ответницата Ф. М. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 241,88 лева – главница, от
която сумата 239,29 лева, представляваща 1/12 част от стойността на доставена топлинна
енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. до следния топлоснабден имот, а
именно: апартамент № 64, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № ******, и сумата
2,59 лева, представляваща 1/12 част от стойността на услугата дялово разпределение за
периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата Ф. М. да заплати на ищеца сумата в
общ размер на 42,14 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
01.05.2019 г. до 29.03.2022 г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и
сл. ЗЕ за осъждане на ответницата И. М. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 241,88
лева – главница, от която сумата 239,29 лева, представляваща 1/12 част от стойността на
доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. до следния
топлоснабден имот, а именно: апартамент № 64, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен
№ ******, и сумата 2,59 лева, представляваща 1/12 част от стойността на услугата дялово
разпределение за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата
сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата И. М. да заплати
на ищеца сумата в общ размер на 42,14 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 01.05.2019 г. до 29.03.2022 г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответника Л. М. да заплати на ищеца
сумата в общ размер на 241,88 лева – главница, от която сумата 239,29 лева, представляваща
1/12 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 64, находящ се в гр.
София, АДРЕС, с абонатен № ******, и сумата 2,59 лева, представляваща 1/12 част от
стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника Л. М. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 42,14 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 01.05.2019 г. до 29.03.2022 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв.,
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
9
директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно
село“, ул. „Ястребец” № 23Б, да заплати на адв. В. Ф. С., ЕГН **********, със служебен
адрес гр. София, АДРЕС, дължимото за настоящото производство адвокатско
възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв.,
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно
село“, ул. „Ястребец” № 23Б, да заплати на адв. Н. И. И., ЕГН **********, със служебен
адрес гр. София, АДРЕС, дължимото за настоящото производство адвокатско
възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв.,
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно
село“, ул. „Ястребец” № 23Б, да заплати на адв. М. Л. Л., ЕГН **********, със служебен
адрес гр. София, АДРЕС, дължимото за настоящото производство адвокатско
възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв.,
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно
село“, ул. „Ястребец” № 23Б, да заплати на адв. К. И. Б., ЕГН **********, със служебен
адрес гр. София, АДРЕС, дължимото за настоящото производство адвокатско
възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Слатина”, ул. „Проф. Георги Павлов”
№ 3, представлявано от управителя М.П.С. и прокуриста С.М.С., като трето лице – помагач
на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД по предявените от него искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10