Р Е Ш Е Н И Е
№
127
гр.
Велико Търново, 15.05.2023
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично заседание на двадесет и шести
април две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
При секретаря Д. С.и с участието на
прокурора от ВТОП – Весела Кърчева разгледа докладваното от съдия Матева адм. дело № 104/2023 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 от
АПК вр. чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ.
Образувано е по
предявен иск от М.Ц.Н. ***, представляван от адв. Р.В.,*** Тръново за присъждане на
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300,00 лева ведно с
лихвата върху тази сума.
В исковата молба се
твърди, че претърпените вреди представляват заплатено адвокатско възнаграждение
за защита по неоснователно образувано при ЧСИ изпълнително дело от Община
Велико Търново за събиране на местен данък върху превозните средства, установен
с АУЗ, обявен за нищожен от решаващия орган. Ищецът счита, че е налице правен
интерес за претенцията му, която е установена по основание и размер и моли
Община Велико Търново да бъде осъдена да заплати обезщетението и лихвата за
периода от постановяване на решението за обявяване на АУЗ за нищожен до
окончателното плащане. Моли за присъждане и на сторените разноски в настоящото
производство.
В съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.
Ответникът – Община
Велико Търново, чрез процесуалния си представител юк П., оспорва предявения иск
по основание. Счита за недоказано, че дадените пълномощия в изпълнителното дело
са изпълнени от адвоката и хонорарът е дължимо платен и относим към конкретното
изпълнително производство. Твърди, че адвокатското пълномощно е общо и обхваща
процесуално представителство и пред всякакви други ведомства, поради което причинно-следствена
връзка между твърдените вреди и обявения за нищожен административен акт е
опосредена. Поддържа, че незаконосъобразните действия на общината не могат да
се приемат като причина за вредите, тъй като съдебният изпълнител образува
изпълнително дело въз основа на акт, който сам преценява като годно
изпълнително основание. Моли за отхвърлянето на исковете в цялост и за присъждане
на разноски в размер на 300 лева. Подробни съображения развива в писмени
бележки.
Представителят на
ВТОП дава мотивирано заключение за основателност и доказаност на иска и предлага
същият да бъде уважен изцяло. Счита, че от доказателствата по делото се
установява наличието на всички елементи за ангажиране отговорността на
административния орган за причинени вреди в резултат на обявен за нищожен
административен акт.
След като разгледа
твърденията на страните и доказателствата по делото, административният съд
приема за установено от фактическа страна следното:
С Акт за
установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №550-1/11.07.2019 г.,
издаден от орган по приходите при Община Велико Търново, на М.Ц.Н. са установени
задължения за данък върху превозните средства за Форд, рег. № ***, притежаван и
деклариран от него с Декларация по чл. 54 от ЗМДТ № **********/26.11.2013 г., за
2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. и лихви върху тях. АУЗ е връчен по
реда на чл. 32 от ДОПК на 13.05.2021 г.
С Възлагателно писмо
№ 94ММ-7963-259/21.12.2021 г. до ЧСИ от Община Велико Търново е инициирано
образуването на изпълнително дело срещу М.Н.. На длъжника е изпратена Покана за
доброволно изпълнение № 2022728040431/07.02.2022 г., която е връчена на
08.02.2022 г. По силата на Договор за правна защита и съдействие от 09.02.2022
г. и Пълномощно, входирано при ЧСИ на 21.02.2022 г., процесуален представител
на М.Н. по изпълнителното дело е адв. Р.В.. В договора е посочено, че възнаграждението
в размер на 300 лева е платено по банков път, за което е приложена вносна
бележка от 22.02.2021 г.
Видно от
Удостоверение № 61/17.02.2022 г. на ОД на МВР – Велико Търново автомобилът Форд,
рег. №***е бил собственост на М.Н. от 26.11.2013 г. до 06.12.2013 г. В тази
връзка на 18.02.2022 г. срещу АУЗ е подадена жалба от М.Н. чрез адв. В. до директора
на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Велико Търново, който я оставя без
разглеждане поради просрочие с Решение № 8/30.03.2022 година. Това решение е
отменено по съдебен ред с Определение № 152/09.05.2022 г. по адм. д. №187/2022
г. по описа на Административен съд – Велико Търново и преписката е върната на
решаващия орган за ново произнасяне. Съобразно дадените от съда указания
директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“ е постановил Решение
№11/13.05.2022 г., с което е прогласил нищожността на АУЗ. Същото е връчено по
пощата на 24.06.2022 г. и не е оспорвано.
Предвид прогласения
за нищожен АУЗ с влязло в сила решение изпълнителното дело срещу М.Н. е
прекратено с Постановление на ЧСИ от 13.07.2022 г. на основание чл. 433,
ал. 1, т. 4 от
ГПК. Няма данни същото да е обжалвано и не се спори, че е влязло в сила.
Настоящото дело е
образувано по искова молба вх. № 876/20.02.2023 г. на М.Н. за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди, представляващи сторените в изпълнителното
производство разноски за адвокат, и съответните лихви върху тях.
Като доказателства
по делото е приета преписката по издаване и оспорване на АУЗ, заверено копие от
ИД № 202272804004331 по описа на ЧСИ Д.К. за 2022 г. и адм. д. №187/2022 г. по
описа на Административен съд – Велико Търново. Значението на тези доказателства
ще бъде обсъдено по-долу в частта за основателността на исковете.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят
искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Предмет
на настоящото производство са обективно съединени искове с правно основание чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ищецът
е физическо лице, което има правен интерес от предявяване на иск по чл. 203,
ал. 1, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ответникът – Община – Велико Търново, е
юридическо лице и надлежен пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл. 205
от АПК. Исковете са редовно предявени от надлежна страна в хипотезата на чл.
204, ал. 4 от АПК срещу субект по чл. 205 от АПК пред родово и местно
компетентен съд – Административен съд – Велико Търново, поради което са
допустими. Разгледани по същество те са неоснователни по следните мотиви:
Съгласно чл.1 ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и
юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност.
За да бъде
ангажирана отговорността на ответника по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се установи кумулативното наличие на елементите на фактическия
състав на правната норма, а именно 1. наличие на незаконосъобразни актове,
действия или бездействия, извършени от длъжностно лице при ответника лица при или по
повод административната му дейност, 2. претърпяна вреда, настъпила в
поддържания от ищеца размер на вредоносния резултат, както и 3. пряка и
непосредствена причинна връзка между тях.
В случая като фактическо
основание, въз основа на което е подадена исковата молба на М.Н., се твърди
незаконосъобразно действие на Община Велико Търново – подаване на възлагателно
писмо за събиране на публични вземания до частен съдебен изпълнител за образуване
на изпълнително дело, без да е съобразена нищожността на АУЗ предвид
обстоятелството, че в периода от 2014 г. до 2018 г. вкл. автомобилът не е бил
собственост на длъжника. Безспорно е, че АУЗ е прогласен за нищожен с влязло в
сила решение на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Велико
Търново, както и че изпълнителното дело е прекратено от ЧСИ.
От доказателствата
по делото се установява, че по силата на пълномощно и договор за правна защита
и съдействие процесуален представител на М.Н. в хода на изпълнителното
производство е била адв. В., чийто хонорар в размер на 300 лева е платен по
банков път. Видно от изпълнителното дело адв. В. е водила кореспонденция с ЧСИ и
е подавала молби /л. 40/, искала е преписи от документи по ИД /л. 44/, инициирала
е оспорването на АУЗ /л. 41/, за което е уведомила ЧСИ и след прогласяване на
нищожността му е поискала прекратяване на ИД /л. 68/. Молбата за прекратяване
на ИД е изпратена по електронна поща на 24.06.2022 г. /л. 67/ и с нея е заявено
искане за вдигане на наложените запори на банкови сметки и за възстановяване на
всички удържани по делото суми. В молбата няма направено искане за събиране на
направените разноски, вкл. за платения адвокатски хонорар.
Спорът касае
законосъобразността на действието на ответника по сезиране на ЧСИ за събиране
на вземането по издадения акт, както и причинната връзка между това действие и
направения от ищеца разход за адвокатско възнаграждение в изпълнителния процес.
На първо място, сезирането
на ЧСИ с молба не е акт при или по повод изпълнение на административна дейност,
а представлява акт на взискател спрямо длъжник по повод възникнало и изискуемо
задължение. В производството пред ЧСИ страните са равнопоставени, тоест
общината не действа като орган на власт. Налага се извод, че първата
предпоставка от фактическия състав за отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не
е налице и това е самостоятелно и достатъчно основание за отхвърляне на
исковете в цялост.
На второ място,
изборът на длъжника да ползва компетентна правна не ангажира отговорността на
общината по реда на специалния закон. Договореното и платено възнаграждение за
адвоката не е пряка и непосредствена последица от действията на взискателя,
респективно на административния орган като такъв. Това са разноски, направени
от длъжника в изпълнителното дело, които той е следвало да реализира по общия
ред на ГПК. В тази връзка трябва да се отбележи и следното: Под разноски в
изпълнителния процес следва да се разбират таксата за образуване на дело,
пропорционалната такса, която се определя от размера на вземането и начисленият
адвокатски хонорар. Тук е мястото да се обърне внимание на разпоредбата на чл.
8, ал. 3 от ЗОДОВ, според която когато закон или указ е предвидил специален
начин на обезщетение, този закон не се прилага. За събиране на разноските
ищецът в настоящото производство е имал правната възможност да направи искане в
изпълнителното производство, не се е възползвал от това свое право, и не следва
да черпи права от пропуска си да иска възстановяване на направените разноски в
производството пред частния съдебен изпълнител. С подаването на молбата за
прекратяване на ИД Н. е поискал възстановяване на всички удържани по делото
суми, но не е направил искане за събиране на направените разноски, вкл. за
платения адвокатски хонорар. Такова искане – за заплащане на направените
разноски, взискателят от своя страна е направил още с възлагателното писмо. Въпросът
за разноските в изпълнителното производство, каквито са всъщност понесените от
ищеца вреди, е свързан с общия принцип за отговорността за разноски. Тази
отговорност е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е посочено от
кого се понася в изпълнителното производство. Според чл. 79, ал. 1, т. 1, пр.
първо от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в
случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433. Нормата на чл. 433, ал.
1, т. 4, пр. първо от ГПК предвижда прекратяване на изпълнителното производство
с постановление, когато с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз
основа на който е издаден изпълнителният лист. Налага се извод, че разноските
по водене на изпълнително производство принципно не са пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие.
Те са последица и резултат от волята на лицето да се възползва от правото си да
упълномощи адвокат за извършване на определени правни или фактически действия,
в случая за такива в изпълнителното производство и същевременно за не
претендира същите по надлежвия ред в самото изпълнително дело. Изборът на
длъжника да ползва компетентна правна помощ не ангажира отговорността на
общината по реда на ЗОДОВ. Договореното, по договор за правна защита и
съдействие от 09.02.2022 г., и заплатено по банков път от М.Н., във връзка с
воденото срещу него изпълнително дело, образувано по инициатива на Община Велико
Търново, адвокатско възнаграждение, не е пряка и непосредствена последица от
действията на административен орган като такъв. Това са разноски, направени в
изпълнителното производство от длъжника, които той следва да реализира по реда
на ГПК. Т.е. не е доказана и последната от посочените по-горе предпоставки за
реализиране на отговорност по ЗОДОВ – причинно-следствената връзка на вредата с
административна дейност или актове, отменени като невалидни.
В този смисъл е
трайната практиката на ВАС по въпроса, разгледан в напълно идентични спорове –
вж. напр. Решение№ 2784/20.02.2020 г. по адм. д. № 5525/2018 г. на ВАС, Решение
№ 8245/05.07.2016 г. по адм. д. № 7490/2015 г. на ВАС и др.
За пълнота следва да
се подчертае, че приложение не намира Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по
ТД №2/2016 на ВАС, което касае адвокатските възнаграждения като имуществени
вреди от незаконосъобразни наказателни постановления преди изменението на ЗАНН
с ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г., когато не беше предвиден
специален ред в съответния процесуален закон за присъждането на разноски,
защото случаят не е такъв.
Ето защо съдът
намира, че искът не е доказан по основание, както твърди ответникът. Не е
налице първата предпоставка от кумулативно изискуемите такива по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ – незаконосъобразно действие на Община Велико Търново при или по повод
административната ѝ дейност. Отделно, не е налице и причинно-следствена
връзка на вредите с обявения за нищожен АУЗ, доколкото вредите са резултат от
избора на длъжника да ползва и плати адвокатска защита по изпълнителното дело и
същевременно да не претендира възстановяване на разноските по общия ред на ГПК
при прекратяване на изпълнителното дело.
С оглед изложеното,
настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника, поради което исковата претенция
на М.Н. се явява неоснователна и исковете следва да бъдат отхвърлени със
съответните последици от това. По тази причина разноски на ищеца не се следват,
но е основателно искането за такива за юрисконсултско възнаграждение на
ответника в размер на 300 лева.
С оглед на
гореизложеното и на основание чл. 203 и сл. АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на М.Ц.Н.
*** с цена 300 лева, представляваща претендирано обезщетение за причинени
имуществени вреди на лицето, изразяващи се заплатено адвокатско възнаграждение
за защита по неоснователно образувано при ЧСИ изпълнително дело от Община
Велико Тръново за събиране на местен данък върху превозните средства, установен
с АУЗД, обявен за нищожен, ведно с лихвата за просрочие.
ОСЪЖДА М.Ц.Н., ЕГН ********** *** да плати на Община
Велико Търново разноски за настоящото производство в размер на 300 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване и протест пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: