РЕШЕНИЕ
№ 199
гр. Кубрат, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело №
20253320100275 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по искове с правно основание чл. 124, ал.1, предл. второ
ГПК, предявени по реда на чл.416 ГПК, във вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 79 и сл.
ЗЗД.
Ищецът „АПС БЕТА България“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: ***, представлявано от Х. М. М. и П. В. чрез
юрисконсулт Е. Ц., твърди, че на 15.11.2019 г. между „Кредисимо“ ЕАД, в
качеството на кредитодател и ответника А. А. Б. бил сключен Договор за
потребителски кредит № 2124306 по електронен път по силата на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). При сключване на
този договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема
по закон. Договорът за потребителски кредит бил сключен при спазване на
изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние. По силата на сключения между страните
договор, А. А. Б. получила сумата от 300 лева, която се съгласила да върне
чрез 3 бр. вноски по 106.74 лева в срок до 10.02.2020 г., съгласно изготвен
погасителен план, неразделна част от договора за кредит. Уговорен бил и
1
фиксиран лихвен процент в размер на 41,24%, както и ГПР в размер на 50%.
Страните се договорили, че при забава на плащането на погасителна вноска
ответникът ще дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва,
ведно с всички разноски за извънсъдебно или съдебно събиране на вземането,
направени от кредитора.
На 15.11.2019 г. ответникът сключил и договор за предоставяне на
поръчителство с дружеството „Ай Тръст“ ЕООД. По силата на този договор
дружеството се задължило да сключи договор с трето лице – „Кредисимо“
ЕАД и да отговаря пред кредитодателя солидарно с А. А. Б. за всички
задължения по договора за кредит. Съгласно чл. 3 от договора за предоставяне
на поръчителство дружеството се задължило да плати всички изискуеми
задължения при поискване от „Кредисимо“ ЕАД.
На 15.11.2019 г. „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ АД сключили договор
за поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се задължило спрямо
„Кредисимо“ АД за всички задължения на Б. по договора за кредит от
15.11.2019 г. Тъй като ответникът не изпълнил в срок задълженията си по
договора, на 23.02.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД погасило дължимите от Б. суми и
уведомило длъжника за това по електронната поща посочена в договора.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021г.
„Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД прехвърлили своите вземания към
ответника по процесния договор в полза на ищеца „АПС Бета България“
ЕООД. Ответникът бил уведомен за цесията на посочената от него в договора
електронна поща с имейл от 30.03.2021 г.
Поддържа, че ответникът не изпълнил задълженията си по договора за
кредит до изтичане на крайния срок за погасяване на кредита. На 30.01.2025 г.
ищецът депозирал в РС– Ловеч, заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК против ответника, изпратено по подсъдност на РС
– Кубрат. Образувано било ч. гр. д.№ 91/2025 г., по което на 07.02.2025 г. съдът
издал Заповед № 62 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с
която разпоредил на ответника да заплати на ищеца сумите: 203.26 лв. –
неплатена главница по Договор за кредит № 2124306/15.11.2019 г., ведно със
законната лихва считано от 30.01.2025 г. до окончателното плащане; 65.77 лв.
– възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 15.11.2019
г., ведно със законната лихва считано от 30.01.2025 г. до окончателното
2
плащане; 10.22 лв. – договорна лихва, начислена за периода от 15.11.2019 г. до
10.02.2020 г.; 103.72 лв. – законна лихва за забава по договора за кредит,
начислена за периода от 15.11.2019 г. до 21.01.2025 г.; 30.19 лв. – законна лихва
за забава по договора за предоставяне на поръчителство, начислена за периода
от 15.11.2019 г. до 21.01.2025 г.; 25.00 лв. – платена държавна такса; 100.00 лв.
– юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение била връчена на
ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В изпълнение указанията на заповедния съд, ищецът предявява
настоящия установителен иск, с който моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че ответникът А. А. Б. дължи на „АПС Бета“
ЕООД гр. София сумите 203.26 лв. – неплатена главница по Договор за кредит
№ 2124306/15.11.2019 г., ведно със законната лихва считано от 30.01.2025 г. до
окончателното плащане; 65.77 лв. възнаграждение по договор за предоставяне
на поръчителство от 15.11.2019 г., ведно със законната лихва считано от
30.01.2025 г. до окончателното плащане; 10.22 лв. – договорна лихва,
начислена за периода от 15.11.2019 г. до 10.02.2020 г.; 103.72 лв. – законна
лихва за забава по договора за кредит, начислена за периода от 15.11.2019 г. до
21.01.2025 г.; 30.19 лв.– законна лихва за забава по договора за предоставяне
на поръчителство, начислена за периода от 15.11.2019 г. до 21.01.2025 г.
Претендират присъждане и на направените по настоящото дело разноски.
Ответникът А. А. Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в
*** чрез особен представител адв. Д. Г. от АК – Разград депозира писмен
отговор, с който заявява становище, че исковете са допустими, но
неоснователни. Оспорва наличието на валидна облигационна връзка между
ответника и ищцовото дружество, доколкото липсват доказателства за реално
усвояване на паричен ресурс от Б.. В случай, че съдът приеме, че по
отношение на ответницата изначално е възникнало задължение за връщане на
заемната сума по договора за кредит сключен с „Кредисимо“ ЕАД, моли съда
да приеме, че същият е недействителен по изложените в отговора подробни
съображения – не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – т.
12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7 – т. 9, поради което договорът съдържа
неравноправни клаузи. С оглед на това ако се докаже, че потребителят е
усвоил заемната сума, излага, че той следва да върне единствено и само
чистата му стойност. Сочи, че договорената годишна лихва в размер на 40.00%
надвишава четирикратно размера на законовата, от което следва, че е
3
уговорена в нарушение на добрите нрави. Счита, че клаузата за
възнаградителна лихва е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Оспорва представените Общи условия, като заявява и становище, че
договорът за поръчителство също е недействителен, поради противоречие с
добрите нрави, доколкото е сключен единствено с цел въвеждане на
допълнително задължение за длъжника. Оспорва и договорът за цесия, тъй
като липсват доказателства дали процесното вземане, ако съществува, е
реално прехвърлено.
В съдебно заседание ответникът чрез особения си представител адв. Д.
Г. депозира писмена молба, с която заявява становище, че поддържа подадения
отговор на исковата молба и направените със същия възражения. Претендира
отхвърляне на исковете като неоснователни, а в условията на евентуалност ако
съдът приеме, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение по повод договор за кредит и цесия на вземанията, както и че
тези вземания не са погасени по давност, да приеме за установено, че
ответницата дължи само чистата стойност на остатъка от предоставения в
заем паричен ресурс.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
От приложеното ч. гр. д. № 91/2025 г. по описа на Районен съд – Кубрат,
се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед № 62/07.02.2025 г. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника
за сумите, предмет на настоящото производство. Издадената заповед е била
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като в срока по чл. 415 ГПК
заявителят е предявил искове по реда на чл. 422 ГПК.
От представените с исковата молба писмени доказателства се
установява следното:
Между „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, в качеството на
кредитодател, и А. А. Б., в качеството на кредитополучател е сключен
Договор за потребителски кредит № 2124306 на 15.11.2019 г. по електронен
път чрез обикновен електронен подпис по силата на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), като при сключването на
процесния договор на ответника е предоставена цялата информация,
4
изискуема по закон. По силата на този договор „Кредисимо“ ЕАД е
предоставило на ответницата сумата 300 лв., а тя се е задължила да ги върне
чрез 3 броя вноски по 106.74 лева в срок до 10.02.2020 г., когато е падежирала
последната вноска, а при забава на плащанията било уговорено обезщетение
за забава. Също така на 15.11.2019 г., ответникът А. А. Б. е сключила Договор
за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, с който дружеството
се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице – „Кредисимо“
ЕАД и да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД солидарно с А. А. Б. за всички
задължения по Договора за кредит с „Кредисимо“ така, както те са установени
в Договора за кредит и приложенията към него, респ. съгласно чл. 3 от
Договора за предоставяне на поръчителство, дружеството се е задължило да
плати всички изискуеми задължения при поискване от „Кредисимо“ ЕАД. На
същата дата „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД са сключили договор за
поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се е задължило спрямо
„Кредисимо“ ЕАД за всички задължения на А. А. Б. по договора за кредит. На
18.02.2021 г. „Кредисимо“ ЕАД е поканило „Ай Тръст“ ЕООД да плати всички
изискуеми задължения на А. А. Б. и на 23.02.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД
заплатило на „Кредисимо“ ЕАД 203.26 лeвa (главница) по Договор за кредит;
10.22 лeвa (договорна лихва) за период 15.11.2019 г. до 10.02.2021 г. и 103.72
лeвa (обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава). С
извършване на плащането „Ай Тръст“ ЕООД на основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗД
се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор.
Ищецът твърди, че на 23.02.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД е уведомило по
електронна поща длъжника за извършеното плащане, а с Договор за продажба
и прехвърляне на вземания (Цесия) от 02.03.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД, като
цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за
потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***. Твърди се, че длъжникът
е уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща.
Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
образувано в гр.дело № 91/2025 г., като се твърди, че ответникът не е изплатил
до 10.02.2020 г., към който момент е настъпил падежа на последната дължима
по погасителен план вноска, сумата 300.00 лева, определена като главница, за
погасяване на задължението за връщане на дадената му в заем сума, на
06.02.2025 г. предявило дължимите остатъци за плащане със заявление за
5
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. д. №
91/2025 г. по описа на местно компетентния съд – Районен съд – Кубрат.
Вземането подлежи на установяване по исков ред при условията на чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като издадената по цитираното гражданско дело
Заповед № 62/07.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч. гр. д. № 91/2025 г. по описа на РС – Кубрат е връчена на ответника,
в качеството на длъжник, при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и
в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът
възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за
изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и
обстоятелства.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск има за предмет
установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на
сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. По
този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането
си, да установи по безспорен начин неговото възникване, съществуване и
дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест
да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
Ответникът, при съответно твърдение, следва да докаже фактите, които
изключват, унищожават или погасяват вземането.
В настоящия казус съдът намира, че процесният Договор за
потребителски кредит № 2124306/15.11.2019 г. е сключен в нарушение на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в Приложение № 1 към него ГПР е посочен
единствено в цифрова величина, но не е посочено кои са компонентите,
включени в тази величина. Трайно е разбирането, застъпено в практиката на
СЕС, че изискването за посочване на ГПР е нарушено, когато не са посочени
основните данни, които са послужили за неговото изчисляване (Решение от
20.09.2018 г. по дело C 448/17 на СЕС; Решение от 21.03.2024 г. по дело C
714/22 на СЕС, постановено по тълкуване на Директива 2008/48). Не е
достатъчно посочването на ГПР в цифрова величина и препращането към
Общите условия, в които е посочено, че размерът на ГПР е изчислен в
6
съответствие с Приложение №1 към ЗПК, при допускане, че страните ще
изпълняват задълженията си в съответствие с условията и сроковете по
договора. При липса на яснота относно разходите, включени в ГПР,
потребителят е лишен от възможност да извърши информиран избор на
кредитен продукт, преценявайки други сходни продукти, което е достатъчно
условие кредитът, на основание чл. 22 от ЗПК, да се счита за недействителен.
Отделно съдът намира, че посоченият в договора ГПР не е
действителният, тъй като при изчислението му не е взето предвид
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. В Решение
от 13.03.2025 г. по дело C 337/23 на СЕС, постановено по въпрос на СРС,
касаещ практика на ищцовото дружество, изрично е прието, че в хипотезата на
договор за кредит, който налага на кредитополучателя задължението да
сключи договор за поръчителство, за да получи кредита, свързаните с този
договор разходи са част от „общите разходи по кредита за потребителя“
съгласно разпоредбата на член 3, буква ж) от Директива 2008/48; следователно
съгласно буква и) от същия член те трябва да се вземат предвид при
изчисляването на ГПР. Именно такъв е настоящият случай. Видно от чл. 4 на
Договора за потребителски кредит, формално същият предоставя на
кредитополучателя възможност за избор между договор с обезпечение или без
такова, както и между два вида обезпечение.
Предвид изричната разпоредба на ал. 2 на същия член обаче,
предвиждаща че ако кредитополучателят не предостави съответното
обезпечение в определения срок, договорът не поражда действие, става ясно,
че предоставянето на обезпечението е задължително условие за сключване на
договора за кредит. Без значение е, че в конкретния случай възнаграждението
за поръчителя не се претендира, тъй като това не ревизира договора.
Съгласно цитираното Решение по дело C 337/23, член 10, параграф 2,
буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че
когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички
предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница.
7
В съдебната практика се приема, че непосочването на действителния
размер на ГПР е равносилно на непосочване на ГПР, което, по силата на чл. 22
от ЗПК, води до недействителност на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
По изложените съображения предявените искове по отношение на
вземанията за възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство,
договорна лихва, законна лихва за забава по договора за кредит и законна
лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Искът по отношение на
главницата следва да бъде уважен, като предвид основателността на главния
иск, основателен се явява и акцесорният такъв за установяване на вземането
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда (в РС – Ловеч) – 30.01.2025 г., до
окончателното изплащане на задължението.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора, разноски на ищеца се следват съразмерно с
уважената част от исковете.
Сторените от ищеца в заповедното производство разноски са в общ
размер на 125.00 лв. (25.00 лв. платена държавна такса и 100 лв. юрк.
възнаграждение), а в настоящето производство претендира такива в общ
размер на 654.60 лева, от които 54.60 лева – внесена държавна такса, 500.00
лева възнаграждение за особен представител и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение.Така съразмерно на уважената част от исковете, ответникът
следва да заплати на ищеца сумата 61.50 лв. – разноски по заповедното и
322.00 лв. – за разноски по настоящото производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, на осн.
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, че А. А. Б., ЕГН
**********, с пост./наст. адрес в с*** дължи на „АПС БЕТА България“ ЕООД
8
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от Х. М. М. и П. В. сумата от 203.26 лева (двеста и три лева и двадесет и шест
ст.) – представляваща непогасена главница по Договор за потребителски
кредит № 2124306/15.11.2019 г., сключен между ответника и „Кредисимо“
ЕАД, ЕИК *********, обезпечен с Договор за предоставяне на поръчителство
от 15.11.2019 г., сключен между длъжника и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК
*********, вземанията по които договори са прехвърлени от страна на „Ай
Тръст“ ЕООД в полза на ищцовото дружество по силата на Приложение № 1
към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 30.01.2025 г., до окончателното
изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед №
62/07.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. д. № 91/2025 г. по описа на РС – Кубрат.
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл. 23, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, предявените от „АПС БЕТА България“ ЕООД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Х. М. М. и П. В.
срещу А. А. Б., ЕГН **********, с пост./наст. адрес в ***, искове с правна
квалификация чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за
приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумите 65,77 лв. (шестдесет и пет лева и седемдесет и седем ст.) –
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 15.11.2019 г.,
ведно със законната лихва считано от 30.01.2025 г. до окончателното плащане;
10.22 лв. (десет лева и двадесет и две ст.) – договорна лихва, начислена за
периода от 15.11.2019 г. до 10.02.2020 г.; 103.72 лв. (сто и три лева и
седемдесет и две ст.) – законна лихва за забава по договора за кредит,
начислена за периода от 15.11.2019 г. до 21.01.2025 г.; 30.19 лв. (тридесет лева
и деветнадесет ст.) – законна лихва за забава по договора за предоставяне на
поръчителство, начислена за периода от 15.11.2019 г. до 21.01.2025 г.,
претендирани по Договор за потребителски кредит № 2124306/15.11.2019 г. и
Договор за предоставяне на поръчителство от 15.11.2019 г., за които суми е
издадена Заповед № 62/07.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 91/2025 г. по описа на РС – Кубрат.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 от ГПК, А. А. Б., ЕГН
**********, с пост./наст. адрес в *** да заплати на „АПС БЕТА България“
9
ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Х. М. М. и П. В. сумата от 322.00 лева (триста двадесет и
два лева, нула ст.), представляваща съдебно-деловодни разноски по исковото
производство и сумата 61.50 лева (шестдесет и един лева, петдесет ст.) –
разноски на заповедното производство, съразмерно с уважената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Разградския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
10