№ 2676
гр. София, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100500475 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 07.06.2021 г. по гр.дело № 69722/19 г., СРС, III ГО, 82 с-в
е признал за установено по предявения от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* срещу
Е. Х. И., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск, че Е. Х. И. дължи
на „Т.С.” ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ сумата от
773,22 лева, представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода
01.05.2015 г.-
на вземането и сумата 42,83 лева - главница за дялово разпределение за
периода 01.05.2015 г.- 30.04.2018 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение от 28.09.2019 г. по ч. гр. д. № 14193/2019 г. на СРС, 82 състав,
като отхвърлил иска за периода 01.05.2015 г. - 11.03.2016 г. като погасен по
давност. Признал за установено по предявения от ..Т.С." ЕАД, ЕИК
*******, срещу Е. Х. И., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ТПК иск,
че Е. Х. И. дължи на ,.Т.С." ЕАД на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
92,26 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода
25.02.2017 г. - 25.02.2019 г., ведно със законната лихва от 12.03.2019 г. до
изплащането, като отхвърлил иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над
сумата от 92,26 лева до пълния предявен размер от 95,80 лева, ведно с
лихвата върху главницата за дялово разпределение и за периода 14.04.2016 г.-
1
24.02.2017 г. Осъдил е Е. Х. И., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД,
ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 348,64 лева - разноски
в производството. Осъдил е „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, да заплати на адв.
И.Г.Д. от АК - Кюстендил, с личен № *******, на основание чл. 38, ал. 1 т. 2
ЗА сумата от 1,16 лева - адвокатско възнаграждение.
С решение от 11.11.2021 г. по гр.дело № 69722/19 г., постановено по
реда на чл.247 ГПК, СРС, III ГО, 82 с-в е допуснал на основание чл. 247 ГПК
поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение от
07.06.2021 г. по гр. д. № 69722/2019 г. по описа на СРС, 82 състав, който да се
чете по следния начин:
Признава за установено по предявения от „Т.С." ЕАД, ЕИК *******,
срещу Е. Х. И., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск, че Е. Х. И.
дължи на „Т.С.” ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ
сумата от 773,22 лева, представляваща главница за доставена от дружеството
топлинна енергия през периода 12.03.2016 г.- 30.04.2018 г ., ведно със
законната лихва от 12.03.2019 г. до изплащане на вземането и сумата 42,83
лева - главница за дялово разпределение за периода 12.03.2016 г.-30.04.2018
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение от 28.09.2019 г. по ч.гр.д.
№ 14193/2019г. на СРС, 82 състав, като е отхвърлил иска за периода
01.05.2015 г. - 11.03.2016 г. като погасен по давност.
Решението е обжалвано с въззивна жалба вх. № 25114990/08.07.2021г.
от ответницата на Е. Х. И., ЕГН **********, с адрес за кореспонденция:
гр.София, ж.к.*******, вх. ******* в частта, в която съдът е признал за
установено по предявения от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, срещу Е. Х. И., ЕГН
**********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск, че Е. Х. И. дължи на „Т.С.”
ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ сумата от 773,22 лева,
представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода 01.05.2015 г.-30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 12.03.2019 г.
до изплащане на вземането и сумата 42,83 лева - главница за дялово
разпределение за периода 01.05.2015 г. -30.04.2018 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение от 28.09.2019 г. по ч. гр. д. № 14193/2019 г.
на СРС, 82 състав, като е отхвърлил иска за периода 01.05.2015 г. -
11.03.2016 г. като погасен по давност. Признал за установено по предявения
от „Т.С.’' ЕАД, ЕИК ******* срещу Е. Х. И.. ЕГН **********, по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК иск, че Е. Х. И. дължи на „Т.С." ЕАД на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата от 92,26 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата
за периода 25.02.2017 г. - 25.02.2019 г., като е отхвърлил иска по чл. 86, ал. 1
ЗЗД за разликата над сумата от 92,26 лева до пълния предявен размер от 95,80
лева, ведно с лихвата върху главницата за дялово разпределение и за периода
14.06.2016 г.-24.02.2017 г. Осъдил е Е. Х. И., ЕГН **********, да заплати на
„Т.С." ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 348,64
лева - разноски в производството. Осъдил е „Т.С.'’ ЕАД, ЕИК *******, да
заплати на адвокат И.Г.Д. от АК - Кюстендил, с личен № *******, на
основание чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА сумата от 1,16 лева - адвокатско
2
възнаграждение с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че ответницата е
гол собственик на процесния недвижим имот, че съдът не е изчислил
правилно главницата на претендираната ТЕ, че неправилно са установени
претендираните суми за лихви, след като ищецът не е ангажирал
доказателства за датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството, че
неправилно е присъдил сумите за дялово разпределение, а те са недължими,
защото не е представено доказателство нито за основанието им, нито за
размера. Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в
обжалваната част.
Въззиваемото дружество „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.*******, представлявано от
Изпълнителния директор А. А., чрез пълномощника юрисконсулт Б.А.
оспорва същата като неоснователна.
Третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД не взема становище по въззивната
жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове по реда на чл.422 ГПК, с правно основание чл.79,
ал.1, пр.1, вр. чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т.С.” ЕАД срещу Е. Х. И., ЕГН
********** за установяване съществуването на вземания за продажна цена на
доставена топлинна енергия в размер на 773,22 лева, представляваща
главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода
01.05.2015 г. - 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 12.03.2019 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 88,62 лева за периода
14.04.2016 г. - 25.02.2019 г., 42,83 лева - главница за дялово разпределение за
периода 01.05.2015 г. - 30.04.2018 г. и 7,20 лева - мораторна лихва за
главницата за дялово разпределение за периода 30.03.2016 г. - 25.02.2019 г. за
3
топлоснабден имот в гр. София, ж.к. ******* аб. № 129201.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна
енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение, като не е заплатил и дължимата такса за дялово
разпределение. Твърди се, че ответникът е изпаднал в забава.
Ответницата в срока по чл.131 ГПК е оспорила предявените искове по
основание и размер. Направено е възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице-помагач на страната на ищеца не е изразило становище по
предявените искове.
От правна страна:
От представения по делото договор за замяна на недвижим имот оформен в
нот.акт № 104, дело № 4160/10.04.1991 г. се установява, че ответницата е
придобила собствеността върху ап.3 в гр.София, ж.к.*******, вх. *******
Няма данни за учредено върху имота й право на вещно ползване, поради
което не става ясно защо във въззивната жалба се релевират доводи за гола
собственост. При тези данни може да се направи извод, че ответницата се
явява потребител на топлинна енергия за битови нужди съгласно чл.153 от ЗЕ
(1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.), според който, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ
"Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и
действалата преди нея норма на чл. 106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
Общи условия за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-
026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР.
4
В този смисъл неоснователно се явява твърдението, че по делото не е
установено, че ответницата е потребител на ТЕ.
Неоснователно се явява и твърдението, че съдът неправилно е приложил
погасителната давност. Допусната е ОФГ, отстранена с решение от
11.11.2021 г., постановено по реда на чл.247 ГПК. Действително, размерът на
главницата е останал същият като претендираният. От депозираната по
делото СТЕ се установява, че за периода 12.03.2016 г.-30.04.2018 г., след
като е взето предвид възражението за погасителна давност, размерът на
задължението за потребена ТЕ възлиза на сумата от 997,41 лв., т.е. по-голяма
от претендираната от 773,22 лв. Сумите са изчислени правилно.
Относно иска по чл.422, ал.1 ГПК с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД в
размер на 88,62 лв. за периода от 14.04.2016 г. до 25.02.2019 г.
Следва да бъде отбелязано обстоятелството, че за процесния период са били
в сила две ОУ, тези от 03.02.2014 г. и тези в сила от 11.07.2016 г. Съгласно чл.
33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила
от 12.03.2014 г., приложими за част от процесния период, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-
дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача. Според общите условия от 2016 г., по-точно чл.33, ал.2,
„Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите по чл.32, ал.2 и
ал.3 за потребеното количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.“ В конкретния казус, при
извършеното изчисление, съдът е получил сума от 92,26 лв., като е отхвърлил
иска над 92,26 лв. до пълния предявен размер от 95,80 лв. В случая обаче, се
претендира сума в размер на 88,62 лв. и като се извади сумата от 3,54 лв., се
получава 85,08 лв. Решението следва да бъде отменено в частта, в която е
присъдена сума над 85,08 лв. до претендираните 88, 62 лв. и да бъде
обезсилено в частта, в която е определена сума над претендираните 88,62
лв. до присъдените 92,26 лв., тъй като в тази част е налице свръх
петитум.
Относно дължимостта на сумите за дялово разпределение, които според
процесуалния представител на въззивника/ответник не се дължат,
настоящата инстанция излага следните мотиви:
Съгласно чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за
топлоснабдяването, дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда
- етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл.139 а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 от ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към
нея, а в чл. 36, ал. 1 ОУ за продажба на ТЕ е посочено, че редът и начинът на
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от ФДР и се
обявява по подходящ начин на потребителя. По силата договорните
взаимоотношения между ищеца и третото лице помагач цената на услугата се
заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово
разпределение , а по силата на чл. 13, ал. 1 т. 1 ОУ на договорите за продажба
на ТЕ потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази
услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово
разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното
5
дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно чл.139
в, ал.3, т.4 ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две
относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се
определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното
дружество за заплащане на търговеца извършващ дялово разпределение
цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество. С договора сключван по реда на 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между
топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово
разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в
този по чл.140, ал.4, т.8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово
разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата
договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във
връзка с цената, защото те се определят от закона. Ето защо, съдът приема, че
законът установява задължение на купувача /потребителя/ да заплаща на
топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се
определя от договора между тях, като няма значение дали
топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или
дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово
разпределение, както е и без значение дали общите условия на
топлофикационното дружество установяват задължение на купувача
/потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на
потребителите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена, а такава е
извършена.
Относно разноските:
Ищецът е направил разноски в общ размер от 400 лв. за исковото
производство и заповедното производство, които и съобразно уважената част
от исковете възлизат на 376 лв. Ответницата следва да бъде осъдена да
доплати още 27,36 лв. за първоинстанционното производство.
На основание чл.271, ал.1, пр.1I ГПК първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта, в която е признато за установено, че
ответницата дължи лихва на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата над
присъдена сума над 85,08 лв. до претендираните 88, 62 лв. и да бъде
обезсилено в частта, в която е определена сума над претендираните 88,62
лв. до присъдените 92,26 лв.
В останалата част следва да бъде потвърдено .
В необжалваната част същото е влязло в сила.
Ответницата следва да заплати разноски за първата инстанция в размер
още на 27, 36 лв.
Въззивницата не претендира разноски за настоящата инстанция, а и няма
данни такива да се направени от нея.
Водим от гореизложеното, съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 07.06.2021 г. по гр.д. № 69722/2019 г., в частта, в която
СРС, III ГО, 82 състав е признал за установено по предявения от „Т.С."
ЕАД, ЕИК *******, срещу Е. Х. И., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК иск, че Е. Х. И. дължи на ,.Т.С." ЕАД на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата над 85,08 лв. до претендираните 88, 62 лв.
ОБЕЗСИЛВА решение от 07.06.2021 г. по гр.д. № 69722/2019 г., в частта, в
която СРС, III ГО, 82 състав е признал за установено по предявения от
„Т.С." ЕАД, ЕИК *******, срещу Е. Х. И., ЕГН **********, по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК иск, че Е. Х. И. дължи на ,.Т.С." ЕАД на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата над претендираните 88,62 лв. до присъдените 92,26 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 07.06.2021 г. в останалата част, ведно с
решение от 11.11.2021 г., постановено по реда на чл.247 ГПК.
ОСЪЖДА Е. Х. И., ЕГН **********, с адрес за кореспонденция: гр.София,
ж.к.*******, вх. ******* да за плати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.*******, представлявано от
Изпълнителния директор А. А., чрез пълномощника юрисконсулт Б.А.
направените разноски за първата инстанция в размер още на 27, 36 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца
„Т.С.” ЕАД- „Т.С. ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7