Р Е
Ш Е Н
И Е
№ / 2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ІV
състав , в публично заседание на 26.02.2018г.
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ : КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
секретар
:НИНА ИВАНОВА
разгледа
докладваното от председателя на състава
гр.
д. № 146 по описа за 2018г.
Производството
е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано
по жалба от „ Бургаска газова компания“
ЕООД, предявена от адвокат Ж.Б., срещу решение № 3389/ 18.08.2017г. по гр.д.№
5053/ 2017г. на Варненски районен съд- XLIII състав, съгласно допусната поправка на
очевидна фактическа грешка с решение № 5139/ 08.12.2017г., в частите, в
които дружеството е осъдено да заплати
на ищеца К.Г.Я. сумите :
1/ 368.30лв.-сбор
от неизплатени трудови възнаграждения за м.02., 03.2016г., със законната лихва
от датата на исковата молба; 36.73лв.- мораторна лихва за периода от
30.03.2016г., съответно от 30.04.2016г., до датата на исковата молба, на
основание чл.128, т.2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД;
2/ 200лв.-
обезщетение за неползван пратен годишен отпуск за 2015/ 2016г., със законната
лихва от датата на исковата молба; 19.39лв.-мораторна лихва за
периода 30.04.2016г.- 13.04.2017г., на
основание чл. 224, ал.1 КТ ,чл.86 от ЗЗД ;
3/ 5460лв.-
обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка , за периода от
21.03.2016г. до 13.04.2017г., със законната лихва от датата на исковата молба ,
на основание чл.226, ал. 2 и 3 от КТ и чл.86 от
ЗЗД , такси и разноски в
съдебното производство.
По
изложените съображения претендира отмяна
на решението в обжалваните части, като неправилно и незаконосъобразно, постановено
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния
закон, и разглеждане на спора по същество с отхвърляне на исковите претенции
изцяло като недоказани и неоснователни.
Въззиваемата
страна- К.Г.Я., чрез адвокат Б.Д., оспорва жалбата в срока за писмен отговор. Моли
решението да бъде потвърдено и да се присъдят направените в производството съдебни
разноски.
Съставът
на Варненския окръжен съд, съобразно становищата на страните и доказателствата
към делото, преценявани при условията на чл. 269 ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК ,
констатира :
Решението е валидно и допустимо.Не е
обжалвано в частите, в които предявените искове за отхвърлени, за разликите от
присъдените размери до претендираните с исковата молба.
По възраженията за
незаконосъобразност в останалите части на решението приема следното :
Страните са сключили безсрочен
трудов договор № 130/ 17.06.2015г. с допълнително споразумение № 015/
17.06.2015г., по силата на който ищецът К.Г.Я. е изпълнявал длъжността „
продавач, разносна търговия“ с код по НКПД 52430002 , при посочените условия. Според
клаузите в т.7 и 8 трудовият договор може да се прекрати с предизвестие с 30-дневен
срок, а в останалите случаи- съгласно разпоредбите на КТ и приложимите
нормативни актове.
С молба от 11.03.2016г. К.Я. е
уведомил работодателя, че желае прекратяване на ТПО, на основание чл.325,ал.1
от КТ. В евентуалност, ако искането не бъде уважено, молбата следва да се счита
за предизвестие по чл. 326, ал.1 от КТ. Едновременно с това е отправил искане
за оформяне на трудовата книжка. Ответникът не оспорва, че молбата е изпратена
по пощата от разпитания по делото свидетел Павел Събев.
С оглед представените протоколи и
показанията на свидетелите посочени от ищеца, приема за установено
обстоятелството, че на 20.03.2016г. е подписан приемо - предавателен протокол
за предадените от служителя парични суми
и документи, и обстоятелството, че считано от 21.03.2016г. не е бил допуснат до
работа.
Със заповед № 58 / 19.04.2016г. ,
издадена във връзка с докладна записка от 08.04.2016г., ищецът е поканен да
даде писмени обяснения и представи доказателства по поставените въпроси.
Приобщени към делото са преписи от депозираното „ Обяснение“, както и заявление с което отново е поискал от
работодателя да се произнесе по молбата за прекратяване на трудовия договор по
взаимно съгласие, на основание чл. 325 КТ, съответно да му се изплатят
полагаемите суми, представляващи трудово възнаграждение за м. февруари 2016г.,
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, и да бъде върната трудовата
му книжка с нанесен трудов стаж.
По основателността на предявените
искове :
1.Искът
за неизплатено трудово възнаграждение е доказан по основание и частично по
размер, в каквато насока се преценяват писмените доказателства за договорено и
неизплатено възнаграждение от работодателя, съответно за м.февруари 2016г. в
размер на 120лв., и за м.март 2016г.,период 01.03.2016г.-21.03.2016г.,в размер
на 248.30лв.,обсъдени поотделно и в съвкупност от първостепенния съд.
При отсъствието на конкретни
възражения в предмета на въззивен контрол, решението в посочената част следва
да бъде потвърдено.
2.
Искът с правно основание чл. 224, ал.1
от КТ , за сумата 200лв.- обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
за 2015г.- 6 работни дни, е основателен и доказан в посочения размер.
Възражението за незаконосъобразност
на решението в посочената част се поддържа с твърдението за валидно трудово
правоотношение, непрекратено към датата на предявения иск.
Не
кореспондира с доказателствата към делото.
Не е оспорен факта на депозираното
искане за прекратяване на трудовия договор, отправено по пощата с молбата от
11.03.2016г. След като работодателят е запознат с предложението на ищеца да
бъде освободен по взаимно съгласие в хипотезата на чл.325, ал.1 от КТ, той може
в 7-дневен срок за вземе отношение и уведоми другата страна. Спрямо ответника
този срок започва от датата следваща получаването на молбата-18.03.2016г. В
законния срок предложението не е прието. Липсата
на подпис върху молбата не е определяща за това производство, предвид
индивидуализиращите данни за работника- три имена, ЕГН, длъжност. Правилно е
становището, че в случай на съмнение за достоверността на волеизявлението,
направено в писмена форма, работодателят е можел, проявявайки дължимата грижа и
добросъвестност, да уведоми работника за този пропуск и предостави подходящ срок за отстраняването
му.
Същественият за спора въпрос е относно предвидената в чл.326, ал.1 от КТ възможност да бъде упражнено субективното право
на прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работника /
служителя с предизвестие.
Молбата от 11.03.2016г. има характер
на предизвестие до работодателя за едностранно прекратяване на трудовия договор
при условие, че не бъде постигнато взаимно съгласие. Производството е облекчено
относно задължението му да мотивира своето искане, тъй като предвидените
законови последици настъпват веднага с изтичане на определения 30-дневен срок , на основание чл.335, ал.2,
т. 1 от КТ.
Ответникът не отрича,че е запознат
със съдържанието на молбата от 11.03.2016г. Потвърден е факта, че след нейното
получаване на 21.03.2016г. е ограничил достъпа на ищеца до работното му място,
което опровергава твърденията в писмения отговор, че той самоволно е
напуснал.За същите обстоятелства преценява показанията на свидетелите Д.С.и П.С.като
непротиворечиви и конкретно дадени.
На по-късна дата са изискани писмени
обяснения съгласно заповед № 58/ 19.04.2016г., включително за неявяване на
работа за периода от 22.03.2016г. до 19.04.2016г. Заповедта, предхождана от
доклад за допуснати нарушения от работника, както и писмените обяснения, са
елементи на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, които нямат
правно значение за настоящия спор, доколкото такъв резултат не е постигнат.
Работодателят е допуснал нарушение
на своите задължения да информира работника за неговия трудов статус, след като
е запознат с искането му за прекратяване на трудовия договор- с молба от
11.03.2016г., доставена от куриер на 18.03.2016г, поддържано в заявлението,
доставено от куриер на 09.06.2016г., и след като е ограничил възможността
реално да полага труд на заеманата длъжност на 21.03. 2016г.
Трудовото правоотношение следва да
се счита прекратено по реда и при условията на чл. 326, ал.1 и 2 от КТ, с
едностранно предизвестие от работника, след изтичане на 30-дневния срок. Този
извод следва от анализа на фактите и обстоятелствата по делото, приетите на основание чл.161 от ГПК, поради
неизпълнение на разпореждането на районния съд с определение №6112/ 2017г., да
бъде приобщено цялото трудово досие на ищеца, включително всички молби,
регистрирани искания, съобщения , заповеди и писмени обяснения, които са
представени избирателно от ответника.
Възникналото трудово правоотношение
следва да се счита прекратено в последния ден от определения 30-дневен срок на
предизвестието, обусловено от волеизявлението на ищеца за прекратяване при
условията на чл.326,ал.2 от КТ. Срокът започва да се изчислява от деня,
следващ определения за отговор по
чл.325, т.1 от КТ, и изтича на 25.04.2016г., когато ex lege договорът се счита прекратен,на основание чл.335 ал.2,т.1 от КТ.
В срока на предизвестието може да настъпи промяна по взаимно съгласие на
страните или факт с правно значение, който съставлява основание за прекратяване на трудовия
договор, различно от посоченото.
Действията на работодателя по
недопускане до работа, доколкото се отнасят до факт, който е извън
разглежданата хипотеза, са без правно значение за спора. Не може да се приеме,
че ТПО е прекратено на 21.03.2016г. в срока на предизвестието, който срок
реално не е започнал да тече.
Съобразно изложеното трудовото
правоотношение е прекратено по реда на чл. 326, ал.1 от КТ след изтичане на
30-дневен срок на предизвестието, на
25.04.2016г. Считано от тази дата работодателят е в забава за
неизплатените обезщетения, включително и относно неползвания платен годишен отпуск.
Възражения по размера на присъденото
обезщетение, на основание чл.224, ал.1 от К,Т не са изложени във въззивната
жалба. При определяне размера на обезщетение районният съд е съобразявал броя
на отработените дни за съответната година, ползваният платен отпуск за 2015г. и
за 2016г., установен със свидетелски показания, и брутно трудово възнаграждение
за посочения период. В тази част решението е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
3.По
иска с правно основание чл.226, ал. 2 от КТ :
С решението е присъдена сумата
5460лв., представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка
на ищеца К.Г.Я., доказано в периода от 21.03.2016г. до 13.04.2017г., със
законната лихва от датата на исковата молба- 13.04.2017г.
Искът е доказан по основание.
Съгласно чл. 226, ал.2 и 3 от КТ работодателят и виновните длъжностни лица
отговарят солидарно към работника или
служителя за вредите, които той е претърпял, поради незаконно задържане на
трудовата му книжка , след като трудовото правоотношение е било прекратено.
Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение, изчислено за
периода от прекратяване на ТПО до датата
на изпълнение -предаване на трудовата книжка.
Следва да се приеме за безспорен
факта на предаване на трудовата книжка от ищеца на работодателя при сключване
на договора - чл. 348,ал.1 КТ и чл.1 от НТКТС., установен със свидетелски
показания. С депозираните молби е поискал да бъде върната от работодателя след
вписване на трудовия му стаж. Задължението не е изпълнено до датата на иска.
. Приложими към конкретното
правоотношение са разпоредбите на чл.347- 350 от КТ, чл.1-6 от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж, в
редакцията на ДВ, бр. 73 от 17.09.2010, в сила от 28.08.2010г.
Според императивните изисквания на
чл. 350 , ал.1 от КТ и чл.6, ал.1 от НТКТС работодателят следва да оформи
трудовата книжка при прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата
книжка не се намира при него , следва да се изиска от работника / служителя за
оформяне, като моментът на нейното връщане след отразяване на необходимите
данни според съдържанието на чл. 6, ал.2 от Наредбата съвпада с
представянето на този документ и съответно с прекратяването на трудовото
правоотношение. Първоинстанционният съд е съобразил, че това задължение на
работодателя е носимо, а не търсимо, т.е. в негова тежест е изпълнението на
законовите изисквания за своевременно оформяне на трудовата книжка предвид
нейното значение на официален удостоверителен документ за всички вписани факти
и обстоятелства, но е направил погрешен извод за датата на падежа.
Ответникът е освободен от
имуществена отговорност при забавено изпълнение на задължението да върне
трудовата книжка, непосредствено след издаване на заповедта за прекратяване на
трудовия договор, ако отправи писмена покана до работника /служителя да се яви за получаване / оформяне/ на
съответните документи. Писмо с обратна
разписка по смисъла на чл. 6, ал.3 от НТКТС ще легитимира работодателя като изправна страна по
отношение на неговото задължение да оформи и върне трудовата книжка
едновременно с прекратяване на трудовото правоотношение. В конкретния случай
това изпълнение не е доказано.
Със
заявлението от 09.06.2016г., получено на същата дата от работодателя , ищецът е
отправил покана за връщане на трудовата книжка, оформена с нанесен трудов стаж,
като е определил срок за изпълнение до 25.06.2016г. Ответникът е в забава след
посочената дата. Следва да понесе имуществена отговорност за несвоевременното предаване на трудовата книжка , считано от
настъпване на падежа- 26.06.2016г. до
датата на исковата молба- 13.04.2017г.
Дължимото обезщетение посочения
период, изчислено при БТВ за последния пълен отработен месец- 435.16лв., е в размер на 3738.42лв.и се дължи със
законната лихва от подаване на исковата молба- 13.04.2017г., на основание чл.
226, ал. 2 и 3 КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Решението следва да бъде отменено в
частта, в която е присъдено обезщетение по чл. 226, ал.2 и 3 КТ, за разликата
над 3738.42лв. до 5460.00лв., и за периода от 21.03.2016г. до 25.06.2016г., и в
посочената част претенцията да се отхвърли като недоказана и неоснователна.
Съобразно този резултат следва да бъде отменено и в частта на присъдената
държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК, за разликата над 349.52лв. до
присъдената в размер на 418.40лв.
На основание чл.271 и чл. 280, ал. 2 ГПК , съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение
№ 3389/ 18.08.2017г. по гр.д.№ 5053/ 2017г. на Варненски районен съд- XLIII състав, с допусната поправка на
очевидна фактическа грешка с решение № 5139/ 08.12.2017г., в частите, в
които „Бургаска газова компания“ ЕООД,
ЕИК *********, е осъдено да заплати на К.Г.Я., ЕГН- **********, обезщетение за
незаконно задържане на трудовата книжка, за разликата над 3738.42лв. до
5460.00лв., и за периода от 21.03.2016г. до 25.06.2016г.,със законната лихва от
датата на исковата молба , на основание чл. 226, ал. 2 и 3 КТ, чл.86 от ЗЗД, и
относно присъдената държавна такса,на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, за разликата
над 349.52лв. до 418.40лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЯ
иска, предявен от К.Г.Я. срещу „Бургаска газова компания“ ЕООД, ЕИК
*********, за разликата над 3738.42лв. до 5460.00лв., и за периода от
21.03.2016г. до 25.06.2016г.,със законната лихва от датата на исковата молба ,
на основание чл. 226, ал. 2 и 3 КТ и чл.86 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в
едномесечен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.