Решение по дело №6/2020 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 200
Дата: 6 юли 2020 г. (в сила от 28 април 2021 г.)
Съдия: Георги Димитров Василев
Дело: 20202330200006
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 януари 2020 г.

Съдържание на акта

           РЕШЕНИЕ

№200/6.7.2020г.                 06.07.2020 г.                                    гр.Ямбол

                                 

                               в името на народа

 

Ямболският районен съд, Наказателно отделение, V-ти състав, на четвърти юни, две хиляди и дванадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                                             Председател: Георги Василев

                                                       

                                                                              Членове:1……………...

 

                                   2……………...

 

секретар Е. В.,

прокурор… …………….,

като разгледа докладваното от съдия-докладчик Г.Василев АНД№ 6/2020 г. по описа на ЯРС, за да се произнесе  взе  предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на И.Г.В. *** против наказателно постановление /НП/№ 19-0814-000275/12.12.2019г. на Началника на РУ-С. при ОД на МВР-Я., с което за нарушаване на чл.103 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/, на основание  чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично в с.з. и пледира чрез упълномощен адвокат за отмяна на НП, като се навеждат доводи, че жалбоподателят не е видял стоп-палката на полицейските служители и затова не е спрял, за да му бъде извършена проверка. Претендират се и разноските по делото.

Вьззиваемата страна, редовно призована, чрез представителя си пледира НП като законосъобразно да бъде потвърдено, т.к. от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е извършил административното нарушение. Претендират и разноските по делото.

 

Сьдьт, след като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

 

На 15.11.2019 г. на жалбоподателя И.В. е съставен АУАН от св.А.Т. *** при ОД на МВР-Я., затова че на 14.11.2019 г., около 22,45 ч., в гр.С., обл.Я. на ул.***, в близост до кръстовище с ул.***, при управление на л.а.”БМВ 520 Д” с ДК№ ***, собственост на друго лице, в посока за СУ“***“, не спрял при подаден ясен сигнал за спиране със стоп-палка от полицейски автомобил/автомобилен патрул – 1/ от служител на РУ – С. – св.А.С., а продължил движението си по ул.***, без да спре плавно в най-дясната част на платното за движение, като дори ускорил рязко скоростта на движение в посока „Гробищен парк“. Жалбоподателят бил последван от полицейския автомобил, управляван св.А.Г., но след като нарушителят ускорил значително скоростта си полицаите преустановили преследването му. Очевидци на движението на жалбоподателя и патрулния автомобил били свидетелите М.П. и П.П..

Св.Ат.Т., след като установил нарушението по докладната записка, която му била предоставена, обяснил на жалбоподателя какво нарушение е извършил, съставил и връчил АУАН на жалбоподателя в присъствието на колегите си – полицаите А.С. и А.Г..

Жалбоподателят подписал и получил АУАН, като посочил писмено, че има възражения, които не изложил пред актосъставителя.

На 12.12.2019 г. началникът на РУ-С. издал НП, с което наложил на жалбоподателя посочените по-горе наказания.

          Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните по делото и кредитирани гласни/показанията на свидетелите-полицаи и показанията на свидетелите М.П. и П.П./ и писмените доказателства - АУАН, НП и справка от Сектор“ПП“-Я. при ОД на МВР-Я. - прочетени на основание чл.283 от НПК, които са логични, последователни и безпротиворечиви.

Сьдьт кредитира изцяло показанията на свидетелите-полицаи и св.П.П., относно това, че жалбоподателят е управлявал процесния автомобил и не е спрял на подадения сигнал със стоп-палка, който е видял, че на кръстовището на ул.*** и ул.*** е имало осветление, което е работило, че е ускорил движението си, за да не бъде проверен от полицаите, които добросъвестно са изпълнявали своите задължения и не са заинтересовани от изхода на делото, като от техните показания и показанията на св.П.П. се установява, че жалбоподателят е извършил горепосоченото нарушение на ЗДвП. Показанията на св.П.П., който не е в добри отношения с жалбоподателя се подкрепят от показанията на полицаите, които са установили нарушението, поради което съдът ги приема за достоверни.

Съдът не кредитира само онази част от показанията на св.М.П., в които се сочи, че на процесното кръстовище е било тъмно, защото в тази част показанията на свидетеля се опровергават от показанията на останалите свидетелите. В тази връзка съдът прие за достоверни показанията на св. Ат.С. от с.з., в които той заяви, че е било светло на процесното кръстовище, имайки предвид, че процесното нарушение не е единственото, което е санкционирал и е имало и други случаи по време на неговите дежурства, поради което е нормално да не може веднага да си спомни всички подробности по случая.  

 

От така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:

 

          Жалбата е допустима и подадена в срок от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА по следните сьображения:

          АУАН и НП са законосъобразно издадени, в съответствие с всички изисквания на ЗАНН.

          След внимателен анализ на всички приложени по делото писмени доказателства и кредитираните от съда гласни доказателствени средства, от материалноправна страна се установява категорично, че жалбоподателят умишлено не е изпълнил подадения сигнал към него за спиране на МПС, т.к. добре е знаел, че не е изряден като водач на МПС, имайки предвид и показанията на св.П.П. от с.з. Сигналът на полицейския служител е бил своевременен, ясен и видим. Този сигнал е бил подаден съобразно изискванията на чл.103 от ЗДвП и не е съществувало и най-малко съмнение в това, че сигналът за спиране е бил предназначен за друг водач на МПС, след като пред автомобила на нарушителя не е имало други автомобили. В тази връзка са и показанията на свидетелите-полицаи и показанията на св.П.П.. Сьдьт не приема за основателно искането в жалбата и в пледоарията на процесуалния представител на жалбоподателя за отмяна на НП, т.к. това искане не е подкрепено с категорични доводи и се оборва не само от показанията на полицаите, успели да възприемат лицето, което е управлявало МПС, а и от показанията на св.П.П., от които е видно, че в момента на подаване на сигнала за спиране около нарушителят не е имало никакви автомобили или препятствия, които да са попречили на нормалното възприемане на този своевременно подаден сигнал, имайки предвид и изключително близкото разположение на двата автомобила един до друг. В този смисъл и контролният, и наказващият органи са посочили правилно, че е нарушена материалната разпоредба на чл.103 от ЗДвП и следва да се приложи административнонаказателната разпоредба на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, по които е й ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. Правилно и законосъобразно е определен и размера на санкциите „глоба“ и „лишаването от право да се управлява МПС“ на максимума, предвиден в закона, след като е отчетено, че жалбоподателят е многократно наказван по ЗДвП, включително и по чл.103 от ЗДвП. Правилно е приложена разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като е отчетено и опасното шофиране на нарушителя, след като е възприел подадения му сигнал за спиране. В тази насока, съдът изцяло приема за основателна аргументацията на представителя на ОД на МВР-Ямбол за потвърждаване на НП и отхвърля като неоснователни доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за отмяна на НП като незаконосъобразно или за намаляване на размера на наложените санкции.  

          С оглед изложеното, сьдьт счита, че НП следва да бьде потвърдено като законосъобразно, като с така наложените наказания ще се постигнат целите на административното наказание по чл.12 от ЗАНН.

          При този изход на делото, съдът счита, че следва да се уважи искането на представителя на ОД на МВР-Я. за присъждане на разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. по чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

 

          На основание чл.63, ал.1 от ЗАНН и чл.143, ал.3 от АПК, сьдьт

 

Р     Е     Ш     И     :

 

          ПОТВЪРЖДАВА НП 19-0814-000275/12.12.2019г. на Началника на РУ-С. при ОД на МВР-Я., с което на И.Г.В. ***, ЕГН: **********, за нарушаване на чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200/двеста/лв. и  „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6/шест/месеца.

          ОСЪЖДА И.Г.В. *** ДА ЗАПЛАТИ направените по делото разноски от ОД на МВР-Я. в размер на 100/сто/лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.  

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Я. в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

                                                                          

                                                                                       Районен сьдия: