Номер 4529 Година 27.11.2019 Град ПЛОВДИВ
Пловдивски Районен съд XIII граждански състав
На тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №15074 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
С исковата си молба ищецът Е.П.Х. ЕГН ********** с постоянен адрес: ***, апарт. 19, съдебен адрес:***, ****, чрез адв. А.Н. против Г. Д.И. ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от
700,0 лева, която ответника се задължил да и върне/възстанови/, поради частично направен ремонт в апартамента й (банята; тоалетната и кухнята), находящ се на адрес: ****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозирането на ИМ в съда до окончателното й изплащане. Претендира и разноските в настоящия исковия процес.
Твърди, че с договор за изработка в устна форма от **** г. изпълнителят - ответник се задължил на свой риск да извърши ремонт в наследственото(нейно и на сестра й И. П. М.) жилище, находящо се на адрес: *****. Твърди, че тяхната поръчка била конкретно да се ремонтират: банята; тоалетната и кухнята, като се премахнат фаянсовите плочки в помещенията, смяна на старите водопроводни тръби и тръбите за обратните води. Договорили също поставяне на нови: фаянс, теракота и санитарен фаянс, закупени от нея - ищцата, както и замазка на пода в кухнята.
Твърди, че за горните ремонтни дейности се договорили тя ищцата да му заплати възнаграждение от 2 460 лв., като на *** г. му дала първата част от сумата, а именно 1 300 лв. Твърди, че ответникът започнал работа на **** г., като обещал, че ремонтът ще приключи за месец и половина, т. е. до края на м. април 2018 г. На 01.04.2018 г. ответникът поискал и тя му платила още 300 лв. За получените суми ответникът подписал съответната разписка. В средата на м. април 2018 г. започнала да констатира, че ответникът работи некачествено: неправилно полагане на водопроводните тръби; водомерът бил поставен на обратно; фаянсовите плочки били залепени некачествено; част от отпадъчния строителен материал не бил изхвърлен от апартамента. Впоследствие констатирали, че в процеса на работата си, ответникът е запушил и канализацията в банята, от изтичане на отпадъчен материал директно в канализацията. По същото това време на м. април 2018 г. Г. И. престанал да идва за работа на обекта.
Така се стигнало до 15.05.2018 г., когато се уговорили до края на м. юни 2018 г. ответникът да приключи с ремонта. Понеже и през м. юни нищо не било свършено по ремонта, след разговор с ответника на 08.07.2018 г. прекратили договора им и Г. И. писмено поел задължението да й върне част от платената му до момента сума, а именно 700 лв.
Тъй като и до ден - днешен ответникът не й върнал процесната сума, за нея възникнал правния интерес да си претендира въпросните 700 лева по съдебен ред.
ОТВЕТНИКЪТ Г. Д.И., чрез назначения му особен представител адв. А.О., с отговора на исковата молба заявява, че оспорва пасивната легитимация и качеството на ответник на Г.И..
Оспорва иска с твърдение, че липсват доказателства за наличие на сочените от ищеца правоотношения и сключване на Договор за СМР. В тази връзка не ставало ясно какъв е бил точно предметът на договора, в какъв обем точно са договорени строителните работи (вкп. вид СМР, единични цени, материали и т. н.).
Твърди, че липсвали данни за връзка между представеният втори ръкописен документа от дата 08.07.2018 г., от който ищцата черпи своите права, и описаното облигационно отношения. Посочването в текста, че ответника ще върне сумата от 700 лв. (седемстотин лева) „за ремонт на апартамент", не водело до категоричния извод, че задължението е поето именно за посочения в исковата молба обект и/или пък точно на основание описания договор, а не във връзка с допълнителни уговорки по ремонта. В приложените, ръкописни документа, не ставало ясно коя е насрещната страна по евентуално сключения договор за ремонт.
Твърди, че същото било особено съществено, доколкото нямало адресат и получател на поетото задължение по втория ръкописен документ от 08.07.2018г. и съответно не било ясно на кое лице следва да се възстанови сумата от 700 лв. (седемстотин лева).
Оспорва предявения иск като недоказан. От една страна се твърди, че сключения с ответника договор за СМР бил прекратен поради неточно изпълнение, като не се описва конкретния обем на неизпълнението и/или лошо изпълнени работа и не се сочи тяхната стойност. Твърди, че съгласно чл. 262, ал. 2, във вр. с чл. 78 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), ищецът би могъл да претендира обезщетение само за стойността на неизпълнената част от възложената работа, каквито доказателства липсват.
Отделно от това, в хипотезата на част от изложените от ищеца твърдения се стигало до извода, че договорът всъщност не бил прекратен чрез едностранно разваляне от страна на възложителя, а по взаимно съгласие на страните, като ответника поел задължение да върне част от цената по договора. В тази връзка не ставало ясно дали договорената пълна цена по договора е платена от ищцата и възложител по договора и каква е била уговорката за нейното евентуално доплащане или сумите били прихванати.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличие на валидно договорно задължение, възникнало в резултат на прекратен договор за изработка, с което страните са уговорили връщане на сумата от
700.0 лева до 10.08.2018 г. представляваща част от заплатена сума по договор за изработка на стойност 1 600,00 лева.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже, че е заплатила претендиралата сума.
От съдържанието на приетата като доказателство по делото Разписка от 11.03.2018 г. се установява, че ответника Г. Д.И. ЕГН ********** е получил сумата от 1 300,00 лева от договорени 2 460,00 лева за извършване на ремонт , като в същата разписка е отбелязано, че на 01.04.2018 г. е получил още
300.0 лева от първоначално договореното възнаграждение.
С Разписка от 08.07.2018 г. представена в заверен препис по делото, ответника Г. Д.И. се е задължил да върне от сумата за ремонт която е получил, сумата от 700,00 лева до 10.08.2018 г.
Изложените от ищеца обстоятелства
се потвърждават и от показанията на свидетеля И.М., която заявява че
действително сестра й договорила с ответника Г.И. ремонт на банята на
наследствения им апартамент
находящ се в ****. Първоначално на майстора били заплатени 1 300,00 + 300,00
лева. Но тъй като установили, че работата до момента е извършена некачествено,
сестра й казала на майстора, че не е доволна от работата и прекратяват договорката,
а майстора се съгласил да възстанови сумата от 700,00 лева от предварително
заплатените средства.
С оглед представените от ищеца доказателства, съдът намира че не се доказаха твърденията на ответника в отговора на исковата молба за недоказаност на претенцията. Представени са два броя разписки и гласни доказателства, които напълно доказват твърденията на ищеца в исковата молба. Тези доказателства не бяха оспорени по надлежния ред от ответника и съдът кредитира същите изцяло.
Не се представиха доказателства за извършено плащане на претендираната сума, а и не се твърди от ответника, такова да е било извършено.
Ето защо съдът намира предявеният иск за заплащане на сумата от
700,0 лева за основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 20.09.2018 г. до окончателното й изплащане.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 750,00 лева, от които 50,00 лева за заплатена държавна такса, 300,00 лева за заплатен адвокатски хонорар на особения представител на ответника за сметка на ищеца и 400,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение на един адвокат за процесуално представителство по настоящото производство.
С оглед на горното, съдът
ОСЪЖДА Г. Д.И. ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез назначения му особен представител адв. А.О., да заплати на
Е.П.Х. ЕГН ********** с постоянен адрес: ***, апарт. 19, съдебен адрес:***, ****, чрез адв. А.Н., сумата от 700,00(седемстотин)лева, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 20.09.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Г. Д.И. ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез назначения му особен представител адв. А.О., да заплати на
Е.П.Х. ЕГН ********** с постоянен адрес: ***, апарт. 19, съдебен адрес:***, офис 110, чрез адв. А.Н., сумата от 750,00(седемстотин и петдесет)лева разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ М. ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Вярно с оригинала.
Р.М.