МОТИВИ към ПРИСЪДА № 30 / 21.11.2017
година
по
НОХ дело
№ 442 / 2017 година
на А.кия районен съд
Производството по делото е образувано по обвинителен
акт на А.ка районна прокуратура против К.Ж.Т. – роден на *** ***, с постоянен
адрес:***, български гражданин, със средно образование, женен, осъждан
/реабилитиран по право/, ЕГН ********** за извършена кражба при следните
условия: на неустановена точно дата, през месец ноември 2010 година, в град А.,
обл.Б., от градина, собственост на бившето
предприятие БКС – А., намиращо се до градската градина в гр.А., обл.Б. като извършител, участвайки в извършването на самото
деяние /завеждайки посочените по-долу лица и отключвайки вратата на портала на
предприятието/ и като посредствен извършител – чрез използване на лица, които
не могат да носят наказателна отговорност – поради незнание на обстоятелствата
и фактическия състав на престъплението / не са знаели, че веща не е собственост
на К.Ж. – Н.Ц.Ц., М.Д.Г. и П. Д. П. ***, чрез
използване на техническо средство – ключ за отключване портала на предприятието
и използване на МПС – т.а. марка „Волво”, с рег.№ ***,
собственост на П. Д. П., отнел чужда движима вещ – 1 струг марка „С5-71351”, запазен, работещ на стойност от 720.00 лева
от владението на собственика Р.Й.Т. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да го присвои, като
щетата е възстановена в хода на съдебното производство – престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл. 1 и 2, вр. с чл.194, ал.1 от
Наказателния кодекс (НК).
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура, въз основа на събраните доказателства, поддържа повдигнатото
обвинение по посочения текст от НК. Излага мнение, че предвид чистото съдебно
минало на подсъдимия – реабилитиран по право, следва да му бъде наложено
наказание лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено при подходящ
изпитателен срок. Предлага с оглед възстановяване на щетата в хода на съдебното
производство, наказанието на подсъдимия да бъде определено след квалифициране
на деянието по чл.197, ал.1, т.3 от НК към законовия минимум.
По отношение на подс.Т.,
разследването е било проведено пo правилата на чл.
206, вр. с чл. 269, aл.3 от НПК. Подсъдимият не е дал обяснения
относно фактическата обстановка. Производството се разглежда в негово отсъствие
и в съдебна фаза, поради което по обективни причини Т. нито е заявил становище
по отношение на вината, нито дал обяснения досежно отразена
в обвинителния акт фактическа обстановки. Чрез назначения служебен защитник е
предприел действия, удостоверяващи възстановяване нанесената на пострадалия
имуществена щета, чрез заплащане на сумата от 720,00 лева. В този смисъл и
позовавайки се на съдействието за разкриване на обективната истина и овъзмездяване на постр.Р.Т., т.е.
при преквалификацията по чл.197 от НК сл.защитник адв.И.
от БАК моли за налагане на налагане на наказание лишаване от свобода към
минимума, чието изтърпяване да бъде отложено по реда на чл.66 от НК. Излага
съображения, че макар и това да се явява по-тежко по вид наказание спрямо
наказанието „пробация”, предприемане на комплекса от пробационни мерки спрямо подзащитния
й Т. не бил адекватен предвид
отсъствието му от страната.
С оглед на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното :
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА :
Подсъдимият К.Ж.Т. е роден
на *** ***, с постоянен адрес ***,
български гражданин, със средно образование, женен, осъждан /реабилитиран по
право/, видно от служебно приложената актуална справка за съдимост. По отношение
на К.Т., разследването е било проведено пo правилата
на чл. 206,
вр. с чл. 269, aл.3 от НПК като видно
от приложените пo делото
материали, не е бил намерен на
посочения постоянен и
настоящ адрес. B хода
на разследването са били събрани
доказателства, че на 17.09.2012 г. Т., е напуснал страната и към момента няма данни за
завръщането му
(справка задгранични пътувания
на
л.68 от ДП,
докладни записки - л.67, 70 и л.72, протокол за разпит
на бащата на обвиняемия в качеството на свидетел
-
л.59 и ДП, както и негово изявление в съдебната фаза). 
Безспроно установено по
делото е, свидетелят Р.Й.Т.
*** бр. струг марка "С5 - 71351", запазен и работещ, закупен в началото на
месец ноември 2010 г. на
търг за продажба
на имущество от предприятие
БКС - гр.А.. Сумата, която Т. заплатил за струга била 793,20 лева, видно от фактура от 09.11.2010 г. След като Т. закупил струга,
тoй останал на съхранение в градина, собственост на бившето предприятие
БКС - А., намираща се в близост до градската градина в гр.А., обл. Б.ка. Св.Т. се уговорил с управителя на бившето предприятие
- Ж.С.У. да вдигне и транспортира струга
няколко
дни след
покупката.
Подс.Т. разбрал, че
стругът са намира на съхранение
на гореописаното място.
Неговият баша - свидетелят Ж.Т.Г. по същото време работел
като пазач на оранжерията на бившото БKC - А. (където се намирал сгругьт). Подсъдимият решил да
извърши кражба нa струга,
доколкото бил улеснен, знаейки как безпрепятствено
да стигне no мястото,
където се намира посочената вещ и от къде да
вземе ключ, за
да проникне в склада на бившето
предприятие БКС. Поради спецификата на веща, която поради
тежестта си не можела да
се пренесе от
сам човек, Т. решил
да използва други
лица и за целта наем моторно
пренозно средство, за да извърши
кражбата.
Ha
неустановена точно цата, през месец
ноември 2010 год., Т. потърсил съдействие
от няколко лица - свицетелите Н.Ц.Ц., М. Д. Г.
и П. Д. П.. Подс.Т. помолил
свидетелите Ц. и Г. да му
помогнат за товаренето на струга.
Провел телефонен разговор
със свидетеля П., тьй като знаел,
че притежава товарен автомобил и го уговорил да
извърши транспортна услуга. Догоговорили се
да се чакат
пред оранжериите. Подс.Т., със свой
автомобил закарал Ц. и Г. до мястото на срещата, където
се намирал стругьт
- градина (оранжерия), собственост
на бившето предприятие БKC - А., намираща се дo градската
градина
в гр.А., обл. Б.ка. Там бил
и свидетелят П. Д. П., със собстненото си МПС- т.а.
марка "Волво", с рег. № ***.
Ha тримата
свидетели Н.Ц.Ц., М. Д. Г. и П. Д. П., подс.Т. казал, че стругът, който трябва
да товарят е негов, нo не e в изправност и поради тази причина иска
да го предаде на вторични
суровини. Т. отключил кагинара на портaлa с ключ. След като
отворил,
лицата влезли в двора. Т. казал,
че трябва да натоварят струга. Свидетелите Ц. и П., заедно с М. Г. натоварили струга. Това станало, чрез крана, монтиран на товарния
автомобил. След като натоварили струга, товарният автомобил потеглил, управляван от свидетеля
П., като заедно с него били
свидетелите Г. и Ц.. По указания на подс.Т. свидетелите
го откарали в
пункт за изкупуване на вторични
суровини в
гр.Я.. След като стругът бил
предаденза отпадъци, на трите лица била
платена сумата от 465 лв., от които
200 лв. били
за свидетеля П. като
водач на автомобила, пренесъл струга и за заплащане на
транспортирането му. Останалите пари свидетелят Ц. дал на подс.Т., като последният дал на двамата
- Ц. и Г. по 50,00
лв., а останалата сума задържал за
себе си.
Известно време по-късно, св.Ж.С.У.
установил липсата на струга и се обадил на закупилия го на търг свидетел Р.Й.Т., за да попита, дали той
си го
е прибрал, според уговорката им.
Станала ясно, че стругът не взет от собственика Т.,
а е откраднат. Впоследствие се
установило, че натоварването
и пренасянето му били организирани от подс.Т..
Св.Т. се
cpeщнал
c подс.Т. и той
обещал,
че ще мy върне струг или паричната му стойност. Подсъдимият дори посетил св.П.И.Е., собственик на струг, подобен на откраднатия и се уговорили за закупуването му, за да се възстанови по този начин щетата на Т..
Сделката обаче не се осъществила, след което Т.
уведомил Началника
на PУ на
МВР-А.. Извършена била
предварителна проверка и образувано досъдебно производство.
Впоспедствие била
назначена и изготвена Съдебна оценъчна експертиза, като според заключението на експерта, вещта,
предмет на престъплението, възлизала на стойност 720,00
лв. За лицата, които са
били заедно с Т., били събрани доказателства,
относно
липса на умисъл за това,
че извършнат кражба, доколкото същите са били
мотивирани от подс.Т.
да натоварят струга и след анализ
на събрания доказателствен материал е бил аргументиран извoд, че деянието
е извършено от подсъдимия К.Ж.Т.
като извършител (участвайки в извършване на самото деяние,
чрез отключване на портала, въвеждане на лицата
на мястото, където
се намира струга),
нo и като посредствен
извършигел, чрез използване на лица за натоварване на
струга на товарния автомобил, напускане
на мястото, където е бил съхраняван
и превозването мy, които лица нe могат да носят
наказателна отговорност (поради незнание на обстоятелства от фактическия състав на престъплението) - свидетелите Н.Ц.,
М.Г. и П.П..
Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установена при пълно кореспондиране показанията на разпитаните в хода
на досъдебното и съдебното производство свидетели, заключението на съдебно-икономическата
експертиза и при условията на чл.197, ал.1, т.3 от НК -
с възстановяване на нанесената щета от подсъдимия.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ :
С оглед така приетата фактическа обстановка съдът
приема за установено, че с поведението си подсъдимият е осъществил, както от
обективна, така и от субективна страна, престъпния състав на престъплението кражба,
действайки в условията на пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал обществената опасност на
извършваното и последиците му, но въпреки това е целял настъпването им, поради
ниското си гражданско съзнание, стремеж за облагодетелстване по неправомерен
начин, незачитане на установения правов ред и неприкосновеността на чуждата собствеността,
което е и причина за осъществяване на престъплението.
ЗА
ОПРЕДЕЛАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО :
При определяне на вида и размера на наложеното
наказание съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието с оглед
актуалността на престъпленията против собствеността. Отчете стойността на нанесената
имотна вреда на пострадалия Т. – вещ, остойностена на
сумата от 720,00 лева.
Съобрази се и с данните за личността на подсъдимия Т..
Отчете от необремененото му съдебно минало (реабилитиран), както и съдействието
му за обезщетяване на пострадалия.
Предвид изложеното
съдът, изхождайки от данните за личността на подсъдимия намира, че в конкретния
случай следва изводът, че целите, както на специалната, така и на генералната
превенция, ще бъдат постигнати с налагане на наказание при условията на чл.54
от НК, към минимума по закон с налагане на наказание лишаване от свобода, а
именно лишаване от свобода за срок от пет месеца.
При определяне на
наказанието спрямо подсъдимия, съдът е счел, че следва да бъде приложен института
на условното осъждане, тъй като са налице основанията на чл.66, ал.1 от НК –
деецът не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер (реабилитиран)
и за настоящото престъпление му е наложено наказание до три години лишаване от
свобода. Ето защо са налице условия за отлагане на така наложеното наказание, при изпитателен срок от три години, с цел
постигане целите на наказанието и с оглед поправянето на осъдения.
На осн. чл. 189, ал.3 от НПК и предвид признаването на подсъдимия Т. за виновен в извършеното
престъпление, същият следва да заплати
на държавата направените по делото разноски в размер на 50,00 (петдесет) лева.
Мотивиран от гореизложеното, А.кият
районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :