№ 2980
гр. София, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Ал. Малчев Въззивно гражданско
дело № 20211100507422 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 20078552 от 26.03.2021 г., постановено по гр. д. № 64756/2015 г. на
Софийски районен съд, 69-ти състав, е признато за установено, че на основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че „Е.Х.М.“ ООД, ЕИК:*******, дължи на „О.М.“ АД,
ЕИК:*******, сумата от 519,33 лв., представляваща неустойка за невзети количества
природен газ за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. за газоснабден имот, находящ се в
гр.София, ул. *******7, аб. №**********, ведно със законна лихва за периода от 14.05.2015
г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№25974/2015г. по описа на СРС, 69-ти състав, ката са отхвърлени предявените от „О.М.“ АД
, срещу „Е.Х.М.“ ООД искове с правно основание чл. 422,ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 354,70 лв.,
представляваща възнаграждение за разпределение на 1350 х.н.м. куб. природен газ за
периода от 01.11.2013 г. до 30.11.2013 г. в газоснабден имот, находящ се в гр.София, ул.
******* аб. №**********, за която сума е издадена фактура № **********/2013 г., както и
за сумата от 30,68 лв., представляваща лихва за забава за периода от 11.12.2013 г. до
13.05.2015 г.
Решението е обжалвано в неизгодната уважителна част от ответника в
първоинстанционното производство - „Е.Х.М.“ ООД, действащ чрез процесуалния си
представител адв. С.. Изложените доводи във въззивната жалба са за неправилност на
решението в обжалваната част. Поддържа се, че въз основа на неправилна преценка на
събраните доказателства, районният съд е необосновано е приел за уставен размера на
прието от ответника през 2012 г. количество природен газ. В тази насока се изтъква, че в
производството пред районния съд ищецът не е успял при условията на пълно и главно
доказване да установи размера на договореното, но неприето през 2012 г. от ответника,
количество природен газ по процесния договор, поради което искът за неустойка е следвало
да се отхвърли изцяло. Излагат се подробни съображения за неправилност на решението в
1
обжалваната част. Моли се в тази част решението да бъде отменено, като предявените
искове бъдат изцяло отхвърлени. Иска присъждане на сторените разноски в
първоинстанционното производство в пълен размер, а също в сторените такива във
въззивното производство.
Ответникът по въззивната жалба - „О.М.“ АД, е депозирал в законовоустановения
срок отговор на въззивна жалба, действащ чрез процесуалния си представител адв. Н.. В
него се излагат съображения за правилност и законосъобразност на решението на районния
съд в обжалваната част. Иска се присъждане на сторените разноски пред въззивната
инстанция в полза на въззиваемото дружество.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по
предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението.
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от
ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба
оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени
на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни
норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
В случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото
право, което очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално
правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на
основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с
въззивната жалба доводи за неоснователни.
Между страните не се спори, а и от представения по делото договор № 230 от
27.01.2009г. се установява, че между „О.М.“ АД и „Е.Х.М.“ ООД е възникнало валидно
облигационно отношение по договор за продажба на природен газ. По силата на чл. 1 от
договора ищецът се е задължил да доставя на ответника минимални годишни количества по
Приложение 1 природен газ с договореното по спецификация за съответната година
качество и налягане срещу насрещно задължение на купувача да приема и заплаща
природния газ. Страните са договорили, че предаването и приемането на природния газ,
както и търговското му измерване, се извършва в мястото на доставка - изхода на ГИП на
доставчика, обслужващо купувача с адрес, гр. София, ул. *******7. Договорът е сключен
със срок на действие до 17.12.2039 г. Към договора са приложими и общи условия за
разпределение и снабдяване с природен газ, като в т.4.1 от същите е посочено, че цените на
природния газ, по които се извършват доставките и заплащането им се определят
периодично в съответствие с действащите в страната официални регламенти за
ценообразуване на природен газ и публикуваните официални цени. В чл.1.2 от ОУ е
посочено, че минималните количества по чл.1.1 са задължителни за страните, като те се
доставят и приемат на база тримесечни и месечни спецификации, подписани от страните,
съгласно Приложение 2 към договора, като спецификациите се подписват до 5 септември на
годината, предхождаща тази на потреблението, като ако до тази дата спецификациите не
бъдат подписани, то следващата година доставките ще се извършват по спецификациите от
предходната. В т.1.4 от ОУ е предвидено, че купувачът се задължава да заплаща цена за
пренос от 90% от заявеното минимално месечно количество /резервиран капацитет/,
независимо от това дали е успял да го погреби. В т.1.3 е записано, че Приложение 1 се
подписва минимум за тригодишен период, като всяка следваща година се допълва за
последната година от следващия тригодишен период. Съгласно чл.7.4 от ОУ при
2
неприемане на договореното по спецификация минимално годишно количество природен
газ, установено е годишен акт по чл.9.1 от ОУ, купувачът заплаща неустойка в размер от
10% от стойността на договореното, но неприето количество по доставна цена. За 2011 г.
ищецът е заявил потребление 26,3 х. куб. метра газ, които спецификации по силата на
нормата на чл.1.2 намират приложение и за 2012 г. по изложените по-горе съображения.
За да постанови обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд,
съобразявайки че реално потребеното количество газ през 2012 г. от „Е.Х.М.“ ООД е 18,862
х. куб. метра, е приел, че в полза на „О.М.“ АД е възникнало вземане за неустойка в размер
на 10% от заявеното, но неприето количество природен газ от 7,438 х. куб.м. Съгласно
заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна
експертиза дължимата неустойка от 10 % върху стойността на това количество газ е в
размер на 519,33 лв. Изложените аргументи от районния съд, въз основа на които е
определил размера на дължимата неустойка, са обосновани.
Неоснователни са възраженията на въззивника за неправилна преценка на събраните
доказателства от страна на районния съд, и по-конкретно за недоказан размер на
договореното, но неприето през 2012 г. от него, количество природен газ по процесния
договор. В тази насока районният съд обосновано е заключил, че от годишен акт за доставка
на природен газ и приетата съдебно-счетоводна експертиза по категоричен начин се
установява, че реално неприето количество природен газ през 2012 г. е от 7,438 х. куб.м.
Установеното от годишния акт за доставка на природен газ и потвърдено от съдебно-
счетоводната експертиза се оспорва от „Е.Х.М.“ ООД напълно безпочвено. Липсват дори
твърдения, въз основа на които, да се внесе съмнение, че има различни потребени
количества газ през 2012 г. от тези, отразени в годишния акт за доставка на природен газ,
съставен от „О.М.“ АД. Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че приетите
от районния съд за доказани размери на прието и съответно неприето количество природен
газ за 2012 г. напълно съответства на събраните по делото доказателства.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното
решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК следва да се потвърди в обжалваната
уважителна част.
На въззиваемия на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му бъдат присъдени
сторените във въззивното производство разноски в размер на 300 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20078552 от 26.03.2021 г., постановено по гр. д. №
64756/2015 г. на Софийски районен съд, 69-ти състав.
ОСЪЖДА „Е.Х.М.“ ООД с ЕИК:******* да заплати на „О.М.“ АД с ЕИК:******* на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на 300 лв. -
заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3