определение
№
гр. Варна
Варненският районен съд, ХХI състав в закрито заседание на 21.08.2019 год., в състав:
Районен
съдия: МИХАИЛ
МИХАЙЛОВ
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 12995 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството по делото е
образувано след прекратяване на делото с
определение №2241/29.07.2019г., постановено по гр.дело №1394/2019г. на ВОС,
респ. определение №2716/25.07.2019г., постановено по т.дело № 1270/2018г. на
ВОС и изпращането му по подсъдност на районния съд. В цитираните определения е
прието, че правната квалификация на предявеният иск за присъждане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищеца в качеството му на моряк
в размер на 100000 лева, вследствие инцидент от 12.08.2013г. осъществен на борда
на международен кораб „B.V.“, регистриран в пристанище Панама, акостирал на пристанище в Република
Италия, собственост на С.А.М.С.А., следва да бъде по реда на чл.200 КТ.
С уточнителна молба от
09.07.2019г. ищецът посочва, че ответник в производството по делото, срещу
който предявява настоящия иск за присъждане на обезщетение за причинените неимуществени
вреди е дружеството С.А.М.С.А. с адрес: ***в качеството му на корабособственик на кораб „B.V.“, плаващ под панамски флаг.
По смисъла на §1а,т.24 от ДР на
КТК корабособственик е дружеството собственик на
плавателното средство, посочено като такъв в регистъра на корабите.
От съдържанието на исковата молба
и уточнителна молба от 23.04.2019г. (л.107) може да бъде прието, че ищецът
навежда твърдения, че чрез посредничеството на регистрираното в България
дружество „б.н.б.“ ЕООД е сключил индивидуален трудов договор с работодателя N.U.L., за заемане на длъжността
„Моряк“ при B.S.M., с
място на работа международен кораб „B.V.“, плаващ под флага на Република Панама. С уточнителна
молба от 08.03.2019г. (л.91) се посочва, че собственик на кораб „B.V.“ е ответното дружество С.А.М.С.А.
с адрес: ***. В
подкрепа на твърденията за възникналото
трудово правоотношение с N.U.L., страната представя своя индивидуален трудов договор.
От изложеното настоящия първоинстанционен съд приема, че работодател на ищеца,
съобразно наведените твърдения е дружеството N.U.L., а собственик на плавателния
съд, на който са възникнали вредите по смисъла на §1а,т.24 от ДР на КТК е
дружеството С.А.М.С.А. с адрес: ***.
Легално определение на понятието
„работодател“ е дадено в §1, т.1 от ДР на КТ, като това е всяко физическо лице, юридическо лице или негово
поделение, както и всяко друго организационно
и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители
по трудово правоотношение, включително за извършване на
надомна работа и работа от разстояние
и за изпращане за изпълнение на
работа в предприятие ползвател;
Имуществената отговорност на
работодателя за увреждания причинени на работника по време на изпълнение на
трудовото правоотношение се урежда в разпоредбата на чл. 200 КТ. За да ангажира
отговорността по посочения ред ищецът в исковата си молба следва да наведе
твърдения, че между него и ответника е възникнало валидно трудово правоотношение,
въз основа на което ищецът в качеството му на работник или служител поема
задължение да осъществява определена трудова дейност, а ответникът, като
работодател да заплаща възнаграждение. Следва да се наведат и трънения, че по
време действието на трудовото правоотношение, работникът или служителя е
претърпял трудова злополука при осъществяване на дейността си, която му е била
възложена не от друго лице, а от лице имащо качество на негов работодател, лице
с който той има сключен трудов договор. При наличието на твърдения за валидно
възникнало трудово правоотношение в право на пострадалия работник или служител
е да потърси имуществената отговорност на своя работодател, за причинените му неимуществени
вреди по време на осъществяване на трудовата му функция. При наличието на тази
твърдения, съдът в изпълнение на задължението си по чл. 154, ал.1 ГПК ще укаже
на ищеца да докаже факта на възникнало между него и ответника валидно трудово
правоотношение, факт който в случая от страна на ищеца на се твърди, че е
осъществен.
Съдът намира, че горепосочената хипотеза на
чл.200 КТ е неприложима към настоящия казус предвид липсата на твърдения, че корабособственикът – дружеството С.А.М.С.А. е работодател
на ищеца, по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ.Твърди се единствено, че ответникът
е собственик на плавателния съд, на борда на който е настъпил инцидента,
причинил на ищеца посочените в исковата молба увреждания, за които за
претендира заплащане на обезщетение. При липсата на твърдения за надлежно
възникнало трудово правоотношение между Т. и
С.А.М.С.А., настоящия първоинстанционен съд намира, че искът не следва
да бъде квалифициран по правилата на имуществената отговорност на работодателя,
които са уредени в чл.200 КТ. Намира, че няма пречка във връзка с уврежданията,
които страната е претърпяла вследствие на инцидента същата да се обърне за
заплащане на обезщетение било към своя работодател, било към лицето носещо
обезпечително гаранционната отговорност, било към застрахователя на последните
лица. С уточнение 07.06.2019г. ищецът привлича като ответник собственикът на
плавателния съд, който не е негов работодател, но на чийто кораб е осъществено
увреждането, за което се търси обезщетение. При тези доводи съдът приема, че с
исковата си молба ищецът предявява иск за присъждане на обезщетение като ангажира
отговорността на собственика на плавателния съд по смисъла на чл. 9, ал.1 КТК,
като в случай, че корабът, на който е осъществен инцидента бе бил под български
флаг, то би била приложима хипотезата на чл.49 ЗЗД.
Доколкото корабът, на който е
осъществен инцидента, при който ищецът е пострадал не плава под български флаг,
а под флага на Република Панама, приложимо е правото на флага, по реда на чл.9,
ал.1 КТК. На същото основание неприложима остава и разпоредбата на чл. 88д КТК,
която предвижда субсидиарно прилагане разпоредбите на
българското трудово законодателство при неуредени в КТК случаи.
При тези съображения съставът на
Варненския районен съд не може да приеме, че е сезиран с трудов спор, при което
да приеме подсъдността на спора независимо от размера на търсеното обезщетение.
Поради изложеното и доколкото цената на предявения иск е над 25000 лева,
намира, че на осн. чл. 104, т.4 ГПК производството по
делото следва да бъде разгледано от Варненски окръжен съд, като първа
инстанция.
Воден от горните мотиви, Варненския районен съд
О П Р
Е Д Е Л И:
повдига спор за подсъдност между Варненски районен съд и
Варненски окръжен съд за определяне родово компетентния съд за разглеждане
предявения иск от Я.С.Т. *** срещу
дружеството С.А.М.С.А. с адрес: ***за осъждане на ответника да заплати сумата от 100000 лева съставляващи
обезщетение за неимуществени вреди причинени вследствие на инцидент на борда на
международен кораб „B.V.“,
регистриран в пристанище Панама.
Изпраща по компетентност
гр. дело №12995/2019г. ведно с приложенията към него на Апелативен съд град Варна, на осн. чл.
122 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: