Р Е Ш Е Н И Е
№ 1764 22.11.2010
година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд,
ХХ граждански състав
На
четвърти ноември две хиляди и десета година
В
публично заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ДЕЧЕВ
при
секретаря А.Т.
като
разгледа докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско
дело № 6325 по описа за 2010 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на Т.Г.Т., ЕГН ********** *** против ”Стиливан” ООД, ЕИК
*********, с управител Огнян Колев Христов, със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, ул.”Димитър Благоев” 3, вх.2, ет.3, ап.4 за осъждане на ответника
да му заплати обезщетение по чл.221, ал.1 КТ в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срока на предизвестието от 470 лева, ведно със сумата от
68.64 лева мораторна лихва за периода от прекратяване на трудовото
правоотношение – 05.01.2009г. до 18.03.2010г., ведно със законната лихва върху
главницата от завеждане на делото до окончателното изплащане, както и за
осъждане на ответника да му заплати обезщетение за неползван отпуск за 40 дни
през 2007г. и 2008г. в размер на 709.55 лева, на основание чл.224, ал.1 КТ, ведно
със законната лихва върху главницата от завеждане на делото до окончателното
изплащане на сумите.
Ищецът твърди, че с ответното
дружество е имал сключен трудов договор от 20.10.2005г., по силата, на който
изпълнявал длъжността ”технически ръководител”. След месец април 2008г. бил
задължен да излезе в неплатен отпуск поради липсата на работа. Въпреки
многократните обещания на управителя на фирмата, на ищеца не му били изплатени
дължимите суми за трудови възнаграждения за м. януари – април 2008г. Затова на
22.01.2010г. изпратил покана до фирмата за изплащане на възнагражденията и за
прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.327, т.2 КТ.
Поканата не била получена от ответника, като в последствие ищецът разбрал от
надлежно изготвена справка на ТД на НАП – Бургас, че трудовият му договор е
прекратен още на 05.01.2009г., без да е бил уведомяван и без да е подписвал
предизвестие. Ето защо моли да му се присъдят исканите главници за обезщетение
за неспазено предизвестие и неплатен отпуск, както и мораторна лихва върху
обезщетението, начиная от прекратяване на правоотношението му.
В съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца е заявил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Ответникът, редовно уведомен по
реда на чл.50, ал.4 ГПК, не е депозирал в срока по чл. 131 ГПК отговор на
исковата молба, не се представлява в производството пред съда и не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
По искането за постановяване на
неприсъствено решение, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК предвижда
възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие. В процесния случай тези
предпоставки са налице.
Наред с това, съгласно
изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, с определение на съда от
12.08.2010г. на страните по делото са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, и исковете
са вероятно основателни. Последната предпоставка се установява от представените
от ищеца и неоспорени писмени доказателства – трудов договор от 20.10.2005г.,
справка от персоналния регистър на НОИ и справка от ТД на НАП – Бургас. Предвид
тези доказателства за съда се налага извод, че ищецът е бил в трудово
правоотношение с ответното дружество, правоотношението му е прекратено и не е
получил дължимите суми за обезщетение за неспазен срок на предизвестието и за
обезщетение за неизползван отпуск, като претенцията му по размер се доказва от
размера на брутното му трудово възнаграждение за процесния период. Ето защо,
съдът намира предявените искове за вероятно основателни, поради което постановява
и настоящото неприсъствено решение.
С оглед изхода на делото
ответникът – работодател следва да се осъди да заплати по сметка на съда
държавна такса от 50 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.
239, ал. 1 ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ”Стиливан” ООД, ЕИК
********* с управител Огнян Колев Христов, със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, ул.”Димитър Благоев” 3, вх.2, ет.3, ап.4 да заплати на Т.Г.Т., ЕГН **********
*** сумата от 470 лева /четиристотин
и седемдесет лева/ обезщетение за неспазен срок на предизвестие за прекратяване
на трудовия му договор, сумата от 68.64
лева /шестдесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки/ мораторна лихва
за периода от прекратяване на трудовото правоотношение – 05.01.2009г. до
18.03.2010г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на делото
до окончателното изплащане, сумата от 709.55
лева /седемстотин и девет лева и петдесет и пет стотинки/ обезщетение за
неползван отпуск за 40 дни през 2007г. и 2008г., ведно със законната лихва върху главницата от
завеждане на делото до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА ”Стиливан” ООД, ЕИК
********* с управител Огнян Колев Христов, със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, ул.”Димитър Благоев” 3, вх.2, ет.3, ап.4 да заплати по сметка на
БРС държавна такса от 50 лева /петдесет лева/.
Препис от решението да се връчи на
страните.
Решението
не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала
А.Т.