Разпореждане по дело №197/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Постъпила е молба за отмяна на определението по описа на БОС в частта за разноските и при условията на алтернативност да се определи в минимално предвидения съгласно закона размер.

Излагат се съображения, според които ищцата не дължи заплащане на разноски, представляващи възнаграждение за особения представител на ответника С.. На практика той не е направил разноски в производството, за да бъде осъждана ищцата Г., която е освободена от разноски по делото, да плати сума, представляваща възнаграждение за особен представител. Алтернативно сочи, че извършените от страните и съда действия не сочат на фактическа и правна сложност на производството, която да е съответна на размера на разноските, които ищцата е осъдена да заплати. Действията на особения представител е сведена до изготвяне единствено на писмен отговор.

В срока не е постъпило становище от ответниците.

От данните по делото се установява следното:

Предявен е иск от ищцата В. Г. за разваляне на договор за продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № 83/2003 г. и за отмяна на нотариалния акт.Искано е определяне на адвокат от АС при АК, който да се назначи на ответника Г. С. при условията на чл. 47 от ГПК. АК-Б. е поискал предварително внасяне на минималния размер на възнаграждението съгласно Наредба № 1/9.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата възнаграждението възлиза на 1 161, 88 лв., като съдът е дал срок на ищцата за внасяне му. Същата е депозирала молба за освобождаване от разноските за заплащане възнаграждение за особения представител на Г. С. и с определение № 1817/12.10.2011 г. е освободена. С определение № 2051/10.11.2011 г. е назначена за особен представител адв. Светлана Н. Р.. Същата е допозирала на 20.12.2011 г. писмен отговор. Съдът е изготвил доклад на 9.1.2012 г. и е насрочил делото. Два дни след насрочването на делото е постъпила молба от ищцата на 11.1.2012 г., с която иска делото да се прекрати, поради оттегляне на иска. В с.з., проведено на 9.2.2012 г. съдът е прекратил производството, като я е осъдил да плати по сметка на БОС възнаграждение в размер на 250 лв. за назначения особен представител на ответника - Г. С., което е постановил да се плати от бюджета на съда.

Съдът счита, че молбата следва да се остави без уважение.

Според чл. 83, ал. 3 във вр. с ал. 2 от ГПК разноските по производството се плащат от сумите, предвидени от бюджета на съда, когато е признато от съда, че физическото лице няма достатъчно средства да ги заплати. При всеки случай обаче това лице дължи разноските на другата страна съобразно отхвърлената респ. уважената част на иска. Според чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Следователно при прекратяване на делото поради оттегляне на иска, ищецът, макар и освободен от разноски, дължи направените такива по възнаграждението на особения представител на ответника назначен по реда на чл. 47 ГПК, платено от бюджета на съда. Законодателят не е изключил лицето, освободено от внасяне на разноски по производството от отговорност за заплащане на разноските, направени от другата страна в т. ч. и от разноските, които би следвало да се понесат от лицето, на което е назначен особен представител при уважаване на предявения иск - чл. 78, ал. 6 от ГПК. Ето защо съдът счита, че ищцата след като оттегля иска т.е. става причина за прекратяване на производството следва да понесе разноските за особения представител, съобразно извършените от него до момента процесуални действия.

Предвид минималния размер адвокатско възнаграждение, който се следва съгласно Наредба № 1/9.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 1 161, 88 лв., изготвения отговор от особения представител, с който е оспорен иска с излагане на аргументи, позоваването на конкретни факти относно направеното възражение за давност, както да се иска разваляне на договора, така и да се иска изпълнение на задължението; явил се е в проведеното с.з., според съда сочат, че не са налице основания за заплащане на по-малко от присъдените на особения представител 250 лв.

Водим от изложеното и на основание чл. 248 от ГПК, съдът

О п р е д е л и:

Оставя без уважение молбата на пълномощника на ищцата В. А. Г. за отмяна на протоколно определение №28/9.2.2012 г., постановено по гр.д. № 252 по описа за 2011 г. на БОС в частта относно разноските и при условията на алтернативност да се определи в минимално предвидения съгласно закона размер.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страните пред САС.

Председател: