РЕШЕНИЕ
№ 3399
гр. Варна, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20223110104407 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по предявена искова молба с регистрационен
вх.номер 226760/ 5.4.2022 г. от ищцовата страна „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление : ****, чрез процесуален представител юрисконсулт Р. И. И. против
ответницата П. П. Р., ЕГН **********, с адрес *****.
Ищцовата страна основава исковата си молба на следните твърдени
правнорелевантни факти и обстоятелства :
В срока по чл.415, ал.1 ГПК и в изпълнение на разпореждане на съда по ч.гр.д. №
18141/2021 г. по описа на РС Варна, получено от ищцовата страна на 02.03.2022 г., във ВРС
е предявена настоящата искова молба, по която е образувано исковото производство под
горния номер.
Ищцовата страна предявява иска си против ответницата относно вземанията на
заявителя против П. П. Р. в общ размер на 5476,59 лв., включващ главница от 2359,03 лв.,
договорно възнаграждение от 422,96 лв., възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги от 1725,98 лв. и законна лихва от 493,37 лв. и лихва за забава от 475,25 лв., ведно със
законната лихва от датата на входиране на заявлението в съда до изплащане на вземането,
представляващо неизплатено задължение по договор за потребителски кредит №
**********.
По същество на спора се твърди от ищцовата страна, че вземането на „***“ ЕООД
произтичало от следните обстоятелства: На 31.07.2018г. бил сключен д оговор за
потребителски кредит (ДПК № **********) между „П. К. Б.“ ЕООД в качество на кредитор и
П. П.Р. в качество на длъжник (кредитополучател). Договорът бил сключен при следните
параметри: сума по кредита 5000,00 лв., срок на кредита 24 месеца, размер на вноската
309,11 лв., ГПР 49,89 %, ГЛП 41,17% , лихвен процент на ден 0,11 %, общо задължение по
кредита 7418,64 лв. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги: 4643,76 лв., размер
на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги:193,49лв. ,общо задължение по кредита
1
и по пакета допълнителни услуги - общо задължение 12 062,40 лв., общ размер на вноска
502,60 лв., дата на погасяване 20-ти ден на месеца. Съгласно Декларации т.“А“ към Договора
за потребителски кредит (ДПК) сочи ищеца ,неразделна част от същия били Общите условия
които били прададени при подписване на договора и с които длъжникът внимателно се
запознал преди подписнване на договора, приел същите без забележки и се задължил да ги
спазва , за което положил подписа си под клаузите на ДПК и ОУ Съглас но Декларации т. „Г“
на клиента били предоставена безвъзмездно, на хартиен носител на разбираема форма, на
български език информацията във формата на Стандартен европейски формуляр . На база на
него и разясненията от страна на кредитен експерт от дружеството преценял доколко
предлагания ДПК съответствал на възможностите и финансовото състояние (на
кредитополучателя), правел разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който
предлагал дружеството а при желание от кредитополучателя последния подписвал
споразумение за предоставяне на допълнителни услуги . В допълнителна молба и раздел
пети „Допълнителни възможности на клиента“ по процесния ДПК П.Р., твърди ищцовата
страна, че изрично пожелала с отпусната сума по ДПК да бъдат рефинансирани нейни
задължения към трети лица, както следва: Задължение в размер на 1646,47 лв. към „****“ АД
/преводно нареждане с референция 067029970023398/ 31.7.2018 г. /, Задължение в размер на
971,53 лв. към „****“ ЕООД / преводно нареждане с референция 067029970023395/31.7.2018
г., Задължение в размер на 1354,33лв. към „****„ ЕООД / преводно нареждане с референция
067029970023378/31.7.2018 г. /, 3адължение в размер на 1027,67 лв. към „ *** „ ООД /
преводно нареждане с референция 067029970023403 /31.7.2018 г./.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество изпълнявало точно и в срок
задълженията си по договора, като на 31.07.2018 г. превело парична сума в общ размер на
5000 лв. по посочените от П. Р. банкови сметки на трети лица, а от своя страна Р. поела
задължение по ДПК , сключен за срок от 24 м. с месечна вноска от 502,60 лв. и падежна дата
всяко 20-то число да върне на ищцовата страна сумата по договора. Твърди се още, че на
07.01.2020 г. П. Р. подала заявление за промяна на погасителния план по процесния ДПК,
като пожелала да бъде отложена 1 погасителна вноска, а на 13.01.2020 г. между ищцовото
дружество и ответницата Р. бил сключен Анекс 1 към ДПК, с който страните се съгласили да
бъде отложена 1 погасителна вноска, която се падала под номер 16, като тя трябвало да бъде
платена в края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс бил нов,
коригиран ПП /погасителен план/, като погасителните вноски се променяли от 24 на 25 броя
. Ищцовата твърди, че на 13.1.2020 г. П. Р. подала заявление за промяна на ПП по същия
ДПК, като пожелала да бъдат отложени 2 погасителни вноски , а на 27.1.2020 г. между
страните бил сключен Анекс 2 към ДПК, по силата на който страните се съгласили да бъдат
отложени 2 погасителни вноски , които попадали под номера 17 и 18 и трябвало да бъдат
платени в края на ПП. Неразделна част от анекса бил и новия коригиран ПП , като
погасителните вноски се променяли от 25 на 27.
В исковата молба се сочи, че съгласно чл.4 от ОУ към ДПК , че длъжникът дължи на
ищцовото дружество договорно възнаграждение за изтегления кредит. Договорното
възнаграждение по заема било предварително определено в ПП, в размер на 2418,64 лв.
Страните по ДПК се споразумели договорното възнаграждение , което възниквало за
клиента към деня на опускане на заема да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента
в рамките на ПП . Предвид основанието, на което ищцовата страна търси неизплатеното
вземане, към датата на падежа на последната погасителна вноска , неизплатеното договорно
възнаграждение възлизало на 422,96 лв. , което договорно възнаграждение се търси от дата
20 март 2020 г. до датата на предсрочна изискуемост 20 ноември 2020 г. Съгласно сключено
между страните Споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги и чл.15 от ОУ
към ДПК, твърди ищцовата страна, че длъжникът дължи възнаграждение в размер на 4
643,76 лв., като били погасени 2917,78 лв. и оставали дължими 1725,98 лв. В процесния
случай , сочи ищцовата страна в исковата си молба, сключването на споразумение за
предоставяне на допълнителни услуги не било задължително за отпускането на кредита а
било опционално - по избор на потребителя, зависело единствено от неговата моля дали
2
желае искането му за кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове, както и дали желае да
има възможност да отлага плащане на вноски, да намалява размера на месечните вноски, да
променя датата на падеж и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства.
Предметът на споразумението за предоставяне на пакет допълнителни услуги към ДПК,
сочи ищцовата страна в исковата си молба, че бил следният : Кредиторът се задължавал да
предостави на КЛ по негово искане и при изпълнение на посочените в ОУ изисквания една
или всички от посочените услуги, изразяващи се в : 1. Приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит. 2. Възможност за отлагане и изплащане на
потребителския кредит. 3. Възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски. 4. Възможност за смяна на датата на падеж. 5. Улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства .
Позовавайки се на т.18.1.от ОУ към ДПК и Споразумението - неразделна част от ДПК
- ОУ и ПП , и евентуално др. приложения, като не само Споразумението за предоставяне на
допълнителни услуги, в случай че КЛ/СД е сключил такова, а съ гл. чл. 18, т.2 от ОУ към
ДПК и Споразумението , цитира ищецът - ДПК трябва да бъде тълкуван винаги с
приложенията, що се отнася до въпроси, свързани с тези приложения или отнасящи се до тях
. Все във връзка с изложеното по-горе, ищцовата страна сочи,че всяка една от посочените по
- горе услуги потребителят можел да използва ако пожелаел да закупи такъв пакет. В
процесния случай ответникът пожелал да закупи пакет от допълнителни услуги, като
декларирал това в искането си за отпускане на кредит.Пакетът от допълнителни услуги
предоставял на ответника правото да получи услуги, които не били свързани с дейността на
кредитора по кредитиране, а с необходимостта потребителя и неговото конкретно
приоритетно разглеждане и отпускане на поискания кредит. Твърди се, че така
потребителят си гарантирал , че при настъпване на предсрочна изискуемост, ще може да
отложи плащането на определен брой вноски, така че да може да се фокусира върху
стабилизирането на своята платежоспособност, а не върху утежняване на финансовото си
състояние с невъзможността да плаща кредит и лихвите за забава ; гарантирал си също че
ако доходът му намалее, че щял да може да намали размера на определени погасителни
вноски (можел и да поиска от кредитора да му намали със 75 % размера на определени
погасителни вноски); че ако сменят датата на заплащане на месечно възнаграждение, ще
може да промени и падежната датата на кредита, така че да му е удобна; че ако има
необходимост от допълнителни парични средства ще може бързо и лесно да ги получи „без
да е необходимо да попълва и представа купища документи“ В обобщение ищецът сочи , че
всички тези допълнителни услуги гарантирали спокойствието на длъжника и възможността
да се справи със всяка неблагоприятна ситуация.
На следващо място ищецът се спира на фактически твърдения, свързани с
основанието на паричното вземане, а именно:Твърди се, че длъжникът - сега ответник по
исковото производство, не изпълнявал поетите по ДПК договорни задължения, направил
само 15 пълни погасителни вноски , което било видно от приложеното към исковата молба
извлечение от сметка към ДПК № ********** , след което изпаднал в забава.Към датата на
подаване на исковата молба бил изтекъл и срокът на погасителния план, като падежа на
последната погасителна вноска бил на 20 ноември 2020 г. Сочи се, че към датата на
подаване на исковата молба размерът на погасеното от отв. П.Р. по процесния ДПК бил 7
652,88 лв., , като с плащанията си Р. погасила част от задълженията по ДПК, от които
номинал в размер на 7 554,43 лв., 58,45 лв. - сума отнесена за погасяване на лихвите за
забава по кредита на осн. т. 12.1 от ОУ / „В случай, че клиентът просрочи плащането на
месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП +10 % годишно ,
изчислена на всеки ден забава върху размера на просроченото плащане „ . Съгласно
уговореното в чл. 17.4 от ОУ към ДПК , а именно „КЛ / СД плаща такси за извършените от
КР Такси по Тарифа.КЛ / СД се съгласяват, че КР има право на обезщетение за всички
разноски , свързани с дейността по извънсъдебно или съдебно събиране на просрочения
дълг на КЛ / СД в това число , но не само разноските за телефонни обаждания и/ или писма
за напомняне на просрочени задължения, посещения на място , смс - и и друго съгласно
3
действащата тарифа“. Твърди се от ищеца, че с плащанията си клиентът заплатил 40,00 лева
от начислените такси по Тарифата, като по тях нямало дължими суми.
Въз основа на горните твърдения, ищецът е обобщил в исковата си молба, че към
датата на подаване на исковата молба П. Р. дължала на „П. К. Б.“ ЕООД сума в общ размер на
5 476,59 лв. включваща главница в размер на 2359,03 лв., договорно възнаграждение в
размер на 422,96 лв.; възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на
1725,98 лв., закона лихва в размер на 493,37 лв. и лихва за забава в размер на законната
лихва от 475,25 лв. , ведно със законната лихва от датата на входиране на заявлението в съда
до изплащане на вземането, представляващо неизплатено задължение по договор за
потребителски кредит № **********. Въз основа и на наведените твърдения, ищцовата
страна счита, че предявения иск е основателен и доказан и следвало да бъде уважен. В тази
връзка се подчертава още, че кредиторът чрез упълномощен от него кредитен експерт
представял на клиента образец на искане за получаване на потребителски кредит . С
помощта на кредитния експерт КЛ и СД били длъжни надлежно да попълнят всички клаузи
и данни на ДПК, а след това КЛ/СД били длъжни собственоръчно да подпишат искането и
да го предадат чрез кредитния експерт на кредитора , а ако били изпълнени всички тези
условия , то кредиторът се задължавал да отпусне на клиента парични средства в
параметрите според т. Шеста „Параметри на договора за потребителски кредит“.
Извън изложеното по-горе, ищецът твърди, че ако потребителят желаел, то имал
възможност да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да сочи причина и да
дължи обезщетение съгл. т. 7.1.1. от ОУ , но в случая отв.Р. не сторила това , а усвоила
предоставената и в заем сума,поради което и ищецът счита, че е показателно съгласието на
ответницата за получаване на заема при одобрените параметри . Твърди се от ищеца, че
ответницата се съгласила с цената на кредита и със сключването на договора към който
момент била наясно с общата сума, подлежаща на връщане, а и с правото на отказ от
сключения договор и с погасяването на кредита.
Имено поради неизпълнение на договорното задължение от страна на отв.Русева
ищецът „П. К. Б.“ ЕООД посочва , че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, което било входирано в Районен съд Варна и по него
образувано частно гр.дело № 18 141/2021 г., а длъжникът Р. подала възражение против
издадената 3аповед за изпълнение, след което и заповедният съд дал указания на заявителя
за предявяване на иск за установяване на вземането. Ищецът е посочил още, че заповедният
съд по същото ч.гр.дело отхвърлил заявлението на дружеството в частта , в която се
претендирало възнаграждение по сключено между страните Споразумение за предоставени
на закупените от КЛ допълнителни услуги в общ размер на 1725,98 лв., както и за законната
лихва за забава върху тази сума, на осн. чл. 415 , ал. 1, т. 3 ГПК и дал указания на
дружеството за предявяване на осъдителен иск, какъвто ищецът предявява ведно с
установителния.
С оглед горното и ищцовата страна е сезирала РС Варна с предявените обективно,
кумулативно съединени специален положителен установителен и осъдителен искове против
отв. Р., посочена е и банкова сметка по която ответницата би могла да извърши плащане в
полза на кредитора -ищец.
Желае се уважаване на исковете от страна на ищеца ведно с присъждане на съдебно -
деловодните разноски.В подкрепа на твърденията и исканията си ищецът е направил
доказателствени искания.
В депозираната по делото уточнителна молба от дата 19.4.2022 г. (л. 41) в изпълнение
на дадените от исковия съд указания ищецът е посочил, че се отказва от присъдените със
заповедта за изпълнение 10 лева такси по тарифата с исковата си молба, като моли исковия
съд да приеме, че се отказва от същите поради липса на материален интерес. На второ място
ищцовото дружество е прецизирало петитумите на установителна и осъдителна
претенции, а именно:
4
1. Отправеното искане по предявените специални положителни установителни
искове е: да бъде постановено Решение, по силата на което исковият съд да приеме за
установено в отношенията между страните съществуването на парични вземания, за
които по частно гражданско дело № 20213110118141 по описа за 2021 година ВРС,42-ри
състав е издал Заповед № 19 /5.1.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК в полза на заявителя и против длъжника, а именно че ответницата П. П. Р., ЕГН
**********, с адрес: ****** ДЪЛЖИ на ищцовото дружество „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление г***************** дължи следните парични вземания :
сумата от 2359,03 лв. (две хиляди триста петдесет и девет лева и три стотинки),
представляваща незаплатена главница по Договор за потребителски кредит №
**********/31.07.2018 г., сумата от 422,96 лв. (четиристотин двадесет и два лева и
деветдесет и шест стотинки), представляваща договорно възнаграждение, дължимо за
периода от 20.03.2020 г. до 20.11.2020 г., сумата от 293,29 лв. (двеста деветдесет и три
лева и двадесет и девет стотинки), представляваща лихва за забава за периода от
21.09.2018 г. до 20.11.2020 г. (от която сума: 248,70 лв. - лихва върху главницата и 44,59 лв.
- лихва върху договорното възнаграждение), сумата от 304,47 лв. (триста и четири лева и
четиридесет и седем стотинки), представляваща законна лихва, начислена за периода от
20.11.2020 г. до 20.12.2021 г., в който не е включен периодът 13.03.2020 г. - 13.07.2020 г. (от
която сума: 258,18 лв. - лихва върху главницата и 46,29 лв. -лихва върху договорното
възнаграждение), ведно със законната лихва върху вземанията за главница и договорно
възнаграждение, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 21.12.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 422 , ал.1 вр. чл. 415 , ал.1
ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД .
2. Предявения осъдителен иск (прецизиран съгласно указанията на съда, че
заповедния съд е отхвърлил Заявлението с № 52776/21.12.2021 г.: за сумата от 1725,98 лв.
(хиляда седемстотин двадесет и пет лева и деветдесет и осем стотинки),
представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда -21.12.2021 г., до
окончателното изплащане на възнаграждението, за сумата о т 181,96 лв. (сто осемдесет
и един лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща лихва за забава, начислена
за периода от 21.09.2018 г. до 20.11.2020 г. върху възнаграждението за закупен
допълнителен пакет услуги; за сумата от 188,90 лв. (сто осемдесет и осем лева и
деветдесет стотинки), представляваща законна лихва, начислена за периода от
20.11.2020 г. до 20.12.2021 г. върху възнаграждението за закупен допълнителен пакет
услуги, както и за сумата от 10,00 лв. (десет лева), представляваща дължими такси по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 05.10.2018 г.,) има следния
петитум:
Да бъде постановено Решение по силата , на което ответницата да бъде осъдена да
заплати на ищеца следните парични вземания : сумата от 1725,98 лв. (хиляда
седемстотин двадесет и пет лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 21.12.2021 г., до окончателното
изплащане на възнаграждението, сумата от 181,96 лв. (сто осемдесет и един лева и
деветдесет и шест стотинки), представляваща лихва за забава, начислена за периода от
21.09.2018 г. до 20.11.2020 г. върху възнаграждението за закупен допълнителен пакет
услуги; сумата от 188,90 лв. (сто осемдесет и осем лева и деветдесет стотинки),
представляваща законна лихва, начислена за периода от 20.11.2020 г. до 20.12.2021 г.
върху възнаграждението за закупен допълнителен пакет услуги , на основание чл. 79, ал.1,
вр. чл.240 ЗЗД и чл. 86 ,.ал. 1 ЗЗД .
Следва да бъде посочено от исковия съд, че макар че ищецът е завил отказ от иска
с цена от 10,00 лв. (десет лева), представляваща дължими такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането, начислени на 05.10.2018 г., то исковият съд не дължи произнасяне
по реда на чл.233 ГПК, т.к. такова произнасяне би било наложително при предявен
5
специален положителен установителен иск. Отделно от горното осъдителен иск с цена от 10
лева не е и предявяван с исковата молба, което е самостоятелно основание по тази
претенция исковият съд да не се произнесе с нарочно определение.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е депозирала отговор на исковата молба,
въпреки че в заповедното производство е подала т.нар. бланкетно възражение за
недължимост на паричните суми по издадената против нея 3аповед за изпълнение на
парично задължение.
В проведеното по делото открито съдебно заседание страните по делото не изпращат
представител, ответницата не се явява.
В писмена молба с вх. рег. № 74228/28.10.2022 г. ищцовото дружество, чрез ю.к. Р. И.,
сочи, че процесуалният представител не е в състояние да се яви в съдебно заседание и желае
делото да се гледа в негово отсъствие, като се поддържа исковата претенция. Заявява се, че
дружеството желае сключване на споразумение или съдебна спогодба с ответника. Обективирано е
искане по реда на чл. 238, ал. 1 от ГПК за постановяване на Неприсъствено решение, ведно с
присъждане на разноски.
По отношение на обективираното искане от процесуалния представител на ищеца,
видно от протокола от проведеното о. с. з. на 04.11.2021 г., настоящият съдебен състав е
намерил искането за постановяване на Неприсъствено решение за основателно. Това е така,
защото съгласно чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на искова
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска.В настоящия казус е налице именно фактическия
състав на чл. 238, ал. 1 ГПК, поради което и искането на ищцовата страна е било уважено,
съдебното дирене прекратено.
При изложеното по-горе, при наличието на всички предпоставки визирани в нормата
на чл.238 ГПК, съдът уважава изцяло предявената искова молба , като присъжда на
основание чл. 78, ал.1 и ал.8 ГПК в полза на ищцовото дружество сторените съдебно -
деловодни разноски,т.е. разноските в заповедното и в исковото производство .
По отношение на размера на сторените от ищцовото дружество съдебно деловодни
разноски в заповедното производство, исковият съд отчита факта, че този размер на
разноски вече е определен от заповедния съд . В Заповед за изпълнение на парично
задължение № 19 / 5.10.2022 г. ВРС, ХLII – ри състав по ч.гр.д.№ 18141/2021г. е присъдил в
полза на заявителя сумата от 160,00 лева – сторените от заявителя съдебно деловодни
разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,съразмерно на
уважената част на заявлението, на осн. чл. 78, ал.1 ш 8 вр. чл.26 НЗПрПом. Този размер на
разноски, съдът присъжда в полза на ищцовото дружество за заповедното производство.
Съдът присъжда в полза на ищцовото дружество сторените в исковото производство
съдебно – деловодни разноски , за които са представени писмени доказателства - сбора от
платените държавни такси 94,16 лв. плюс 160,04лв. = 254,20 лв. Съгласно нормата на чл. 78,
ал. 8 ГПК съдът следва да определи и размера на дължимото се юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство. Водим от нормата на чл.25 НЗПрПом., съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в минимума от 100,00
лв., като отчита факта , че по делото е проведено едно открито съдебно заседание и
6
решението се постановява при условията на чл. 238 ГПК .
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 238, ал.1 от ГПК и чл.239 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните ищцовото дружество
„П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление **********,
представлявано от управителите С. Н., Ц. С.и Я. Ч. и ответницата П. П. Р., ЕГН
**********, с адрес: ***************, съществуването на парични вземания, за които по
частно гражданско дело № 20213110118141 по описа за 2021 година ВРС,42-ри състав е
издал Заповед № 19/5.1.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
полза на заявителя и против длъжника, а именно, че ответницата П. П. Р., ЕГН **********,
с адрес: гр. Варна, ул. „Неофит Бозвели“ 13, ет. 2, ап.6, ДЪЛЖИ на ищцовото дружество
„П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК *** следните парични вземания : СУМАТА от 2359,03 лв. (две
хиляди триста петдесет и девет лева и три стотинки), представляваща незаплатена
главница по Договор за потребителски кредит № **********/******** г., СУМАТА от
422,96 лв. (четиристотин двадесет и два лева и деветдесет и шест стотинки),
представляваща договорно възнаграждение, дължимо за периода от 20.03.2020 г. до
20.11.2020 г., СУМАТА от 293,29 лв. (двеста деветдесет и три лева и двадесет и девет
стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 21.09.2018 г. до 20.11.2020 г. (от
която сума: 248,70 лв. - лихва върху главницата и 44,59 лв. - лихва върху договорното
възнаграждение), СУМАТА от 304,47 лв. (триста и четири лева и четиридесет и седем
стотинки), представляваща законна лихва, начислена за периода от 20.11.2020 г. до
20.12.2021 г., в който не е включен периодът 13.03.2020 г. - 13.07.2020 г. (от която сума:
258,18 лв. - лихва върху главницата и 46,29 лв. -лихва върху договорното възнаграждение),
ведно със законната лихва върху вземанията за главница и договорно възнаграждение,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 21.12.2021 г., до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 422 , ал.1 вр. чл. 415 , ал.1 ГПК и чл. 86,
ал.1 ЗЗД .
ОСЪЖДА ответницата П. П. Р., ЕГН **********, с адрес: ************ ДА
ЗАПЛАТИ на ищцовото дружество „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление **************, представлявано от управителите С. Н., Ц. С. и Я. Ч. :СУМАТА
от 1725,98 лв. (хиляда седемстотин двадесет и пет лева и деветдесет и осем стотинки),
представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 21.12.2021 г., до
окончателното изплащане на възнаграждението, СУМАТА от 181,96 лв. (сто осемдесет и
един лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща лихва за забава, начислена за
периода от 21.09.2018 г. до 20.11.2020 г. върху възнаграждението за закупен допълнителен
пакет услуги; СУМАТА от 188,90 лв. (сто осемдесет и осем лева и деветдесет стотинки),
7
представляваща законна лихва, начислена за периода от 20.11.2020 г. до 20.12.2021 г.
върху възнаграждението за закупен допълнителен пакет услуги, по Договор за потребителски
кредит № **********/********** г.,сключен между страните, на основание чл. 79, ал.1,
вр. чл.240 ЗЗД и чл. 86 ,.ал. 1 ЗЗД .
ОСЪЖДА ответницата П. П. Р., ЕГН **********, с адрес: ************* ДА
ЗАПЛАТИ на ищцовото дружество „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление ***********, представлявано от управителите С. Н., Ц. С. и Я. Ч., СУМАТА от
общо 160,00 лева ( сто и шестдесет лева ) сторените от ищцовото дружество в качеството
му на заявител съдебно - деловодни разноски в заповедното производство – ч.гр.д.
№20213110118141 по описа за 2021 година ВРС, 42-ри състав, както и СУМАТА от общо
354,20 лева (триста петдесет и четири лева и двадесет стотинки) - сторените по делото от
ищцовото дружество съдебно - деловодни разноски в исковото производство, пред
настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 ГПК.
Присъдените парични вземания могат да бъдат платени по банков път по
посочените от „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК *** банкова сметка с реквизити IBAN**** водена
при „*** „ АД или б.см. № IBAN ** , водена при "***" АД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8