ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№839
гр. Русе, 16 август 2023 год.
Русенски административен съд, в закрито заседание на 16 август 2023 год., III състав:
Съдия : Диан Василев
За
да се произнесе по адм. дело №445 по описа на съда за 2023 год., взе предвид
следното:
Производството
по настоящото дело е образувано след депозирана в съда жалба от Б.А.Х. ***,
насочена срещу решение № 71 от 10.07.2023г., издадено от директора на Дирекция
„МДТ“ при община Русе.
От
външна гледна точка жалбата бе нередовна.
Към
нея липсваше приложен документ за платена държавна такса за завеждане на
делото. Не бе изпълнено изискването на
чл.149, ал.2, т.4 от ДОПК.
Предвид
задълженията на съда по чл.151 от ДОПК за проверка на редовност и допустимост
на жалбата, на оспорващия бе даден 7-дневен срок, за да отстрани недостатъците,
като внесе дължимата такса и препис от документа за платената държавна такса се
представи в деловодството на съда.
От
друга страна, с жалбата оспорващият бе заявил, че обжалва решение № 71 от
10.07.2023г., издадено от директора на Дирекция „МДТ“ при община Русе. С оглед
разпоредбата на чл.156 от ДОПК, съдът с разпореждането за оставане без движение
на производството по настоящото дело, даде указания към Б. Х. да уточни кой
акт, на кой административен орган оспорва.
За съда изясняването на
действителната воля на жалбоподателя бе от изключително значение, тъй като в
тази хипотеза, както бе подадена жалбата - срещу решение № 71 от 10.07.2023г. на директора на Дирекция „МДТ“, тя би
била недопустима за разглеждане, предвид нормата на чл.156, ал.1 от ДОПК, приложима и за хипотези като настоящата - за актове на органите на МДТ
при съответната община. Според тази норма „Ревизионният акт в частта, която
не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган в
14-дневен срок от получаването на решението“.
В дадения от съда срок таксата бе
внесена.
С молба, вх. №3457/15.08.2023г., с
която е представено и бордерото за внесена д.т., Б.Х. *** уточнява, че обжалва решение № 71 от 10.07.2023г. на
директора на Дирекция „МДТ“ при община Русе.,
Горното прави жалбата процесуално
недопустима и като такава тя следва да бъде оставена без разглеждане.
Правни съображения :
Изискванията за редовност и
допустимост на депозираната жалба е от съществено значение, тъй като касае
възможността за съда да разгледа спора по същество.
Настоящото съдебно производство се
развива по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК. В него е задължително да се изясни
волята на оспорващия, като за съда трябва да е напълно ясно кой е оспорения от
него акт, за да се прецени дали е налице допустимост на производството.
В чл. 4, ал. 1 ЗМДТ е предвидено, че
установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършват от
служителите на общинската администрация по реда на ДОПК. Обжалването на
свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Аналогичен е редът и за
местните такси, видно от чл.9б от същия закон.
Според ал. 3 на чл.4 от същия закон,
в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата
и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на
данъчни задължения - на публични изпълнители. Според ал. 4, служителите по ал.
3 се определят със заповед на кмета на общината, а според ал. 5 кметът на
общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а
ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на
териториален директор на Националната агенция за приходите.
В чл. 144 от ДОПК е предвидено, че
„по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани
от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго“, а
според ал. 2, разпоредбите на тази глава (глава седемнадесета, озаглавена
"Общи разпоредби" от дял трети, озаглавен "Обжалване") се
прилагат в производствата по обжалване, уредени в другите дялове на този
кодекс, ако не е предвидено друго.
Съгласно разпоредбата на чл.156, ал.1
от ДОПК „Ревизионният акт в частта, която
не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган в
14-дневен срок от получаването на решението“.
Анализът на цитираните норми, и
най-вече на последната такава, намираща се в Глава деветнадесета от ДОПК „
Съдебно обжалване на ревизионния акт “ водят на извода, че за да е допустима
жалбата на Б.Х. ***,
изявлението му в жалбата, и в нарочната молба по повод указанията на съда би
следвало да е в смисъл, че оспорва АУОЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК –
АУЗ-271-1/17.02.2023г., а не решението, с което не е уважена жалбата му,
адресирана до директора на Дирекция „МДТ“ при община Русе. АУЗ е с характера на
ревизионен акт и той е този, който може да
бъде оспорен, ако решаващият орган не уважи жалбата срещу него, а не решението.
Съдът следва да приеме, след изричното записаното в жалбата и после
в молбата вх. №3457/15.08.2023г., че волята на Б.Х. *** е такава, каквато е записана в тях, а
именно - че оспорва решение № 71
от 10.07.2023г. на
директора на Дирекция „МДТ“ при община Русе.
Това от своя страна води до
недопустимост на жалбата, съгласно разпоредбата на чл.156, ал.1 от ДОПК, вр. с
чл.159, т.1 от АПК- актът не подлежи на оспорване.
За пълнота на изложението и за
заостряне на вниманието на горестоящия АО - директорът на Дирекция „МДТ“ при
община Русе при сезирането му с подобни жалби съдът намира за необходимо да
изложи и следното :
С жалба, вх. №94Б-3019-1 от
05.06.2023г., адресирана до дирекция МДТ при община Русе Б.А.Х. *** възразява срещу изп. дело
№238/23г. по описа на ЧСИ №760 – Цв. Г.
Твърди,
че оспорва задължението като основание и размер. Иска спиране на изп. дело и
нова проверка за дължимите от него суми.
Така
сезиран и с такива доводи в жалбата, директорът
на Дирекция „МДТ“ при община Русе не следва директно да приема, че се касае за
жалба срещу АУОЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК – АУЗ-271-1/17.02.2023г.
Не е следвало и да приема, че с оглед
разпоредбите на чл.133, ал.1 и ал.2 от ДОПК, независимо, че жалбата е
депозирана много след влизане в сила на АУОЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК –
АУЗ-271-1/17.02.2023г., е допустима за разглеждане.
За един горестоящ АО /и за АО въобще/
да се позовава на тези две алинеи на чл.133 от ДОПК, за да приеме, че
издаденият от инспектор в МДТ административен акт се обжалва в срок, означава,
че по този начин новира срока за оспорване на акта на съответния инспектор (или
служител на МДТ/НАП) и на практика дава възможност законовоопределения
14-дневен срок да няма значение за оспорване на издаден акта по реда на
този кодекс. А това е недопустимо. Жалбоподателят по никакъв начин не се
е и позовал на някоя от тези алинеи, според ал.1 от които „Задължение за
данъци или задължителни осигурителни вноски, определено с влязъл в сила
ревизионен акт, който не е бил обжалван по съдебен ред, може да бъде изменено
по инициатива на органа по приходите или по молба на ревизираното лице“.
В случая с АУОЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК – АУЗ-271-1/17.02.2023г., издаден с адресат Б.А.Х. ***, е налице задължение на адресата на
акта, а последният безспорно е влязъл в сила. Следователно, може да се приеме,
че се касае за хипотезата на чл.133, ал.1 от ДОПК, но само и единствено, ако АО
е сезиран с такава молба. Отделно, правомощието по тази разпоредба е на органа
по приходите, а не на горестоящия АО - директорът на Дирекция „МДТ“ при община
Русе. Ако и след внимателен прочит на изявлението в жалбата на Б.Х. *** да се приеме, че иска точно
това – изменение на задълженията му по АУОЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК –
АУЗ-271-1/17.02.2023г., което да стане по реда на чл133, ал.1 и ал.2 от ДОПК, то
директорът на Дирекция „МДТ“ при община Русе е следвало да препрати по
компетентност искането му именно на органа по приходите в дирекция МДТ при
община Русе или това е инспекторът, издал АУОЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК –
АУЗ-271-1/17.02.2023г., предвид разпоредбата на чл.4, ал.3 от ЗМДТ, казваща, че
в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат
правата и задълженията на органи по приходите. Директорите на Дирекция
„МДТ“, в случая при община Русе имат правомощията, но по чл.134 от ДОПК, които
обаче са твърде различни от тези по чл.133 от кодекса.
При всички положения, след жалба с
такива изявления е най-добре тя да се остави без движение, каквото правомощие
безспорно АО има, за да поиска изясняване на волята на жалбоподателя и според
уточнението да се процедира по съответния ред.
Предвид обаче на изложеното по-горе
/преди това изложение/, съобразявайки волята на Б.Х. *** за оспорване на решение № 71 от 10.07.2023г., за настоящия съдебен
състав е налице основание за прекратяване на съдебното производство поради недопустимост
на жалбата.
Воден от това и на основание чл.159,
т.1 от АПК съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
Оставя
без разглеждане жалбата
на Б.А.Х. ***, насочена срещу решение № 71 от 10.07.2023г., издадено от
директора на Дирекция „МДТ“ при община Русе.
Прекратява производството по адм. дело № 445/2023г.
по описа на Русенски административен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния административен съд.
Съдия: