№ 312
гр. София, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Атанас Н. Атанасов
Ирина Стоева
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
в присъствието на прокурора Красимир Любомиров Кирилов (СГП-София)
като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211100603637 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 01.04.2021 г. по НОХД № 2734 от 2020 г. по описа на СРС,
НО, 100 състав, подсъдимата А.В.А. е призната за виновна в това, че на
13.10.2018 г. около 16.00 ч. в гр. София, по ул. „Карпати“, на паркинга срещу
******* е управлявала моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Сеат“, модел „Ибиза” с рег. № ******* с концентрация на алкохол в кръвта
си над 1,2 на хиляда, а именно 2,15 на хиляда, установено по надлежния ред
съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, издадена от
министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и
министъра на правосъдието - с протокол за химическа експертиза за
определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в
кръвта № 964/15.10.2018г. на УМБАЛ „Света Анна-София” АД и
съдебномедицинска експертиза изготвена от вещо лице М.М. - престъпление
по чл. 343б, ал. 1 от НК.
На подсъдимата са наложени наказания „лишаване от свобода” за срок
от 1 /една/ година, „глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева, както и наказание
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година. На основание
чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода” е
отложено за срок от 3 /три/ години. На основание чл.59, ал.2, вр. ал.1 от НК от
така наложеното наказание „лишаване от свобода” е приспаднато времето,
1
през което А.В.А. е била задържана по реда на ЗМВР със Заповед от
13.10.2018 г. На основание чл. 59, ал. 4 от НК от така наложеното наказание
„лишаване от право да управлява МПС” е приспаднато времето, през което
А.В.А. е била лишена от това право по административен ред със ЗППАМ №
6892 от 13.10.2018 г.
Със същата присъда подсъдимата е осъдена да заплати по сметка на
СДВР направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на
179,34 /сто седемдесет и девет лева и тридесет и четири стотинки/ лева, както
и да заплати по сметка на СРС направените в хода на съдебното производство
разноски в размер на 500 /петстотин/ лева.
Срещу постановената от СРС присъда е подадена въззивна жалба от
защитника на подсъдимата А. – адв. К.С., с която моли въззивният съд да
отмени първоинстанционната присъда като неправилна и необоснована, и да
постанови нова присъда, с която да оправдае подсъдимата по повдигнатото
обвинение.
В допълнително изложение към подадената жалба адв. С. излага
подробни съображения защо не е съгласен с извършения от
първоинстанционния съд доказателствен анализ и установена въз основа на
него фактическа обстановка, като обръща специално внимание на
показанията на св. В.Д., които счита за непоследователни и неубедителни.
Посочва конкретни обстоятелства, по отношение на които намира изложеното
от св. Д. за противоречиво спрямо останалите свидетелски показания,
събрани в хода на производството, както и с аудиотехническата експертиза.
Основните възражения на адв. С. по отношение на показанията на св. Д. са в
насока, че разказаното от него за действията на подсъдимата при управление
на автомобила не кореспондира с останалия доказателствен материал, като
счита, че съжденията на първоинстанционния съд върху достоверността на
тези показания са неправилни. В тази връзка адв. С. коментира, че
изложеното от св. Д. по време на проведения разговор за маневри с автомобил
от страна на подсъдимата е нелогично, имайки предвид, че гласът на същата
се чува в този момент от записа, като развива версия, че при разговора с тел.
112 св. Д. е изиграл сцена, с която е целял да уличи подсъдимата, че
управлява автомобила. Защитникът на подсъдимата излага и твърдения, че
приетата от съда концентрация на алкохол в кръвта не е установена по
законоустановения ред, доколкото кръвната проба е взета в епруветки без
стикери в нарушение на чл. 17, ал. 4 от Наредба № 1 от 2017 г. В заключение
адв. С. моли въззивния съд да отмени атакуваната присъда и да постанови
нова, с която да признае подсъдимата за невиновна и да я оправдае по
повдигнатото обвинение.
В разпоредително заседание въззивният състав по реда на чл. 327 и
следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от
категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния
ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание.
Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по
делото не се налага разпит на подсъдимата, свидетели или експерти, както и
събирането на нови доказателства.
2
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на
подсъдимата - адв. С., поддържа жалбата и подаденото към нея допълнение,
като счита същите за обстойни и не излага допълнителни съображения. Моли
съда да отмени атакуваната присъда и да постанови нова, с която да оправдае
подзащитната му.
Представителят на държавното обвинение намира първоинстанционната
присъда за правилна и законосъобразна, доколкото фактическата обстановка е
безспорно изяснена въз основа на събраните доказателства. Смята за
правилен извода на съда, че подсъдимата е извършила престъплението, за
което е повдигнато обвинение, а наложеното наказание намира за
съразмерно на обществената опасност, поради което моли атакуваната
присъда да бъде потвърдена в цялост.
Подсъдимата А. заявява пред въззивната инстанция, че не е управлявала
МПС и моли да бъде отменена присъдата.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба
и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание и след
като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността
на атакуваната присъда, констатира, че същата следва да бъде изменена
единствено в частта относно установената концентрация на алкохол в кръвта
на подсъдимата. В останалата част присъдата на СРС, като правилна и
законосъобразна, следва да бъде потвърдена.
Въз основа на достъпните и възможни за събиране доказателства и
доказателствени средства и правилен анализ на същите,
първоинстанционният е стигнал до единствения и непротиворечив извод
относно наличието на извършено деяние, авторството на същото и
виновността на подсъдимата А., който настоящият състав споделя.
При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства
въззивната инстанция възприе следната ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:
А.В.А. е родена на ******* в гр. София, българка, българска гражданка,
неосъждана, неомъжена, е висше образование. Работи като консултант
недвижими имоти. Живее на адрес: гр. София, ул. „*******
Същата била правоспособен водач на МПС и има издадено
свидетелство за правоуправление на МПС № ******* със срок на валидност
от 23.03.2015г. до 23.03.2025г. за категории В и АМ.
На 13.10.2018г. към обяд подсъдимата А.А. отишла на гости на свид.
Л.П. /роден на *******/, който живеел в гр. София, ж.к. „*******
Подсъдимата отишла до там с лекия си автомобил марка „Сеат Ибиза”,
червен на цвят, с рег. № ******* който паркирала на ул. „Карпати”, на
паркинга срещу бл. 10. Автомобилът бил паркиран косо на тротоара с
предната част към него. В близост до мястото, където бил паркиран
автомобила, имало кафе.
Докато била на гости, подсъдимата употребила алкохол – около литър и
половина бира и консумирала храна.
Малко преди 16.00ч. решила да си тръгне с автомобила си. Излязла
3
заедно със свид. Л.П.. Когато стигнала до автомобила си, подсъдимата се
облегнала на него, отключила го и седнала на шофьорското място. До нея в
колата седнал свидетелят Л.П..
Подсъдимата запалила двигателя на автомобила и започнала да прави
маневри напред - назад. При една от маневрите напред, едната предна гума на
МПС се качила на ограничителния бордюр, който бил поставен там и колата
навлязла с предната си част в зелената площ, намираща се след бордюра.
Действията на подсъдимата били наблюдавани от хората, намиращи се в
близкото кафене. Между очевидците бил и свидетелят В.Д., който бил в
кафенето със свои познати и пиел кафе. Свидетелят наблюдавал подсъдимата
още от момента, в който същата влязла в автомобила. Още тогава му
направило впечатление, че преди да се качи в колата, подсъдимата се
облегнала на нея.
След като видял маневрите на подсъдимата, свидетелят В.Д. помислил,
че същата има нужда от помощ и отишъл до колата й. Попитал я дали има
нужда от помощ, но забелязал, че подсъдимата не реагира, а само гледа
напред и държи волана си. В един момент подсъдимата излязла от колата.
Тогава свидетелят Д. видял, че същата залита и се подпира на колата,
вследствие на което и разбрал, че е пияна. Поради това решил да се обади на
тел. 112 и да съобщи за случилото се.
В 16.01ч. свидетелят В.Д. набрал от личния си телефон, който ползвал
със СИМ карта с номер ******* телефон 112 и съобщил за инцидента. Докато
свидетелят говорел с диспечера на тел. 112 и след това с дежурния от 06 РУ-
СДВР, подсъдимата се опитвала да се намеси в разговора, посегнала няколко
пъти да удари свидетеля Д., но не успяла, а след това заедно със свид. Л.П. си
тръгнали в посока към блок 212.
По повод подадения сигнал, на мястото на инцидента около 16.30 ч.
пристигнал полицейски екип от 06 РУ-СДВР в състав свидетелите А.Р. и
Ц.В.. Полицейските служители установили на място сигналиста - В.Г. Д.,
който им разказал за действията на подсъдимата и маневрите, които се е
опитвала да направи с колата.
Докато полицейските служители говорели със свид. В.Д., подсъдимата
се върнала и отишла при полицаите. Свидетелят Д. посочил на полицаите
подсъдимата и потвърдил, че това е жената, която преди това видял да се
качва в автомобил „Сеат Ибиза” и да прави маневри напред и назад. Посочил
и самия лек автомобил, който бил управляван от подсъдимата.
Полицейските служители установили самоличността на подсъдимата по
лична карта като А.В.А. с ЕГН **********. На свидетеля А.Р. също му
направило впечатление, че подсъдимата е във видимо пияно състояние -
същата лъхала на алкохол, държала се за паркираните коли.
Свидетелят Р. също установил, че предницата на лекия автомобил,
управляван преди това от А.А., бил върху ограничителния бордюр и с
предницата бил навлязъл в зелената площ.
В един момент на място дошъл и свидетелят Л.П..
4
Междувременно на мястото на инцидента пристигнал и екип на ОПП-
СДВР, който бил извикан за съдействие от полицейските служители на 06 РУ-
СДВР. В екипа на ОПП-СДВР били свидетелите А.Й. и Г.Т. - младши
автоконтрольори.
Свид. В.Д. обяснил на служителите на ОПП-СДВР действията на
подсъдимата, на които станал очевидец.
В 17.50ч. на подсъдимата била взета проба за алкохол с техническо
средство „Дрегер” сериен № ARSK-0296, проба № 1278. Пробата дала
положителен резултат - 1,57 промила алкохол. Техническото средство било
преминало проверка за техническа годност на 21.08.2018г.
Свид. Т. съставил срещу подсъдимата акт за установяване на
административно нарушение бланков № 942199 за нарушение на чл. 5, ал. 3,
т. 1 ЗДвП.
На подсъдимата бил издаден медицински талон за изследване. В талона
за изследване било отбелязано, че А.А. оспорва резултатите от техническото
средство.
Същата била задържана със заповед по ЗМВР и придружена до УМБАЛ
„Света Анна” за вземане на кръвна проба.
В 19.28ч. от подсъдимата била взета кръвна проба. Същата била
освидетелствана от доктор И.П., за което бил съставен протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
По време на освидетелстването подсъдимата посочила, че консумирала
бира /3 броя/ около 14.00ч. В протокола лекарят погрешно посочил цифрата
„14” в графа „дата”. В протокола било отразено, че подсъдимата е отрекла
употребата на лекарства през последните 24 часа, отрекла да има заболявания,
посочила тегло 58 кг., отрекла употребата на наркотични вещества.
Било извършено химическо изследване на кръвната проба, което дало
положителен резултат за наличие на 1,63 промила алкохол в кръвта на А.А..
За резултата от химическото изследване бил съставен протокол за химическо
изследване № 964/15.10.2018г., върху който било отбелязано, че кръвната
проба е взета в 2 броя епруветки без стикери, но облепени и парафинирани.
Вземането на кръвната проба в УМБАЛ „Света Анна” било отразено и в
Регистърната книга на Химичната лаборатория. Предаването на пробата в
Химичната лаборатория от лицето, взело кръвната проба - медицинска сестра
Стойнова, било отразено в книгата, водена във връзка с тези обстоятелства. В
нея било отразено, че приемането на пробата в Химичната лаборатория било
извършено от началника на лабораторията - М..
Въз основа на издадения АУАН не било издадено НП, а било
образувано ДП № 2729/2018г. по описа на 06 РУ-СДВР.
Със Заповед за налагане на административна мярка № 6892 от
13.10.2018г. свидетелството за управление на МПС на подсъдимата А.А. било
временно отнето по административен ред, но за не повече от 18 месеца.
Върху заповедта бил посочен и № 18-4332-007020.
5
Съгласно заключението на аудио-техническата експертиза — Протокол
№ 65/2019г. - след извършен преглед на съдържанието на CD R „RID АТ А” с
капацитет 700 MB без идентификационен номер, с надпис „13.10.18”
/предоставен от Национална система 112/ се установи, че същият съдържа
един аудио файл в „wav” формат и два броя JPG файлове. Проведените
разговори са онагледени в изследователската част на протокола.
Съгласно заключението на съдебно-графическата експертиза - Протокол
№ 79/2020г„ която е имала предмет на изследване подписите, положени в
графи „свидетел” и в долното и горно бели полета на протокол за разпит от
20.11.2018г. /л. 21-22 от ДП/ - подписите в графи „свидетел” и в долното и
горно бели полета на протокол за разпит от 20.11.2018г. не са положени от
Ц.И.В. ЕГН **********.
Изложената фактическа обстановка въззивният съд прие за установена
въз основа на следните доказателства и доказателствени средства, а именно:
обясненията на подсъдимата А.А., дадени в хода на съдебното следствие
/кредитирани частично/; показанията на свидетеля В.Д., дадени в хода на
съдебното следствие /кредитирани частично/, както и частично приобщените
от ДП такива по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК /л. 19-20 от
ДП/; показанията на свидетелката Ц.В., дадени в хода на съдебното следствие;
показанията А.Р., дадени в хода на съдебното следствие /кредитирани
частично/, както и приобщените от ДП такива на основание чл. 281, ал. 5, вр.
ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК /л. 23-24 от ДП/; показанията на свидетеля А.Й., дадени в
хода на съдебното следствие, както и приобщените от ДП такива на
основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК /л. 27-28 от ДП/; показанията на
свидетеля Г.Т., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените
от ДП, показанията на свидетеля Л.П., дадени в хода на съдебното следствие
/кредитирани частично/; показанията на свидетеля И.П., дадени в хода на ДП
/л. 50-51 от ДП/; заключение на аудио-техническа експертиза - Протокол №
65/2019г. /л. 55-59 от ДП; заключение на съдебно-графическа експертиза -
Протокол № 79/2020г. /л. 56-58 от съд.дело/; заповед за задържане по ЗМВР
/л. 12 от ДП/; писмо от ОПП-СДВР № УРИ 4332р-36689/2018г. /л. 29 от ДП/,
ведно с приложени към него: АУАН от 13.10.2018г. /л. 30 от ДП/; ЗППАМ №
6892 от 13.10.2018г. /л. 31 от ДП/; разпечатка от „Алкотекст-Дрегер” /л. 33 от
ДП/; протокол за химическо изследване /л. 34 от ДП/; талон за изследване /л.
38 от ДП/; протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
/л. 36 от ДП/; справка картон на водач /л. 37-38 от ДП/; писмо от Национална
система 112 № УРИ 10581р-150 от 14.01.2019г. /л. 49 от ДП/; 1 бр. СД-
носител /л. 59 - гърба/; Решение № 2032/25.03.2019г. по дело № 11199/2018г.
на АССГ и Решение № 3282 от 15.05.2019г. по дело № 11199/2018г. /л. 65-68
от съд.дело/; писмо от ОПП-СДВР до СРП ведно с АУАН /л. 69-71 от
съд.дело/; писмо от ОПП-СДВР с вх. № 21059797 от 09.11.2020г. ведно с
копие от ЗППАМ /л. 83-84 от съд.дело/; писмо от УМБАЛ „Света Анна” вх.
№ 21016232 от 12.03.2021г. ведно със заверени копия от страници на
Регистърната книга в Химична лаборатория и заверена страница от книгата за
вписвания на лицето, взело кръвната проба от подсъдимата /л. 99 и л. 101-
6
103 от съд.дело/; справка за съдимост на подсъдимата /л. 25 от НОХД №
10073/2019г./
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Въззивният състав намира, че при извеждане на релевантната
фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални
нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, като в дейността на
първата инстанция по оценка на доказателствата и доказателствените
средства не се наблюдават нарушения. Изводите за релевантните
обстоятелства и факти са формирани в точно съответствие с информацията от
събраните доказателства. Доказателственият анализ на съда съответства на
изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, като единственото прието от СРС
обстоятелство, с което въззивният състав не може да се съгласи, е
установената концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимата, която ще
бъде коментирана по-долу в настоящия съдебен акт. Мотивите на
първоинстанционната присъда съдържат и аналитична аргументация относно
това кои доказателства се кредитират и кои не, както и в коя тяхна част,
поради и което настоящият съдебен състав ги възприема изцяло, като не
намира необходимост да ги преповтаря. По отношение на доказаността на
инкриминираното престъпление, на неговото авторство и виновността на
подсъдимата, въззивният съд подкрепя изцяло направените от
първоинстанционния съд изводи, като счита, че изложените в мотивите му
съображения са подробни, логични и отразяват обективната истина относно
значимите факти по делото.
По отношение на концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимата,
настоящият въззивен състав намира, че следва да приеме като меродавна
стойността от 1.63 промила, която именно съответства на изготвеното
химическо изследване на кръвната проба на водача, а не заключението на
допуснатата и приета в хода на съдебното следствие СМЕ.
Съдът намира, че надлежният ред за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта на водачи на МПС следва да бъде този, установен в Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда на установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техни аналози (Наредба
№1 от 19.07.2017 г. или Наредбата). Съгласно чл. 1, ал. 1 от тази наредба, с
нея именно се регламентира реда, по който се установява концентрацията на
алкохол в кръвта на водачите на МПС. Наредбата е влязла в сила на
29.09.2017 г. и тъй като инкриминираното деяние, за което на подсъдимата А.
е повдигнато обвинение по чл. 343б, ал. 1 от НК, е извършено на 13.10.2018 г.,
то установяването на концентрацията на алкохола в кръвта на последната
следва да бъде извършено по установения в Наредбата ред – чрез използване
съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или
химико-токсикологични изследвания. В настоящия случай при извършената
на подсъдимата проверка с техническо средство контролните органи са
установили концентрация на алкохол 1, 57 на хиляда. Това е изисквало
прилагането на установения не с чл. 6 от Наредбата ред, а предвидения в чл. 7
от нея такъв, според който при установена с техническо средство
концентрация на алкохол над 1, 2 на хиляда (какъвто именно е настоящия
7
случай), полицейски орган отвежда лицето до мястото за извършване на
установяване с доказателствен анализатор или на медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване. Видно
от доказателствата по делото, именно такова вземане на проби за лабораторно
изследване е било извършено в конкретния случай - след като е бил съставен
талон за медицинско изследване, подсъдимата е била отведена до УМБАЛ
„Света Анна-София” АД, където са били взети необходимите биологични
проби от кръв за химическо лабораторно изследване, съобразно чл. 11 от
Наредбата, като резултатът от тяхното изследване, обективиран в протокол за
химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол или друго
упойващо вещество в кръвта № 964/15.10.2018 г. на УМБАЛ „Света Анна-
София” АД е, че концентрацията на алкохол в кръвните проби е 1.63%.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав не кредитира изготвената
от вещото лице М.М. съдебно-медицинска експертиза, като приема, че в
настоящия случай концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимата е
установена по надлежния ред чрез вземане на биологични проби и тяхното
химико-токсикологично изследване в УМБАЛ „Света Анна-София” АД,
съгласно разпоредбите на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Тъй като видно от
приложения по делото протокол за химическа експертиза за определяне на
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта №
964/15.10.2018 г. на УМБАЛ „Света Анна-София” АД, концентрацията на
алкохол в кръвта, намираща се в изпратените за изследване проби, е 1.63 %,
именно това е концентрацията, която настоящият състав прие за надлежно
установена.
Въззивният състав намира за необходимо да обсъди подробно
изложените във въззивната жалба и допълнението към нея възражения от
страна на адв. С., които намира за неоснователни по следните съображения:
На първо място защитникът на подсъдимата А. възразява относно
приетото за установено в мотивите на първоинстанционния съд, че
„подсъдимата запалила двигателя и започнала да прави маневри напред-
назад. При една от маневрите напред, едната предна гума на МПС се качила
на ограничителния бордюр, който бил поставен там и колата навлязла с
предната си част в зелената площ, намираща се след бордюра.“, като сочи, че
съдът е стигнал до този извод единствено въз основа на показанията на св. Д.,
които адв. С. намира за непоследователни и противоречащи си с изложеното
от свидетелите Р. и Т. относно местонахождението на колата, както и със
заключението на аудио-техническата експертиза. В тази връзка сочи, че
съгласно заключението на експертизата, докато св. Д. разказва по телефона,
че подсъдимата прави маневри с автомобила си, същата е извън него и
отправя реплики към свидетеля Д..
Съображенията на въззивния състав да отхвърли тези възражения са
следните: Показанията на св. Д., дадени в хода на досъдебното производство,
са прочетени и приобщени в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд по реда на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК,
като същият потвърждава изложеното в тях и положените от него подписи.
Тези показания са прочетени поради липсата на спомен у свидетеля относно
8
част от обстоятелствата по делото, а не заради наличието на съществени
противоречия в съдържанието им. Макар в показанията на свидетеля да са
налице и известни разминавания между описаното от него в различните фази
на наказателното производство, що се отнася до извършването на
многократни маневри напред-назад от страна подс. А., свидетелят Д. е
категоричен и потвърждава не веднъж това обстоятелство, както в разпита си
пред СРС, така и в депозираните пред органите на досъдебното производство
показания, в които също посочва, че маневрите, извършени от подсъдимата,
са били пет или шест. Още повече, изложеното от свидетеля досежно тези
действия се потвърждава и разговора му с тел. 112, обективиран в
заключението на аудио-техническата експертиза, като по отношение на
маневрите свидетелят докладва на диспечера следното „Значи тръгна да влиза
в градинката пред 212-ти, директно през бордюра на шест или седем пъти.
Тотално неадекватна.“ Видно от тези цитати свидетелят при обаждането си на
112 пряко заявява, че управлявайки автомобила си подсъдимата се е опитвала
да мине през бордюра многократно, което съдът може да възприеме като
маневри „напред-назад“.
Въззивният състав не може да се съгласи и с възражението на адв. С., че
показанията на свидетелите Р. и Т. опровергават изложеното от св. Д. относно
маневрите и разположението на автомобила. Депозираните от тях показания
пред орган на досъдебното производство не съдържат данни относно
разположението на автомобила при пристигането им на място. Тези
показанията са прочетени и приобщени по делото по реда на чл. 281, ал.5, вр.
ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с липсата на спомен у свидетелите относно
други обстоятелства. Разпитан пред Софийски районен съд, св. Р. сочи, че
когато с колегите му са отишли на мястото, автомобилът бил прескочил
огражденията и част от него се е намирала в зелените площи, което
кореспондира с описаното от св. Д. за извършени маневри „напред-назад“,
при които колата се е покачвала на бордюра. Депозираните от св. Т.
показанията в тази насока съдържат данни, че колата се е намирала на
паркомясто, намиращо се перпендикулярно на градинка до пътя, но
свидетелят разказва, че на място са получили информация, че подсъдимата е
искала да излезе през градинката, а също така си спомня, че по предната
броня на колата е видял следи, като в този смисъл изложеното от него не само
че не опровергава показанията на св. Д. относно извършвани маневри от
подсъдимата с автомобила, минаващи през бордюра, но и косвено ги
подкрепя.
По отношение на твърдението на адв. С., че е налице разминаване в
записа на разговора между св. Д. и тел. 112, доколкото по време на
твърденията на свидетеля за извършвани от подсъдимата маневри, последната
отправя реплики към него и съответно се намира извън колата, настоящият
съдебен състав констатира, че видно от възпроизведения в аудио-
техническата експертиза разговор, след изявлението на свидетеля, че
подсъдимата е навлязла в градинката и посочването на регистрационния
номер, марката и модела на колата, диспечерът на тел. 112 го моли да изчака
на телефона с думите „Момент така!“. С оглед стандартните процедури при
9
получаване на сигнал логично е след тази реплика диспечерът да е извършил
проверка на подадените данни за колата. Едва след това за първи път се
появява в разговора и женски глас № 2, който настоящият съдебен състав
приема за гласа на подсъдимата и който в заключението на аудио-
техническата експертиза е описан като „глас, който се чува в далечина по
телефона на сигналиста“. Въззивният състав счита, че при тези обстоятелства
не може да се направи категоричен извод, че подсъдимата е била извън колата
по времето, в което св. Д. е описвал на диспечера на 112 извършваните с
колата маневри, тъй като видно от записа, първоначалната намеса на
подсъдимата хронологично е разположена не само след думите на св. Д., но и
след като диспечерът го моли да изчака. В тази връзка съдът отбелязва също,
че за един шофьор е необходим съвсем кратък период от време, за да отвори
вратата на своя автомобил и да отправи реплика към намиращ се извън него
човек, като следва да се вземе предвид и че описанието на гласа на
подсъдимата е за „глас, който се чува в далечина по телефона на сигналиста“.
С оглед изложеното настоящият състав допуска, че подс. А. е излязла от
автомобила и се е намесила в разговора на св. Д. едва след като е забелязала,
че той говори по телефона и коментира нейните действия, тъй като няма
преки доказателства, сочещи, че тя се е намесила в разговора, докато св. Д.
описва извършените маневри, а освен това разказаното от него, както бе
посочено по-горе, се подкрепя и от други доказателства по делото. На
следващо място следва да бъде посочено и обстоятелството, че отправянето
на реплики от страна на подс. А. към св. Д. е било възможно да стане и докато
същата управлява автомобила, при отворена врата или свален прозорец, както
и при временно слизане от него. Така или иначе по делото са налице
достатъчно доказателства за осъществено от нейна страна управление на
автомобила и то извън показанията на св.Д.. В тази насока са показанията
както на пристигналите на място полицейски служители, така също и
изготвената и приобщена по делото техническа експертиза, обективирала
подадения на тел.112 сигнал.
Тук е мястото, да се отбележи, че настоящият съдебен състав се
съгласява със становището на първоинстанционния такъв, че св. Д. е
незаинтересовано от изхода на делото лице, тъй като същият участва в делото
единствено в качеството си на свидетел, не се явява пострадал от
извършеното деяние, няма правен или финансов интерес от осъждането на
подсъдимата, нито родствени връзки със същата, като същевременно
свидетелят твърди, че дори не е познавал подсъдимата извън процесната
ситуация и интеракцията между тях на инкриминираната дата е била
инцидентен случай, като негово твърдение не се оспорва в нито един момент
от делото. Тези обстоятелства обуславят една по-висока степен на доверие от
страна на съда спрямо показанията на свидетеля, доколкото същият няма
интерес да излага фактите, на които е станал свидетел, по начин, който не
отговаря на истината.
Вземайки предвид направените констатации относно еднопосочност на
показанията на св. Д. в изложените от него данни за управление на автомобил
от страна на подсъдимата и маневриране напред-назад с него, фактът, че тези
10
данни се подкрепят от обективирания в заключението на аудио-техническата
експертиза разговор между свидетеля и диспечер на 112, както и косвеното
им потвърждение в информацията, изнесена от свидетелите Р. и Т.,
въззивният съд се солидализира с преценката на първоинстанционния такъв
да се довери на показанията на св. Д. относно обстоятелството, че
подсъдимата е управлявала своя автомобил на процесната дата и е
извършвала с него маневри напред-назад, при които автомобилът се е
покачвал на бордюра, намиращ се пред него, като възраженията на адв. С., че
изнесеното от св. Д. по време на разговора с тел. 112 е плод на неговото
желание да инсценира управлението на автомобил от страна на подсъдимата,
съдът приема за неоснователни и несъответстващи на доказателствения
материал по делото.
По отношение на твърденията на адв. С., че не е логично подсъдимата
да слиза при полицаите, ако е извършила нещо нередно, както и
констатациите му относно значението на обстоятелството, че същата не се е
укрила въпреки възможността да го направи, въззивният състав отново се
присъединява към становището на първоинстанционния такъв, че не следва
да се търси житейска логика в действията на човек в неадекватно състояние,
което безспорно е установено по делото. Още повече, както беше изложено
по-горе, обстоятелството, че подсъдимата е управлявала автомобила си на
процесната дата и е извършвала описаните от св. Д. маневри се подкрепят не
само от показанията на последния, депозирани както в хода на досъдебното
производство, така и пред съда, но също намира упование в обективирания в
заключението на аудио-техническата експертиза разговор и показанията на
свидетелите Р. и Т., поради което настоящият състав го прие за безспорно
установено.
Защитникът на подсъдимата възразява и относно отбелязването върху
протокола за химическо изследване, че кръвната проба е взета в 2 броя
епруветки без стикери. В тази връзка СРС правилно е посочил, че
изискването за поставяне на стикери върху вакуумните епруветки е
предвидено в чл.17, ал.4 от Наредба № 1/2017г., но реалното използване на
стикери е било забавено във времето след изменението на закона. Въззивният
състав намира за необходимо да констатира, че цитираният чл.17, ал.4 от
Наредбата е влязъл в сила на 02.10.2018 г. във връзка с изменение и
допълнение на Наредбата, обнародвано в бр. 81 на Държавен вестник от
същата дата. Доколкото инкриминираното деяние е извършено едва
единадесет дни по-късно - на 13.10.2018 г., съдът приема, че липсата на
стикер действително е плод на забавено във времето приложение на влезлите
в сила разпоредби на Наредба № 1/2017г. и се доверява на автентичността на
взетите кръвни проби, съобразявайки, че върху протокол за химическо
изследване № 964/15.10.2018г. изрично е посочено, че епруветките с кръвната
проба от подсъдимата са били облепени и парафинирани, което не оставя
съмнение, че същите могат да са били отваряни и манипулирани.
Адв. С. изразява и несъгласие с преценката на СРС да не кредитира
показанията на свидетелите Т., Н. и С., които според св. Д. са присъствали на
инцидента, но същите категорично отричат това, като според защитника на
11
подсъдимата това разминаване поставя под съмнение цялостното изложение
за случая от страна на св. Д.. Адв. С. възразява и срещу становището на
първоинстанционния съд, че показанията на тези свидетели не съдържат
сведения, относими към предмета на доказване. В тази връзка въззивният съд
намира, че действително в изложеното от тези свидетели не се съдържат
данни, относими дори и косвено, към основните факти, подлежащи на
доказване по делото. Същите не коментират, нито отричат разказаното от св.
Д. относно последователността на събитията, протекли пред него на
процесната дата, състоянието на жената, която наблюдавал, извършените от
нея маневри и поведението след тях. Свидетелите Т., Н. и С. заявяват само,
че не са присъствали на инцидента и не разпознават подсъдимата, което тяхно
твърдение действително се намира в колизия с твърдението на св. Д., че тези
трима свидетели са били очевидци на инкриминираното деяние. Изследвани в
конкретика обаче, показанията на св. Д. в тази насока съдържат единствено
информация, че същият се е намирал в кафенето с тези свидетели, като
свидетелят сочи, че в заведението са били общо 15-на души и не разказва
конкретно някои от тях да е бил с него при колата на подсъдимата или да е
реагирал на извършваните от последната действия. Това навежда съмнение
във въззивния състав относно преценката на св. Д., че свидетелите Т., Н. и С.
са били очевидци на инкриминираното деяние, като съдът приема развитата
от първоинстанционния състав версия, че е възможно тримата свидетели
действително да са били в кафенето заедно със св. Д., но към момента на
инцидента вече да са си били тръгнали. Настоящият състав приема за
възможно и свидетелите да не си спомнят за инцидента предвид дългия
период от време, изминал между него и разпита им, както и че същите може
да не са обърнали внимание на случващото се или пък, както сочи св. Д., да не
желаят да бъдат призовавани и разпитвани от съда. Тъй като свидетелите Т.,
Н. и С. не отричат изложеното от св. Д. относно действията на подсъдимата и
маневрите, извършени от нея с автомобила , а само отричат да са станали
свидетели на същото, то техните показания се явяват неотносими към
предмета на делото, доколкото тяхното съдържание, разгледано по същество,
означава само, че те не са присъствали на инкриминирания инцидент, нямат
спомен от него или не желаят да свидетелстват за него. И тъй като нито един
от тези варианти не съдържа опровержение на изнесеното в показанията на
св. Д. относно значимите по делото въпроси, то настоящият съдебен състав
намира, че техните показания по никакъв начин не поставят под съмнение
цялостното изложение за случая от страна на св. Д..
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК е формално, като от обективна
страна се изисква деецът да е управлявал моторно превозно средство след
употреба на алкохол, а концентрацията на алкохол в кръвта му трябва да е над
1.2 промила и да бъде установена по надлежния ред. От субективна страна
деянието е осъществимо при форма на вината пряк умисъл.
В конкретния случай от целия събран и проверен доказателствен
материал категорично се установява, че на инкриминираната дата, час и
място А. е управлявала лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза” с рег. №
12
******* с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно
1.63 на хиляда.
От обективна страна съставомерността на деянието изисква
концентрацията на алкохол в кръвта да е установена по надлежния ред. Няма
спор в практиката, че нормативният акт, уреждащ специалните правила за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни
превозни средства, е Наредба № 1/2017г.. Съгласно чл. 1, ал. 3 от тази
Наредбата концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване
съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или
химико-токсикологични изследвания. В настоящия случай подсъдимата е
изпробвана с техническо средство и впоследствие е дала кръвна проба,
изследвана в лечебно заведение компетентно да извърши такова изследване
съгласно разпоредбата чл. 11 от Наредба № 1/2017г., а именно УМБАЛ
„Света Анна-София” АД, като изследването е обективирано в протокол за
химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол или друго
упойващо вещество в кръвта № 964/15.10.2018г. на УМБАЛ „Света Анна-
София” АД, от който се установява безспорно, че концентрацията на алкохол
в кръвта на подсъдимата е над 1,2 промила, а именно 1.63 промила.
Другият обективен признак на състава на престъплението по чл. 343б,
ал.1 от НК е деецът да е управлявал моторно превозно средство. В настоящия
случай от анализа на доказателствената съвкупност по делото категорично се
установи, че на инкриминираната дата подс. А. е извършвала маневри напред-
назад с лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза” с рег. № ******* като
обстоятелството, че подсъдимата само е маневрирала с автомобила,
безспорно е достатъчно, за да бъде прието, че същата го е управлявала.
Въззивният съд напълно споделя изводите на първоинстанционния
такъв за наличие на субективна съставомерност. Деянието е осъществено от
подсъдимата А. при пряк умисъл. Същата е осъзнавала, че е употребила
алкохол, като въпреки това на инкриминирания ден и час е привела в
движение лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза” с рег. № *******
извършвайки с него маневри в гр. София, по ул. „Карпати“, на паркинга
срещу *******, с което съзнателно е нарушила закона.
Предвид безспорно доказаните от обективна и субективна страна
елементи на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, присъдата на първата
инстанция се явява правилна и законосъобразна, с изключение на частта
относно концентрацията над 1.63 промила, установена чрез съдебно-
медицинска експертиза, извършена от вещото лице М.М., за която въззивният
съд прие, че не е установена по надлежния ред, поради което прие за
установена по делото концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимата от
1.63 промила, доколкото същата е установена по надлежния ред и
обективирана в протокол за химическа експертиза за определяне на
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта №
964/15.10.2018г. на УМБАЛ „Света Анна-София” АД. В тази насока е трайно
установената практика на ВКС, според която надлежният ред за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта по чл.343б НК е само този, посочен в
13
специалната Наредба за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, а именно техническо средство или
химическо изследване. Тогава, когато този ред е бил спазен, концентрацията
на алкохол в кръвта не може да бъде установявана със СМЕ, както е
процедирал първоинстанционния съд. Още повече, че така изготвената СМЕ,
която е била приета и ценена, се е базирала на общи предположения и
формулировки, които не дават необходимата степен на достоверност и
категоричност на установената с нея концентрация на алкохол. Така или
иначе концентрацията на алкохол е била установена по надлежния за това
ред, макар и по-късно, но това е единствено и само в интерес на подс.А., тъй
като с времето концентрацията единствено и само намалява, но не се и
увеличава, имайки предвид времето на употребата на алкохолната напитка.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл. 343б, ал.1 НК се предвижда наказание
лишаване от свобода от една до три години, глоба от двеста до хиляда лева,
както и лишаване от право да се упражнява определена професия или
дейност, съгласно нормата на чл. 343г от НК.
Относно индивидуализацията на наложените по вид и размер наказания
въззивната инстанция изразява съгласие с първата за отчетените от нея
смекчаващи вината обстоятелства, а именно чистото съдебно минало на
подсъдимата и изминалия период от време от датата на деянието -
13.10.2018г. до постановяване на присъдата - 01.04.2021г., през който
поправително въздействие спрямо подсъдимата е оказал и самия
наказателния процес.
Въззивният състав не възприема като отегчаващо отговорността
обстоятелство самата концентрация на алкохол в кръвта на водача. Приетата
за установена концентрация от 1.63 промила нито надвишава сериозно
предвидения в състава на престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК праг, нито
се приближава значително него, поради което в случая концентрацията на
алкохол в кръвта на подсъдимата не следва да се отчита като смекчаващо или
отегчаващо отговорността обстоятелство.
Въпреки тази констатация, настоящата инстанция намира определените
от първоинстанционния съд при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства наказания: лишаване от свобода в минимален размер от една
година, глоба към минимума, а именно - 500 лева и наложеното на основание
чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1 НК наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок от една година за справедливи. Наложените наказания
съответстват съвкупно на обществената опасност на деянието и на личната
опасност на дееца. Така определените наказания са от характер да постигнат
генералната и индивидуална превенция на наказанието, заложени в чл. 36 от
НК.
На следващо място, първоинстанционният съд обосновано е отложил
изпълнението на наказанието "лишаване от свобода" за срок от 3 години на
основание чл. 66, ал. 1 от НК. Формалните предпоставки са налице, като
въззивният съд счете, че ефективното изтърпяване на наказанието би се явило
14
несъразмерно тежка репресия спрямо подсъдимата А.. Съдебната практика е
константна и последователна в разбирането си, че решаващият критерий при
преценката на съда дали да отложи изпълнението на наложеното наказание е
дали се явява обществено оправдано и целесъобразно за действителното
поправяне на конкретния деец той ефективно да не го изтърпи. Доколкото
подсъдимата не представлява личност с висока степен на обществена
опасност и съдебното минало е необременено, за поправянето и
превъзпитанието ѝ не се налага изолирането в пенитенциарно заведение.
Законосъобразно е и решението на първоинстанционния съд да
приспадне на основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 НК от така наложеното
наказание лишаване от свобода в размер на една година, времето, през което
подсъдимата е била задържана по реда на ЗМВР със заповед от 13.10.2018г.,
както и да приспадне от така наложеното наказание лишаване от
правоуправление за срок от една година времето, през което подсъдимата е
била лишена от това право по административен ред.
С оглед направените изводи за виновност на подсъдимата А., СРС
правилно е възложил в нейна тежест, на основание чл.189, ал. 3 от НПК,
направените по делото разноски, както следва: 179,34 лева - заплатено
възнаграждение за вещи лица в хода на досъдебното производство, платими
по сметка на СДВР, както и сумата от 500 лева - платени възнаграждения на
вещи лица в хода на съдебното производство, платими по сметка на СРС.
Въз основа на изложените дотук съображения, настоящият въззивен
състав приема, че обжалваната присъда следва да бъде изменена в посочената
част относно установената концентрация на алкохол, а именно, че е
управлявала МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а
именно 1.63 на хиляда, като я оправдава за това да е управлявала МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 1.63 на хиляда до 2.15 на хиляда.
В останалата й част присъдата на СРС е законосъобразна, обоснована и
справедлива и като такава следва да се потвърди.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 3 вр. чл. 337, ал.1, т.1 и т.2 от
НПК Софийският градски съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 01.04.2021 г. по НОХД № 2734 от 2020 г. по описа
на СРС, НО, 100 състав, като признава подсъдимата за виновна в това на
инкриминираната дата и място да е управлявала МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 1.63 на хиляда, като я оправдава
за концентрацията над 1.63 на хиляда до 2.15 на хиляда.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
15
Членове:
1._______________________
2._______________________
16