Решение по дело №56/2022 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 81
Дата: 4 май 2022 г. (в сила от 4 май 2022 г.)
Съдия: Десислава Благоева Табакова
Дело: 20227110700056
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

      81  

гр. Кюстендил, 04.05.2022 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - КЮСТЕНДИЛ, в открито съдебно заседание на шести април две хиляди двадесет и втора година, в следния състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                                                                                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА

                                                                                                                                                                                                                АСЯ СТОИМЕНОВА

 

с участието на секретар: Светла Кърлова и в присъствието на прокурора: ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ,  като разгледа докладваното от съдия Табакова КАНД № 56/2022г., за да се  произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д.В.Б., чрез процесуалния му представител адв. Д.Т. срещу решение № 162/17.12.2021 г., постановено по а.н.д. №1082/2021 г. по описа на Районен съд – Дупница.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на закона, допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и се твърди, че наложеното наказание е явно несправедливо – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Релевира се, че в оспореното съдебно решение липсват мотиви относно събирането на необходимите доказателства, което представлява съществено процесуално нарушение. Иска се от съда да отмени съдебното решение и да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление.

Ответната страна – Районно управление – Дупница при ОД на МВР Кюстендил, не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил изразява становище за неоснователност на жалбата и правилност на решението, постановено от районния съд.

Настоящият касационен състав на Административен съд – Кюстендил, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Предмет на въззивно обжалване е наказателно постановление № 20-0348-000685 от 17.11.2020 г., издадено от началник РУ към ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с което на Д.В.Б. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 700 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

От приетите по делото доказателства, съдът е установил от фактическата страна на спора, че на 11.02.2020 г. около 15:53 часа с АТСС TFR1-M, с радар TR4D № 3 и изготвен клип № 55 TFR1-M, № 3, е заснето движение на товарен автомобил „Д. д.“ с рег. № ****** по ул. „Самоковско шосе“ в гр. Дупница в посока гр. С. със скорост от 103 км/ч, измерена скорост 106 км/ч при разрешена за населеното място 50 км/ч. Въз основа на заснемането и приложена декларация по чл. 188 от ЗДвП от водача на МПС е установен нарушителя в лицето на жалбоподателя, който декларирал, че в деня и часа на нарушението лично управлявал автомобила.

По така установените факти по делото, съдът е формирал правен извод за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и процедурата по ЗАНН, доказано противоправно деяние, установено с годно техническо средство и законосъобразно наложени административни наказания по приложимия санкционен състав. Установено е, че са спазени нормативно предвидените изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка е приета за установена чрез ангажираните по делото доказателства. Възраженията на жалбоподателя Б. са намерени за неоснователни след обсъждането им във връзка с предмета на доказване, поради което атакуваното наказателно постановление е потвърдено като законосъобразно. По същество на спора съдът е приел, че е установено извършеното административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на водача. Установява се, че а.н.д. №1082/2021 г. по описа на Районен съд - Дупница е образувано на основание решение № 228/05.10.2021 г., постановено по к.а.н.д. № 219/2021 г. по описа на КАС, с което е отменено решение № 260200 от 28.05.2021 г., постановено по а.н.д. № 28/2021 г. по описа на Районен съд - Дупница и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. На основание чл. 224 от АПК от касационната инстанция са дадени указания по тълкуването и прилагането на закона при по-нататъшното разглеждане на делото. В изпълнение указанията, дадени с решение № 228/05.10.2021 г. на КАС, по а.н.д. № 1082/2021 г. по описа на Районен съд - Дупница е изискано от АНО снимка /клип/ във валидна форма, както и протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/2015 г. за използване на техническо средство, с което е установено скоростта на движение на лек автомобил „Дачия Докер“ с ДК № РА6219ВХ на 11.02.2020 г.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият касационен състав намира съдебното решение за съобразено с материалния закон и при постановяването му не е допуснато нарушение на процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е извел правилни правни изводи. Нарушението в АУАН е описано правилно и е квалифицирано като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, при избиране на скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава за ППС от категория В, каквото е процесното, в населено място максимална скорост от 50 км/ч. При установена скорост на движение от 103 км/ч. превишението е от над 50 км/ч.

Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Видно от доказателствата, съдържащи се в административнонаказателната преписка, за установяване на нарушението в процесния случай е използвано годно техническо средство, одобрено по установения ред. Изготвен е снимков материал, от който са видни датата на извършване на нарушението, констатираното превишение, както и регистрационният номер на ППС.

Възраженията на касатора са неоснователни. Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия съдебен състав.

От събраните в хода на производството доказателства се установява съставомерността на констатираното нарушение, тъй като автомобилът, управляван от Д.Б. бил заснет на 11.02.2020 г. около 15:53 часа в посока гр. Самоков със скорост от 103 км/ч, измерена скорост 106 км/ч при разрешена за населеното място 50 км/ч. Скоростта била установена и заснета с АТСС TFR1-M, с радарTR4D № 3 и изготвен клип № 55 TFR1-M № 3. С декларация по чл. 188 от ЗДвП жалбоподателят Б. декларирал, че в деня и часа на нарушението лично управлявал автомобила.

Съгласно чл. 188, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, а съгласно нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. В тежест на наказаното лице е да опровергае отразените в АУАН констатации. В случая, автомобилът е собственост на дружество, но нарушителят в декларацията е посочил, че той е управлявал въпросното превозно средство и съгласно чл. 188 от ЗДвП, то наказанието правилно е било наложено на него. В проведеното пред Районен съд - Дупница производство, наказаното лице не е ангажирало никакви доказателства, които да оборват направените от полицейските органи констатации в АУАН, поради което, както правилно е приел и районният съд в решението си, констатираното нарушение е безспорно доказано.

При така установеното, настоящата касационна инстанция намира, че обжалваното решение е законосъобразно и не са налице касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Кюстендил

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 162/17.12.2021 г., постановено по а.н.д. №1082/2021 г. по описа на Районен съд – Дупница.

Решението е окончателно.

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ: