№ 3486
гр. С., 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. Г.ЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. Г.ЕВА Административно
наказателно дело № 20231110202554 по описа за 2023 година
Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на Б. С. А. от гр. С. срещу наказателно
постановление №23-4332-000345/17.01.2023 г. на началник сектор към
Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) Отдел „Пътна
полиция“ (О „ПП”) при СДВР, с което му е наложено следното
административно наказание на основание чл.179, ал.2, предл.1 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 200 (двеста
лева) лв. за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
С жалбата се моли се за отмяна като неправилно и
незаконосъобразно на наказателното постановление, като се излагат
допуснати съществени нарушения, а именно, че актосъставителят не е
констатирал лично нарушението, посоченият в акта свидетел не е с
посочено качество на очевидец, присъствал при установяване на
нарушението или при съставянето на акта, липса на реквизити в НП,
неизпълнение на задълженията по чл.52, ал.4 от ЗАНН от страна на
административнонаказващият орган, недоказаност на нарушението.
За жалбоподателят редовно призован се явява в съдебно заседание
процесуален представител, който поддържа жалбата и по същество
пледира за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно, счита
1
се, че от събраните гласни доказателство жалбоподателят се е движел
съобразно пътната обстановка и не е осъществил изнесеното в акта
нарушение на ЗДвП, което счита за случайно събитие. Претендират се
разноски.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно
заседание не се явява представител и не е представено становище по
жалбата.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени и гласни доказателства:
На 05.01.2023 г. е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) на жалбоподателя за това, че на
същата дата около 08:15 часа при управление на товарен автомобил
„**********”, с ДК № ********** в гр. С. на ул. „*******” с посока на
движение от ул. „********“ към ул. „******“ и срещу №24“, поради
движение с несъобразена скорост с релефа и състоянието на пътя (паве,
което се намира на пътното платно), самокатастрофира в павето.
Разпитан в качеството на свидетел присъствалия при установяване на
нарушението, който е съставил акта излага, че е отработил ПТП,
отишъл е по сигнал на гражданин, участник в ПТП-то, като е взел
предвид декларацията на участника в ПТП-то, т.е. съставеният акт е по
данни на участниците в ПТП-то. Присъствалият при установяването на
нарушението и съставянето на акта, разпитан в качеството на свидетел
излага подробности във връзка с констатациите по нарушението, а
именно, че се касае за рутинна катастрофа, камък на пътя, в който
жалбоподателят е самокатастрофирал по негови данни, като той е
съставил схемата в протокола и я е показал на водача.
Разпитана в качеството на свидетел съпругата на жалбоподателя
излага, че всяка сутрин срещат затруднения при придвижването си с
автомобил, като всяка сутрин минават по един и същи маршрут, тъй
като са в една посока, уличките са малки, павирани, в лошо състояние,
за да излязат точно на сградата, в която тя работи, отзад. Твърди, че
най-ужасната е ул. „*******“, която на места е пропаднала и
вълнообразна, за да се влезе в нея се завива през страшно много
паркирани коли и сутрин на моменти не може да се мине. Като
2
конкретно пред тях се е движел джип, от ляво е имало паркирани
автомобили, като разстоянието е като за движение на една кола, когато
в един момент от джипа нещо излетяло и се чуло в автомобила им
страшен тропот, като нещото се е претърколило под колата им.
Жалбоподателят спрял слязъл от автомобила и видял, че е паве, което е
ударило автомобила им отдолу. Бутнал го настрани, за да не пречи на
движението и спряли по-нагоре, за да видят какво се случва. При
спирането от автомобила текло масло и жалбоподателя се обадил на
застрахователя си.
Снето било писмено обяснение от участника в ПТП-то, като
същият попълнил декларация. Съставена била скица за ПТП-то и
протокол за ПТП. Като в протокола е описано, че има теч от
автомобила. В декларацията си жалбоподателят е посочил, че се е
движел с 15 км/ч, на пътя имало паве, което не успял да избегне, не
спрял рязко, нямал възможност, зад него имало движещ се автомобил,
по пътя имало знак за еднопосочно движение, пътната настилка била
павирана, с наклон, неравности, пропадане.
На жалбоподателя е съставен АУАН за нарушение на чл.20, ал.2
от ЗДвП от оправомощеното въз основа на Заповед №513з-
4445/29.06.2017 г. на директора на СДВР и Заповед №8121з-
632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи длъжностно лице
Л. С. Й. - мл. автоконтрольор при О „ПП” – СДВР.
В акта е посочено като възражение, че скоростта била нормална.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното
наказателно постановление от съответното длъжностно лице,
упълномощен въз основа на Заповед №8121з-632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи –началник сектор към СДВР, О „ПП”
при СДВР, назначена като такава със Заповед №8121К-
13318/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите
писмени доказателства: декларация, протокол за ПТП-а, скица,
заповеди, както и от гласните доказателства: показанията на
свидетелите Й., Т. и А.а. Съдът кредитира изцяло писмените
доказателства по делото, като такива неопровергани от останалите
3
доказателства по делото, ползващи се с формална доказателствена сила.
Ценят се изцяло показанията на свидетелите като логични и
непротиворечиви, отразяващи фактическата обстановка по делото и
фактори, поради които е настъпило процесното ПТП.
Съдът не кредитира, приложената по делото компютърна разпечатка,
тъй като същата не съдържа данни за органа, от който произлиза, името
и длъжността на лицето, което я е издало.
От така установената фактическа обстановка като прецени доводите
и възраженията на жалбоподателя, както и изложените въззивни
основания, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законния четиринадесетдневен срок /видно от
разписката за получен препис от наказателното постановление, което е
станало на 02.02.2023 г., а жалбата е подадена чрез наказващия орган до
съда на 02.02.2023 г./ и от надлежно легитимирано лице, имащо правен
интерес от обжалване. Разгледана жалбата е допустима по изложените
по-горе съображения, а по същество е неоснователна, поради следното:
Съдът, при изпълнение на функцията си за преценка на
законосъобразността на административнонаказателната процедура, като
съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП с
изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, намира следното:
Същите са издадени, респ. съставени от надлежно компетентни
длъжностни лица, чиито правомощия са залегнали в приложената по делото
Заповед №8121з-632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи за
компетентност, както и от специфичните заповеди, касаещи назначаването на
актосъставителя на длъжност младши автоконтрольор: Заповед №513з-
4445/29.06.2017 г. на директора на СДВР и за назначаването на издалия НП на
длъжност началник сектор в СДВР, О „ПП“-СДВР, а именно Заповед
№8121К-13318/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи.
Като е налице описание на нарушението в съставения АУАН на
жалбоподателката, което съответства на посочената като нарушена
правна норма на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Посочено е, че поради
несъобразена скорост със състоянието на пътя – намиращо се на паве на
платното за движение, което е нарушение по възведения състав като
4
правна квалификация.
На следващо място макар и в АУАН да не е посочено, дори чрез
подчертаване, че свидетелят, който е вписан в него С. Т. К. дали е
очевидец на нарушението или е присъствал само при съставянето на
акта се установи от неговия разпит, както и от изготвените от него
документи: протокол за ПТП и скица, че е присъствал при
установяването на административното нарушение, поради което не
може да се приеме, че не е спазена процедурата по чл40 от ЗАНН,
доколкото АУАН е съставен в присъствието на свидетел, който е
присъствал на мястото на установяването на нарушението.
Липсва нарушение на административнонаказателната процедура
предвид факта, че съставителят на акта не е присъствал при
осъществяването на административното нарушение, доколкото същият
и по неговите твърдения е отработил ПТП-то, т.е. касае се за
длъжностно лице, което е присъствало при установяването на
административното нарушение.
Не на последно място по делото от събраните доказателства се
установи, че в случая жалбоподателят е осъществил нарушение по
чл.20, ал.2 от ЗДвП: самокатастрофиране, поради движението си с
несъобразена скорост със състоянието на пътя. Ето защо в случая е
налице хипотезата на чл.20, ал.2 от ЗДвП – движение с несъобразена
скорост със състоянието на пътя.
В случая жалбоподателят от обективна страна като водач на товарен
автомобил „**********”, с ДК № **********, което е моторно превозно
средство (по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП) е предприела движението на
МПС-то, което е управлявала със скорост, която се явява несъобразена със
състоянието на пътя в случая, наличното паве. Следва да се отчете, че тези
факт е доведен до знанието на водача на товарен автомобил „**********”, с
ДК № **********. Този фактор водачът е следвало да съобрази и при
наличието му да предприеме движение на управлявания от него автомобил
съобразено с тях, респективно да го избегне, още повече, че от показанията на
неговата съпруга, която е допусната и разпитана като свидетел по делото, се
касае за фактор, с който същият се сблъсква ежедневно при транспортиране
на същата до работното й място и не са предприети действия за избягване на
5
затрудненията при това тяхно придвижване с автомобил, като изберат
маршрут, който да не затруднява движението им, респективно ако продължат
да се движат по същия маршрут жалбоподателят е наясно с пречките и
следва скоростта да е съобразена с пътната настилка. Нещо повече
изчерпателно беше нейното обяснение, че пътната настилка на улиците и
паркираните по улиците МПС-та, по които преминават по един и същи
маршрут, до работата й ежедневно, са в „лошо състояние“, като „най-
ужасната“ е ул. „*******. Независимо от този факт двамата продължават да
ползват именно този маршрут, който са могли да избегнат, включително и
факта, че по тази улица, която е павирана и еднопосочна, с неравности има
опасности, които следва да се съобразят. Несъобразена скорост е всяка една
такава, независимо от това дали е ниска или висока, която не е съобразена с
конкретните предпоставки предвидени в разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП,
а именно: атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя
и превозното средство, превозвания товар, характера и интензивността на
движението, с всички други обстоятелства, които имат значение за
безопасността на движението. Разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП е тази,
която е нарушена. Същата предвижда като задължение за водачите при
избиране скоростта на движението да се съобразяват със състоянието на пътя.
Като в случая въз основа на фактите административнонаказващия орган е
описал словесно правилно административното нарушение.
От субективна страна деянието е осъществено по непредпазливост,
тъй като водачът-жалбоподател макар и да не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици е бил длъжен и е
могъл да предвиди такива следствие на движението си с несъобразен
със състоянието на пътя скорост.
На жалбоподателя му е наложено съответстващото на нарушението
наказание глоба от 200 лв. по чл.179, ал.2 от ЗДвП за водач, който
поради движение с несъобразена скорост причини пътнотранспортно
произшествие, което не съставлява престъпление. Санкционната норма
предвижда административно наказание глоба от 200 лв.
Като съдът счита, че с така определеното по вид и размер
административно наказание – глоба съобразено с предвидения в закона
размер, при спазване изискванията на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН ще
6
бъдат постигнати целите на административното наказване предвидени в
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Поради гореизложените причини наказателното постановление
следва да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно.
Не се установи, че причина за ПТП-то е случайно деяние, с оглед
събраните по делото непротиворечиви доказателства в обратна насока.
С оглед изхода на производството и доколкото наказващия орган не
претендира разноски до приключване на делото в първата инстанция,
като крайният момент, в който могат да бъдат поискани такива е
устните състезания, по аргумент от чл.80, ал.1 от ГПК, към която
препраща разпоредбата на чл.144 от АПК, към която пък препраща
разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, поради което и съдът не се
произнася по същите.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление №23-4332-
000345/17.01.2023 г. на началник сектор към СДВР, О „ПП” при СДВР, като
законосъобразно.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- гр. С. на основанията предвидени в
НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7