гр.
Плевен,19.07.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, ХІ граждански състав, в публичното заседание на десети юли през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при
секретаря Галина Карталска като разгледа докладваното от съдията ШИРКОВА гр. д.
№ 1911 по описа за 2017 година, и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото гражданско дело е образувано
по искова молба от Т.К.Б. с ЕГН ********** против „***“ ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М.П.. В
исковата молба ищецът твърди, че е работил при ответника на длъжност „***“ от
04.04.2016г. до 19.01.2017г. когато трудовото му правоотношение било прекратено
по негова молба на основание чл.327 ал.1 т.3 КТ без предизвестие поради
неизпълнение от страна на работодателя
на установени в нормативен акт задължения. Твърди, че в действителност в
трудовата му книжка било отразено, че трудовото му правоотношение с ответника е
прекратено по взаимно съгласие на страните на основание чл.325 т.1 КТ. Ищецът
твърди в исковата си молба, че първоначално подал молба за прекратяване на
трудовото правоотношение като погрешно написал, че подава до работодателя си
молба и погрешно посочил правно основание чл.327 ал.1 т.1 КТ. Твърди, че
задраскал в молбата си посоченото правно основание и заявил на работодателя си,
че ще отиде вкъщи и ще се върне с надлежно оформено уведомление. Твърди, че
след като напуснал предприятието, отишъл в Инспекция по труда, след което около
11,30 часа отново отишъл в предприятието, където не бил допуснат. Твърди, че
искал трудовото му правоотношение да бъде прекратено на основание чл.327 ал.1
т.3 КТ, поради неизпълнение на задължения на работодателя, установени в
нормативен акт. Посочва, че това са
чл.127 ал.1 т.5 КТ вр. чл.22 ЗЗДискр.; чл.2 ал.1, чл.10 ал.2 т.1, чл.10 ал.3
т.1, т.2 и т.3 чл.11 ал.1, чл.12 ал.1, чл.13 ал.1 и чл.14 ал.1 от Наредба № РД -07-2/16.12.2009г.
за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на безопасни и
здравословни условия на труд, на чл.25 ал.1 ЗЗБУТ, чл.12 ал.4 т.1 НСОРЗ.
Твърди, че в трудовата му книжка работодателят не е вписал дължимите му
обезщетения по чл.221 КТ и чл.224 КТ. Твърди, че изпращал по електронна поща
множество писма до работодателя си, като същия ден бил получил имейл от
управителя на ответното дружество, че документите му са готови и би могъл да
дойде в предприятието да си ги получи. Твърди, че неправилно в трудовата му
книжка е посочено като основание за прекратяване на трудовото правоотношение
чл.325 ал.1 т.1 КТ по взаимно съгласие. Твърди, че не бил стъпвал в
предприятието на датата, на която бил оформен отказ за получаване на заповедта.
Твърди, че в резултат на това търпи неблагоприятни последици и вреди. В
заключение моли съда да отмени като незаконосъобразна заповед за прекратяване
на трудовото му правоотношение или да допусне поправка в основанието за
уволнение. Моли съда на основание чл.221 КТ да осъди ответника да му заплати
обезщетение в размер на 378 лева. Претендира мораторна лихва върху това
обезщетение за периода от 10.02.2017г. до 17.03.2017г. Ищецът претендира
обезщетение по чл.226 КТ в размер на 417,16 лева за периода от 19.01.2017г. до
края на месец май 2017г, като съдът е приел, че искът е предявен до подаване на
исковата молба или в размер на 1348,80 лева за периода от 19.01.2017г. до
19.11.2017г. В съдебно заседание по искане на ищеца е допуснато изменение в
размера на предявения иск по чл.226 КТ като същият се счита предявен за периода
от подаване на исковата молба -17.03.2017г. до 10.07.2017. с цена 740,36 лева.
В съдебно заседание ищецът лично и чрез
процесуалния си представител поддържа предявените искове. Представя писмени
бележки, в които поддържа доводите си.
В едномесечния срок ответникът не
представя писмен отговор. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител
оспорва предявените искове. Твърди, че предявените искове са неоснователни и
следва да бъдат оставени без уважение, тъй като трудовото правоотношение между
страните е прекратено на основание чл.325 ал.1 КТ по взаимно съгласие на
страните.
Съдът като обсъди становищата на
страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че
ищецът е работил в ответното дружество на длъжност ***. Представено е по делото
лично трудово досие на ищеца, от което се установява, че на 19.01.2017г. ищецът
е подал до работодателя молба за прекратяване на трудовото правоотношение без
предизвестие. Видно е, че първоначално в молбата е посочено правно основание
чл.327 ал.1 т.1 КТ, след което това правно основание е зачеркнато и друго
правно основание не е посочено.
Също от личното трудово досие на ищеца
се установява, че на същата дата – 19.01.2017г. е издадена заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение №82, с която на основание чл.325 ал.1
т.1 КТ по взаимно съгласие на страните, трудовото правоотношение между ищеца и
ответното дружество работодател е прекратено, считано от 19.01.2017г.
За изясняване спорните обстоятелства
по изготвяне на заповедта и връчването и, съдът допусна до изслушване
свидетели.
Твърденията на ищеца са, че след като е
подал молбата за прекратяване на трудовото правоотношение, със зачеркнато
правно основание чл.327 ал.1 т.1 КТ, той е напуснал предприятието и не му е
била връчвана заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Твърденията
на работодателя са, че след подаване на молбата била изготвена заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение, но ищецът отказал да я получи и била
връчена при отказ.
За изясняване на спорните
обстоятелства, съдът изслуша като свидетели И.М., Х.С., М.Б. и Б.П..
Свидетелят И.М. заяви, че работи в
ответното дружество където отговаря за ***, получени от работниците. Твърди, че
в случай, че някой от работниците напусне работа негово задължение е да му даде
служебна бележка дали дължи ***. Твърди, че когато отишъл при ищеца, за да му
даде тази бележка, станал свидетел как ищецът отказва да си получи заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение, която му връчвал работодателя. Заяви,
че станал неволен свидетел на отказа и се подписал в заповедта за да удостовери
отказа на ищеца. В този смисъл са и показанията на свидетелката Х.С., която
заяви, че работи като отчетник в счетоводството. Твърди, че въпреки, че
работното и време е от 9 часа, това е станало преди началото на работния ден,
тъй като се налагало да отиде по – рано на работа през този ден. Заяви, че
видяла, че ищецът отказва да си получи заповедта, което станало около 8,10 часа
- началото на работния ден за ищеца. Съдът кредитира показанията на тези свидетели.
Въпреки, че работят все още в ответното дружество, след като са предупредени за
наказателната отговорност при лъжесвидетелстване, двамата дадоха категорични и
непротивочериви показания.
Спорно по делото е на какво основание е
прекратено трудовото правоотношение между страните и законосъобразна ли е
заповедта, с която работодателят е прекратил трудовото правоотношение по
взаимно съгласие на страните. Налице ли са две насрещни волеизявления за
прекратяване на трудовото правоотношение между страните по взаимно съгласие?
Съгласно разпоредбата на чл.325, ал.1, т.1, изр. първо
от КТ, трудовият договор се прекратява по взаимно съгласие на страните,
изразено писмено. Това означава, че двете насрещни волеизявления на страните,
както предложението за прекратяване на трудовото правоотношение, така и
приемането на същото, е необходимо да са изразени писмено. Писмената форма е
условие за действителността им. Не е възможно формиране на взаимно съгласие за
прекратяване на трудов договор чрез устни волеизявления на двете страни или на
едната от тях. Всяка от страните трябва да изрази волята си за прекратяването
на трудовия договор ясно, категорично и безусловно. Взаимното съгласие се счита
постигнато в момента, когато съвпадат двете писмени волеизявления за прекратяване
на трудовия договор.
В молбата си, ищецът не е посочил основание за
прекратяването на трудовото правоотношение, като единствено е посочил „без
предизвестие“. За изясняване на спорното, съдът съобрази задължителна практика
на ВКС по реда на чл.290 ГПК. С определение №592/07.05.2013г. е допуснато касационно
обжалване по въпроса следва ли в предложението за прекратяване на трудовото
правоотношение да се посочи изрично основанието за прекратяване на трудовия
договор, явяващ се от значение за точното приложение на чл.325 ал.1 т.1 КТ. Решение
№265/15.11.2013г. по гр.д.№1383/2012г., ІV г.о. ВКС (по реда на чл.290 ГПК)
приема, че „Предложението по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ следва да изразява ясно
и по безсъмнен начин волята за прекратяване на трудовия договор, без да е нужно
страната да е посочила точния текст от закона - достатъчно е от изявлението на
страната да следва, че желае трудовото правоотношение да бъде прекратено. Основание за
прекратяване на трудовия договор трябва да бъде посочено или да следва от
текста на изявлението, когато страната по договора упражнява потестативното си
правото да го прекрати едностранно на друго основание, различно от това по
чл.325 ал.1 т.1 КТ, тъй като тогава
изявлението и не съставлява предложение, а уведомление за прекратяване на
трудовото правоотношение и поражда правни последици от момента на достигането
му до адресата. Единствената, предвидена в Кодекса на труда хипотеза, в която всяка от страните по
трудовия договор може да предложи на насрещната прекратяването му без да сочи
причини за това е по чл.325 ал.1 т.1 КТ, поради което нито предложителя следва
да посочва изрично основанието за прекратяване на трудовия договор, нито за
това е задължен приемащия предложението, ако от писменото му изявление следва
ясно изразено съгласие за прекратяването. Основанието по чл.325 ал.1 т.1 КТ за
прекратяване на трудовия договор следва да бъде посочено задължително само в заповедта за уволнение, имаща
констативен характер, предвид различните последици от прекратяване на трудовото
правоотношение в зависимост от основанието за това.“ При така установената практика, съдът приема,
че ищецът е отправил до ответника предложение, а не уведомление за прекратяване
на трудовото правоотношение и няма задължение да посочва какви са причините за
това, нито какво е правното основание. Посочил е единствено „без предизвестие“.
Едва в исковата молба навежда доводи, че молбата следва да се приеме, че е
уведомление по чл.327 ал.1 т.3 КТ.
Не са наведени доводи от страна на ищеца,
че молбата е подадена поради грешка, заплаха или изнудване. Не се доказаха
твърденията на ищеца, че около 11 часа се е връщал в предприятието, за да
подаде нова молба, с друго правно основание, още повече установи се, че
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е била изготвена още в
8,10 часа, и работодателят е направил опит да я връчи на ищеца. Т.е., дори да
беше доказано, че ищецът е идвал в предприятието преди обяд с нова молба, то
към този момент, трудовото му правоотношение вече е било прекратено, тъй като е
имало две насрещни съвпадащи волеизявления и е била издадена и съответната
заповед с правно основание чл.325 ал.1 т.1 КТ.
Законът разграничава кога един работник
подава предложение и кога уведомление за прекратяване на трудовото
правоотношение. В случая се касае за предложение, а не за уведомление, поради
което е и озаглавено „молба“ за прекратяване на трудовото правоотношение без
предизвестие. Това е единствения случай, в който работникът не е длъжен да сочи
основание за прекратяването и е достатъчно само да има ясно изразено съгласие
за прекратяване на трудовото правоотношение.
От правна страна, съдът приема, че ищецът
е отправил до ответника писмено предложение за прекратяване на трудовото и
правоотношение, считано от 19.01.2017г., върху което предложение, озаглавено
„молба“, същия ден работодателят е изразил писмено съгласието си.
На същия ден работодателят е изготвил
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325 ал.1
т.1 КТ по взаимно съгласие, която заповед е връчена на ищеца при отказ. Молбата
е резолирана от представителя на дружеството работодател "Да, 19.01.2017г.",
като резолюцията е подписана. Същият ден, на 19.01.2017г. работодателят издал и
връчил на ищеца заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл.325, т.1 КТ. В този смисъл е и
решение Решение № 244 от 3.10.2016
г. на ВКС по гр. д. № 2123/2016 г., IV г. о., в което ищцата е подала до
работодателя си молба за прекратяване на трудовото правоотношение „по лични
причини“ без да сочи правно основание.
Законът изисква страната, към която е
отправено предложението за прекратяване на договора по взаимно съгласие, не само
да вземе отношение по него, но и да уведоми другата страна в 7-дневен срок,
като при пропускане на срока необоримо презумира липсата на приемане. В случая
се доказа, че работодателят е издал заповедта за прекратяване в деня, когато е
постъпила молбата – на 19.01.2017г. Приемането на предложението е преди
изтичане на срока и е достатъчно, за да се приеме, че са спазени изискванията
по чл.325 ал.1 т.1 КТ, което прави уволнението законно.
При така изложеното от правна страна,
съдът приема, че предявеният иск за отмяна на заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По иска за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата
книжка. Основанието за уволнение
се вписва в заповедта за уволнение и в трудовата книжка. С този иск може да се
иска промяна на основанието за прекратяване на трудовия договор, като в
исковата молба се твърди, че е неправилно вписано чл.325 ал.1 т.1 КТ и
основанието е чл.327 ал.1 т.3 КТ. Установи се, че трудовото правоотношение е
прекратено по взаимно съгласие на страните и правилно, както в трудовата
книжка, така и в заповедта за прекратяван е посочено правното основание чл.325
ал.1 т.1 КТ. По делото работодателят ответник доказа, че трудовото
правоотношение е прекратено по взаимно съгласие и това правилно е отразено в
трудовата книжка.
По иска за обезщетение с правно основание чл.221 КТ с цена 378 лева. Искът предполага прекратяване на
трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите
по чл.327 ал.1 т.1, т.2, т.3 и т.3а КТ, като
в тези случаи работодателят му дължи обезщетение,
представляващо брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при
безсрочно трудово правоотношение и в размер на действителните вреди - при
срочно трудово правоотношение. След като се установи, че трудовото
правоотношение между страните е прекратено по взаимно съгласие, а не по чл.327
ал.1 т.3 КТ, каквито твърдения бяха наведени в исковата молба, то работодателят
не дължи обезщетение по чл.221 КТ. Същото се отнася и за предявения иск за
присъждане на лихва за забава върху това обезщетение с правно основание чл.86 ЗЗД с цена 4,32 лева за периода от 10.02.2017г. до 17.03.2017г. Искът за лихва
за забава има акцесорен характер и следва главния иск. След като искът за
обезщетение по чл.221 КТ се явява неоснователен, то вземането не е изискуемо и
ликвидно и неоснователен се явява и искът за лихва за забава.
По
иска за присъждане на обезщетение по чл.226 КТ за периода от 17.03.2017г. до
10.07.2017г. в размер на 740,36 лева. Съгласно
чл.226 КТ, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно за
вредите, причинени на работника или служителя поради:
1. неиздаване или несвоевременно издаване
на необходимите му документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото
правоотношение;
2. вписване на неверни данни в издадените
документи.
Този иск също се явява неоснователен и
недоказан. Установи се, че трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие
и правилно в трудовата книжка и в заповедта е отразено основанието за
прекратяването му. От друга страна не се доказаха твърденията на ищеца, че
работодателят е задържал и не е върнал своевременно трудовата му книжка.
При този изход на делото, ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответното дружество разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 760 лева съгласно договора за правна помощ. Видно е,
че в договора е отразено, че сумата е изплатена на процесуалния представител а
ответното дружество напълно и в брой.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан предявения
от Т.К.Б. с ЕГН ********** против „***“
ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя М.П. иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ за отмяна на Заповед
за прекратяване на трудово правоотношение № 82/19.01.2017г., с която на
основание чл.325 ал.1 т.1 КТ по взаимно съгласие, е прекратено трудовото
правоотношение между Т.К.Б. с ЕГН ********** против „***“ ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М.П..
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан предявения
от Т.К.Б. с ЕГН ********** против „***“
ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя М.П. иск с правно основание чл.221 КТ за присъждане на обезщетение в
размер на 378 лева поради прекратяване на трудовото правоотношение по чл.327
ал.1 т.3 КТ.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан предявения
от Т.К.Б. с ЕГН ********** против „***“ ЕООД
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя
М.П. иск с правно основание чл.86 ЗЗД и с цена 4,32 лева за присъждане на лихва
за забава върху обезщетението в размер на 378 лева за периода 10.02.2017г. – 17.03.2017г.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан предявения
от Т.К.Б. с ЕГН ********** против „***“
ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя М.П. иск с правно основание чл.226 КТ за присъждане на обезщетение в
размер на 740,36 лева за периода 17.03.2017г. – 10.07.2017г. за причинени вреди
от несвоевременно издаване и вписване на неверни данни в заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение № 82/19.01.2017г. и трудова книжка.
ОСЪЖДА Т.К.Б. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М.П.
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 760 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: