Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: …96…. Година 2018г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 12.03.
2018 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : БОРИСЛАВ ИЛИЕВ
МАРИЯ
НЕНОВА
СЕКРЕТАР : КОНСТАНТИНА РЯДКОВА
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д. № 116 по
описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд П.
е сезиран с искова молба,подадена от С.В.В.
, ЕГН **********,*** ,чрез пълномощника на страната ,адвокат К.А. *** против
Общинско предприятие / ОП/ „Чистота“ гр. П. , ЕИК 0003517431437
,представлявано от директора на предприятието Т.Р. Н. .
С исковата молба
са предявени обективно съединени искове
по чл. 200 от КТ,чл. 86 ал.
1от ЗЗД
във вр. с чл. 84 ал. 2 от ЗЗД
за заплащане на обезщетение за
причинени имуществени и неимуществени вреди от трудово злополука .
С
решение № 1/ 04. 01. 2018г. на
районен съд П. , постановено по
гр.д. № 687/ 2017г., по описа на същия съд , исковете
са уважени частично .Присъдени са разноски на страните съобразно уважената
и отхвърлената част от исковете,определени по компенсация .
Присъдена
е ДТ в тежест на ответника по исковете .
Решението на
районния съд се обжалва с въззивна жалба
от ответника в първоинстанционното
производство Общинско предприятие / ОП/ „Чистота“ гр. П. ,подадена
чрез пълномощника на страната, адвокат Ч.Ч. *** ,в уважителните части . Във въззивната жалба се
твърди ,че решението на районния съд е неправилно в обжалваната част , тъй като е постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила ( чл. 236 ал. 2 от ГПК), при
нарушение на материалния закон и необосновано .
Искането е да
се отмени решението на районния съд в
обжалваните части и въззивната инстанция да се произнесе по
съществото на спора, като се отхвърлят
изцяло предявените искове , поради тяхната неоснователност , евентуално се намали размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди .
В срока по
чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от противната страна по
въззивната жалба . В писмения отговор ответната страна ,чрез пълномощника си, оспорва въззивната жалба. Моли съда решението
на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави в сила в
обжалваните части . Не прави нови
доказателствени искания.
В открито
съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си. Не
правят нови доказателствени искания .
Пазарджишкият
окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение
, които са посочени във въззивната жалба
, като взе предвид становището на противната страна и събраните доказателства пред първата
инстанция , при спазване разпоредбата на чл.
235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната
жалба е процесуално
допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирани страни във въззивното производство ( ответник в производството пред районния съд ).
Жалбата е
подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
Жалбата е
подадена против съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване.
В текста на
чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът
служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси
въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във
въззивните жалби не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно
решение или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията , които се
правят са свързани с правилността на
съдебното решение .
І.Правно основание
на предявените искове и фактически състав на правната норма .
Правното основание
на предявените обективно съединени
искове е нормата на чл. 200 от КТ. Фактическият
състав на правната норма е следния :
1/ Отговорността на работодателя по чл. 200
от КТ е договорна
(на основание трудовото правоотношение ), обективна
,безвиновна и гаранционно- обезпечителна отговорност.
Работодателят
носи отговорност независимо от това дали негов орган или работник има вина за
настъпването на вредите . Отговорността на работодателя е по силата на
законно прехвърляне на професионалния риск от увреждането на работника или
служителя . При отговорността по чл. 200 от КТ работодателя не може да прави
възражение,че няма вина за настъпването на вредите . Отговорността
се реализира въз основа на установения фактически състав на правната норма .Отговорността
е аналогична на отговорността на възложителя
на работата по чл. 49 от ЗЗД,но е с много по – широк аспект от тази
отговорност.
2/ Валидно съществуващо трудово правоотношение
към момента на увреждането .
3/ Наличие на трудова злополука или на
професионална заболяване .
Т.З. или
професионалното заболяване трябва да са
установени по надлежния ред с влязъл в сила
индивидуален административен акт. При Т.З. това е Разпореждане по чл. 60 от КСО на длъжностното лице при ТП
на НОИ. При професионалното заболяване това е решение на ТЕЛК или на НЕЛК. Наличието на влязъл в сила административен
акт е пречка за преразглеждане на въпроса за Т.З. или професионалното
заболяване в съдебното производство по реда на косвения съдебен контрол. При
положение , че законодателя е предвидил специален административен ред за установяване факта на Т.З. или на
професионалното заболяване този въпрос не може да бъде разрешаван в съдебното
производство .Липсата на влязъл в сила административен акт обуславя отхвърлянето на иска по чл. 200 от КТ. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС , постановена по реда на чл.
290 от ГПК (виж Р. № 319/ 22.06.2010г. по гр. д. №
204/2009г. на 3-то гр.отд. на ВКС; Р. № 728/ 28.01.2011г. по гр. д. №
1957/2009г. на 3-то гр.отд. на ВКС; Р.
№ 374/ 23.07.2014г. по гр. д. №
3766/2013г. на 4-то гр.отд. на ВКС; ).
4/ Причинени вреди – имуществени, неимуществени , включително пропуснати ползи (
чл.200 ал. 3 от КТ);
5/ Причинна връзка между увреждане на здравето на работника или
служителя и причинените вреди .
ІІ.Правни изводи .
1.Въззивната инстанция намира за правилен и обоснован извода на районния
съд за това ,че е осъществен фактическия състав
на чл.200 от КТ.
Установено е
по делото ,че към момента на Т.З. 29. 06. 2015г. ищеца се е
намирал в трудово правоотношение с ответното дружество по срочен трудов договор
със срок за изпитване № 12/ 20. 05. 2015г.
По делото са представени писмени доказателства,от които се установява , че
е проведена процедурата по чл. 57 и сл. от КСО и Наредбата за установяване ,разследване ,регистриране и
отчитане на трудовите злополуки . Представена е Декларация от осигурителя
от 01. 07. .2015г. за настъпилата
трудова злополука . Представено е Разпореждане
№ 34/ 15. 07. 2015г. , по чл. 60 ал.1 от КСО , на длъжностното лице при ТП на НОИ
Пазарджик,с което злополуката е призната за трудова по чл. 55 ал.1от КСО. Разпореждането не е обжалвано
и е влязло в законна сила .
В резултата
на Т.З. е причинена първоначално временна нетрудоспособност на ищеца, а в
последствие и трайна неработоспособност
50 %.
Т.З. е причинила на ищеца имуществени и неимуществени вреди , установени
в съдебното производство .
От заключението на приетата по делото съдебно –медицинска експертиза се установява ,че е налице пряка причинна
връзка между Т.З. ,настъпила на 29. 06.2015г.и уврежданията на ищеца .
2.По въпроса за размера на неимуществените вреди .
В раздел І-ви
на глава 10-та на КТ ,относно имуществената отговорност на
работодателя при смърт или увреждане
здравето на работника или служителя няма регламентация относно начина
,по който следва да се определи размера на неимуществените вреди при трудова
злополука или професионална заболяване .
В чл. 212 на КТ е предвидено препращане по неуредените закони към правилата на гражданското
законодателство.
В чл.52 от ЗЗД е посочено ,че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда „
по справедливост“.
В ППВС № 4/ 23. 12. 1968г.,което има
задължителен характер за съдилищата е посочено ,че понятието „справедливост „
не е абстрактно понятие и преценката следва да се извършва според конкретните
обективно съществуващи факти по делото . В това Постановление на ВС са посочени
диспозитивно обстоятелствата ,които
трябва да се вземат предвид от съда при
телесните увреждания ,а те
са -
-обстоятелствата,при които е настъпило
увреждането ;
-характерът на увреждането ;
-начинът на извършването му ;
-допълнително влошаване съС.ието на здравето ;
-причинените морални страдания , осакатявания,
загрозявания и др.;
В раздел
ІІІ-ти на ППВС №4/25. 05.1961г.е посочено ,че на обезщетение за „
неимуществени вреди „ подлежат само „действително претърпените вреди „.
Обобщавайки практиката
на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК ,
по въпроса за обстоятелствата , които съдът трябва да вземе предвид при
определяне размера на неимуществените
вреди“ по справедливост“ могат да се систематизират следните
обстоятелства :
-справедливото определяне на обезщетението за
неимуществени вреди означава да се
определи от съда онзи точен паричен
еквивалент на всички понесени от увреденото лице болки и страдания – емоционални , физически и
психически ;
- интензитета и продължителността на болките и
страданията ,които лицето е търпяло към
момента на увреждането, тези , които
лицето търпи след този момент и които ще
търпи за в бъдеще ;
-икономическата конюктура в страната към
момента на определяне на обезщетението, която включва официалната
статистика за нивото на инфлацията и за размера на средната работна заплата в страната ;
-общественото възприятие на понятието „
справедливост „ на определен етап от развитието на обществото ;
(В горния
смисъл виж Р.№ 16/
06. 03. 2012г. по т. д. № 461/ 2011г. на
2-ро т. отд.на ВКС; Р.№
177/ 27. 10. 2009г. по т. д. №
14/ 2009г. на 2-ро т. отд.на ВКС; Р.№
88/ 17. 06. 2014г. по т. д. №
2974/ 2013г. на 2-ро т. отд.на ВКС; Р.№
99/ 08. 10. 2013г. по т. д. № 44/
2012г. на 2-ро т. отд.на ВКС; Р.№
124/ 11. 11. 2010г. по т. д. №
708/ 2009г. на 2-ро т. отд.на ВКС; Р.№ 83/ 06. 07. 2009г. по т. д. № 795/ 2008г. на 2-ро т. отд.на
ВКС; Р.№ 749/ 05. 12. 2008г. по т. д. №
387/ 2008г. на 2-ро т.
отд.на ВКС; )
От
заключението на приетата по делото съдебно
– медицинска експертиза /СМЕ/ и от представените по делото медицински
документи се установява ,че в резултат на Т.З. ищеца е получил следните телесни увреждания :
-
С. на Д.К. под К.С. ;
-
С. на Д.Р. в областта на Г.С. ;
-
Две Д.Р. – К.Р. на Д.К. в областта на П. ;
Установено е
по делото ,че лечението на ищеца е преминало в следните етапи :
-
За времето от 29. 06. 2015г. до 05. 07. 2015г./ 7 дни / ищеца е приет на лечение в МБАЛ Пазарджик,
където на 01. 07. 2015г. му е
извършена операция за наместване на Ф. и поставянето на ми и ; Р – рани са обработени хирургично . След
операцията е проведено антибиотично лечение , обезболяващо лечение и
тромбоемболична профилактика .
-
След оперативната интервенция кт и Р. са ги . Р. е
била г за срок от 1 месец,а за срок от 4
месеца ;
-
След изписването от МБАЛ Пазарджик придвижването на ищеца се е извършвало помощта на две патерици ;
-
За
времето от 24. 09. 2015г.до 01. 10.
2015г./7 дни / ищеца е провел
рехабалитация в ОФТР на МБАЛ Пазарджик ;
-
С ЕР
на ТЕЛК Пазарджик № 1602/ 18. 04. 2016г. на ищеца е призната трайно
намалена работоспособност 50% за срок от 1 година ;
-
Ищецът е бил в отпуск поради временна
нетрудоспособност за времето от 29.
06. 2015г. до 24. 01. 2016г. / 210дни – 7 месеца / ;
-
Със заповед
№ 04/ 22. 02. 2016г. трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на
основание чл. 325 ал.1 т.1 от КТ;
В
заключението на СМЕ е посочено , че Ф. на Р. и на К. са неправилно зарастнали . Това е предпоставка за наличието на поС.ни
болки с променлив характер и У.Д.Н.С. във времето . Неправилното зарастване на Ф.Н.Д.К. създава леко относително с на к , което
налага ходенето с Б.. Неправилното зарастване на Ф. може да бъде преодоляно
чрез коригиращи операция на Г.С. и на д .
В съдебно
заседание ,вещото лице уточнява ,че в резултат на счупванията са ограничени движенията на Р. в областта на Г.С.
и на К. в областта на коляното . Неправилното натоварване на К. в областта на
коляното ще доведе до по –бързо износване на
К.С. а и поС.ни болки при ходене , както и развитието на А. за в бъдеще
. В момента ищеца се придвижва с помощта на Б.. При
повторна операция динамиката на
движенията на Р. и на К. ще се подобри .
Стойността на И. трябва да се заплати предварително от пациента,
като и за Р. е на цена до 1300 лв. , а
за К. до 1600лв.
Като свидетели
по делото са разпитани съпругата на ищеца П.Т. В. и неговия брат И. В. Н. .
Свидетелите
установяват ,че след операцията ищеца е
изпитвал болки , особено през нощта , за което е приемал обезболяващи лекарства . Установяват ,че до
раздвижването на К. ищеца не е могъл да се обслужва сам. Всички
грижи по обслужването му , са били поети
основно от съпругата му , като е помагал и брат му . След излизането от болницата ищеца е бил разстроен , изпаднал е в Д. , като се
е оплаквал ,че не може да издържа от
болки . До злополуката ищеца е водил активен живот – помагал е в домакинството , работил е
по двора и по отглеждането на животните ,ходил е в гората за гъби .
Сега не може
да извършва тези дейности . Цялата домакинска работа е поета от неговата
съпруга .
При тези данни въззивната инстанция намира за обоснован и
законосъобразен извода на районния съд за това , че сумата от 10 000 лв. представлява точен
паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди .
Тази сума
обезщетява напълно ищеца за претърпените от него физически и психически болки и страдания от увреждането . Размерът на обезщетението е
съобразен с характера и вида на телесните
повреди , както и с обстоятелствата при които е настъпила вредата .
Размерът на обезщетението е съобразен с
болките и страданията , които
ищеца е търпял по време на увреждането , по време на лечението и които ще търпи
за в бъдеще. Конкретните проявления на
болките и страданията бяха описано от съда по – горе, поради което не е нужно
повтарянето им. При определяне размера на обезщетението е отчетен също така
периода на лечението и рехабилитацията и бъдещата прогноза на заболяването .
Отчетени са и средствата , които са необходими за допълнителната операция .
Отчетена е също така и икономическата
конюктура в страната към момента на
определяне на обезщетението , както и общественото възприятие за понятието „
справедливост „ на настоящия етап от развитието на обществото .
3.По възражението на противната страна за изключване и намаляване на отговорността на
работодателя .
Първото възражение , което прави ответната
страна е за изключване на отговорността на работодателя при условията на чл.
201 ал.1 от ГПК. Твърди се от противната страна ,че вредата е причинена умишлено
от ищеца , под формата на евентуален умисъл .
Възражението
е неоснователно .
В текста на
чл. 201 ал.1 от КТ е посочено , че работодателя
не носи имуществена отговорност ,ако увреждането е причинено умишлено от
пострадалия .
Противоправността
на деянието е аналогична на тази по
чл.11 ал. 2 от НК,поради което закона допуска и двете форми на противоправност
– пряк и евентуален умисъл . Според
практиката на ВКС ( виж Определение № 887/ 08. 07. 2015г. по гр.д.
№3009/ 2015г. на 4-то гр.отд. на ВКС ),за да се
изключи отговорността на работодателя е необходимо следното : умисъл за нарушаване на установените правила
за извършване на трудовата дейност + умисъл за реализиране на самото увреждане. Така гласи и закона – умисъла трябва да е насочен към увреждането , а не към нарушаване на
правилата на трудовата дейност.
По делото
липсват доказателства за субективно
отношение на увреденото лице под формата на умисъл (пряк или евентуален), както по отношение нарушаване на правилата на трудовата дейност , така и
по отношение на самото увреждане . Данни по делото за това ищеца да е съзнавал общественоопасния характер на деянието
си и е искал или допускал настъпването на общественоопасните му последици
по делото липсват.
За да се приеме ,че увреждането е причинено
умишлено от страна на пострадалия
трябва по делото да се установи
по безспорен и категоричен начин ,че ищеца е съзнавал ,че с действията си ( неспазване
на техническите правила за работа с косачката
и на правилата за безопасност )ще причини увреждане на здравето си и
въпреки това е искал настъпването на този вредоносен резултат (пряк умисъл ) или е
допускал неговото настъпване ( евентуален
умисъл ). Нито един от разпитаните по делото свидетели не установява такива
обстоятелства .
Следващото възражение на ответната страна е
затова , че с действията си ищеца е допринесъл за настъпване на Т.З. , като е
допуснал груба небрежност.
Възражението
е основателно .
Възможността
за намаляване отговорността на работодателя е посочена в текста на чл. 201 ал.2
от КТ. За разлика от съпричиняването по гражданския закон (по гражданския закон наличието на вина у
пострадалия за настъпването на вредите е допустимо , но не е задължително условие за отговорността на
увредения - чл. 51 ал.2 от ЗЗД ),
съпричиняването по КТ изисква наличието на“ вина“ от страна на
пострадалия при настъпване на вредата . Вината е под формата на „груба небрежност „ ,което съответства на „ съзнаваната
небрежност“ ( самонадеяност )по чл. 11 ал. 3 от НК. При тази форма на вината дееца предвижда( съзнава)
настъпването на вредоносния резултат ,но самонадеяно счита ,че този
резултат или няма да настъпи или ,че ще го предотврати .
В съдебната
практика и доктрина се приема ,че за да се ангажира отговорността на
пострадалия не е достатъчно само да има нарушение на съответните технически
и технологични правила и правила за безопасност на труда . Необходимо
е също да се установи субективното
отрицателно отношение на пострадалия към възложената работа и към работния
процес, изразяващо се в :
-
Липсата на елементарно старания и внимание;
-
Работникът или служителя да не е положил грижата,
която и най-небрежния би положил ; (В горния
смисъл виж Р. № 68/ 01. 03.2010г. по гр.
д. № 3456/ 2008г. на 2-ро гр. отд. на ВКС; Р. № 60/ 05. 03.2014г. по гр. д. № 5074/ 2013г. на 4-то гр. отд. на
ВКС; Р. № 690/ 14. 11.1988г. по гр. д. №
657/1988г. на 4-то гр. отд. на ВС; Р. № 403/ 06. 04.2017г. по гр. д. № 4877/ 2016г. на 4-то гр. отд. на
ВКС; Р. № 877/ 08. 07.2015г. по гр. д. №
3009/ 2015г. на 4-то гр. отд. на ВКС; Р. № 159/ 15. 01.2018г. по гр. д. № 251/ 2017г. на 3-то гр. отд. на
ВКС; ; Р. № 252/ 30. 09.2016г. по гр. д.
№ 1364/ 2016г. на 4-то гр. отд. на ВКС; Р. № 290/ 18. 11.2015г. по гр. д. № 15/ 2015г. на 4-то гр. отд. на
ВКС; Р. № 62/ 24. 02.2015г. по гр. д. №
2798/ 2014г. на 4-то гр. отд. на ВКС; )
Ако не е налице груба небрежност , а обикновена небрежност ,
отговорността на предприятието не може да бъде намалявана .
Освен това,за да се
намали отговорността на работодателя по делото трябва да е
безспорно установено , че преди работата работодателя е провел точен
инструктаж за техническите и технологичните правила на работа , както и на правилата за
безопасност на труда .Без да е проведен точен инструктаж поведението на
работника не може да бъде окачествено ,като груба небрежност, освен в случаите
, когато от обстоятелствата по делото е несъмнено , че злополуката би настъпила
и при проведен инструктаж.
Превенцията
на риска от трудова злополука е
отговорност и на двете страни по трудовото правоотношение . Ролята на
работодателя обаче е водеща . Надлежното обезопасяване на работните места и на
условията на труд е задължение в тежест на работодателя и включва система от мерки .
По делото е безспорно установено ,че преди
работата с косачката на ищеца е направен , като периодичен, така и ежедневен
инструктаж.
Периодичния
инструктаж е извършен от свидетеля С А.
Т. . Това е установено на първо
място от обясненията на свидетеля Т. и на
свидетелката Т Н. . Това
обстоятелство се установява и от
констатацията извършена от съда ,
от книгата за периодичен инструктаж , в
съдебно заседание на 22. 02.2017г. На стр. 6 от книгата ,под № 94 е вписано
инструктираното лице С.В.В., което на 21. 05. 2015г. (датата на постъпване на работа )е положило подпис за инструктиран ,след което следва
подписа на лицето , извършило
инструктажа и разрешило самостоятелна работа .
Ежедневния
инструктаж преди работа с косачката е
извършен от свидетелката Т.Р. Н. . Това се установява на първо място от обясненията на св. Т. Н. , св. С Т. , св. С. Ш. и св. И.Д. . Освен това ,
по делото е представен препис от книгата за ежедневен инструктаж , като под 5
на дата 29.06. 2015г. ищеца се е подписал за инструктиран .
По делото са
представени препис от длъжностна
характеристика за длъжността“ г „ ,
връчена на ищеца срещу подпис при започване на работа , на 21. 05. 2015г. и
препис от производствена характеристика
за същата длъжност , връчена на ищеца на
08. 01. 2016г. , от които се установява , че в длъжностите задължения на ищеца е това да извършва косене на тревни
площи с косачна машина .
От събраните по делото писмени и гласни доказателства въззивната инстанция прави извода , че с
действията си ищеца е допринесъл за настъпилата трудова злополука при условията
на „груба небрежност „ .
Установено е по
делото ,че в деня на Т.З. 29.06.2015г. ищеца е следвало да коси тревните площи , които се намират зад
втори корпус в ученическия лагер в с. П.К.
.
Установено е също така , че до мястото ,
на което е трябвало да коси ищеца е могъл да стигне заедно с косачката ( ръчно
или возейки се )по равен асфалтов път.
В съдебно заседание на 19. 10. 2017г. ,по реда на чл. 176 от ГПК
,ищеца не отрекъл това обстоятелство , като е обяснил ,че не е
знаел ,че има път , по който може да мине ,за да стигне до участъка , който е
трябвало да коси , като това е установил след като е паднал с косачката на пътя
.
Установено е по делото , че за да стигне
до мястото ,на което е трябвало да коси ищеца е решил да премине по стръмен
наклон ( скат ) , спускайки се по
наклона надолу при режим на движение на машината(возейки се на нея ) .
От
обясненията на св. Т Н. се установява , че тя изрично му е наредила през
този стръмен скат да не слиза с машината
на работен ход ,а да я бута до равния участък. Обяснила му е , че за да
се спусне по ската трябва да разглоби машината и да я бута до мястото , където
трябва да коси .
От
първоначалното заключение на СТЕ се установява ,че преди започвана не работа
косачката е била технически изправна .
Това обстоятелство се установява и от
обясненията на св. К Н. К.
Също от
първоначалното заключение на техническата експертиза се установява , че
съгласно Инструкцията за поддържане и
експлоатация на моторна косачка и Инструкция за безопасна работа с
моторни триони и косачки е абсолютно забранено машината да се използва при наклон по – голям от 25%. В заключението на техническата експертиза е
посочено ,че при такива стръмни наклони машината не трябва да се използва
нагоре или надолу по склона ( спускайки
се или изкачвайки се по склона ). Движението на
машината и косенето с нея трябва да се извършва напречно на склона , по
хоризонталата на наклона ,а не перпендикулярно .
В
заключението е посочено ,че наклона
на ската е бил около 25% . Посочено е,че при косене на силно
наклонени терени трябва задната част на
косачката( рамката със седалката и задното колело ) да се разглоби и да се премине на режим „ ходене след
косачката „ .
В съдебно
заседание вещото лице пояснява , че поначало е забранено спускането и
движението на косачката по наклони по- големи от 25%. Не се препоръчва
движението на косачката надолу , както ръчно , така и движейки се . Ако все
пак се извършва движение по наклона то трябва да бъде ръчно , а не возейки се
на косачката . Вещото лице пояснява , че ската е много къс и стръмен ,в разС.ие
около 5-6м. , като ищеца не е имал време да реагира , не е имал време за
размисъл . Вещото лице заявява , че ако е той никога няма да тръгне надолу по
ската с косачката .
Свидетелят С Т.
посочва в обясненията си,че е недопустимо да се спускаш на автоматичен режим
с косачката при наклон по –голям от 25%. Ако все пак се наложи да се преминава през наклона трябва косачката да се разглоби и да се слезе
на ръчен режим.
По делото е установено също така по безспорен
начин , че преди започване на работа с
машината ищеца съвсем умишлено е нарушил фабричната функция на косачката ,
като е притиснал ръчката , която подава
гориво към двигателя , към лоста за управление на машината, посредством гумени накрайници от
велосипедна гума .
От
допълнителното заключение на
техническата експертиза се установява , че притиснатата ръчка има предпазна функция-
спиране на машината в случай на изпускане на
лоста за управление. При
положение ,че ръчката не е притисната към лоста за управление машината не
работи , тъй като не се подава гориво
към двигателя на косачката .В заключението на СТЕ е посочено , че
притискането на ръчката към лоста за управление не изисква усилие – просто се
придържа с палеца . В заключението на
СТЕ е посочено , че има пряка
причинна връзка между невъзможността на косачката да спре и поставения гумен
ластик. Поставеният гумен накрайник намалява
и преодолява ефективността на спирачното усилие на косачката . В случая гумените накрайници , привързващи
ръчката към ръкохватката са причина
двигателя да не спре „автоматично „ и не
подпомага спирането на косачката с основната спирачка.
Обстоятелството
,че преди започване на работа с косачката ищеца е привързал ръчката за подаване
на газта към лоста за управление се признава в обясненията на ищеца , по реда
на чл. 176 от ГПК . Това обстоятелство се установява и от обясненията на св. Т.
Н. , св. С. Т., св.С. Ш.
При тези
данни въззивната инстанция намира за необоснован извода на районния съд за това
, че действията на ищеца следва да се
квалифицират не като „груба небрежност“ , а като „обикновена небрежност „ .
Доказателствата по делото са
категорични за това ,че при работа с косачката ищеца е нарушил техническите правила за експлоатацията й , както и
правилата за безопасност при работа с машината . Нарушението се изразява в следното :
1/При
положение , че до мястото , на което е трябвало да коси е имало асфалтиран път , ищеца е предприел рисково преминаване през стръмен наклон ;
2/ При
абсолютна забрана да се преминава и да се работи с косачката по наклонен терен
с наклон по – голям от 25% ищеца е предприел
слизане с косачката по такъв
наклон;
3/След като е
предприел преминаване с косачката по стръмен скат ищеца е трябвало да разглоби
косачката и да премине през ската ,като я бута , а не возейки се на нея ;
4/Преминаването през стръмния скат е следвало
да се извърши напречно ,по хоризонталата
на склона , а не перпендикулярно , спускайки се по наклона ;
5/ При
абсолютна забрана да се нарушава фабричната функция на машината , ищеца съвсем
самоволно е ограничил спирачната функция на машината , като в нарушение на
техническите правила е привързал ръчката
за подаване на газ към лоста за
управление на машината . С това си действие ищеца е възпрепятствал възможността
от спирана на машината при екстрена ситуация . Ако не беше посоченото привързване,
при изпускане на лоста за управление машината щеше автоматично да спре поради неподаване
на газ към двигателя .
От доказателствата по делото може да се
направи обоснования извод ,че нарушаване на техническите правила за работа с
машината и на правилата за техническата безопасност е извършено от ищеца при липсата на елементарно старание
и внимание , което и най- небрежния човек , зает с такава дейност не би
допуснал. Това води до извода , че от субективна страна ищеца е проявил виновна
самонадеяност/ груба небрежност / -съзнавал е/ предвиждал е / възможността да увреди както себе си , така и
машината преминавайки по наклона на стръмния скат,но самонадеяно се е
надявал увреждането да не настъпи или
ако настъпи ,че ще го предотврати .
От
доказателствата по делото не може да се направи извода за „обикновена небрежност“/несъзнавана
небрежност/, което означава ищеца да не
е предвиждал настъпването на вредоносния резултат,но е бил
длъжен и е могъл да го предвиди .
При положение , че преди преминаването си
ищеца е бил предупреден от прекия си началник да не преминава с машината по
стръмния наклон или ако преминава да разглоби машината и да я бута ,съвсем самонадеяно ищеца е предприел
спускане с машината по стръмния склон и
то на работен режим , везейки се на нея .
4. По въпроса за размера на съпричиняването .
Според
практиката на ВКС при определяне размера на съпричиняването трябва да се изходи
от конкретната фактическа обстановка , която е различна за всеки отделен случай
. Съдът е длъжен да извърши преценка на обстоятелствата , при които е настъпило увреждането ,на извършените от
пострадалия действия или бездействия ,
като отчете колко и в каква степен действията или бездействията са допринесли
за настъпването на вредите .Колкото
повече едно лице е допринесло за настъпването на вредата ,толкова по – голямо
трябва да е неговото участие в обезщетяването .
При
определяне размера на съпричиняването на първо
място съдът е длъжен да отчете гаранционно – обезпечителната отговорност
на работодателя при вреди от трудова злополука или от професионално заболяване
. Тази отговорност се носи независимо от
вината на определени длъжностни лица ,
служители или работници в предприятието .
Както бе посочено по – горе, в
своята основа отговорността по чл. 200 от КТ се гради на законното прехвърляне върху работодателя на
риска от професионално увреждането на работника или служителя . Отговорността
на работодателя може да бъде изключена или намалена само при хипотезите на чл.
201 от КТ.
Съдът за да определи размера на
съпричиняването , на първо място отчете
обстоятелството ,че ищеца е бил предварително инструктиран за
техническите правила при работа с косачката , както и за безопасните
условия на труд при работа с такъв вид
машина , чрез провеждането на периодичен и на ежедневен инструктаж .
На следващо
място ,съдът отчете обстоятелството , че преди злополуката ищеца е бил изрично
предупреден от прекия си началник да не преминава с машината през стръмния участък или ако
преминава да разглоби машината и да у
бута .
Съдът отчете
също така самонадеяното и безотговорно поведение на пострадалия работник , който
въпреки проведения ежедневен инструктаж
и въпреки изричното предупреждение на прекия си началник е предприел рисково
спускане по наклона на стръмния участък
при движение на машината , возейки се на нея ,без да я разглоби и да я бута.
При установената
фактическа страна на спора въззивната инстанция счита , че съпричиняването на пострадалия следва да се определи в
размер на 60% от определения размер на обезщетението .
При това
положение ще следва да се отмени решението на районния съд в частта , в която е
уважен иска за сумата над 4000 лв. до
10 000 лв. ,като за разликата от
6000 лв. иска ще следва да се отхвърли като неоснователен.
5. По жалбата в частта за причинените имуществени вреди .
Жалбата е неоснователна
.
В тази част
въззивната жалба е съвсем формална и дори не би следвало да се разгледа от съда
, тъй като не са въведени никакви конкретни възражения против решението на
районния съд в тази част . Възраженията на жалбоподателя са само по отношение
правилността на решението по иска
за неимуществени вреди .
Независимо от
това решението на районния съд по иска за
имуществени вреди е правилно , обосновано и законосъобразно и ще следва
да се потвърди .
Изрично в
текста на чл. 200 ал. 3 от КТ е
посочено , че обезщетението за имуществени вреди обхваща и
разликата между причинената вреда и обезщетението и /или пенсията по
общественото осигуряване .
Позовавайки
се на заключението на приетата и неоспорена от страните СИЕ правилно районния
съд е приел , че размера на причинените
имуществени вреди, представляващи разликата между трудовото
възнаграждение , което ищеца би получил ако работеше на съответната длъжност и размера на полученото обезщетение
за временна нетрудоспособност за времето
от 29. 06. 2015г. до 24. 01.2016г. вкл. е сумата 442, 13 лв.
6. По разноските по делото .
На първо
място следва да се отбележи , че ищеца С.В.В. не е поискал по реда на чл. 248
от ГПК изменение на решението на районния съд в частта , в която е намалено
адвокатското възнаграждение на адвокат К.А. от 2900лв. на 1000 лв. Ето защо следва да се
приеме , че размера на адвокатското възнаграждение на адвокат А. пред първата
инстанция е сумата 1000лв. , както е определена от районния съд по реда на чл. 78 ал.5 от ГПК .
На следващо
място следва да се отбележи , че ищеца С.В.В.
не е поискал изменение на първоинстанционното
решение по реда на чл. 248 от ГПК и по
отношение на разноските , които са присъдени в полза на Община П. . В тази част решението на районния съд е влязло в законна сила и не
може да контролирано от въззивната
инстанция .
С оглед
изхода на спора пред въззивната инстанция ще следва да се отмени решението на
районния съд в частта , в която са
присъдени разноски в полза на страните , както и в частта , в която е осъден ответника да заплати ДТ в полза на РС
П. ,на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК.
Разноските ,
които ищеца е направил при разглеждане
на делото в двете инстанции са в общ размер на 1500 лв.( 1000 лв. адвокатско възнаграждение пред районния
съд + 500 лв.адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция ). С оглед
изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ще следва да се осъди ответното
предприятие да заплати в полза на ищеца сумата
317, 43лв. , представляваща
част от сторени съдебно – деловодни разноски пред двете
инстанции,съразмерно на уважената част от исковете .
Разноските ,
които ответника е
направил при разглеждане на делото в двете инстанции са в общ размер на
1165 лв.( 500 лв. адвокатско възнаграждение пред
районния съд + 40лв.за вещо лице пред
районния съд + 400 лв.адвокатски хонорар пред въззивната инстанция +
225лв. ДТ за въззивно обжалване ). С оглед
изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следва да се осъди ищеца да
заплати в полза на ответното
предприятие сумата 918, 46лв. лв. , представляваща част
от сторени съдебно – деловодни разноски пред двете инстанции,съразмерно
на отхвърлената част от исковете .
С оглед
изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78ал. 6 от ГПК ще
следва да се отмени решението на районния съд и в частта относно дължимата ДТ , като се осъди
ответното предприятие да заплати в полза на
РС П. сумата 257, 68лв. , представляваща дължима ДТ за предявяване на исковете.
Предвид на
гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1
от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
Р Е Ш И
ОТМЕНЯВА решение
№ 1/ 04. 01. 2018г. на районен съд П.
, постановено по гр.д. № 687/
2017г., по описа на същия съд в следните
части :
В ЧАСТТА ,в която иска за причинени
неимуществени вреди е уважен над сумата 4000 лв. до размера 10 000 лв. или
за разликата от 6000 лв. ;
В ЧАСТТА , в която
ответното предприятие е осъдено
да заплати в полза на ищеца сумата
343, 02 лв. , представляваща сторени по делото съдебно – деловодни
разноски ;
В ЧАСТТА , в която
ищеца е осъден да заплати в полза на
ответното предприятие сумата 354, 77 лв. , представляваща сторени
съдебно – деловодни разноски ;
В ЧАСТТА , в която ответното предприятие е осъдено да
заплати в полза на РС П. сумата
450лв. , представляваща ДТ по предявените искове , вместо което ПОСТАНОВЯВА
:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на С.В.В.
, ЕГН **********,*** ,чрез пълномощника на страната ,адвокат К.А. *** против
Общинско предприятие „Чистота“
гр. П. , ЕИК 0003517431437 ,представлявано от директора на предприятието Т.Р.
Н. за заплащане на сумата 6000 лв.,представляваща разликата между
уважения размер от 4000 лв. до размера 10, 000 лв. , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
В останалата
обжалвана част или за сумата от 4000
лв. ПОТВЪРЖДАВА решението на районния съд по отношение на
иска за неимуществени вреди .
ПОТВЪРЖАВА решение № 1/ 04. 01. 2018г. на районен съд П. , постановено по гр.д. № 687/
2017г., по описа на същия съд В ЧАСТТА по иска за имуществените вреди .
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Чистота“ гр. П. , ЕИК 0003517431437 ,представлявано от директора на
предприятието Т.Р. Н., да заплати в
полза на С.В.В. , ЕГН **********,***7,
43лв. , представляваща част от
сторени съдебно – деловодни разноски пред двете инстанции,съразмерно на
уважената част от исковете .
ОСЪЖДА С.В.В. , ЕГН **********,***, да заплати в
полза на Общинско предприятие „Чистота“ гр. П. , ЕИК 0003517431437
,представлявано от директора на предприятието Т.Р. Н. , сумата
918, 46лв. лв. ,
представляваща част от сторени съдебно – деловодни разноски пред
двете инстанции,съразмерно на отхвърлената част от исковете .
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Чистота“ гр. П. , ЕИК 0003517431437 ,представлявано от директора на
предприятието Т.Р. Н., да заплати в
полза на Районен съд П. сумата 257, 68лв. , представляваща дължима ДТ
за предявяване на исковете.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на
въззивната инстанция подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: