Решение по дело №10/2019 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 204
Дата: 5 август 2019 г. (в сила от 17 февруари 2020 г.)
Съдия: Иван Христов Демиревски
Дело: 20197110700010
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

05.08.2019 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер                        № 204                            2 0 1 9  година                         гр. Кюстендил

 

Кюстендилски административен съд                       

на девети юли                                                                                        2 0 1 9  година

в публично заседание в следния състав:

 

 

                                                       Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

 

Секретар: Ирена Симеонова

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

Административно дело № 10 по описа  на КнАС

за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    

Производството е образувано въз основа на постъпила жалба от А.С.И. *** с постоянен адрес *** и служебен такъв гр. Кюстендил, ул. „Гороцветна“ № 35, срещу Решение № ПИ-515/10.12.2018 г. на Директора на ТД на НАП - София, с което на основание чл. 267 ал. 2, т. 5 от ДОПК е оставена без уважение, като неоснователна жалба от А.С.И. срещу Разпореждане изх. №С180010-137-0011952/20.11.2018 г., издадено от С.М. на длъжност старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП София.

В съдебно заседание оспорващата страна поддържа жалбата на заявените в нея основания, твърди, че проведеното контролно производство по административен ред е формално, липсва годно изпълнително основание и моли да се отмени административният акт.  

Ответникът, чрез процесуалния си представител гл. юк. Г. М. изразява становище за неоснователност на жалбата, като моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, поради което e допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

От представената административна преписка се установява, че в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП София, офис Кюстендил, срещу А.С.И. е образувано изпълнително дело № *********/2018 г. за принудително събиране на установени и изискуеми публични задължения за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО и съответните лихви по годишни декларации Образец 6 за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г., в общ размер на 7 540,30 лв.

На И. е изпратено съобщение за доброволно изпълнение на основание чл. 221 от ДОПК, което е получил лично на 05.11.2018 г. /виж лист 16 по делото/.

На 07.11.2018 г. с вх. № 6303 в ТД на НАП София, офис Кюстендил е постъпило възражение от А.И., в което се оспорват публичните вземания описани в т. 3 до т. 17, като твърди че за вземанията от 2013 г. е настъпила погасителна давност, а съответните декларации не са подавани от него или упълномощено от него лице, от което следва, че въпросните публични вземания не са възникнали по законов ред.

Публичният изпълнител, на основание чл. 226 ал. 1 от ДОПК е издал Разпореждане изх. № 180010-137-0011952/20.11.2018 г., с което е отказал отписване на задълженията поради изтекъл давностен срок. Същото е получено от жалбоподателя на 22.11.2018 г. /виж лист 10/.

С вх. № 6700/28.11.2018 г., до директора на ТД на НАП София е подадена жалба срещу посоченото разпореждане, в която се твърди, че не е извършена проверка относно лицето, подало декларациите за периода 2012 г.-2016 г., иска се извършването на такава, както и да се представят доказателства за законността на процедурата по установяване на публичните вземания.

Към преписката са приети като доказателства: Протокол изх. № 10403133009196/12.04.2013 г.; заверени копия от документи представени от ответника/ виж л.35 и 36/; Протокол № 10000183057100/28.08.2018 г.; Протокол № 10000183057099/28.08.2018 г.; Протокол №10403183000009/17.08.2018 г.; Протокол № 10000183053389/17.08.2018 г.; Протокол № 10403183000008/17.08.2018 г.; Протокол № 10403133009196/12.04.2013 г.; Протокол № 10000183022253/26.03.2018 г.; Протокол 0 10000173020969/06.04.2017 г.; Протокол № 10000163026175/03.05.2016 г.; Протокол № 10000153001678/15.01.2015 г. и Протокол № 10403143003613/12.03.2014 г.

 По възражението за изтекла погасителна давност:

 Погасителната давност е материално - правен институт, поради което и при липса на изрична правна норма в противна насока, следва да се приложи тази разпоредба, която е в сила към момента на възникване на всяко от задълженията. Давността за публичните задължения е разписана в чл. 171 от ДОПК, според ал. 1 на която публичните вземания се погасяват с изтичането на 5 - годишен давностен срок, считано от първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Според ал. 2 с изтичането на 10 - годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.

Съгласно чл. 172 от ДОПК ал. 1 давността спира: т. 1 - когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година; т. 2 - когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането; т. 3 - когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; т. 4 - когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; т. 5 - с налагането на обезпечителни мерки; т. 6 - когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.

Съгласно чл. 172 ал. 2 от ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, като съгласно ал. 3 от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Действията по принудителното изпълнение са уредени в раздел ІV на ДОПК - чл. 220 и следващите и включват: образуване на изпълнително дело (съответно присъединяване на вземане за събиране по вече образувано такова, извършено и обективирано в нарочен акт на публичния изпълнител - разпореждане), изпращане на съобщение за доброволно изпълнение, налагането на запор и вписването на възбрана, присъединяването на публични вземания.

Жалбоподателят твърди, че е изтекла давността на задълженията по Декларация образец 6 № 100021807333440 и Протокол № 10403183000008/17.08.2018 г.

Следва да се посочи, че публичното вземане е за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2012 г. Давностният срок започва да тече от 01.01.2014 г. и изтича на 31.12.2018 г., при условие, че в този срок не са предприети действия, които спират или прекъсват давността.

В конкретния случай са предприети действия от публичния изпълнител, които прекъсват давността: постановено е Разпореждане № С 180010-137-0011952/20.11.2018 г.

По законосъобразността на решението:

Съгласно чл. 7 ал. 4 от КСО, осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица се внасят лично или чрез осигурителни каси до 25 – то число на месеца, следващ месеца, за който се дължат. Съгласно чл. 6 ал. 7 т. 1 от КСО, осигурителните вноски за лицата по чл. 4 ал. 3 т. 1 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Според чл. 6 ал. 8 от КСО окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 7 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ и не може да бъде по – малък от минималния месечен осигурителен доход и по – голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателната осигурителна вноска се дължи върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между декларирания доход и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Осигурителните вноски се внасят за сметка на осигурените лица в размерите, определени за фонд „Пенсии“, в срока за подаване на декларацията.

Цитираните норми позволяват на самоосигуряващите се лица, регистрирани като упражняващи свободна професия, сами да избират месечния си осигурителен доход, върху който да внасят авансови вноски. Задължението ими да внесат осигурителни вноски върху реално получените от тях доходи през календарната година възниква при подаването на годишната данъчна декларация.

Наведените от жалбоподателя доводи, че подадените декларации – 6 бр. за периода от 2012 – до 2017 г. не са подавани от него е вярно, но същите са били подавани от Осигурителна каса „Петко Венедиков“, на която И. е член от 01.04.2009 г. и до момента /виж лист 65/. Съгласно чл. 8 ал. 1 т. 4 от Наредбата за осигурителните каси, осигурителната каса действа като осигурител спрямо самоосигуряващите се лица – членове на касата, като представя на ТД на НАП чрез електронен носител данните по чл. 5 ал. 4 от КСО, данни за внесените вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и за данъка по чл. 42 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. ОК „П. Венедиков“ е подала с електронен подпис декларации обр. 1 и обр. 6 за жалбоподателя, за периода 2012 – 2017 г., за което И. е бил уведомен с писмо изх. № 6700 – 2/05.12.2018 г. по регистъра на ТД на НАП София, офис Кюстендил.  Декларациите са подадени през 2018 г. – 09.02., за целият период от 2012 г. /виж лист 40 и сл./.

От всичко изложено по – горе е видно, че към датата на постановяване на разпореждане с изх. № С 180010-137-0011952/20.11.2018 г., погасителната давност за посочените задължения не е била изтекла, същите са изискуеми и като такива се дължат.

Доколкото е представено доказателство с вх. № 2806/22.05.2019 г. /виж лист 118/, удостоверението за квалифициран електронен подпис със съответният сериен номер е издаден на физическото лице В.П.П., но в същото изрично е посочено, че същата е асоциирана с юридическото лице „Адвокатска осигурителна каса „П. Венедиков“, в качеството й на титуляр. Според чл. 11 ал 1 от Наредбата за осигурителните каси, същите не носят отговорност за осигурителните задължения на своите членове, които не са направили своевременно дължимите осигурителни вноски.

 

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Административен съд –Кюстендил

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.С.И. ***, срещу Решение № ПИ - 515/10.12.2018 г. на Директора на ТД на НАП София.

 ОСЪЖДА А.С.И., с ЕГН **********, да заплати на Националната агенция по приходите – ТД на НАП София, с адрес: гр. София, ул. „Аксаков“ № 21, сумата от 100.00 /сто / лева, юрисконсултско възнаграждение.

 Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването.

 

 

 

                                                                                Административен съдия: