Р Е Ш Е Н И Е
№ 368
Гр. Пловдив,
23 февруари 2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, XXIV
състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря Г.Г. и с участието на прокурора ВЛАДИМИР
ВЪЛЕВ, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КНАД 3130 по описа на съда
за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Касационно производство по реда на
по чл. 63 ал. 1 пр. 2 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба, предявена от ТД на
НАП – гр. Пловдив, депозирана чрез юрисконсулт Б., против решение № 2037 от 31.10.2022г.
на Пловдивския районен съд, постановено
по АНД № 1839 по описа на същия съд за 2022г., с което е отменено наказателно
постановление № 51048-S005786/ 08.07.2011 г. на зам.директор
на ТД на НАП - Пловдив, с което на „Винарска изба Брезово – България“ АД, ЕИК
*********, със седалище
и адрес на управление: гр. Брезово, ул. „Зелениковско шосе“ № 1, представлявано
от С.А., е наложена имуществена санкция в размер на 4 000лв. за нарушение на
чл. 40, ал.1 т. 1, б „в“, във вр. с чл. 104, ал. 1 от ЗЗО.
Касационният жалбоподател твърди, че съдебният акт на районния
съд е незаконосъобразен, необоснован и
неправилен. Оспорва се изводът на районния съд, че жалбата, сложил в ход
въззивното производство е допустима. Твърди се, че районният съд неправилно е
тълкувал и приложил нормите на закона като е приел, че издаденото наказателно
постановление не е било редовно връчено. Поддържа се, че в хода на
административното производство не са допуснати процесуални нарушения и правилно
и законосъобразно за доказаното деяние на дружеството е наложен административно
наказание. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване
на издаденото наказателно постановление. Иска се присъждане на съдебни разноски
и се възразява срещу размер на разноските на другата страна.
Ответникът по касационната жалба – „Винарска изба
Брезово – България“ АД не взема становище по допустимостта и основателността на
жалбата.
Окръжна прокуратура - гр. Пловдив дава заключение, че
касационната жалба е основателна.
Касационната жалба е подадена в предвидения за това
преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това
положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Районният съд бил сезиран с жалба предявена от
„Винарска изба Брезово – България“ АД срещу НП № 51048-S005786/ 08.07.2011 г., издадено от
заместник териториален директор на ТД на НАП – гр. Пловдив с което на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 4 000лв. за нарушение на
чл. 40, ал.1 т. 1, б „в“, във вр. с чл. 104, ал. 1 от ЗЗО, поради неспазване от
страна на дружеството на срока (до 31.08.2010г.) за внасяне по сметка на ТД на
НАП – гр. Пловдив на дължими вноски за здравно осигуряване за периода 01.07.2010г.
- 31.07.2010г.
Нарушението е установено при извършена от страна на
контролните органи проверка относно спазване на данъчното и осигурителното
законодателство. Въз основа на събраните в рамките на проверката доказателства
е констатирано, че за месец 07.2010г. възнагражденията на всички работещи по
трудови правоотношения (общо 32 лица) в предприятието на ответника са начислени
на 30.08.2010г., но не са изплатени и дължимите здравноосигурителни съгласно
ЗОО. Прието е за установено, че същите не са внесени от страна на ответното
дружество, в качеството му на осигурител, до края на месеца, следващ месеца
през който е положен трудът т.е. до 30.08.2010г. Съгласно разпоредбата на чл.
40, ал. 1, т. 1, б. “в“ от ЗЗО (в приложима редакция към 12.10.2010г.),
осигурителните вноски за здравно осигуряване се внасят едновременно с вноските
за държавното обществено осигуряване. Прието е за установено, че размерът на
дължимите вноски за ЗО за месец 07.2010г. е 1 197,98лв. За извършеното
административно нарушение на „Винарска изба Брезово – България“ АД е съставен АУАН.
Районният съд е приел, че е сезиран с допустима жалба,
като е изложил подробни мотиви за нейната срочност. Съдът е отменил процесното
НП, предвид изтеклата абсолютна давност за вмененото на ответника
административно нарушение, съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от
Наказателния кодекс, субсидиарно приложим по правилото на чл. 11 от ЗАНН, като
се е позовал на Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. на ВКС и ВАС.
Съдът съобразил, че за да се счита постановлението за
редовно връчено по този ред е необходимо да са налице две кумулативни
предпоставки – деецът да не е намерен на посочения по преписката адрес и новият
му адрес да не е известен. Представените по делото доказателства не сочели да
са спазени посочените условия, тъй като липсвали данни адресът на дружеството
да е посещаван неколкократно, но не
по-малко от два пъти и то в различно време. От приложения по преписката
протокол за извършена проверка № 3699/12.10.2011г. се установява, че
регистрираният адрес на жалбоподателя в гр. Брезово, ул. „Зелениковска“ № 1 е
посетен еднократно на 12.10.2011 г. в 10:45 часа, като е констатирано, че към
този момент обектът не работи, няма портиер или друг служител, който да получи
постановлението, като на входната врата е поставен катинар. Същевременно по
делото има данни, че дружеството е афиширало пред приходната агенция и друг
адрес за кореспонденция – гр. Пловдив, ул. „Поп Тачо“ № 2. На този адрес обаче
липсват опити за връчване.
При тази безспорна фактическа обстановка съдът е
приел, че от страна на администрацията не са положени достатъчно усилия за
връчване на наказателното постановление, за да намери приложение редът на чл.
58, ал. 2 от ЗАНН. За правно ирелевантно съдът е счел и евентуалното узнаване
от страна на наказаното лице за издаденото наказателно постановление, тъй като
срокът за обжалването му тече не от узнаването, а от връчването му.
С оглед на горното съдът приел, че жалбата се явява
подадена в срок и е процесуално допустима.
При контрола по същество районният съд констатирал
съществено нарушение, касаещо налагането на санкция на дружеството
жалбоподател, тъй като към настоящия момент е изтекла абсолютната погасителна
давност за преследване. В този аспект
съдът съобразил, че за нарушението се твърди да е извършено на 31.08.2010 г.
Към датата на издаване на АУАН и НП, предвидените в чл. 34 от ЗАНН давностни
срокове не са били изтекли. Бездействието да се връчи НП в продължение на
приблизително дванадесет години предвид нередовните действия на
администрацията, е довело до изтичане на абсолютната давност за преследване -
четири години и половина след извършване на нарушението.
Настоящата касационна инстанция намира решението за
правилно.
Във връзка с въведените в касационната жалба
възражения, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по
делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота
както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото.
Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на
правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован
изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон,
поради което мотивите на касационната инстанция препращат към
първоинстанционното решение, които по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2,
изр. второ АПК и не следва да бъдат преповтаряни.
Съгласно чл. 58 от ЗАНН (ред. ДВ, бр. 67 от 27.07.1999
г.), препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя
и на поискалия обезщетение. Когато нарушителят или поискалият обезщетение не се
намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият
орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено
от деня на отбелязването. Посочената норма въвежда изискване за връчване на НП
лично или чрез представител на нарушителя, срещу подпис. Само когато препис от
НП не може да се връчи лично на нарушителя срещу подпис, правилото на чл. 58,
ал. 2 от ЗАНН допуска връчване чрез прилагане по преписката при кумулативното
наличие на две предпоставки - нарушителят да не е намерен на посочения от него
адрес и новият му адрес да е неизвестен.
Правилата на чл. 180 от Наказателно-процесуалния кодекс
във връзка с чл. 84 от ЗАНН, при връчване на наказателното постановление в
хипотезата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, поставят в тежест на органа да докаже, че са
спазени изискванията на закона, т.е. че нарушителят не е намерен на посочения
от него адрес, а новият адрес е неизвестен. Само при наличие на доказателства
за изпълнение на законоустановените предпоставки връчването по реда на чл. 58,
ал. 2 ЗАНН ще бъде редовно процесуално действие, от което да възникнат
заложените в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН правни последици – стартиране на предвидения
срок за обжалване.
В случая не са представени доказателства за редовно
връчване на адресата по реда на чл. 180 от НПК. Освен съставения протокол,
който удостоверява едно единствено посещение на адреса на нарушителя, не се ангажират
други доказателства в подкрепа наличието на втората кумулативна предпоставка –
нарушителят да е сменил адреса си и новият адрес да е неизвестен. Напротив, в
случая се установява, че на адреса на дружеството се намира обект, който не е
бил в работен режим. Това обстоятелство по никакъв начин не изключва
задължението на органа да положи усиля за връчването на наказателното
постановление и едва при наличие на обективна пречка – неизвестен адрес, да
пристъпи към връчване по реда по чл. 58, ал. 2 ЗАНН.
При това положение, противно на разбирането на
наказващия орган, не може да бъде прието, че процесното наказателно
постановление е редовно връчено на дата 25.04.2019г., съответно да е влязло в
сила на 02.05.2019 г.
Нещо повече, дори връчването по чл. 58, ал. 2 ЗАНН да
е било нередовно, то срокът за обжалване на наказателното постановление е
започнал да тече от дата 18.02.2022г. Нито подаденото искане от длъжника за
отписване на погасени по давност задължения, нито произнасянето на публичния
изпълнител по това искане са процесуални действия, които законът да предвижда
като равнозначни на връчването на наказателното постановление. В случая
задължението по чл. 58, ал. 1 от ЗАНН е поставено в диспозицията на правна
норма, регулираща развитието на формално административнонаказателното
производство, и нейното прилагане не може да се извършва в хипотезата на
разширително тълкуване.
Правилата на Административнопроцесуалния кодекс
боравят с термина „съобщаване“ на административния акт, чието съдържание се
запълва от факта на узнаване от адресата на релевантните обстоятелства: какъв
акт е издаден, от кой оран, какво е съдържанието на акта и по какъв ред може да
бъде обжалван), без оглед формата на процесуалното действие – по поща, по
телефон, факс, e-mail или залепване на съобщение. В същото време специалните
правила на ЗАНН изискват конкретно по резултат и форма процесуално действие -
„връчване“ на наказателното постановление, което може да бъде само срещу подпис
лично на нарушителя или чрез негов представител. В случая такова редовно
процесуално действие не е извършено, поради което наказателното постановление
не е било връчено на нарушителя по законоустановения ред и подадената срещу
същото жаба се явява в срок.
Бездействието да се връчи процесното наказателно постановление
за продължителен период от време е довело до изтичане на абсолютната давност за
преследване на 01.03.2016 г. /считано от 01.09.2010г./, при приложима
абсолютната давност от 4 години и 6 месеца, предвидена в чл.81, ал.3 вр.с
чл.80, ал.1, т.5 НК за издаване на санкционният акт и влизането му в сила,
която тече от момента на извършване на нарушението.
Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015г. по ТД № 1/2014г. на ОСНК на ВКС и ОСС от Втора колегия на ВАС,
разпоредбата на чл.11 от Закона за административните нарушения и наказания
препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по
давност в Наказателния кодекс. Според мотивите на посоченото постановление:
"В чл.34 от ЗАНН няма разпоредба аналогична на разпоредбата на чл.81 ал.3
от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с
приложението на чл.81 ал.3 във връзка с чл.80 ал.1 т.5 от НК във връзка с чл.11 от ЗАНН. Предвид липсата на разпоредба,
уреждаща абсолютната давност в ЗАНН и наличието на препращаща норма на чл.11 от ЗАНН, уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в
НК следва да намери приложение...“. Уредената в разпоредбата на чл.80 ал.1 т.5 НК във връзка с чл.11 ЗАНН, погасителна давност е в смисъл, че наказателното
преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на
три години. Съгласно разпоредбата на чл.81 ал.3 НК, независимо от спирането или
прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл
срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член.
Следователно, след изтичане на четири години и шест месеца наказателното
преследване се погасява по давност. Предвид задължителния за правоприлагащите
органи по смисъла на чл.130 ал.2 ЗСВ характер на цитираното тълкувателно
постановление, разпоредбите на НК за абсолютната погасителна давност са
приложими към настоящият казус.
Според Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г.
на ВКС и ВАС, давността се прилага служебно, като държавата губи своето
материално право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложеното му
наказание. Давността погасява наказателната отговорност, което на свой ред
прави наказателното производство недопустимо. Съгласно чл. 34 ЗАНН не се
образува административно наказателно производство, а образуваното се
прекратява, при изтичане на предвидената в закона преследвателска давност.
Правилно районният съд се е позовал на чл. 63 ал.6 ЗАНН и е приел, че
независимо от материална законосъобразност на НП, съдът го отменя и прекратява
административнонаказателното производство при изтичане на преследвателската
давност по чл. 34 ЗАНН. Процесуално законосъобразно районният съд е приел, че
на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН прекратяването на административнонаказателното
производство в конкретния случай следва да е с решение, а не с определение,
който акт намира приложение само при прекратяване на съдебното производство в
хипотезите на влизане в сила на НП, но не и при отмяна на НП с прекратяване на
административнонаказателното производство. В тази насока правилно въззивната
инстанция е съобразила трайната практика на Върховния касационен съд /Решение
№149/08.10.2020г. по дело №707/2020г. на ВКС; Решение №266/28.05.2009г. по н.д.
№225/2009г., І н.о. ВКС; Решение № 500, трето наказателно отделение,
наказателно дело № 1729/2014г.; Решение №26/13.05.2019г. по дело №1239/2018г.
на ВКС; Решение №209/27.12.2019г. по дело №614/2019г. на ВКС/.
От изложеното следва, че като е отменил обжалваното
пред него наказателно постановление и е прекратил административнонаказателното
производство, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен
акт, който следва да бъде оставен в сила.
В настоящото производство ответникът не е направил
искане за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази
насока не се дължи.
Ето защо, Административен съд - Пловдив, ХХIV състав,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА 2037 от 31.10.2022г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №
1839 по описа на същия съд за 2022г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.