Р Е Ш Е Н И Е
№ 120
гр. Силистра, 07 декември 2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Силистра,
в открито съдебно заседание
на петнадесети
ноември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Чернева
с участието на секретаря Виолина Рамова, като разгледа докладваното от
съдията административно дело
номер 154 по описа за 2021 година
на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на Р.И.Д. с ЕГН – ********** *** против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21-0362-000156 / 17. 07. 2021
г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР – Силистра, РУ-Тутракан за
прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т.1, б.“б“ от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ - временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
/осемнадесет/ месеца.
В жалбата се изтъква, че не е имало
основание водачът да се подлага на проверка, тъй като автомобилът е бил
паркиран на бензиностанцията, водачът не се е намирал в него и не го е
управлявал под въздействието на алкохол. Твърди се, че водачът има здравословен
проблем, поради което понякога се налага, както е било в случая, при шофиране
да спира, да пие безалкохолно или бира, като оставя колата на място и си я
прибира на другия ден. По тези съображения се моли за отмяна на заповедта.
Ответникът по жалбата - полицейски инспектор към ОДМВР –
Силистра, РУ-Тутракан, представляван от гл. юриск. В. А., е депозирал
писмено становище, според което оспорването е неоснователно. Моли за отхвърляне
на жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Производството е по реда на чл.
172, ал. 5 от ЗДвП във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК от лице, което е
адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла
на чл.147, ал.1 АПК; атакува се индивидуален административен акт, подлежащ на
съдебен контрол, пред компетентния съд. В тази връзка жалбата се явява допустима, но
разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
На 16. 07. 2021 г., в часовия
интервала от 00. 10 ч. - 00. 20 ч. са получени сигнали на телефон 112 за
извършени две сходни противоправни прояви - вземане на напитки от търговски
обекти и отказ да бъдат платени, в гр. Тутракан, съответно първо в кафе
"Хавана" до площад "Христо Ботев", а в последствие и на
бензиностанция "Шел". Изпратеният екип от полицейски служители
установили извършителя при пристигането си на
бензиностанцията; същият е бил на шофьорското място в неправилно
паркиран автомобил марка „Фолксваген“
с ***, с бира в ръка и във видимо нетрезво състояние (докладна записка - л. 79).
Същият не е имал документи за самоличност и е отказал да предостави информация
за личните си данни. Бил е задържан в РУ на МВР - Тутракан на осн. чл. 72, ал.
1, т. 4 от ЗМВР, където е установена самоличността му - Р.И.Д. с ЕГН– ********** ***. Въз основа на сведения от очевидци е
установено, че лицето се е придвижвало с автомобила си до двата търговски
обекта и поведението му е било обезпокоително - освен че е отказвал да заплати
взетите напитки, нарушителят е отправял е обидни думи (сведение л. 80) и е
говорел е несвързано (л. 80 - гръб и л.
81). Въз основа на сведенията за
управление на автомобила от Р.Д. са предприети незабавни действия по извършване
на проверка с техническо средство за употреба на алкохол. Водачът е отказал да
му бъде извършена проверка. Бил му е издаден талон за изследване № 0061570,
придружен със седем броя стикери №
А007714, но водачът е отказал да подпише талона за изследване и да го получи,
като отказът е удостоверен с подпис на свидетел. При наличието на сведения, че
непосредствено преди проверката на паркинга на бензиностанцията Р.Д. е
управлявал собствения
си лек автомобил „Фолксваген“ с ***, на същия е
съставен АУАН № 050050 / 17. 07. 2021 г. (л. 71). В акта е описано, че на 16. 07. 2021 г. около 00. 20
ч. на паркинга на бензиностанция „Шел“ в гр. Тутракан, находяща се до път II-21 км 54+230, при управлението на
собствения си лек автомобил „Фолксваген“ с *** нарушителят е отказал проверка с
техническо средство за установяване на употребата на алкохол в кръвта с уред
Алкотест Дрегер 7510 с № АРНА 0111 и не
е изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяването на концентрацията на алкохол в кръвта му, като му е повдигнато обвинение за
извършено административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП (по т. 1 от
АУАН). Актът е подписан с възражения от нарушителя: "Автомобилът беше на
бензиностанцията. Аз бях задържан без личен документ, нямах лични документи. Не
съм управлявал автомобила пред органите на реда."
Въз основа на издадения АУАН № 050050
/ 17. 07. 2021 г. със заповед № 21-0362-000156
/ 17. 07. 2021 г., издадена
полицейски
инспектор към ОДМВР – Силистра, РУ-Тутракан (л. 77 от делото) на основание чл. 22 от ЗАНН, на Р.Д.
е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. ”б” от ЗДвП -
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В заповедта
е посочено, че нарушителят е отказал да бъде тестван с уред Алкотест Дрегер 7510 с № АРНА 0111, отказал е да
подпише и получи издадения му талон за кръвно изследване и въпреки че е
уведомен относно това, че в рамките на 30 минути следва да се яви във ВЦСМП гр.
Тутракан, за да му бъдат взети биологични проби кръв за медицинско изследване,
не се е явил, респ. не е изпълнил даденото му предписание в тази насока. Коментирано
е, че разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП съдържа две форми на изпълнително
деяние - неизпълнение на устно разпореждане да бъде извършена проверка с
техническа средство и неизпълнение на писмено предписание за медицинско
изследване, като и двете форми са осъществени от Р.Д..
Оспорването
на посочената заповед е станало повод за инициирането на настоящото
производство, при което предвид
разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да прецени законосъобразността
на обжалвания административен акт на всички основания по чл.146 от АПК - валидността
му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по
издаването му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона.
Съгласно чл.172, ал. 1 ЗДвП
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. ”а” и
т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. На съда е служебно известно обстоятелството, че по силата
на Заповед № 8121з-1524 / 09. 12. 2016 г. на Министъра на вътрешните работи Областните
дирекции на МВР са определени като една от трите основни структури,
осъществяващи контрол по ЗДвП. Съобразно предоставената в закона възможност
Директорът на ОД на МВР Силистра със своя Заповед № 342з-330 / 21. 04. 2017 г.
(л. 87) е делегирал правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително
и на полицейските инспектори „Пътен контрол“ в РУ при ОДМВР – Силистра (т. 8),
какъвто от ответника по делото, да издават заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки. С оглед изложеното процесната заповед се
явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.
Заповедта е издадена в писмена форма и
съдържа задължителните установени в закона реквизити. Пълно и точно са изложени
фактическите основания обосноваващи налагането на принудителната
административна мярка и са посочени съответните правни норми, представляващи
основание за издаването на заповедта.
Съгласно разпоредбата на чл.171,
т. 1, б. ”б” от ЗДвП, за да бъде наложена ПАМ е необходимо да бъде установено
по надлежен ред управление на МПС и концентрация на алкохол в кръвта на
водача над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с
тест, както и при отказ на водача да бъде проверен с техническо средство или с
тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. В настоящия
случай не се спори, че водачът е отказал да бъде проверен за алкохол с
техническо средство и не е изпълнил предписание да се яви за вземане на кръвна
проба за медицинско изследване. Спорът е концентриран около това дали е било
налице основание жалбоподателят изобщо да бъде тестван за алкохол. Според
настоящия състав предпоставките да това са били налице. В процеса пред
административния орган е безспорно установено въз основа на писмени сведения от
неучастващи в производството лица, дадени по реда на чл. 44, ал. 3 от АПК, че
непосредствено преди проверката Р.Д. е управлявал собствения си автомобил.
Единствено въз основа на голословните твърдения в жалбата, че не е имал
намерение да шофира повече, не се е намирал в автомобила и е щял да го остави
на бензиностанцията и да го прибере на следващия ден, не могат да се приемат за
опровергани констатациите по АУАН, които имат сила до доказване на противното,
съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Освен това част от тези твърдения са
опровергани от изготвените докладни записки от проверяващите, които са годни
доказателствени средства съгласно чл. 39 от АПК. Според докладната записка от
полицай Цв. П., който е
бил част от полицейския екип, пристигнал на бензиностанцията, нарушителят се е намирал вътре в неправилно
паркиран автомобил, с бира в ръка и във видимо нетрезво състояние. Същият не е
имал документи за самоличност и е отказал да предостави всякакво съдействие за
установяване на личните му данни. Краткото време от подаването на сигнала на
телефон 112 от бензиностанцията до пристигането на полицейския екип – само
няколко минути – изключва възможността водачът да се докара до видима степен на
алкохолно опиянение само от консумация на взетата от бензиностанцията бира,
което значи, че и преди това, докато е управлявал автомобила, състоянието му
вероятно е било повлияно от алкохола. Впрочем изявление пред служителя на РУ на
МВР – Тутракан Г. Г., че още преди излизането от дома си
Р.Д. е изпил 3-4 кена с бира, е
направила сестрата на нарушителя Светозара Денева, което е видно от даденото
от него сведение (л. 86 – гръб), но в последствие същата е отказала това
обстоятелство да бъде записано официално. Липсват доказателства и за наличие на
здравословен проблем у жалбоподателя, който би могъл да причини състоянието му,
в което са го заварили полицейските служители на бензиностанцията, още повече,
че при такъв проблем жалбоподателят би имал интерес да установи, че състоянието
му не е причинено от употреба на алкохол.
Липсват каквито и да било доказателства, че жалбоподателят действително
е имал намерение да остави автомобила си на бензиностанцията- автомобилът е бил
неправилно паркиран, което е малко вероятно при хипотеза, в която колата е щяла
да нощува на бензиностанцията, водачът е бил вътре и не е търсил съдействие от
някого за прибирането си до града (бензиностанцията се намира извън града). Всичко
изложено до тук потвърждава извода, че към момента на проверката жалбоподателят
е имал качеството водач по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, поради което не
е имал основание да откаже да бъде проверен с техническо средство или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за употреба на алкохол. След като релевантните факти са били налице, то
административният орган е приложил правилно материалния закон – чл. 171, т. 1,
б. ”б” от ЗДвП, като е наложил на жалбоподателя принудителна административна
мярка “временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на
въпроса за отговорността”. Следва да се има предвид, че при наличието на
предвидените в закона материалноправни предпоставки, административния орган
няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е
длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание, т. е.
той действа при условията на обвързана компетентност и издадената от него
заповед е законосъобразна.
В случая не са налице и отменителни
основания по смисъла на чл.146, т. 5 от АПК, тъй като процесната заповед е
издадена в съответствие с целта на закона. Наложената ПАМ има превантивен характер и цели
осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. Също така,
с прилагането на ПАМ се изпълнява и целта на чл. 22 от ЗАНН, във връзка с чл. 171
от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се
преустановят административните нарушения от водача, управляващ МПС след употреба на алкохол, тоест тя има и
преустановителен ефект. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на
евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на
субекта на нарушението, мярката се прилага под прекратително условие – до
решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18
месеца. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на
административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на
нормативно определения максимален 18-месечен срок, ако до този момент въпросът
за отговорността не е решен, ПАМ следва да се счита автоматично за отпаднала с
оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано нейното действие.
По изложените съображения следва
да се приеме, че правилно административният орган е наложил на жалбоподателя принудителна
административна мярка, след като е установил наличието на материалноправните
предпоставки, предвидени в нормата на чл.171, т. 1, б. ”б” от ЗДвП, а оспорването
на заповедта е неоснователно и следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, чл. 37, ал.
1 от Закона за правната помощ и чл. 24, изречение първо от Наредбата за
заплащане на правната помощ, на ответния орган следва да се присъдят направените по делото разноски пред настоящата
инстанция. Ето защо на ОД на МВР - Силистра, доколкото последната е юридическото лице,
в структурата на което административният орган упражнява своите правомощия (§ 1, т. 6 от ДР на АПК), следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100. 00 лева.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд гр. Силистра
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
ОСПОРВАНЕТО на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0362-000156 / 17. 07. 2021 г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР –
Силистра, РУ-Тутракан, за прилагане на принудителна административна мярка по
отношение на Р.И.Д. с ЕГН – ********** *** по чл. 171, т.1, б.“б“ от Закона за
движението по пътищата - временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 /осемнадесет/ месеца.
ОСЪЖДА Р.И.Д. с
ЕГН – ********** *** да заплати на ОДМВР – Силистра направените по делото
разноски в размер на 100. 00 (сто) лева.
Решението
е окончателно - чл.172, ал.
5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: