РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. Благоевград, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Надя Узунова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Търговско дело №
20211200900193 по описа за 2021 година
Производството е образувано по иск на Е. С. С., с ЕГН **********,
предявен чрез законния му представител и негов баща Е. Ж. С., с ЕГН
********** против Застрахователно акционерно дружество „Д. Б. ...“, АД,
ЕИК ... за заплащане на сумата от 80 000 лв. представляващо обезщетение за
неимуществени вреди, причинени му при станалото ПТП на 27.03.2021 г. в
гр. П., ведно със законната лихва, считано от 29.04.2021 г. до окончателното й
плащане, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 477, чл. 498, ал. 3
КЗ и чл.45 ЗЗД.
Ищецът сочи, че на 27.3.2021 г. в гр. П., л.а.“О. А.“, с рег. № С...,
управляван от М. С. се движи по ул. „С.“ с посока към ул. „Е. ...“ като поради
недостатъчно внимание към уязвимите участници, каквито са пешеходците-
деца, блъска пресичащото от ляво надясно, спрямо посоката на движение на
лекия автомобил , детето Е.. Вследствие на удара детето е тежко пострадало.
Транспортирано е по спешност в УМБАЛСМ „Н.И. П.“, ЕАД, където е
хоспитализирано за периода от 26.3.21 г. до 14.4.21 г. Посочени са в ИМ
травматичните увреждания, които детето е получило респ. състоянието му от
тогава и към момента. Сочи, че ответникът, с който е сключена застраховката
„ГО“ за автомобила не е заплатил обезщетение въпреки предявената за целта
претенция с молба вх. № 1813/29.4.21 г.
Ответникът депозира отговор. В същият излага становище за
отхвърляне на иска. В случай, че съдът счете иска за основателен е направил
възражение за съпричиняване. В подкрепа на възражението си сочи, че
пострадалото дете е управлявало велосипед, който е бил с неизправна
1
спирачна система, без механичен или електрически звънец, не е бил снабден с
устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред
и червен светлоотразител отзад. Налице е, според ответника -
действие/бездействие на родителите на детето, като са му предоставили да
управлява неизправен велосипед, без надзор и контрол от тяхна страна.
Сочи, че ищцовата страна е депозирала претенция пред
застрахователното дружество, която не е съобразена с чл. 380 КЗ, като и до
момента не са представени данни за банкова сметка на пострадалото дете.
Сочи, че детето е изскочило в тъмната част на денонощието, при ограничена
видимост, внезапно и изненадващо на платното, с което си действие е
причинило ПТП-то. Според ответника ПТП-то е случайно деяние по см. на
чл. 15 от НК, тъй като водачът на автомобила не е могъл и не е бил длъжен да
предвиди, че малолетното дете в тъмната част на денонощието, с технически
неизправен велосипед без спирачки и светлоотразителни елементи ще
предприеме изненадваща маневра - завой на дясно пред управлявания
автомобил. Оспорва причинно –следствената връзка на всички твърдени
вреди с механизма на произшествието, като посочва, че описаните
увреждания в представената Епикриза са получени в един по-ранен момент;
като оспорва и че към момента възстановителния период подължава.
Събражения в подкрепа на тезата си излага и в писмена защита.
За да се произнесе БлОС съобрази следното:
Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 477, чл. 498, ал. 3 КЗ,
според които норми увреденото лице има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване
изискванията на чл. 380 КЗ, т.е след отправяне на писмена застрахователна
претенция; като предявяването пред съда на претенцията за плащане в случая
е допустимо поради установяване на предпоставката, визирана от чл. 498, ал.
3 от КЗ - отказ от заплащане на застрахователно обезщетение.
Следователно, за да се уважи иска е нужно да се докаже наличие на
валидно застрахователно правоотношение по договор «Гражданска
отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника
застрахователното дружество, в срока на действие на което е настъпило
твърдяното застрахователно събитие.
От функционалната връзка на деликта с основанието за плащане на
застрахователното обезщетение произтича необходимостта от доказване и на
деликта по чл. 45 ЗЗД като елемент от фактическия състав на
застрахователното събитие, а именно наличие на деяние (действие или
бездействие), неговата противоправност, вреда и причинната връзка между
деянието и вредата, като вината на причинителя се предполага до доказване
на противното.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното:
На 27.3.2021 г. в гр. П., л.а.“О. А.“, с рег. № С..., управляван от М. С.
при движение в гр. П. по ул. „С.“ с посока към ул. „Е. ...“, блъска детето Е.,
2
ищец по делото. Ответникът не оспорва, че автомобилът към момента на
ПТП-то е имал застраховка гражданска отговорност при него. За
произшествието е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 314р-7956 от 23.4.2021 г., в който е посочено, че водачът М. С. не пропуска
пресичащия отляво надясно участник – детето Е., който е карал велосипед.
Разпитан като свидетел е майката на детето – св. В. Б.. Тя сочи, че не
знае как е станало, като и С., лицето което й е казало, че детето е блъснато не
й е обяснил нищо, освен че Е. е блъснат. Когато отишли, заедно с други
роднини, са видяли, че детето лежи на земята, вдигнали са го и с бус са го
закарали в болницата в гр. П.; не са викали линейка; свидетелката сочи, че не
е видяло къде точно е било колелото на детето, когато е отишла на мястото на
инцидента. Сочи, че детето е било в безсъзнание, не е реагирало. В болницата
в гр. П. детето е престояло около 2-3 часа, след което го откарали в гр. С.,
където е било в кома около 3-5 дни. Когато са го преместили в неврология,
тогава свидетелката като негова майка му е била придружител. Свидетелства
и че някои от близките им детето не е познавало други; че не е могло да стане
и да ходи, без да му се помага. Конкретизира, че в неврологията са престояли
около 2-3 седмици, като след изписването им са ходили и 2 -3 пъти на
контролни прегледи; че в болницата са му правили масажи. Сочи, че в тогава
Е. е бил в трети клас, като часовете по физическо възпитание не е играл. По
препоръка на докторите не са го пускали навънка, пазили са го от слънце.
Разпитан е и водача на лекия автомобил, който е блъснал детето – св. М.
С.. В показанията си той сочи, че въобще не е видял детето, въпреки че не е
било тъмно, смрачавало се е; че е имало еремонт на пътя, но коли въпреки
ремонта са минавали; заради ремонта се е закривала видимостта към
тротоара; движел се е с 35 км/ч; не си спомня дали детето е било с колело;
дошла е полицията; по колата няма увреждания; спрял е 2-3 метра след удара.
Предвид показанията на водача, съдът счита, че ПТП-то е настъпило
при обстоятелствата, които той сочи. Блъснал е детето, при управлението на
л. а. като въобще не го е видял. От показанията на майката на блъснатото дете
се установява, че детето е карало велосипед.
Експертът-инженер от СКАТМЕ, въз основа на събраните
доказателства, сочи следния механизма на произшествието, който предвид
специалните знания, които притежава, съдът приема за осъществени:
Водачът М. С. е управлявал л.а. О. по ул. „С.“ в посоката от кръговото
кръстовище на ул. „Ц.О.“ към ул. „Е. ...“. По ул. „С.“ в насрещната лента
спрямо посоката за движение на л.а. в близост до тротоара се е движило
детето с велосипед, управляван от 9 –годишния Е.. В момента когато
велосипедът се е намирал в участъка от улицата срещу номера на домове №
34 до № 36 и движещ се със скорост 10,3 км./ч детето взема решение да завие
надясно към лентата, в която се е движил л.а. Към момента на отклоняването
на велосипеда, водачът на л.а. се е движил със скорост около 40,3 км./ч, като
от около 24,90 м. от мястото на удара за водача е съществувала технически
възможността да възприеме завиващия велосипед, като със закъснение е
предприел действията за ефективно спиране чрез спирачната уредба.
3
Категорично експертът заявава, че техническа възможност за водача на л.а. за
предотвратяване на удара чрез спиране преди удара е съществувала.
Експертът сочи, че ударът е настъпил на около приблизително 1,80 м в
дясно от единичната бяла, средната разделителна линия между двете ленти, в
лентата за движение на лекия автомобил „О.“, гледано в посоката към ул. „Е.
...“. Скоростта на л. а. в момента на удара е била 28,5 км/ч, а на
велосипедиста, тъй като детето е карало велосипед –10,3 км/ч.
По делото са представени медицински документи въз основа на които и
при съобразяване показанията на майката на детето, вещото лице – медик от
комплексната експертиза сочи, че след удара Е. е бил в тежко общо и
неврологично състояние – първоначално е бил в безсъзнателно състояние, а в
послествие психомоторно неспокоен, неконтактен, с оценка от 9 точки по
ГКС/глазгоу кома скала/. В това състояние е бил приет за диагностично
уточняване и лечение в Клиника по неврохирургия към УМБАЛСМ “П.“. В
клиниката е установена тежка черепномозъчна травма – контузия на мозъка с
вътремозъчно контузионно огнище в дясно теменно, малък оток около
контузията /перифокален едем/, малки кръвоизливчета в дясно ядрата в
основата и слепоочно, малък субарханоидален /САХ/ по конвекситета на
двете мозъчни полукълба, разкъсно-контузна рана в дьсната тилна област н
аглавата. При консултация с лекар невролог е установена лекостепенна пареза
в ляво.
Черепномозъчната травма му е причинила разстройство на здравето,
временно опасно за живота. Проведено е болнично лечение в продължение на
17 дни. Във връзска с черепномозъчната травма за периода от 26.4.21 г. до
29.11.21 г.. са извършвани прегледи, провеждани консултации от лекари от
различни специалности – физикална и рехабилитационна медицина,
общопрактикуващ лекар, детска неврология, вътрешни болести.
След болничното лечение е проведено домашно лечение и
рехабилитация; лечението е било неоперативно, консервативно
медикаментозно.
Категорично сочи, че травматичните увреждания отговарят да са
получени от претърпянето ПТП по посочения в експертизата механизъм. От
което съдът счита ,че се установява причинно следствената връзка от ПТП-
то.
В момента на травмата, сочи експерта - Е. е изпаднал в безсъзнателно
състояние, като впоследствие е бил с нарушено съзнание, психомоторно
възбуден; през този период не е изпитвал болка; след възстановяване на
съзнанието и подобряване на състоянието е имал главоболие, което е могло да
се провокира от силни шумове, силна светлина, психическо напрежение,
напрягане на зрителния анализатор- гледане на телевизия, четени и пр.;
главоболието след травмата е пристъпно като пристъпите след първите дни и
дори седмици са били чести, като на по-късен етап са по-редки дори липсват,
ако не бъдат провокирани от външни фактори.
Възстановителния период след контузия на мозък е около една година и
4
не по-малко от шест месеца.
В хода на болничното лечение е проведено медикаментозно лечение,
вследствие на което е настъпило подобрение в общото неврологично
състояние и съзнанието.
След болничното лечение за периода от 26.4.21 г. до 29.11.21 г. детето
има регистрирани 9 посещения и са извършвани прегледи, провеждани
консултации. Изписано е в увредено общо състояние, с ясно съзнание, без
груба латерализираща неврологична симптоматика с активна р ехабилитация,
изправяне с придружител. Необходима била активна рехабилитация и
продължително медикаментозно лечение.
Данни за активна рехабилитация, сочи експрета се съдържат в епикриза
на ИЗ № 7913/2021 г. издадена от Клиника по неврохирургия на ЕМБАЛСМ
„Н.Й.П.“ – ЕАД. Данни за посещения на 19.5.21 г. и 24.5.21 г. в М$ „П.“,
ЕООД на специалсти по физикална и рехабилитационна медицина се
съдържат и в приложена справка от НЗОК.
При ПТП- освен черепномозъчната трамна е имал и разкъсно-контузна
рана в тилната част на главата.
Няма данни за възникнали усложнения в хода на проведеното
болнично лечение.
Между страните по делото е водена кореспонденция по повод искането
на ищеца застрахователят да му плати обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, за което са представени доказателства, от които е
видно, че на 20.5.2021 г. застрахователя е изпратил уведомление до ищцата, с
което е отказал да удовлетвори претенциите, с мотив че следва да представи
влязъл в сила съдебен акт – присъда, медицинска документация и всички
документи, с които разполага по образувано досъдебно производство евент.
по образувана прокурорска преписка и банкова сметка.
От така приетите за установени факти съдът счита, че се доказва
фактическият състав на предявения осъдителен иск, очертан от чл. 432 КЗ -
наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор
«Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и
ответника, в срока на действие на което е настъпило твърдяното
застрахователно събитие.
Доказа се фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45
ЗЗД, като елемент на застрахователното събитите - по отношение поведението
на водача на лекия автомобил. Налице е негово поведение, изразяващо се в не
възприемане на велосипедиста при обективна възможност за това, логично
следствие от което е последвалия удар, в което се състои противоправността
на самото деяние и от което се съди за виновността му за станалото ПТП-то,
при което са причинени вредите на ищеца. Водачът не е проявил дължимото
внимание и предпазливост към пешеходеца като уязвим участник в
движението, както и не е изпълнил задължението си по чл. 20, ал. 3, изр. 2 от
ЗДвП при избиране на скоростта да се съобрази с конкретните условия на
видимост, да намали скоростта и при нужда да спре при възникване на
5
опасност за движението.
Причинната връзка между деянието и вредите се установява от
заключението на изслушаната комплексна експертиза досежно механизма на
инцидента и същността на травмите от уврежданията. В заключението се
сочи, че установеното травматично увреждане на Е. С. отговаря да е получено
по времето, за което се говори – в момента на възникване на ПТП, което личи
от първоначално установените клинични данни за мозъчна травма, като
травматичните увреждания са характерни за такъв механизъм на велосипедна
травма.
Според чл 477, ал. 1 КЗ Обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.
Следователно налице са всички предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника, при когото е застрахована гр. отговорност на
автомобила, участвал в ПТП-то - за причинените на ищеца вреди.
При определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди
следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 г., т.11, според което същите се
възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценка на конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, каквито при телесните увреждания могат да са
характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, наличие на допълнително влошаване на здравето,
причинените морални страдания; възраст на увредения, общественото му
положение и др. От значение при преценката за справедлив размер на
обезщетението са и всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето,
ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи
социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние,
както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната
икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава.
В този контект съдът съобрази, че уврежданията са причинени на
лице на възраст 9 години; от лек автомобил, водачът на който не го е
възприел при възможност за това; състоянието на детето при удара, а и
впоследствие, проведеното лечение, респ. възстановителния период, което е
визирано в частта медицинска от назначената комплексна съдебна
експертиза, че лечението е било медикаментозно, а не оперативно, както че
няма данни за възникнали усложнения в хода на проведеното болнично
6
лечение.
Ето защо съдът намира, че размер от 70 000 лв. напълно и
адекватно възмездяват всички претърпяни от ищеца неимуществени вреди
като отчита обществените представи за справедливост при обезвъзмездяване
на вреди, предизвикани от такъв тип деяния
От така определение от съда размера не следва да се приспадне за
принос на родителите за настъпване на вредоносния резултат, каквото
възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е направено от застрахователя.
Дали родителите са изпълнили задължението си по чл. 125 от СК и чл.
8, ал. 8 от ЗЗДет. да осъществяват постоянен надзор на малолетното си дете,
каквото в случая се явява деветгодишният ищец по време на инцидента е
правно ирелевантно и не може да освободи и/или намали отговорността,
която застрахователят носи по застраховка ГО, защото родителите са трети за
настоящото производство лица - те участват само като законни представители
на детето си, но не са ищци. Затова дори да се счете, че поведението им е
неправомерно и е допринесло за крайния вредоносен резултат, то това не
може да бъде противопоставено на увреденото им дете.
Не е налице и случайно събитие по чл. 15 от НК. Това е събитие
/обстоятелство/, което е непредвидено, непредвидимо и е непродотвратимо
/непреодолимо/. Ако е предвидимо и предвидено, длъжникът би могъл да
избегне неговото настъпване. Настъпването на случайното събитие обективно
пречи на длъжника да изпълни своето задължение и по този начин той може
да се освободи от отговорност за неизпълнение. В настоящия случай обаче,
водача е могъл да предвиди настъпването на вредоносния резултат, тъй като
видно от заключението на експерта, изпълнил – автотехническа част - е
съществувала възможност за възприемане на детето. Затова не може да се
приемат доводите за наличие на "случайно събитие", обосновани с
обстоятелствата, че водачът на автомобила не е могъл и не е бил длъжен да
предвиди, че малолетното дете в тъмната част на денонощието, с технически
неизправен велосипед без спирачки и светлоотразителни елементи ще
предприеме изненадваща маневра - завой на дясно пред управлявания
автомобил, която да изключи отговорността на водача.
Поради изложеното иска е основателен за размера от 70 000 лв.
Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите за забава, за които отговаря
застрахователят, се дължат от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция
от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Ищецът е предявил
претенциите си пред ответника като с исковата молба е поискал присъждане
на законната лихва за вредите си от датата на предявяване на поканата пред
застрахователното дружество на 29.4.2021г.
Искането му за началния момент за присъждане на законна лихва, съдът
счита за основателно. Установява се, че на 29.4.2021г. е предявена поканата
пред застрахователя, входирана от застрахователя под № 1813 за заплащане
7
на обезщетение за неимуществени вреди.
Възражението от застрахователя за друга дата, поради непосочване на
банкова сметка на увреденото лице в поканата не е основание за друг извод,
тъй като причина за неизпълнението видно от отговора на застрахователя,
обективиран в писмо № 2471/20.05.2021 г. по повод поканата на ищеца не е
само непосочването на банкова сметка, при съобразяване, че застрахователят
не може да се освободи от задължението си за лихва, позовавайки се на чл.
380, ал. 3 КЗ, при положение че е оспорвал задължението за главница,
изисквайки финализиращи наказателното производство актове, както и
заключения на експертизи, които към съответния момент няма данни да са
били налични. Ето защо съдът присъжда законна лихва от 29.4.2021 г. върху
размера за неимуществените вреди.
По отношение на разноските:
Ответникът на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ще следва да заплати по
сметка на БлОС съобразно уважения му размер на иска държавна такса от
2 800лв., както и разноските за вещи лица платени от бюджета на съда, в
размер 831,25 лв.
Ответникът ще следва да заплати и възнаграждение на адвоката на
ищеца – адв. Г. Й., упълномощен на основание чл. 38, ал. 2, т. 1 от ЗАдв. в
общ размер от 2 563,75 лв., размера, на който е определен от съда по т. 4 на
чл. 7, ал. 2 от Наредба 1/9.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в редакцията й действала към датата на упълномощаването
му и съобразно уважения размер на иска.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът дължи на ответника разноски
съразмерно отхвърлената част от иска.
Съдът на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК определя дължимото на
ответника юрисконсултско възнаграждение съгл. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ в размер на 150 лв., от които ищецът му
дължи на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съразмерно с отхвърлената част на
иска, в размер на 18,75 лв.
Към тях следва да се прибави и сумата от 122, 50 лв. представляваща,
разноските на ответника съразмерно отхвърлената част на претенцията или
ищецът дължи на ответника сума в общ размер от 141, 25 лв.
Водим от изложеното и на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл.
477, чл. 498, ал. 3 КЗ и чл.45 ЗЗД, съдът
РЕШИ:
Осъжда Застрахователно акционерно дружество „Д. Б. ...“, АД, ЕИК ...
да заплати на Е. С. С., с ЕГН **********, чрез законния му представител и
негов баща Е. Ж. С., с ЕГН ********** сумата от 70 000 лв. /седемдесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени му при станало ПТП на 27.03.2021 г. в гр. П., ведно със законната
лихва на сумата, считано от 29.04.2021 г. до окончателното й плащане, като
8
отхвърля иска в частта над уважения до предявения размер от 80 000 лв.
Осъжда Застрахователно акционерно дружество „Д. Б. ...“, АД, ЕИК ...
да заплати по сметка на БлОС за държавна такса в размер на 2 800 лв. и за
вещи лица в размер на 831,25 лв.
Осъжда Застрахователно акционерно дружество „Д. Б. ...“, АД, ЕИК ...
да заплати на адв. Г. Й. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, т. 1 от
ЗАдв. в размер на 2 563,75 лв
Осъжда Е. С. С., с ЕГН **********, чрез законния му представител и
негов баща Е. Ж. С., с ЕГН ********** да заплати на Застрахователно
акционерно дружество „Д. Б. ...“, АД, ЕИК ..., сумата от 141,25 лв.,
представляващи разноски, съразмено отхвърления размер на иска.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
9