П Р И С Ъ Д А

гр. София, 17.09.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, 6 състав, в открито заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

председател: ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: С.Г.

        И.Д.

при участието на секретар С. Т. и прокурор Виолета Марчева от Специализираната прокуратура, като разгледа докладваното от съдия Панайотов НОХД №1313/2018г. въз основа на закона и доказателствата по делото

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА А.Д.А.  роден на *** ***, българин, българско гражданство, неосъждан, средно - специално образование, женен, с постоянен адрес:***, настоящ адрес *** , професия: служител на фирма „***” ООД и общински съветник Общ. …, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че в периода от месец юли 2015г. до 30.08.2016г. в гр. Бургас и обл. Бургас ръководил организирана престъпна група по смисъла на чл.93, т.20 от НК, с участници: Р.П.С., К.П.Я. и Н.А.Р., създадена с користна цел и с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.234 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от 3 години, поради което и на основание чл.321, ал.3, пр.2, т.1 вр. ал.1 вр. чл.54, ал.1 от НК го ОСЪЖДА на 5 /пет/ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален „ОБЩ РЕЖИМ“ за изтърпяване на така определеното наказание.

На основание чл.59, ал.1 от НК при изпълнението на определеното наказание на подсъдимия А.Д.А. лишаване от свобода, ПРИСПАДА времето, през което същият е бил задържан по настоящото дело.

 

ПРИЗНАВА К.П.Я.  роден на *** ***, българин, българско гражданство, средно образование, неженен, неосъждан, с постоянен адрес:***, професия: служител на фирма „***, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че в периода от месец юли 2015г. до 30.08.2016г. в гр. Бургас и обл. Бургас участвал заедно с Н.А.Р. и Р.П.С. в организирана престъпна група по смисъла на чл.93, т.20 от НК, ръководена от А.Д.А. създадена с користна цел и с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.234 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, поради което и на основание чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2 вр. чл.54, ал.1 от НК го ОСЪЖДА на 3 /три/ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ПРИЗНАВА К.П.Я. /със снета самоличност/ за ВИНОВЕН в това, че на 24.02.2016 год., в гр. Бургас, на паркинг, находящ се на 100 м. от клиника „***” гр. Бургас, в л.а. марка „********, държал в багажното отделение и на задната седалка на автомобила, акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон - чл.2, т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове /обн. ДВ № 91/15.11.2005 г./, представляващи големи размери, а именно: 5 000 /пет хиляди/ броя кутии цигари, марка “Пине Блу”, всяка на стойност 7,50 лв. /седем лева и петдесет ст./ всички на обща стойност 37 500.00 / тридесет и седем хиляди и петстотин / лева, поради което и на основание чл.234, ал.2, т.3, във вр. с ал.1./ред.ДВ бр.26/2010г./ вр. чл.54, ал.1 от НК го ОСЪЖДА на 2 /две/ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.37, ал.1, т.7 от НК на подсъдимия К.П.Я. ЕГН **********  наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАЖНЯВА ТЪРГОВСКА ДЕЙНОСТ С АКЦИЗНИ СТОКИ“ за срок от 1 /една/ ГОДИНА.

На основание чл.234, ал.5 от НК ОТНЕМА в полза на държавата предмета на престъплението, а именно: 5 000 /пет хиляди/ броя кутии цигари, марка “Пине Блу”, а всяка кутия съдържа по 20 бр. цигари.

ПРИЗНАВА К.П.Я. /със снета самоличност/ за НЕВИНОВЕН в това, че на 24.02.2016 год., в гр. Бургас, в Складово помещение собственост на „******” ЕАД, находящо във „***”, гр. Бургас, кв. „Пети километър“, държал акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон - чл.2, т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове /обн. ДВ № 91/15.11.2005 г./ представляващи големи размери, а именно: 6 000 /пет хиляди/ броя кутии цигари, марка “Пине Блу”, всяка на стойност 7,50 лв. /седем лева и петдесет ст./, всички на обща стойност 45 000.00 /четиридесет и пет хиляди/ лева, поради което го ОПРАВДАВА по така повдигнатото му обвинение по чл.234, ал.2, т.3, във вр. с ал.1 от НК./ред.ДВ бр.26/2010г./

На основание чл.23, ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия К.П.Я. едно общо най-тежко наказание по наказанията по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2 от НК и по чл.234, ал.2, т.3, във вр. с ал.1 вр. от НК, а именно 3 /три/ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА за срок от 5/пет/ години.

На основание чл.23 ал.2 от НК към наложеното на подсъдимия К.П.Я. едно общо най-тежко наказание 3 /три/ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.66, ал.1 от НК СЕ ОТЛАГА за срок от 5/пет/ години ПРИСЪЕДИНЯВА наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАЖНЯВА ТЪРГОВСКА ДЕЙНОСТ С АКЦИЗНИ СТОКИ“ за срок от 1 /една/ ГОДИНА.

 На основание чл.59, ал.1 от НК при изпълнението на определеното наказание на подсъдимия К.П.Я. лишаване от свобода, ПРИСПАДА времето, през което същият е бил задържан по настоящото дело.

ПРИЗНАВА Н.А.Р., ЕГН **********, роден на *** г. в гр. Тополовград, българин, българско гражданство, средно образование, разведен, постоянен адрес:***, професия: управител „***, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че в периода от месец юли 2015г. до 30.08.2016г. в гр. Бургас и обл. Бургас участвал заедно с К.П.Я. и Р.П.С. в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК, ръководена от А.Д.А., създадена с користна цел и с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 234 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от 3 год., поради което и на основание чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК ГО ОСЪЖДА на 1 /една/ ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ПРИЗНАВА Н.А.Р. /със снета самоличност/ за ВИНОВЕН в това, че на 24.02.2016 год., в гр. Бургас, на паркинг, находящ се на 100 м. от клиника „***” гр. Бургас, в собственото му МПС - л.а. марка „********** , държал в багажното отделение и на задната седалка на автомобила, акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон - чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове /обн. ДВ № 91/15.11.2005 г./, в немаловажен случай, а именно: 2 000 /две хиляди/ броя кутии цигари, марка “Пине”, всяка на стойност 7,50 лв. /седем лева и петдесет ст./, всички на обща стойност 15 000.00 /петнадесет хиляди/ лева, поради което и на основание чл.234, ал.1, пр.2 от НК вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК го ОСЪЖДА на 9 /девет/ месеца ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.55, ал.3 от НК не налага кумулативно предвидените наказания „глоба“ и „лишаване от право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки“ на подсъдимия Н.А.Р..

На основание чл.234, ал.5 от НК отнема в полза на държавата предмета на престъплението, а именно: 2000 /две хиляди/ броя кутии цигари, марка „Пине“.

На основание чл.23, ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия Н.А.Р. едно общо най-тежко наказание по наказанията по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2 от НК и по чл.234, ал.1, пр.2 от НК, а именно 1 /една/ ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА за срок от 3/три/ години.

На основание чл.59, ал.1 от НК при изпълнението на определеното наказание на подсъдимия Н.А.Р. лишаване от свобода, ПРИСПАДА времето, през което същият е бил задържан по настоящото дело.

    На основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК ОТНЕМА в полза на държавата:

-  Лек автомобил марка „Пежо“ с рег****

-  Лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган*****

-  Мобилен телефон „ IPhone“ с ИМЕИ *** ведно със СИМ карта МТЕЛ ***** с ПИН код „123456“, иззет при извършено претърсване и изземване на 30.08.2016 година в апартамент в гр.Бургас, *****, обитаван от А.Д.А. , ЕГН **********;

-  Мобилен телефон „Блекбери“ с ИМЕИ ***** в едно със СИМ карта МТЕЛ, СИМ кърта Глобул с № ****, предадени доброволно от А.Д.А. , ЕГН ********** на 30.08.2016 година;

-  Мобилен телефон „Самсунг“ с ИМЕИ ****, без сим карта, Мобилен телефон „Нокиа“ с ИМЕИ ***, без СИМ карта, иззети при извършено претърсване и изземване на 30.08.2016 година в апартамент в гр.Бургас , ****, обитаван от Н.А.Р. , ЕГН **********;

-  Мобилен телефон „ IPhone“ с ИМЕИ ***, в едно със СИМ карта , мобилен телефон Нокия с ИМЕИ *** и ИМЕИ ***, в едно със СИМ карта МТЕЛ,2 иззет при извършен обиск на 30.08.2016 година на лицето Н.А.Р. , ЕГН **********;

-  СИМ карта МТЕЛ с № ***; мобилен телефон „Самсунг“ ИМЕИ *****, без СИМ карта ; мобилен телефон „Леново“ с ИМЕИ ***** и ИМЕИ *****, без СИМ карта; мобилен телефон „Самсунг“ с ИМЕИ ***** и ИМЕИ *****, без сим карта , иззет при извършено претърсване и изземване сна 30.08.2016 година в апартамент ********, обитаван от К.П.Я. , ЕГН **********;

-  Мобилен телефон „Самсунг“ с ИМЕИ ******, в едно със СИМ карта Виваком; Мобилен телефон „Самсунг“ с ИМЕИ *********; Мобилен телефон „Нокиа“с  ИМЕИ ******* в едно със СИМ карта Виваком , иззети при извършен на 30.08.2016 обиск на лицето К.П.Я., ЕГН **********;

-  Мобилен телефон Самсунг  S5 с ИМЕИ ***** в едно със СИМ карта **** иззети с обиск от лицето К.П.Я. , ЕГН **********;

-  Мобилен телефон „Нокиа“ с ИМЕИ ******* и ИМЕИ ****** в едно със СИМ карта с номера **** и ***** иззети с обиск от лицето К.П.Я. , ЕГН **********.

 

На основание чл.53, ал.2, б. „б“ от НК отнема в полза на държавата вещите, притежанието на които е забранено, а именно: 6 000 /шест хиляди/ броя кутии цигари, марка „Пине Блу“.  

На основание чл.53, ал.1, б.“б“ от НК ОТНЕМА в полза на държавата:

-  Сумите от 8770 лв. и 104300 евро, иззети при извършено претърсване и изземване в жилище, находящо се в ****, обитавано от А.Д.А. с ЕГН:**********

-  Сумите от 2440 лв. и 3315 евро, иззети при извършено претърсване и изземване в жилище, находящо се в ******, обитавано от К.П.Я. с ЕГН:**********

 

Веществени доказателства, които следва ДА СЕ ПРИЛОЖАТ по делото:

-  1 брой пластика на „Уникредит Булбанк“ на К.Я.;

-  Клиентска карта – картонче на Уникредит Булбанк на името на К.Я.

-  Вносна бележка от 14.07.2016 година от Уникредит Булбанк с клиент К.Я.

-  2 броя платежни нареждания с получател Н. Николов

-  1 брой тефтер с надпис „Национална лотария“ жълт на цвят, иззет при извършено претърсване и изземване на 630.08.2016 година в апартамент в гр.Бургас , *****, обитаван от А.Д.А. с ЕГН **********;

-   1 брой тефтер с картинка на заек на корицата, иззети при извършено претърсване и изземване на 30.08.2016 година в апартамент в *******, обитаван от А.Д.  А. , ЕГН **********;

-  1 брой лист от тефтер изписан на ръка;

-  1 брой тефтер – черен на цвят;

-  1 брой тефтер – сиви корици;

-  Бележка с изписани цифри и тексТ „Божкова“

 

ВРЪЩА на С.М.Ф. с ЕГН: ********** мобилен телефон „Самсунг 6 EDGE“ с ИМЕИ **** /02 ведно със СИМ карта ***, иззет при извършен обиск от С.М.Ф. , ЕГН ********** на 24.06.2016 година.

 

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимите А.Д.А., ЕГН: **********, К.П.Я., ЕГН: ********** и Н.А.Р., ЕГН: **********, да заплатят в полза на държавата направените по делото разноски в размер 847,21 /осемстотин четиридесет и седем лева и двадесет и една стотинки/ лв. по досъдебното производство по сметка на ТС БОП – гр.Бургас и направените по делото разноски в  размер на 1727 /хиляда седемстотин двадесет и седем лева/ лв. от съдебното производство по сметка на СпНС.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен специализиран наказателен съд в 15-дневен срок от датата на постановяването й.

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

              СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                              2.

МОТИВИ

 

към присъда  по НОХД № 1313/2018 година   по описа на Специализирания наказателен съд, 6 с-в

 

Специализираната прокуратура е внесла обвинителен акт в Специализирания наказателен съд с обвинение срещу подсъдимите:

А.Д.А., ЕГН **********

ЗА ТОВА, ЧЕ:

В периода от месец юли 2015 г. до 30.08.2016 г. в гр. Бургас и обл. Бургас ръководил организирана престъпна група по смисъла на чл.93, т.20 от НК, с участници: Р.П.С., К.П.Я. и Н.А.Р., създадена с користна цел и с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.234 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от 3 години – престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1, във вр. с ал. 1 от НК.

 

К.П.Я., ЕГН **********

ЗА ТОВА, ЧЕ:

1.  В периода от месец юли 2015 г. до 30.08.2016 г. в гр. Бургас и обл. Бургас ръководил организирана престъпна група по смисъла на чл.93, т.20 от НК, с участници: Р.П.С., К.П.Я. и Н.А.Р., създадена с користна цел и с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.234 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от 3 години – престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. с ал. 2 от НК.

2.  На 24.02.2016 год., в гр. Бургас, на паркинг, находящ се на 100 м. от клиника „***” гр. Бургас, в л.а. марка „Пежо“ с рег. № ***, държал в багажното отделение и на задната седалка на автомобила, акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон - чл.2, т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове /обн. ДВ № 91/15.11.2005 г./, представляващи големи размери, а именно: 5 000 /пет хиляди/ броя кутии цигари, марка „Пине Блу”, всяка на стойност 7,50 лв. /седем лева и петдесет ст./ всички на обща стойност 37 500.00 / тридесет и седем хиляди и петстотин / лева - престъпление по чл.234, ал.2, т.3, във вр. с ал.1 от НК.

3.  На 24.02.2016 год., в гр. Бургас, в Складово помещение собственост на „***” ЕАД, находящо във „Водонапоителна база”, гр. Бургас, кв. *** , държал акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон - чл.2, т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове /обн. ДВ № 91/15.11.2005 г./ представляващи големи размери, а именно: 6 000 /пет хиляди/ броя кутии цигари, марка „Пине Блу”, всяка на стойност 7,50 лв. /седем лева и петдесет ст./, всички на обща стойност 45 000.00 /четиридесет и пет хиляди/ лева - престъпление по чл.234, ал.2, т.3, във вр. с ал.1 от НК.

Н.А.Р., ЕГН **********

ЗА ТОВА, ЧЕ:

1.    В периода от месец юли 2015г. до 30.08.2016г. в гр. Бургас и обл. Бургас участвал заедно с К.П.Я. и Р.П.С. в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК, ръководена от А.Д.А., създадена с користна цел и с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 234 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от 3 год. - престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2 от НК.

2.    На 24.02.2016 год., в гр. Бургас, на паркинг, находящ се на 100 м. от клиника „***” гр. Бургас, в собственото му МПС - л.а. марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. № ****, държал в багажното отделение и на задната седалка на автомобила, акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон - чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове /обн. ДВ № 91/15.11.2005 г./, в немаловажен случай, а именно: 2 000 /две хиляди/ броя кутии цигари, марка „Пине”, всяка на стойност 7,50 лв. /седем лева и петдесет ст./, всички на обща стойност 15 000.00 /петнадесет хиляди/ лева – престъпление по чл.234, ал.1, пр.2 от НК.

Представителят на Специализираната прокуратура поддържа така повдигнатите обвинения, като в хода на съдебните прения излага становище, че същите са доказани по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие гласни, писмени и веществени доказателства, като прави анализ на същите. Приема, че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка изцяло се подкрепя от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.

Прокурорът пледира съдът да издаде съответния съдебен акт-  присъда, с която да признае на първо място подс. А.А. за виновен за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1, във вр. с ал. 1 от НК.

Представителят на държавното обвинение прави искане да бъде признат за виновен и подс. К.Я. за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. с ал. 2 от НК. Също така, да бъде признат за виновен за престъпление по чл.234, ал.2, т.3, във вр. с ал.1 от НК и по чл.234, ал.2, т.3, във вр. с ал.1 от НК.

На следващо място, прокурорът прави искане съдът да признае за виновен и подс. Н.Р. за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2 от НК и по чл.234, ал.1, пр.2 от НК.

При определяне на наказанията държавният обвинител счита, че съдът следва да вземе предвид периодът от време, през който е действала ОПГ, високата обществена опасност и укоримост на деянията, като така определеното наказание да изпълни целите си и да допринесе за поправяне на подсъдимите и за спазване на установения правов ред. Прокурорът допълва, че с оглед личността на всеки един от подсъдимите и тяхното процесуално поведение е възможно за някои от тях да бъде приложен институтът на чл.66 от НПК.

Процесуалният представител на подс. А. – адв. Н. започва анализа на събраните по делото доказателства с твърдението, че св. Р.С., който е сключил споразумение с прокуратурата, не е участвал в ОПГ с ръководител неговият подзащитен. Защитникът твърди, че обвинението не разполага с преки доказателства за съществуването на престъпната група, още по-малко, че тази група се е финансирала от подс. А.. Навеждат се съображения, с които се поставят под съмнение твърденията на разпитаните по делото свидетели К.К. и С.П. - полицейски служители, както и направените въз основа на това констатиции относно установените факти по делото. Адв. Н. иска съдът да постанови справедлив съдебен акт, какъвто за него, съобразно повдигнатите обвинения на неговия подзащитен, е оправдателна присъда. Подс. А. се присъединява към казаното от адвоката му и моли да бъде оправдан.

Защитникът на подс. К.Я. счита, че повдигнатите обвинения на тримата подсъдими не са доказани по изискуемия в закона категоричен и несъмнен начин. Адв. Х. също застъпва тезата, че показанията на полицейските служители не могат да бъдат категоричен източник на факти, тъй като се твърди, че същите се основават на информация, която не е възприемана лично от тях и следва да се изключат от доказателствата по делото. Подсъдимият Я. се присъединява към казаното от неговия защитник и моли да бъде оправдан по трите повдигнати му обвинения.

Адв. К., защитник на подсъдимия Н.Р. твърди, че по делото безспорно е установено само едно и това е, че подсъдимите се познават Защитникът настоява съдът да приеме, че обвинението не е доказано и по двата пункта на обвинението и да го оправдае изцяло по повдигнатите срещу него обвинения. Подс. Р. се присъединява към казаното от неговия процесуален представител и моли съдът да постанови оправдателна присъда.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

А.Д.А. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, със средно образование, разведен, служител на фирма „****“  ООД и общински съветник в общ. ***, с адрес гр. *********, ЕГН **********.

К.П.Я. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, със средно образование, неженен, управител в игрална зала и собственик на фирма „*****, с адрес ***, ЕГН **********.

Н.А.Р. е роден на *** г. в гр. ****, българин, български гражданин, осъждан, със средно  образование, разведен, управител на фирма „***“ ЕООД, с адрес гр ****, ЕГН **********.

През 2015г. подсъдимият А.Д.А., ЕГН ********** *** и работил като общински съветник в общинския съвет в гр.*** и в охранителна фирма „***“ ООД .В този период А. бил и кординатор на политическа партия в гр.***. Той бил известен  с прякора „***“и„***“.  Подсъдимият А.Д.А. и подсъдимият К.П.Я., ЕГН **********,***, през инкриминирания период били служители в охранителна фирма „**** ООД, ЕИК ****. Познавали се добре и имали постоянен контакт един с друг. В дейността на фирмата „****“ ООД, ЕИК ***, в която работели двамата подсъдими А. и Я., се включвало и охрана на сградата на МБАЛ Бургас, в която се помещава Клиника „****“. Подсъдимият Н.Р. през инкриминирания период работел във фирма „****“, гр. Бургас, която се занимавала с търговия с тютюн и тютюневи изделия.Той се познавал с А. защото и двамата били от гр.*** .А. бил неудовлетворен от доходите си и решил да се занимава с търговия с акцизни стоки – цигари без бандерол.Той предварително знаел, че разпространението на цигари без бандерол осигурявали бърз и значителен доход.Първоначално започнал да набавя цигари без бандерол като се свързал с лице на име „***“ което е неустановено по делото.А. решил да привлече към дейността си по  разпространение на акцизни стоки без бандерол подсъдимите Р. и Я..Р. работил във дистрибуторска фирма за продажба на цигари и имал връзки с много клиенти.Я. бил изключително доверен на А. . Той ги запознал и им разяснил каква точно дейност всеки от тях следвало да осъществява. След като проучил начините за снабдяване с цигари без бандерол,  А. започнал да извършва дейност по разпространение на акцизни стоки без бандерол. В създадената от него организация ролята му била да финансира покупките на цигари без бандерол, да организира транспорта, доставката и съхранението им, както и да определя цените, на които същите ще бъдат разпространявани. Подсъдимият А. чрез воден от него тефтер отразявал приходите и разходите от дейността с акцизните стоки, като контролирал събираемостта на средствата, тъй като цигарите се зареждали на клиентите първоначално, като сумата от продажбата им се събирала впоследствие с цел да не се държат у подсъдимите големи количества цигари. За събираемостта на средствата основна грижа имали подсъдимите К.Я. и Н.Р., които осъществявали връзка с крайните потребители на цигарите без бандерол. Физическото разпространение на цигарите без бандерол до дребни клиенти или до други лица, които взимат на едро цигари, за да ги препродават, се осъществявало от подсъдимия К.П.Я., ЕГН **********.

Ролята на подс. Р. се състояла в това да бъде посредник на част от клиентите на подс. Я., които чрез Р., Я. зареждал с цигари.

Част от процесната ОПГ с ръководител А.А. и участници К.Я. и Н.Р. бил и Р.С.. На базата на постъпилата в следствие на експлоатацията на СРС информация, е установено, че Р.С. продавал цигари на своите „клиенти“, които закупувал от подс. К.Я.. Уговорките за снабдяване, т.нар зарядки с цигари без бандерол, протичали посредством телефонна комуникация между С. и Я., като за по-голяма конспиративност се използвали закодирани думи и словосъчетания, както и изрази като: „Имаш ли дърва?“, „Искам да ми донесеш 4-5 тона дърва!“ /разговор №70434822 от 07.01.2016г. в т.2, л.22-23 от секретните материали/. От приложените ОТМ било установено, че Я. е зареждал Стаменов с цигари без бандерол по горната схема на следните дати: 09.12.2015г., 15.12.2015г., 16.12.2015г., 26.12.2015г. и 07.01.2016г. Като количествата цигари, които Р.С. зареждал от Я. били от порядъка на 3-4 кашона (мастербокса, като един мастербокс съдържа петдесет стека цигари) на цена 900 лв. за един мастербокс. Я. предлагал големи количества цигари, с които снабдявал на едро дилърите на цигари без бандерол от гр. Бургас и региона.

В хода на досъдебното производство,  Р.П.С. се е признал за виновен за престъпленията, за които са му повдигнати обвинения и по отношение на него делото е решено по реда на чл.381 от НПК с одобрено от СпНС споразумение между прокуратурата, обв. С. и защитника му адв. Кожухаров.

На 24.02.2016 год., в гр. Бургас, след подаден оперативен сигнал, че л.а. марка „Фиат“, модел „Дукато“, рег.№*** се използва за транспортиране на акцизни стоки без бандерол до складово помещение, находящо се в гр. Бургас, били предприети оперативно-издирвателни мероприятия, в резултат на които били извършени процесуално-следствени действия по претърсване на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. № *** и на лек автомобил Пежо 306 комби с рег. № ***, паркирани вляво от сградата на клиника „***“, к-с „***“, гр. Бургас, като л.а марка Рено Меган с рег. № *** бил перпендикулярно разположен спрямо л.а. Пежо 306 комби с рег. № ****. На мястото присъствал подсъдимият К.П.Я.. В хода на разследването било установено, че л.а марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. № *** е собственост на подсъдимия Н.А.Р., ЕГН **********, а л.а. Пежо 306 комби с рег. № *** е собственост на подсъдимия К.П.Я., ЕГН **********. От л.а. Пежо 306 комби с рег. № *** били иззети 10 /десет/ броя картонени кутии-кашона с размери 57см./25см./45 см., като всеки кашон съдържал 50 стека по 10 броя кутии цигари без бандерол марка „PINE“, т.е. 1 кашон е съдържал 500 кутии цигари без бандерол марка „PINE“. Общо 5000 кутии цигари без бандерол марка „PINE“ били иззети от л.а. Пежо 306 комби с рег. № ***, собственост на подсъдимия К.Я.. От л.а Рено Меган с рег. № ***, собственост на подсъдимия Н.Р., били иззети общо 2000 кутии цигари без бандерол марка „PINE“, както следва: от багажното отделение били иззети 2 /два/ броя картонени кутии-кашона с размери 57см./25см./45 см., като всеки кашон съдържал 500 кутии цигари без бандерол марка „PINE“ /50 стека по 10 броя кутии/; на задната седалка, в дясно на автомобила се намерили и иззели още 2 /два/ броя картонени кутии-кашона с размери 57см./25см./45 см., като всеки кашон съдържал 500 кутии цигари без бандерол марка „PINE“ /50 стека по 10 броя кутии/. Иззетите от лекия автомобил Рено Меган цигари били предназначени за подсъдимия Р., за доставка до крайни клиенти.

На 24.02.2016 год., в гр. Бургас, при претърсване на Складово помещение, собственост на „***” ЕАД, находящо се в гр. Бургас, кв. „***“, „***”, били иззети 8 /осем/ броя кашона цигари без бандерол с марка „PINE Blue”, като всеки съдържал 500 кутии цигари без бандерол марка „PINE Blue“ /50 стека по 10 броя кутии/, както и 3 /три/ броя черни найлонови чувала с размери 65см. височина и 55 см. ширина, като всеки чувал съдържал 500 кутии цигари без бандерол марка „PINE Blue“ /50 стека по 10 броя кутии/. Общото количество на иззетите от склада кутии цигари без бандерол марка „PINE Blue“ било 5500 броя кутии. Пазарната цена на дребно на 1 брой кутия цигари без бандерол марка „PINE Blue“ към 24.02.2016г. е 7.50 лв. /т.9, л.31 то ДП/. Складовото помещение, находящо се в гр. Бургас, ***, местността „***“ било собственост на „***” ЕАД, видно от Акт за държавна собственост №1194/17.01.2000 г. /т.4, л.91 от ДП/. С договор за наем от 01.01.2015 г. /т.4, л.86 от ДП/ между „***” ЕАД, ЕИК *** и „ВСМ“ ООД, ЕИК ***, представлявано от В.В., горецитираното складово помещение е отдадено за ползване от св. В.В.. Последният с договор за наем от 01.06.2015 г. отдава помещението на св. С.М.Ф. /т.4, л.83 от ДП/. По делото не е установено лицето, което към инкриминирания период е имало ключ от склада, даден му от св. Ф..

На 24.02.2016 год., при извършен оглед на местопроизшествие на т.а. марка „Фиат“, модел „Дукато“, рег.№***, паркиран до сградата на МБАЛ Бургас, в която се помещавала клиника „Сити“, както и на успоредно паркиран до него т.а. марка „Пежо“, модел „Боксер“, рег.№ ***. При огледа на двата товарни автомобила са открити тайници. Товарният автомобил марка „Фиат“, модел „Дукато“, рег.№*** е собственост на Мариана Г., ЕГН:**********, живуща на адрес: ***, която живеела на семейни начала с подсъдимия К.П.Я.. Товарният автомобил марка „Пежо“, модел „Боксер“, рег.№ *** е собственост на подсъдимия Н.А.Р., ЕГН **********, живущ на адрес: ***.

На основание чл.212, ал.2 от НПК, в резултат на извършените процесуално-следствени действия в ОД МВР Бургас е образувано досъдебно производство с № 69/2016 год., пор.№652/2016 по описа на Районна прокуратура-Бургас, което впоследствие е било изискано и обединено към настоящото досъдебно производство №251БОП-2/2016г. по описа на ТСБОП-Бургас, пр.пр.№103/2016г. по описа на Специализираната прокуратура.

В хода на действията по разследването било извършено претърсване в жилището, използвано от подсъдимия А.А.,***, при което била намерена и иззета парична сума в размер на 104 300 евро и друга такава в размер на 8 770 лева. Бил иззет и един тефтер, в който е установено изписване в табличен вид участниците в ОПГ и приноса на всеки един от тях след реализиране на конкретни доставки на цигари без бандерол. Били изписани също и имена на клиенти, такива които са закупували от ОПГ цигари без бандерол, както и имена на такива, които са взимали според жаргона им „напред“ акцизни стоки от такъв характер, съпътствано от дължимите за това парични суми и накрая отбелязване срещу всеки един клиент и на платеното от него след осъществени продажби. В хода на претърсването на същото жилище бил намерен и иззет и друг тефтер, който според приложеното по делото заключение на назначената съдебно - техническа експертиза представлява „черно счетоводство“, водено стриктно от подсъдимия А..

При извършено претърсване в жилището, използвано от подсъдимия К.П.Я., находящо се на адрес: ***, били иззети сумите от 2440 лв. и 3315 евро/т.3, л.42 от ДП/.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни  - показанията на свидетелите, писмени - справки за съдимост, протоколи за претърсване и изземване, за обиск, за доброволно предаване и за оглед на местопроизшествие, характеристични данни за подсъдимите, веществени доказателства - цигари без бандерол, телефони и СИМ - карти, пари, тефтери и др., способи за доказване - заключенията на приетите по делото експертизи; експлоатираните СРС-та и изготвените и приложени ВДС.

 

По отношение на обясненията на подсъдимите :

 

Съдът частично даде вяра  на обясненията на подсъдимия А., дадени по време на съдебното следствие. При оценката им съобрази двояката природа на това доказателствено средство - едновременно източник на фактически данни, свързани с обстоятелствата по делото, а така също и средство за защита. Съдът кредитира обясненията на А., свързани със служебните му взаимоотношения с „***“ ООД и познанството му с подсъдимия Я., но не дава вяра на тези, свързани с произхода на средствата, иззети при претърсване на дома му на 30.08.2016г. /т.3, л.28-31 от ДП/, тъй като приложеният към ДП договор за заем за 40 000 евро /т.9, л.55от ДП/ не покрива сумата, която е иззета от подс. А. - 104 300 евро и 8 770 лева. От разпита в с.з. от 17.12.2018г. на св. Е.С., който от представения договор за заем от 27.07.2016г. е заемодател на подс. А., съдът не може да направи категоричен и безспорен извод, че цитираната в договора сума от 40 000 евро е част от иззетите парични средства. По отношение на заема св. С. казва, че предоставената сума е в размер на 40 000 лв., които ясно си спомнял, тъй като била получена вследствие на продаден имот, като С. допълва, че заемната сума била върната от подс. А. в рамките на година-година и половина. Намереното и иззето от подс. А. тефтерче, обект на техническа експертиза, находяща се в т.11, л.4 от ДП/, в което срещу поредица от имена са изписани суми и думи като „капаро“, „каса“ изграждат у съда извода, че произходът на тези средства е свързан с настояща търговска дейност, а не както подс. А. обяснява със сметки, които не са събрани от предишна негова дейност, свързана със склад за хранителни стоки. Обясненията на подс. А., че тези средства са „заделяни“ за закупуването на жилище и за евентуален бъдещ бизнес проект също не се споделят от съда, тъй като това са бъдещи несигурни начинания, които не изискват държането на такава голяма сума в жилището на подсъдимия.

По отношение на обясненията на подсъдимия Я., съдът счита, че те по никакъв начин не допринасят за изясняването на обстоятелствата по делото. Същият признава, че е държал тютюневи изделия, които нямат изискуемият от закона бандерол, които обяснения са инкорпорирани в протоколите за изземването на акцизните стоки от двата леки автомобила „Пежо 306“ с рег. № *** и „Рено“, модел „Меган“ с рег. ***. По отношение на контактите си с Р.С., подс. Я. твърди, че те са били само във връзка с части за ремонт на лекия му автомобил, но тези обяснения не се подкрепят от събраните доказателства, в частност от експлоатираните СРС и изготвените въз основа на тях ВДС, в които се виждат разговори с друг вид тематика, кореспондираща с предмета на престъпленията, вменени във вина на подс. Я..

Съдът не кредитира обясненията на подс. Н.Р., дадени в хода на съдебното следствие, свързани с л.а. марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. *** и с твърденията за указан натиск от страна на разследващите органи. От събраните и проверени в съдебната фаза доказателства съдът приема, че подс. Р. не само е бил наясно с извършваната от подс. Я. дейност, но и предоставяйки личния си автомобил той е взел участие за ползите на извършваната от ОПГ инкриминирана дейност. След изчерпване на допустимите и възможни процесуални способи за събиране на доказателства, съдът намира, че версията на подсъдимия за липса на съпричастност към извършеното посегателство не следва да се приеме като правдоподобна и достоверна, а твърденията за натиск са негова лична защита, тъй като за такива не се намират никакви доказателства.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно, като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

По показанията на свидетелите:

Съдът кредитира показанията на свидетелите А.М.Щ., Х.Д.Х., Д.А.А., Т.А.Р., Н.Ж.И., В.Г.К., И.Д.К., П.Г.Г., С.Т.А. и М.Б.В., тъй като показанията им, дадени в с.з. не се различават от тези, дадени по време на досъдебното производство и които са прочетени в хода на съдебното следствие. Показанията на посочените свидетели се отнасят до конкретна извършена престъпна дейност от Р.С. по чл.234 от НК , но доколкото неговата дейност е като участник в ОПГ с А., Я. и Р. могат да се приемат като доказателства за начина на функциониране на групата и конкретната роля на подсъдимите в нея.

В този смисъл съдът кредитира показанията на свидетелите А.М.Щ., Х.Д.Х., Д.А.А., Т.А.Р., Н.Ж.И., В.Г.К., И.Д.К., П.Г.Г., С.Т.А. и М.Б.В. и изгражда вътрешното си убеждения относно релевантните факти върху тях.Свидетелите Т.Р.,Н.И. , В.К., И.К. , Д.А.,П.Г. , Х.Х.  са полицейски служители които непосредствено са установили превозване на големи количества цигари без бандерол от Р.С..Техните показания кореспондират с протоколите за претърсване и изземване , протоколи за доброволно предаване , показанията на свидетелите К. и П..

Свидетелят А.М.Щ. разказва за продажби на цигари без бандерол и очертава начина по който Р.С. е разпространявал цигари и посочва лицата които е използвал за това.Неговите показания подкрепят показанията на другите свидетели относно начина по който е действала групата и цигарите без бандерол са достигали до крайните клиенти.

 На следващо място следва да се отбележи, че съдът е заличил като свидетели по наказателното производство лицата: М.М.Г. с ЕГН: **********, която живее на семейни начала с подс. К.Я. и в хода на съдебното следствие се е възползвала от правото си да не дава показания; С.С.М. с ЕГН: **********, М.И.С.  с ЕГН: ********** и Ф.Ш.Т. с ЕГН: **********, поради което съдът не може да подлага на анализ показанията им, дадени в хода на досъдебното производство.

Съдът кредитира показанията на свидетелите  К.К.К., С.И.П., А.И.П., М.К.К., Т.В.М. и С.А.У., като относими към предмета на делото, поради което следва да ги анализира подробно.

Показанията, депозирани от св. К.К.К. и св. С.И.П. в с.з. от 08.11.2018г. се различават от тези, дадени в хода на досъдебното производство, предвид известният период от време между който са дадени. Поради което с цел изясняване на фактическата обстановка, показанията, дадени на досъдебната фаза са прочетени на основание чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК. Предвид факта, че свидетелите са потвърдили прочетеното в хода на съдебното следствие, то съдът ги кредитира изцяло и не споделя мнението на защитата, че тези показания не намират място като част от доказателствената съвкупност.

При оценка на свидетелските показания на св. К. и на св. П., съдът взема предвид, че свидетелите са полицейски служители. На първо място, относно достоверността на показанията на свидетелите – полицейски служители, съдът намира за необходимо да отбележи, че няма законова забрана полицейски служители да бъдат свидетели в наказателното производство. Единствено, предвид длъжностното им качество, съдът следва особено внимателно да преценя достоверността на показанията на тези свидетели и да ги подлага на особена критика, съпоставяйки ги с останалите събрани доказателства. Нито един от посочените свидетели не е извършвал действия по разследването и в този смисъл спрямо тях не е налице забраната в НПК. По отношение на твърденията на защитата, че тези свидетели са възприемали само оперативна информация, съдът счита, че няма противоречия между показанията на св. К. и св. П. и събраните по делото гласни и писмени доказателства, поради което съдът кредитира показанията на свидетелите - полицейски служители, като отчита тяхната пълнота, последователност и логичност.Показанията на двамата свидетели разкриват начина на функциониране на групата , конкретната роля на всеки един от участниците и конкретика за извършената вторична престъпна дейност.

На конкретно зададени въпроси дали фактите за които разказват са узнати от тях в резултат на експлоатирани СРС , те категорично отричат.В разпита си в хода на съдебното следствие св.К. заявява: … Не съм слушал нищо.Това го зная от наши източници ,част от тях, да , и мои.“

В показанията си,  свидетеля К. ясно очертава ролята на всеки един от подсъдимите .По отношение на подс.Р. категорично очертава неговата роля и взаимоотношенията му с останалите членове на групата.

Съдът не смята, че показанията на двамата свидетели следва да се приемат като преразказ на информация,  придобита от експлоатация на СРС и поради тази причина да бъдат игнорирани.Според мнението на съдебния състав и двамата свидетели разказват за факти които са им станали известни при изпълнение на служебните им задължения, но не в резултат на експлоатираните СРС.На конкретно зададените въпроси от защитата и съда те отговарят за източниците на своята информация .По отношение на подсъдимия А. , свидетелят П. разказва и за лични срещи с него в и около сградата на МБАЛ –БУРГАС.

В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан Р.С..Неговите показания не допринасят за изясняване на факти от значение за разкриване на обективната истина.Съдът не кредитира показанията му относно подсъдимия Я. и неговото участие при доставката на цигари без бандерол .В тази част показанията на С. се опровергават от показанията на свидетелите К.,П. , ВДС, протоколи за претърсване и изземване.

Съдът кредитира показанията на св. Т.В.М., дадени пред орган на досъдебното производство, обективирани в протокола за разпит на свидетел /т. 2, л. 63 от ДП/ и прочетени в с.з. на 09.11.2018г. на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК като правдиви, депозирани при ясното съзнание за отговорността, с която са дадени. Нейните показания кореспондират и се подкрепят от показанията на св. С.А.У., дадени в хода на досъдебното производство, обективирани в протокола за разпит на свидетел /т. 2, л. 65-66 от ДП/ и прочетени в същото с.з. на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК, от протоколите за претърсване и изземване, както и от изготвените ВДС от експлоатацията на СРС. Свидетелите М. и У. са представители на „крайните клиенти“ на подс. Я., от който същите закупували цигари без бандерол. Св. У. и в с.з. потвърждава, след прочитане на показанията му, че е закупувал един стек цигари, като обяснява, че не помнел дали имат бандерол или не. Св. У. разпознава подс. А., за който твърди, че е „нещо като шеф на К.“, което не може да се изведе, както твърди защитата, като следствие от предишна работа на подс. К.Я. в склад на подс. А. за хранителни стоки, която дейност по отношение на хранителните стоки, видно и от показанията на самия подс. А. отдавна е преустановена. От телефонни разговори, проведени между подс. К.Я. и подс. А.А., се установява, че подс. А.А. определя на кого и на какви цени ще бъдат продавани не друго, а цигари, интересува се как върви пазара им и от кого следва да се вземат пари, които се дължат по предишни зареждания, обсъждат от кой вид цигари да се зарежда в бъдеще, тъй като определени марки цигари като „Президент” не се харесвали на някои от „крайните потребители“. В този смисъл е съдържанието на следните разговори: №73557587/19.02.2016г. в т.1, л.13-15; №73773293/22.02.2016г. в т.1, л.15-16; №73882192/24.02.2016г. в т.1, л.24-33; №72292556/02.02.2016 и №72644547/06.02.2016г. в т.3, л.46; №72978352/11.02.2016г. в т.3, л.53; № от папките със секретните материали. От изготвените ВДС вследствие на приложените СРС се виждат разговори и между св. М. и подс. Я., в частност записан разговор №72824887/09.02.2016г. в т.3, л.50 от секретните материали, в който темата е определена сума пари - „хиляда и триста“, която съпоставяйки с всички събрани доказателства, съдът намира, че кореспондира с престъпната деятелност на подс. Я..

Съдът счита, че несъмнено и по безспорен начин са очертани конкретните действия на подс. А., свързани с ръководенето на инкриминираната дейност, в частност съгласуване на действията между участниците подс. Я. от една страна и от друга подс. Р.. В тази връзка са думите на св. М.К., че подс. А.А. се явява шеф на подс. К.Я. , обективирани в протокола за разпит на свидетел /том 2, л. 38-39 от ДП/ и прочетени на основание чл.281, ал. 4, вр.ал. 1, т.1 от НПК в с.з. от 09.11.2018г. Съдът кредитира тези показания, дадени на досъдебната фаза, част от които са констатациите за „професионалните“ отношения между двамата съпроцесници, тъй като те съдържат факти и обстоятелства, които в тази насока се подкрепят от показанията на св. У., както и от изготвените ВДС по приложените СРС. При анализ на последните се вижда, че в осъществените контакти между подсъдимите К.Я. и А.А. , подс. А.  А. е лицето, което дава насоки на подс. К.Я. как да организира товаренето и разпределението на акцизните стоки до крайните потребители чрез леките автомобили, в които на 24.02.2016г. са установени процесните цигари и които се споменават в разговори между тях. В тази насока е съдържанието на разговор №73884144/24.02.2016г. в т.1, л.33-36 от секретните материали.

Съдът кредитира показанията на свидетеля А.И.П., дадени пред орган на ДП на 30.08.2016 г., обективирани в протокола за разпит на свидетел /т. 2, л. 11-12 и в т. 2, л. 13 от ДП/ и прочетени на основание чл.281, ал. 4, вр.ал. 1, т.1 и т.2 от НПК в с.з. от 08.11.2018г., като допълващи доказателствената съвкупност, тъй като се подкрепят от събраните гласни и писмени доказателства, както и от иззетите веществени доказателства. В показанията си, дадени в хода на досъдебното производство св. П. обяснява, че подс. Я. го е снабдявал с цигари, като е идвал със собствения му л.а. Пежо 306, като съдът ги кредитира, защото те се подкрепят от протоколите, в които са инкорпорирани извършените ПСД по изземване на акцизни стоки на 24.02.2016г. от л.а. Пежо 306 комби, с рег. № ***, собственост на подс. К.Я..

Съдът не кредитира показанията на св. Н.А.Т., депозирани в хода на съдебното следствие, тъй като същите не кореспондират с останалите събрани доказателства по делото. В с.з. на 08.11.2018г. свидетелката казва, че са я заплашвали да дава неверни показания, в частност за подс. К.Я. споделя, че го познава от МБАЛ Бургас, тъй като тя била санитарка там, а подс. Я. й купувал „цигари от лафката“, които били „законни цигари“. Съдът не дава вяра на тези показания, тъй като в секретните материали по настоящото дело /т.3, л.47/ се съдържа разговор № 72661287/07.02.2016г. между св. Т. и подс. Я., в който свидетелката пита подс. Я. „от бонбонките няма ли да получавате“. Съдът счита, че съдържанието на проведения разговор, който намира упора и в други доказателства по делото, свидетелства за съпричастността на подс. Я. към инкриминираната дейност, за която са и повдигнатите му обвинения.

Като относимо към делото доказателство за отношенията на подс. А. и подс. Я. в процесното ОПГ, съдът приема и съдържание на телефонен разговор №73950003/25.02.2016г. в т.1, л.41 от секретните материали, между подс. А. и М.Г. - жената, с която подс. Я. през инкриминирания период е живеел на семейни начала, от което се вижда, че подс. А. се интересува дали в дома на Я., по-конкретно в чантичка там „може да се намери нещо, което да ни притеснява“. При извършено претърсване на 30.08.2019г. в дома на подс. К.Я. е намерена текстилна чантичка с два джоба, розова на цвят, от която са установени сумите от 2440 лв. и 3315 евро, които са иззети по надлежния ред /т.3, л.42 от ДП/. Съдът счита, че тези парични средства, за които не са приложени никакви доказателства за техния произход и които по обяснения на подс. Я. представляват спестявания, са резултат от съвместната престъпна дейност на трите подсъдими лица по настоящото производство.

Съдът, като обсъди заключенията на назначените в хода на досъдебното производство и приети в хода на съдебното следствие съдебно технически,физико химически и съдебно оценителна експертиза     и разпитите на вещите лица, изготвили експертизите, счита, че експертите притежават необходимата квалификация, специални знания и опит и разпитани в хода на съдебното следствие поддържат заключението си и го допълват, поради което съдът прие, че експертизите са пълни, ясни, непротиворечиви и мотивирани и ги кредитира изцяло. В хода на съдебното следствие не се установиха основания, които да поставят под съмнение обосноваността им или да възбуждат съмнение относно тяхната правилност.

Всички процесуално-следствени действия, „претърсване и изземване“ и „обиск и изземване“, извършени по настоящото производство, включително и съставените за тях протоколи са изготвени в съответствие с изискванията на НПК. Предвид, че голяма част от процесуално-следствените действия са извършени в условията на неотложност, то е важно да се отбележи, че са били подложени на дължимата от закона съдебна санкция, предвид което представляват годни доказателствени средства и съдът ги взема предвид при постановяването на своя окончателен съдебен акт. Извършените при условията на неотложност ПСД, както и тези, извършени с предварително съдебно разрешение от компетентен да се произнесе съд, инкорпорирани в съответните протоколи, притежават всички предписани от закона реквизити по отношение на съставяне и съдържание. Нещо повече, във всички протоколи е отразено присъствието на лицата, спрямо които са насочени, както и на поемни лица, като в нито един протокол не са отразени възражения нито по начина на провеждане на процесуално-следственото действие, нито срещу резултатите от него, от никое от присъстващите лица.

По отношение на използваните СРС и изготвените въз основа на тях ВДС, следва да се отбележи, че съдът ги кредитира изцяло, тъй като същите са издадени с разрешение от надлежен орган – председателя на Специализиран наказателен съд и председателя на Окръжен съд – гр. Бургас. Информацията, която се съдържа в записите на засечените телефонни разговори, съдът намира за достоверна и подкрепяща събраните по делото писмени и гласни доказателства. Използваните СРС в голямата си част свидетелстват и за периода, в който е съществувала процесната ОПГ, който съвпада с така повдигнатото обвинение. Конспиративността на престъпната дейност се вижда ясно и точно в разговорите, които се провеждат между тримата съпроцесници, както и в разговорите между подсъдимите и трети лица, които често използват СИМ-карти с различни телефонни номера, приложението „Вайбър“ и думи като „тънките“, „дебелите“, „сините(Левски)“, „червените(Ботев)“, „десетка“, „бонбони“, всички използвани за обозначаване на акцизни стоки - цигари без бандерол. В подкрепа на горното е съдържанието на следните разговори: №81254629/19.05.2016г. в т.4, л.17-20; №83545697/14.06.2016 г. в т.4, л.38-41; №72661287/07.02.2016г. в т.3, л.47 от секретните материали.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

По обвиненията за престъпление по чл.321 НК

Правилното квалифициране на деянието по този текст налага да се направи анализ на особеностите на престъплението по чл. 321 от НК, което съдържа множество специфики в сравнение с другите престъпни състави, визирани в НК. В разпоредбата на чл. 93, т. 20 от НК се съдържа легалната дефиниция на понятието „организирана престъпна група”. Според посочената разпоредба на кодекса организираната престъпна група представлява структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от 3 години. Законодателят е приел, че тази група от лица, следва да са не по-малко от трима души, които не са събрани инцидентно за непосредствено извършване на едно конкретно престъпление, а за трайна, продължителна във времето връзка между членовете на групата - организатори, ръководители и участници, като за съставомерността на деянието не е необходимо тази продължителност на контактите да бъде предварително фиксирана като определен срок. Според определението, дадено в чл. 93, т. 20 от НК сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците или на развита структура. За да е съставомерно деянието е необходимо и достатъчно членовете на сдружението да осъзнават, че са част от група, че наред с тях за постигане на общата престъпна цел действат и други лица, че както техните действия, така и постъпките на останалите са подчинени на едно общо решение за извършване на определена категория или категории престъпления. Но без да е нужно всички членове на групата да се познават поименно, да контактуват непрестанно с всички останали участници, да получават непрекъснато нареждания от едно и също лице. По отношение персоналният състав на групата, не е необходимо той да остава един и същ, непроменен през целия период на функционирането и съществуването й. Тук е възможно някои от членовете да преустановят участието си по – рано, други да се включат по – късно, а трети да променят функциите, които изпълняват. Единственото изискване на разпоредбата на чл. 93, т. 20 от НК е във всеки един момент числеността на групата , независимо дали са организатори, ръководители или участници, да бъде не по – малка от трима души. Също така, за да се приеме, че съществува организирана престъпна група, не е необходимо да бъдат осъществени престъпленията, които групата си е поставила за цел. А ако те са извършени, то не е необходимо в тяхното извършване да са взели участие всички членове на престъпното сдружение. Достатъчно е само да се установи, че свързването и контактите между членовете на сдружението са подчинени на общото им намерение да бъдат извършени престъпления, които са наказуеми с лишаване от свобода повече от три години. Целта – да се вършат престъпления, които са наказуеми с повече от 3 г. лишаване от свобода, се явява обединяващото, свързващото звено между участниците в групата.

В разпоредбата на чл.321, ал.1 и ал.2 от НК са посочени три самостоятелни форми на изпълнителното деяние на престъплението „Организирана престъпна група”. Първата форма на изпълнителното деяние - образуването на престъпна група се характеризира със съгласуване волите на три или повече лица, за да се създадат трайни взаимоотношения между тях. Организаторът дава началото на дейността на престъпното сдружение с неговото образуване, като извършва действия по създаването на организирана престъпна група, чрез привличане на други лица за постигане на целите на групата. Втората форма на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 321 ал. 1 пр.2 от НК е ръководенето на организирана престъпна група, т. е. едно или няколко лица да поставят общи или конкретни задачи в изработването на план за действие или да дават други указания по осъществяване на поставените цели от групата. Това е лицето или лицата, които вземат управленски решения, как и по какъв начин ще бъдат реализирани целите за постигането на които е създадено престъпното сдружение. В настоящия случай лицето, свързано с ръководеното на ОПГ е подсъдимият А.А.. Третата форма на изпълнително деяние, визирана в чл. 321 ал. 2 от НК, е участието в така създадената група. При тази форма на изпълнителното деяние се касае за членуване, за обвързване във взаимоотношения с останалите членове на групата, свързани с изпълнение на поставените задачи. Участници в настоящата ОПГ са подсъдимите К.Я. , Н.Р. и сключилия споразумение Р.С..

По отношение на повдигнато обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3 пр. 3, т.2, вр.ал.2 от НК - основните съставомерни признаци на престъплението са посочени в нормата на чл.93, т.20 НК. Налице е изискването на количествен критерий - сдружението да е на три или повече лица. В настоящата хипотеза е налице организирана престъпна група, състояща се от три  или повече лица – ръководителят А. и участниците Я., С. и Р. с различни функции. Количественият критерий не е единствен, а от обективна страна е необходимо да бъде установено, че се касае до структурирано трайно сдружение, което си е поставило за цел да извършва съгласувано в страната и в чужбина престъпления, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години. Престъпната насоченост на дейността на групата не е инцидентна, за едно определено престъпление, за определен момент, а обхваща изричното съгласие на лицата за създаване на предпоставки за извършване на престъпления, от категорията на посочените в закона без престъпленията да са конкретизирани, да са индивидуално определени, а са определени само по вид. За съставомерността на деянието е достатъчно участниците в групата да са постигнали съгласие за извършване на престъпления - в случая по чл. 234 от НК, без да е необходимо да са конкретизирали количеството и стойността на цигарите без бандерол, лицата на които ще ги разпространяват. За участниците в организираната престъпна група е налице съзнанието, че създаденото трайно структурирано сдружение е с предварително дефинирана цел- извършването на други престъпления. Относно критерият трайност-съгласно съдебната практика същият не следва да се свързва с времеви отрязък  на съществуването на групата, а се разглежда на плоскостта на установяването на трайна, устойчива връзка между всички или част от участниците в групата. Наличието на устойчива, трайна връзка между участниците в групата трябва да бъде констатирано не по принцип, а с оглед извършването на престъпленията, за които е създадена. В конкретния случай са налице данни, че извършваната престъпна дейност е дейност на продължително, системно извършване, като са налице създадени рутинни форми на комуникации между подсъдимите. С нормата на чл. 321 от НК законодателят инкриминира своеобразна форма на предварителна престъпна дейност, при която е достатъчно  престъпно сдружение да носи признаците, визирани в чл. 93, т.20 от НК, за да бъде ангажирана наказателна отговорност. Престъплението е типично „формално“ и за съставомерността му не се изисква настъпването на престъпен резултат.

Систематичното място на чл. 321 е в глава Х на НК „Престъпления против реда и общественото спокойствие“. Засягането на обществените отношения, свързани с гарантирането на законовия ред е непосредствен обект на престъплението. Осъществяването на посегателство срещу установения обществен ред чрез образуване, ръководство или участие в ОПГ застрашава обществените отношения, представлява противоправно и общественоопасно поведение и е основание за наказателна отговорност.

Разпоредбата на чл. 321, ал.3, пр.2 от НК представлява квалифициран състав с оглед естеството на вторичната престъпна дейност и с оглед на конкретни вторични престъпления. В настоящата хипотеза на чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. с ал. 2 от НК формата на изпълнителното деяние е участие в група, при което деецът се обвързва в определени взаимоотношения с други участници.

Съдът констатира, че по отношение на съставомерните признаци, визирани в разпоредбата на чл. 321, ал. 3 от НК-същите са налице. Съдът констатира наличието на организирана престъпна група, създадена с цел да върши престъпления по чл.234 от НК. Установена е ролята на К.Я. и Н.Р. като участници в групата с конкретно определени функции. Налице е общ умисъл и съгласуване на волите на участниците в организираната престъпна група за извършване на престъпления, определени по вид, а именно престъпления по чл. 234 от НК. От събраните по делото доказателства се установява, че изградената структура се характеризира с трайност на връзките между участниците в нея, с разпределение на задачите, със съзнанието на предварително определена цел.

Така създадената организирана организация покрива напълно елементите на понятието ОПГ по чл. 93, т. 20 от НК. Тя е сформирана в престъпно сдружение, в което участват посочените подсъдими, като се отличава с висока степен на организираност в рамките на инкриминираната ОПГ. Всички описани по-горе характеристики на тази група от трима подсъдими говорят за една трайност, потвърденост на действията и отлична координация между отделните членове. С оглед на горното, както от обективна, така и от субективна страна, по несъмнен и категоричен беше доказано, че подсъдимите К.П.Я., ЕГН ********** и Н.А.Р., ЕГН ********** са извършили престъпления по чл. 321, ал. 3 пр. 2, т. 2, вр. с ал. 2 от НК, а подсъдимият А.Д.А., ЕГН **********  по чл. 321, ал. 3 пр. 2, т. 1, вр. с ал. 1 от НК. Подсъдимите осъществявали престъпната си дейност на територията на Република България и конкретно в гр. Бургас, където през инкриминирания период осъществявали контакти помежду си, при които уговаряли обстоятелствата по престъпната дейност и всеки лично е реализирал на практика чрез своя принос.

Участието им в това сдружение било м. юли 2015 г. до 30.08.2016 г. когато сдружението преустановило дейността си, поради разкриването им от органите на МВР.

Така създадената от А. организация покрива напълно елементите на понятието „организирана престъпна група“ по смисъла на чл.93, т.20 от НК. Същият е сформирал престъпно сдружение, ръководено от самия него, което се отличава с относително висока степен на организираност - налице била йерархия сред членовете й - на ръководно ниво непосредствено след А. бил поставен Я. като доверено лице. Подсъдимият Я. имал ангажимент към съпровождане на стоката до мястото на разтоварване в Република България, гр. Бургас и оттам предаването й на подсъдимия Р., като двамата подсъдими Я. и Р. осъществявали и разпространението й до крайните потребители на стоката – цигари без бандерол. Ролята на тези подсъдими била също и да набавят транспортните средства за превоз и намират клиенти за продажба в България. А. планирал бъдещите действия на групата, давал съответните указания към останалите участници. Пренасянето на цигарите се извършвало основно чрез товарни и леки автомобили, между които л.а. „Пежо 306“ с рег. № ***; л.а. марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. ***, т.а. марка „Фиат“, модел „Дукато“, рег.№*** и т.а. марка „Пежо“, модел „Боксер“, рег.№ ***.

Всички описани по-горе основни характеристики на тази група говорят за една трайност, утвърденост на действията и отлична координация между отделните нейни членове.

Това сдружение, както вече бе отбелязано, е действало от м. юли 2015 г. до 30.08.2016 г., като дейността му е преустановена от органите на МВР.

От субективна страна това деяние е извършено при форма на вината пряк умисъл - всеки един от подсъдимите е съзнавал всички обективни характеристики от състава на престъплението, неговия обществено опасен характер, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и пряко ги е целял.

Характерна за всяка ОПГ е съгласуваността на волята на три или повече лица за осъществяване на съответното престъпление /в конкретния случай съставомерните такива по чл.234 от НК - държане на акцизни стоки без изискуемия бандерол/. За това не е необходимо всички участници да осъществяват изпълнителното деяние по посоченото престъпление като съизвършители, необходимо е само предварително да са постигнали съгласие за извършването на престъплението, между действията им да има координираност и съгласуваност, да действат по предварително изработен план с набелязване на начина и средствата за извършване. Тези характерни за ОПГ белези се установяват в дейността на лицата, подсъдими по настоящото наказателно производство. Всеки един от тях, с характерната за ОПГ последователност, стриктно изпълнявал възложените му функции и действал в определения му регион и територия. Всеки от тях знае за извършваните престъпления от онези членове на групата, чиято дейност е пряко свързана с неговата. От всичко гореизложено се налага неизменният извод за общност на умисъла за извършване на инкриминираното деяние, а именно /с разлика с оглед конкретно обвиняемото лице/ - ръководство или участие в организирана престъпна група. Нещо повече - инкриминираната по настоящото производство престъпна структура се отличава със сравнително висока трайност и устойчивост. Групата си поставила и користна цел - набавяне на печалба от продажбата на цигарите без бандерол на територията на страната.

В резултат на събраните и обсъдени доказателства по делото  безпротиворечиви и взаимно допълващи се, водят до единствено възможния извод, непораждащ съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават неговото решение.

 

По обвиненията за престъпление по чл.234, ал.2, т.3, във вр. с ал.1 от НК за К.Я. и по чл.234, ал.1, пр.2 от НК за Н.Р.

Непосредствен обект на престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК са обществените отношения, свързани с опазване на установения  ред за функциониране на отделни стопански отрасли, защитени от закона. От обективна страна безспорно и несъмнено е установено времето и мястото на извършване на престъплението /на 24.02.2016 год., в гр. Бургас, на паркинг, находящ се на 100 м. от клиника „***” гр. Бургас в багажното отделение на л.а. марка „Пежо 306“ с рег. № *** и в л.а. марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. *** - в багажното отделение и на задната седалка на автомобила/. Категорично е установено и авторството на престъпното деяние. На процесната дата подсъдимият К.Я. е имал във своя фактическа власт иззетите по делото веществени доказателства – картонени кашони, съдържащи стекове с цигари без бандерол, описани подробно по-горе и инкорпорирани в съставените протоколи, с които същите са иззети. Деянието на подсъдимия е осъществено под формата на държане – подсъдимият е упражнявал фактическа власт върху процесния тютюн. Акцизните стоки са намерени в л.а. марка „Пежо 306“ с рег. № ***, собственост на подсъдимия. Същият е бил наясно за тяхното наличие в автомобила, както и за съдържанието на кашоните, видно от обясненията му, които са отразени в протокола от 24.02.2016г. /т.4, л.25 от ДП/ за изземването на същите.

Съгласно ТР № 2/18.12.2013 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСНК на ВКС „престъплението е на формално извършване и се довършва с осъществяване на фактическа власт върху акцизните стоки без бандерол. Държането като изпълнително деяние по съдържание е трайно състояние на фактическа власт, установена или упражнявана върху определена вещ..... „държането на акцизната стока без бандерол ще бъде осъществено независимо от мястото и начина на съхранение, пазене и пр.... ..акцизните стоки без бандерол могат да се държат и ....в превозно средство.” Съобразявайки горецитираното ТР и въз основа на намерените и иззети картонени кашони, съдържащи стекове с цигари без бандерол в багажното отделение и на задната седалка на л.а. марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. ***, собственост на Н.Р., съдът счита, че е и спрямо подсъдимия Р. е изпълнена хипотезата на чл. 234, ал. 1 от НК – „държи” цигари без бандерол.

От количеството на иззетите кашони, както и от паричната равностойност на процесните цигари, определена от назначената и приета в хода на съдебното следствие съдебно-оценителна експертиза /т.9, л.29 от ДП/, се заключава, че предметът на инкриминираното деяние надхвърля осемдесет и девет пъти размера на минималната работна заплата към 24.02.2016г. /420 лв./. това от своя страна може да се използва като обективен критерий в известна степен за извода, че процесните тютюневи изделия са държани с цел тяхното разпространение до крайни потребители.

Намерените и иззети кашони с цигари, които подсъдимите са държали в двата автомобила, несъмнено по съдържание и дефиниция са тютюневи изделия, съгласно резултата от физико – химичната експертиза, изготвена от вещо лице, експерт-химик при БНТЛ ОД на МВР – Бургас/т.11, л.25 от ДП/. Процесните тютюневи изделия съставляват стока, предмет на облагане с акциз по смисъла на чл. 2, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове. Тютюневите изделия, независимо дали са местно производство или от внос, се продават на вътрешния пазар с поставен върху потребителската опаковка бандерол по начин, който гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване. Безспорно установено е и обстоятелството, че иззетите цигари са без бандерол - държавна ценна книга, представляваща специална хартиена лента, която доказва внасянето на дължимия акциз.

Посочените деяния са извършени при форма на вината пряк умисъл, тъй като подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на своите деяния, предвиждали са общественоопасния резултат, неговите последици и са ги желали.

 

По отношение на оправдателната присъда за К.П.Я., ЕГН ********** за престъпление по чл.234, ал.2, т.3, във вр. с ал.1 от НК – държане на акцизни стоки без бандерол на 24.02.2016 год., в гр. Бургас, в Складово помещение, собственост на „***” ЕАД, находящо се в гр. Бургас, кв. „Пети километър“, „Водонапоителна база”, представляващи големи размери, а именно: 6 000 /пет хиляди/ броя кутии цигари, марка „Пине Блу”, всяка на стойност 7,50 лв. /седем лева и петдесет ст./, всички на обща стойност 45 000.00 /четиридесет и пет хиляди/ лева.

При анализа на доказателствата настоящият съдебен състав намира, че така повдигнатото срещу подсъдимия Я. обвинение за извършено престъпление по чл. 234, ал.2, т.3, във вр. с ал.1 от НК, е недоказано по следните съображения:

Складовото помещение, находящо се в гр. Бургас, ****, местността „***“, в което са намерени процесните цигари без бандерол, било собственост на „***” ЕАД, видно от Акт за държавна собственост №1194/17.01.2000 г. /т.4, л.91 от ДП/. С договор за наем от 01.01.2015 г. /т.4, л.86 от ДП/ между „***” ЕАД, ЕИК ***и „ВСМ“ ООД, ЕИК ***, представлявано от В.В. горецитираното складово помещение е отдадено за ползване от св. В.В.. Последният с договор за наем от 01.06.2015 г. отдава помещението на св. С.М.Ф. /т.4, л.83 от ДП/.

Към 24.02.2016г., когато е извършено изземването на намерените кашони с цигари без бандерол с марка „PINE Blue”, складът по документи се е ползвал от С.М.Ф.. Това обстоятелство се потвърждава в с.з от 08.11.2018г. при разпита на св. В., който заявява, че като представляващ дружеството „ВСМ“ ООД, ЕИК *** е преотдал под наем складовото помещение чрез договор със св. Ф.. При разпитите на св. Ф., депозирани в хода на ДП /т.11, л.28-30 от ДП/, които на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1, пр.2 от НПК са прочетени в с.з от 23.04.2019 г. и тези, дадени в същото с.з, се установява, че на инкриминираната дата св. Ф. не е ползвал складовото помещение. Според данни на св. Ф. го е отдал под наем на лице, което не е установено по делото. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля, като приема, че те са относими към предмета на делото и допринасят за изясняване на фактическата обстановка по него, като предвид периода между депозирането им в ДП и в хода на съдебното следствие, няма съществени разминавания. В с.з от 23.04.2019 г. св. Ф. заявява, че не познава нито един от подсъдимите, присъствали в залата. Съдът приема, че по делото не е доказано по безспорен и несъмнен начин, че именно подсъдимият К.Я. е лицето, на което св. Ф. е дало ключа от склада, който по договор ползва, и че подсъдимият Я. фактически е ползвал склада, за да държи там процесните акцизни стоки.

Основен принцип на съвременния наказателен процес е, че обвинението следва да бъде безспорно доказано, а присъдата не може да се основава на предположения – чл. 303 от НПК. Тежестта на доказване на обвинението в наказателния процес пада изцяло върху прокурора и разследващите органи (включително и относно субективната страна), а в закона изрично е посочено, че обвиняемият няма задължение да доказва, че е невинен. Като съобрази всичко изложено от правна страна, съдът прие, че са налице предпоставките на чл. 304 от НПК за оправдаване на подсъдимият Я. по така повдигнатото му обвинение. За постановяването на осъдителна присъда са необходими положителни доказателства, годни да мотивират категоричното убеждение на членовете на съдебния състав за виновността на подсъдимите. Отсъствието на такива налага единствения и правилен извод, че извършването на престъпление не е доказано по несъмнен начин, което налага признаването на подсъдимия  за невинен и неговото оправдаване. С Решение № 149 от 11.III.1969 г. по н. д. № 70/69 г., I н. о., ВС сочи че: вероятността „…не може да създаде твърдото и окончателно, изключващо всяко съмнение вътрешно убеждение на съда за виновност на подсъдимия. Необходими са положителни доказателства, които да правят извода на съда единствено възможен и да изключват какъвто и да било противен извод”. Т.е. осъдителната присъда не може да почива на вероятности и предположения, в какъвто смисъл е и чл.303, ал.2 от НПК. За да бъде признат подсъдимият за виновен, следва да са налице такива доказателства, които по несъмнен начин да установяват всички елементи на състава на инкриминираното престъпление. Когато такива доказателства липсват, за съда е налице само една правна възможност и тя е да признае този подсъдим за невинен и да постанови оправдателна присъда.

 

 

ОТНОСНО ВИДА, РАЗМЕРА И НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

 

Наказанието е средство за постигане целите по чл. 36 от НК. За да реши какъв обем наказателна принуда да бъде упражнен по отношение на подсъдимите, съдът следва да прецени по какъв начин тези цели биха се постигнали най-пълно. При тази преценка следва да бъде отчетена относителната тежест на всички обстоятелства от значение за определяне размерите на наказанията, каквито са степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършването на престъплението, както и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

 

За подсъдимия А.Д.А., ЕГН **********

 

СЪДЪТ, при определянето на наказанията за извършеното от подсъдимия А.Д.А. престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1, във вр. с ал. 1 от НК, взе предвид всички обстоятелства, визирани в нормата на чл. 54 от НК. Като отегчаващи обстоятелства съдът взе предвид на първо място неговата роля в сформираното ОПГ, продължителността му на съществуване и трайността на деянията в групата. На следващо място съдът е взел под внимание и позициите, които подсъдимият е заемал през инкриминирания период и доверието на обществото към него, гласувано му за заемането на следните длъжности, а именно: общински съветник в Общинския съвет на гр. ***, организационен секретар на политическа партия в гр. *** и служител на охранителна фирма „***“ ООД, ЕИК ***,  която е охранявала сградата на МБАЛ Бургас, в чийто район е ставало разпространението на цигари без бандерол.

За престъплението по чл. 321, ал. 3, пр.2, т. 1, вр. ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години. При индивидуализиране на размера на наказанието, което наложи на подс. А., освен изброените по-горе обстоятелства, съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието, както и дейността на подсъдимия за реализирането на инкриминираното деяние. С това свое поведение подсъдимият е демонстрирал грубо незачитане на обществените отношения и установения в страната законов ред. Съобразявайки конкретните специфики на разглежданото деяние, на личността на подсъдимия и тежестта на смекчаващите и на отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът прие, че справедливото наказание на подсъдимия, което ще постигне целите по чл. 36 от НК и ще защити пълноценно и генералната и индивидуалната превенции, следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК при решаващ превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Като предвид чистото съдебно минало на подсъдимия съдът определя наказание в размер на минималния, предвиден в закона за това престъпление, а именно 5 /пет/ години лишаване от свобода, като на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът определя първоначален „ОБЩ РЕЖИМ“ за изтърпяване на така определеното наказание.

 

За подсъдимия К.П.Я., ЕГН **********

 

При определянето на наказанието за извършеното от подсъдимия К.П.Я. престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 от НК, съдът взе предвид всички обстоятелства. Като отегчаващи обстоятелства съдът взе предвид обстоятелството, че е участник в ръководената от А.А. организация за разпространение на цигари без бандерол, както и трудовоправните му отношения с фирма „***“ ООД, ЕИК ***, като е осъществявал охрана на сградата на ***, в която се помещава Клиника „***“, като осъществявал разпространението на цигари без бандерол и в този район. При определяне на размера на наказанието за конкретното престъпление, съдът съобрази чистото съдебно минало.

За престъплението по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години. Съобразявайки конкретните специфики на разглежданото деяние, на личността на подсъдимия и тежестта на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът прие, че справедливото наказание на подсъдимия, което ще постигне целите по чл. 36 от НК и ще защити пълноценно и генералната и индивидуалната превенции, следва да бъде определено при условията чл.54 от НК при решаващ превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Като предвид чистото съдебно минало на подсъдимия съдът определя наказание в размер на минималния, предвиден в закона за това престъпление, а именно 3 /три/ години лишаване от свобода.

За престъплението по чл. 234, ал. 2 т. 3 вр. ал. 1 от НК /ред.ДВ бр.26/2010г./ се предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години и лишаване от права по чл.37, ал.1, т.7 от НК. При индивидуализиране на размера на наказанието, което наложи на подс. Я., освен изброените по-горе обстоятелства, съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието, както и дейността на подсъдимия за реализирането на инкриминираното деяние. С това свое поведение подсъдимият е демонстрирал грубо незачитане на обществените отношения и установения в страната законов ред. Съобразявайки конкретните специфики на разглежданото деяние, на личността на подсъдимия и тежестта на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът прие, че справедливото наказание на подсъдимия, което ще постигне целите по чл. 36 от НК и ще защити пълноценно и генералната и индивидуалната превенции, следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК при решаващ превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Като предвид чистото съдебно минало на подсъдимия съдът определя наказание в размер на минималния, предвиден в закона за това престъпление, а именно 2/ две/ години лишаване от свобода и „лишаване от право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки“ за срок от 1 /една/ година.

Съдът определи спрямо подсъдимия К.Я. да бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки за срок от една година. Срокът на така наложеното наказание съдът определи като взе предвид количеството на акцизните стоки, иззети от л.а. марка „Пежо“ с рег. № *** /5 000 броя кутии цигари, марка „Пине Блу”/ и размерът на дължимия акциз - 21 250.00 лева, обуславящ високата обществена опасност на деянието.

На основание чл.234, ал.5 от НК съдът отне в полза на държавата предмета на престъплението, а именно: 5 000 /пет хиляди/ броя кутии цигари, марка „Пине Блу”, като всяка кутия съдържа по 20 бр. цигари, иззети от л.а. „Пежо“ с рег. № ***, собственост на К.Я..

На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определи на подсъдимия К.П.Я. едно общо най-тежко наказание по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2 от НК и по чл.234, ал.2, т.3, във вр. с ал.1 вр. от НК, а именно 3 /три/ години лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи за срок от 5/пет/ години.

Съгласно дадените указания в ТР № 37/09.06.1983г. - „при решаване въпроса за отлагане изпълнението на наложеното наказание по реда на чл. 66 от НК, съдът трябва да има предвид не само личните качества на подсъдимия, но и конкретната обществена опасност на престъплението и дали с отлагането на наказанието биха се постигнали целите на чл. 36 от НК“. В настоящия случай съдът прие, че по отношение на подсъдимия К.Я., са налице материалноправните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Подсъдимият не е осъждан. Съвкупната преценка на степента на обществена опасност на деянието, от една страна и на подсъдимия, от друга страна, обуславят извода, че условното осъждане би осъществило установените в разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наказанието. Самият факт на обвинението и наказателния процес, на осъждането и налагането на определено наказание е от естеството да окаже върху подсъдимите и върху останалите граждани достатъчно интензивно репресивно и възпитателно-поправително въздействие. При това условното осъждане притежава и този специфичен предупредителен момент, че запазва възможността за привеждане в изпълнение на наказанието, ако подсъдимият в изпитателния срок извърши друго престъпление – обстоятелство, което безспорно оказва върху него положително мотивационно въздействие.

Така мотивиран, съдът на основание разпоредбата на чл. 66 от НК отложи изпълнението на наложеното наказание „Лишаване от свобода” за определен срок, считано от влизане в сила на присъдата. При определяне на размера на изпитателния срок съдът взе предвид всички обстоятелства по делото, както и приоритетната цел на условното осъждане, изрично подчертана в НК, а именно поправянето на подсъдимия.

Съдът отчете, че наказанието трябва да постига справедлив баланс на принудително-предупредителните елементи и на специалната и общата превенция. От първостепенен обществен интерес е наказанието да цели поправяне и превъзпитание на подсъдимия, формиране на самоконтрол и вътрешни задръжки, които да го възпират от извършване и на други престъпления в бъдеще. Поради това, като взе предвид личностните особености на подсъдимия, съдът прие, че така определеното наказание не пренебрегва генералната превенция и не игнорира високата степен на обществена опасност на извършеното от Я. престъпление срещу реда и общественото спокойствие. Това е така, защото генералната превенция не може и не бива да се противопоставя на индивидуалната превенция, защото положително въздействие върху обществото се постига само когато наказанието е съответно на конкретната обществена опасност и морална укоримост на конкретния деец и на конкретното деяние.

С оглед на личната и на генералната превенции изпълнението на така определеното наказание следва да бъде отложено, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи спрямо К.П.Я. изпълнението на така определеното общо най - тежко наказание по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2 от НК и по чл.234, ал.2, т.3, във вр. с ал.1 вр. от НК в размер на 3 /три/ години лишаване от свобода за срок от 5/ пет/ години.

     На основание чл.23 ал.2 от НК към наложеното на подсъдимия К.П.Я. едно общо най-тежко наказание 3 /три/ години лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи за срок от 5/пет/ години съдът присъедини наказанието „лишаване от право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки“ за срок от 1 /една/ година.

 

За подсъдимия Н.А.Р., ЕГН **********

 

При определянето на наказанието за извършените от подсъдимия Н.А.Р. престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 от НК и по чл.234, ал.1, пр.2 от НК вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, съдът взе предвид всички обстоятелства. Като отегчаващи обстоятелства съдът взе предвид обстоятелствата, че Р. е участник в ръководената от А.А. организация за разпространение на цигари без бандерол и намерените и иззети акцизни стоки от л.а. „Рено“, модел „Меган“ с рег. № ***, собственост на Р.. При определяне на размера на наказанието за конкретното престъпление, съдът съобрази чистото съдебно минало на подсъдимия Р.. За престъплението по  чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години. За престъплението по чл.234, ал.1, пр.2 от НК се предвижда лишаване от свобода от една до шест години и глоба до 10-кратния размер на пазарната цена на продаваните стоки, както и лишаване от права по чл.37, ал.1, т.7 от НК. Съобразявайки конкретните специфики на разглежданото деяние, на личността на подсъдимия и тежестта на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът прие, че справедливото наказание на подсъдимия Р., което ще постигне целите по чл. 36 от НК и ще защити пълноценно и генералната и индивидуалната превенции, следва да бъде определено при условията на чл.55 от НК при решаващ превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в размер под минималния, предвиден в закона, а именно: за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 от НК го осъжда на 1/една/ година лишаване от свобода, а за престъпление по чл.234, ал.1, пр.2 от НК го осъжда на 9 /девет/ месеца лишаване от свобода.

 За да намери приложение нормата на чл. 55 от НК съдът следва да установи наличието на две предпоставки - изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства и констатация за това, че и най – лекото наказание, предвидено за съответното престъпление, се явява несъразмерно тежко.

Изключителни смекчаващи обстоятелства са тези, които  са оказали много и необичайно силно въздействие при вземане на решението за извършване на деянието, поради което съществено отличават разглеждания казус от типичните случаи. Независимо от употребеното множествено число в разпоредбата на чл.55 от НК, в съдебната практика е прието, че и само едно изключително смекчаващо обстоятелство може да даде основание за прилагане на чл. 55 от НК – Решение № 49/1977 год. на ІІ н. о.

По отношение на втората предпоставка за приложение на разпоредбата на чл.55 от НК, съдът следва да констатира, че и най-лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко като реакция срещу извършеното престъпление, т.е. че когато е формулирал санкцията на съответната норма от Особената част на НК, законодателят е имал предвид деяния със значително по-висока степен на обществена опасност. Практиката на В(К)С е категорична, че при липса на такава констатация, приложението на чл. 55 от НК е незаконосъобразно, като в този смисъл са и Решение № 861/1969 на III н.о. и Решение №315/1972 на I н.о.

За да определи наказанието при условията на чл. 55 от НК, съдът е длъжен да обсъди всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, да прецени едните и другите и да направи извод, че в конкретния случай смекчаващите обстоятелства са изключителни или многобройни, което обуславя значително по-ниска от типичната степен обществена опасност за този вид престъпления.

Безспорен е изводът в практиката, че нормата на чл. 55 от НК се прилага по изключение само в случаите, когато данните, които характеризират престъплението и автора му, показват, че действително е налице по-ниска обществена опасност на деянието и дееца - Решение № 63/1983 год. на ІІ н. о..

В настоящия случай съдът прие, че по отношение на подс. Н.Р. са налице материалноправните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Подсъдимият не е осъждан. Съвкупната преценка на степента на обществена опасност на деянието, от една страна и на подсъдимия, от друга страна, обуславят извода, че и най – лекото, предвидено в нормата на закона наказание би било прекалено тежко и такова под предвидения минимум би осъществило установените в разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наказанието.

На основание чл.55, ал.3 от НК съдът не наложи кумулативно предвидените наказания „глоба“ и „лишаване от право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки“ на подсъдимия Н.А.Р..

На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определи на подсъдимия Н.А.Р. едно общо най-тежко наказание по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2 от НК и по чл.234, ал.1, пр.2 от НК, а именно 1 /една/ година лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи за срок от 3/три/ години.

Съгласно дадените указания в ТР № 37/09.06.1983г. - „при решаване въпроса за отлагане изпълнението на наложеното наказание по реда на чл. 66 от НК, съдът трябва да има предвид не само личните качества на подсъдимия, но и конкретната обществена опасност на престъплението и дали с отлагането на наказанието биха се постигнали целите на чл. 36 от НК“. В настоящия случай съдът прие, че по отношение на подсъдимия Н.Р., са налице материалноправните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Подсъдимият не е осъждан. Съвкупната преценка на степента на обществена опасност на деянието, от една страна и на подсъдимия, от друга страна, обуславят извода, че условното осъждане би осъществило установените в разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наказанието. Самият факт на обвинението и наказателния процес, на осъждането и налагането на определено наказание е от естеството да окаже върху подсъдимите и върху останалите граждани достатъчно интензивно репресивно и възпитателно-поправително въздействие. При това условното осъждане притежава и този специфичен предупредителен момент, че запазва възможността за привеждане в изпълнение на наказанието, ако подсъдимият в изпитателния срок извърши друго престъпление – обстоятелство, което безспорно оказва върху него положително мотивационно въздействие.

Така мотивиран, съдът на основание разпоредбата на чл. 66 от НК отложи изпълнението на наложеното наказание „Лишаване от свобода” за определен срок, считано от влизане в сила на присъдата. При определяне на размера на изпитателния срок съдът взе предвид всички обстоятелства по делото, както и приоритетната цел на условното осъждане, изрично подчертана в НК, а именно поправянето на подсъдимия.

Съдът отчете, че наказанието трябва да постига справедлив баланс на принудително-предупредителните елементи и на специалната и общата превенция. От първостепенен обществен интерес е наказанието да цели поправяне и превъзпитание на подсъдимия, формиране на самоконтрол и вътрешни задръжки, които да го възпират от извършване и на други престъпления в бъдеще. Поради това, като взе предвид личностните особености на подсъдимия Р., съдът прие, че така определеното наказание не пренебрегва генералната превенция и не игнорира високата степен на обществена опасност на извършените от него престъпления срещу реда и общественото спокойствие. Това е така, защото генералната превенция не може и не бива да се противопоставя на индивидуалната превенция, защото положително въздействие върху обществото се постига само когато наказанието е съответно на конкретната обществена опасност и морална укоримост на конкретния деец и на конкретното деяние.

С оглед на личната и на генералната превенции изпълнението на така определените наказания следва да бъде отложено, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи спрямо Н.Р. изпълнението на така определеното общо най - тежко наказание по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2 от НК и по чл.234, ал.1, пр.2 от НК в размер на 1 /една/ година лишаване от свобода за срок от 3/три/ години.

На основание чл.234, ал.5 от НК съдът отне в полза на държавата предмета на престъплението, а именно: 2000 /две хиляди/ броя кутии цигари, марка „Пине“, иззети от л.а. „Рено“, модел „Меган“ с рег. ***, собственост на Н.Р..

 

По веществените доказателства:

Съдът намери основание за отнемането им в полза на държавата и прилагането на чл.53, ал.1, б. „а“ от НК, по отношение на следните веществени доказателства:

- Лек автомобил марка „Пежо 306“ с рег. № ***;

- Лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. ***;

- Мобилен телефон „IPhone“ с ИМЕИ ***ведно със СИМ карта МТЕЛ ***с ПИН код „123456“, иззет при извършено претърсване и изземване на 30.08.2016 година в апартамент в гр. *******, обитаван от А.Д.А. ,ЕГН **********;

- Мобилен телефон „Блекбери“ с ИМЕИ ***в едно със СИМ карта МТЕЛ, СИМ карта Глобул с № ***, предадени доброволно от А.Д.А., ЕГН ********** на 30.08.2016 година;

- Мобилен телефон „Самсунг“ GT-19195 с ИМЕИ ***, без СИМ карта, Мобилен телефон „Нокиа“ с ИМЕИ ***, без СИМ карта, иззети при извършено претърсване и изземване на 30.08.2016 година в апартамент в гр. Бургас, ***, обитаван от Н.А.Р., ЕГН **********;

- Мобилен телефон „IPhone“ с ИМЕИ ***, в едно със СИМ карта , мобилен телефон Нокиа с ИМЕИ ***и ИМЕИ ***, в едно със СИМ карта МТЕЛ,2 иззет при извършен обиск на 30.08.2016 година на лицето Н.А.Р., ЕГН **********;

- СИМ карта МТЕЛ с № ***; мобилен телефон „Самсунг“ ИМЕИ ***, без СИМ карта; мобилен телефон „Леново“ с ИМЕИ ***и ИМЕИ ***, без СИМ карта; мобилен телефон „Самсунг“ с ИМЕИ ***и ИМЕИ ***, без СИМ карта, иззет при извършено претърсване и изземване на 30.08.2016 година в апартамент в гр****, обитаван от К.П.Я., ЕГН **********;

- Мобилен телефон „Самсунг“ SM-G900H с ИМЕИ ***, в едно със СИМ карта Виваком; Мобилен телефон „Самсунг“ SM-G-930F с ИМЕИ ***; Мобилен телефон „Нокиа“ с ИМЕИ ***в едно със СИМ карта Виваком, иззети при извършен на 30.08.2016 обиск на лицето К.П.Я., ЕГН **********;

- Мобилен телефон Самсунг S5 с ИМЕИ *** в едно със СИМ карта ***, иззети при извършен на 24.02.2016 г. обиск на лицето К.П.Я., ЕГН **********;

- Мобилен телефон „Нокиа“ с ИМЕИ ***и ИМЕИ ***в едно със СИМ карта с номера ***и ***, иззети при извършен на 24.02.2016 г. обиск на лицето К.П.Я., ЕГН **********.

Съдът смята, че двата автомобила - марка „Пежо 306“ с рег. № *** и л.а. марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. *** са послужили за извършване на престъплението, тъй като цигарите без бандерол са превозвани с тях до мястото където са намерени и иззети с протокол за претърсване и изземване от подсъдимия Я.. По делото е установена собствеността на автомобилите и това, че те са послужили за извършване на разпространение на акцизни стоки без изискуемия от закона бандерол до крайните клиенти, с което са осъществявали съставите на престъпленията, за които подсъдимите са признати за виновни.

 По отношение на отнемането в полза на държавата на горецитираните мобилни телефони, съдът счита, че видно от всички събрани доказателства – свидетелски показания, разпечатки от мобилни оператори, технически експертизи и доказателствата, събрани в резултат на прилагани специални разузнавателни средства, тези телефони са ползвани от лицата, с цел улесняване на комуникацията между тях с оглед успешното осъществяване на съставите на престъпленията, за които впоследствие са им повдигнати обвинения. Без използването на тези телефони, съществено би се затруднила комуникацията помежду им, предвид че лицата действат в група, което би възпрепятствало дейността, която е осъществявана от групата и целите, които тя си е поставяла.

 С оглед изхода на делото, съдът се е произнесъл и относно веществените доказателства, като на основание чл.53, ал.1, б. „б“ от НК е отнел в полза на държавата:

- Сумите от 8770 лв. и 104300 евро, иззети при извършено претърсване и изземване в жилище, находящо се в гр. *** ****, обитавано от А.Д.А. с ЕГН:**********.

- Сумите от 2440 лв. и 3315 евро, иззети при извършено претърсване и изземване в жилище, находящо се в ********, обитавано от К.П.Я. с ЕГН:**********. Причината, поради която съдът е отнел тези пари е, че намерените и иззети суми от двамата подсъдими са пряка облага, придобита от извършваната от тях престъпна дейност.Този извод се подкрепя от всички приети и кредитирани доказателства които съдът обсъди подробно по – горе.

С оглед постановената присъда и на основание чл.189 от НПК подсъдимите А.Д.А., ЕГН: **********, К.П.Я., ЕГН: ********** и Н.А.Р., ЕГН: **********, следва да заплатят в полза на държавата направените по делото разноски в размер 847, 21 /осемстотин четиридесет и седем лева и двадесет и една стотинки/ лв. по досъдебното производство по сметка на ТС БОП – гр. Бургас и направените по делото разноски в размер на 1727 /хиляда седемстотин двадесет и седем лева/ лв. от съдебното производство по сметка на СпНС.

 

 

СЪДИЯ :