Р Е Ш Е Н И Е
№1221/13.7.2020г.
Град Пловдив, 13.07.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на двадесет и трети юни
две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при
секретаря Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1098 по
описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба К.К.Н. *** против
заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0325-000038 от 27.04.2020
г. на началник РУ Първомай към ОДМВР Пловдив, с която на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б.”м” ЗДвП – временно
спиране от движение на пътно превозно средство за срок от три месеца.
Според жалбоподателя оспорената заповед е оспорената заповед е
незаконосъобразна, тъй като противоречи на материалния и процесуалния закон и е
необоснована. Твърди, че не е извършил нарушение на чл.104б, ал.1 ЗДвП. Иска се
отмяна на оспорената заповед.
Ответникът в писмено становище от 17.06.2020 г. оспорва жалбата и моли тя
да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита, че не са доказани твърденията,
изложени в жалбата, а административното нарушение е доказано от фактическа и
правна страна чрез съставения акт за установяване на административно нарушение.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат
на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно
засегнати от нея, и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, извършено на
20.05.2020 г., лично, срещу подпис на жалбоподателя, поради което е допустима,
но разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 26.04.2020
г., около 14,15 часа, на територията на община Първомай, на общински път № PDV1217, на 0 км + 600 м жалбоподателят е управлявал собствения си лек
автомобил марка БМВ, 530Д, с рег.№ *** и е участвал в нерегламентирано
състезание на път, отворен за общинско ползване. Във връзка с констатираното
нарушение по чл.104б, т.1, пр.2 ЗДвП е издадена оспорената заповед – предмет на
настоящото съдебно производство, с която на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б.”м” ЗДвП – временно
спиране от движение на пътно превозно средство за срок от три месеца.
В приложеният акт за установяване на административно нарушение (л.17) е
отразена описаната фактическа обстановка, т.е., налице е официален документ,
който се ползва с материална доказателствена сила и който по безспорен начин
установява извършеното административно нарушение.
Представените в съдебното заседание от процесуалния представител на
жалбоподателя писмени доказателства – регистрационна карта на земеделски
стопанин, пълномощно и справка за дейността на Димитър Въцов
за стопанската 2019-2020 г. – са ирелевантни за
настоящия спор и не доказват никакви правозначими
факти, защото действията, които жалбоподателят извършва като пълномощник на
своя дядо, не са елементи от хипотезата на чл.171, т.2, б.“м“ ЗДвП и по никакъв
начин не определят нейното проявление.
От друга страна, самият факт, че дядото на жалбоподателя е земеделски
производител и жалбоподателят има правомощие да продава от името и за сметка на
дядо си произведената земеделска продукция, не установява по безспорен и
категоричен начин, че жалбоподателят извършва цялата дейност по отглеждане на
селскостопанската продукция и че дядо му притежава земи в района, в който е
установено административното нарушение, заради което е наложена принудителната
административна мярка. В този смисъл недоказано е голословното твърдение на
жалбоподателя, че на 26.04.2020 г. е посетил обработваните ниви в с. Брягово.
В хода на съдебното производство е разпитан свидетелят М.А.Т., чиито
показания съдът не кредитира, защото намира същите за пристрастни и
необективни, некореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства,
тъй като свидетелят и жалбоподателят са двамата участници в нерегламентираното
състезание, заради което и на двамата са наложени принудителни административни
мерки по ЗДвП, и показания в друг смисъл биха го уличили в неправомерно
поведение.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не
са налице основания за нейната отмяна.
Съгласно
чл.171, т.2, б.“м“ ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки – временно спиране от движение на пътно превозно
средство на собственик, който допуска, организира или предоставя управлението
на моторно превозно средство на лице за участие в нерегламентирани състезания
по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари – за срок
три месеца.
В
настоящия случай по безспорен начин е доказано управлението на МПС за участие в
нерегламентирано състезание по път, отворен за обществено ползване, и са налице
всички материалноправни предпоставки за прилагане на мярката по чл.171, т.2, б.“м“ ЗДвП.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя за непълно и неточно изложение на фактическите
основания и неправилна квалификация на административното нарушение. Без правно
значение за законосъобразността на оспорената заповед е обстоятелството, че в
акта за установяване на административно нарушение е допусната техническа
правописна грешка при изписване на нарушената правна норма – чл.104б, ал.1 ЗДвП
вместо чл.104б, т.1 ЗДвП, защото в самата заповед нарушената норма е посочена
правилно – чл.104б, т.1, пр.2 ЗДвП – забраняващ на водача на моторно превозно средство да участва
в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване. Самото
нарушение е установено по безспорен начин чрез акта за установяване на
административно нарушение, където фактите са изложени пълно, ясно и точно, а
самият акт като официален писмен документ се ползва с материална
доказателствена сила, която, при доказателствена тежест за жалбоподателя, не е
оборена с никакви доказателства, включително със свидетелските показания.
Прилагането
на ПАМ по чл.171, т.2, б.“м“ ЗДвП в настоящия случай отговаря на целта на
закона – да се осигури безопасността на движението, което предполага незабавни
фактически и правни действия. Административният орган действа в условията на
обвързана компетентност и при установяване на фактическите основания, визирани
в хипотезата на правната норма, той няма право на избор или преценка за
налагането на мярката, а е длъжен да издаде заповед с указаното в закона
съдържание, както в случая.
При
извършената служебна проверка за законосъобразност съдът констатира, че
оспорената заповед е издадена от компетентен орган, надлежно оправомощен въз
основа на заповед № 317з-391 от 06.02.2017 г. на директора на ОДМВР Пловдив,
при спазване на установената форма на мотивирана писмена заповед и на
административнопроизводствени правила, в съответствие с материалноправни
разпоредби и с целта на закона.
Предвид
всичко изложено жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този
изход на делото на жалбоподателката не се дължат разноски. Затова и на
основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.К.Н., ЕГН **********,***, против
заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0325-000038 от
27.04.2020 г. на началник РУ Първомай към ОДМВР Пловдив, с която на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2,
б.”м” ЗДвП – временно спиране от движение на пътно превозно средство за срок от
три месеца.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Административен съдия: