№ 5949
гр. София, 15.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20221110135643 по описа за 2022 година
Предявени са искове от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: АДРЕС срещу П. И. И., ЕГН: **********, адрес:
АДРЕС, по чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
следните вземания за имот, находящ се в АДРЕС: сумата от 748,91 лв. - цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г.,
ведно със законната лихва от 01.07.2022 г. до изплащане на вземането; мораторна
лихва от 162,03 лв. за периода 15.09.2019 г. - 25.05.2022 г.; сумата от 20,52 лв. - цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 01.07.2022г. до изплащане на вземането; мораторна лихва
от 4,74 лв. за периода 30.06.2019 г. - 25.05.2022 г.
Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на собственик на процесния имот
е потребител на топлинна енергия за битови нужди за процесния период, поради което
дължи суми за топлинна енергия и дялово разпределение Представя писмени
доказателства и прави искане за допускане на експертизи и привличане на трето лице
помагач.
В срока за отговор ответникът П. И. оспорва иска. Твърди, че липсва
облигационна връзка между страните по договор за доставка на ТЕ до процесния имот,
като не му била доставена топлинна енергия и извършено дялово разпределение в
съответни размери. Прави възражение за погасителна давност.
Третото лице помагач не взема становище по същество на спора.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
За да бъдат уважени предявените осъдителни искове по чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ
ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване
наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия между страните, количеството на реално доставената от него по договора
топлинна енергия за процесния период и нейната стойност.
1
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в
общите условия (чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ). С оглед на така установената законова
уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага
заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени –
собственикът или титулярят на правото на собственост или на вещното право на
ползване.
В настоящия случай ищецът не успя да докаже наличието на облигационна
връзка между страните по доставка на топлинна енергия и извършване на дялово
разпределение за процесния имот и за процесния период. По делото липсват каквито и
да е доказателства, от които да може да се направи извод, че ответникът е титуляр на
вещно право по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ върху процесния имот. С молба от
19.09.2022 г. ищецът е заявил, че насочва претенциите си срещу П. И., както и че
прилага удостоверение за наследници от 14.09.2022 г., каквото по делото в
действителност не е приложено нито към същата молба, нито в останалия
доказателствен материал.
С окончателния доклад съдът на основание чл. 146, ал. 2 ГПК изрично е указал
на ищеца, че не сочи доказателства за наследствено правоприемство по отношение на
ответника, като е посочил, че ищецът не е представил удостоверение за наследници на
И. И., срещу чиито наследници са първоначално предявени исковете, както и че
ищецът не сочи доказателства, че ответникът е собственик/вещен ползвател на имота
или го обитава на валидно договорно основание с открита на негово име партида.
Въпреки дадените указания от страна на ищеца не е последвала каквато и да е
процесуална активност в тази насока, като с молба от 16.02.2023 г. ищецът само е
представил доказателства за внесени по сметка на СРС депозити за СТЕ и ССЕ, без да
са направи каквито и да е доказателствени искания в горепосочения смисъл, което не е
сторил и в първото открито съдебно заседание по делото при липса на явил се ищцов
представител. По делото не е представен и титул за собственост или вещно право на
ползване по отношение на ответника върху процесния имот, от който да е видно, че
през процесния период именно ответникът е бил титуляр на съответно вещно право
съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
От представените удостоверения за наследници от 21.09.2005 г. за М.Т. и от
21.02.2003 г. за И.Т. не може да се изведе, че ответникът е наследник на И. И., а според
писмо от 28.04.2022 г. на Столична община, район „Младост“ процесното жилище не е
продавано от същата община и не е общинска собственост.
Предвид изложеното, следва отхвърляне на исковете, доколкото ищецът не
доказа при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е клиент на топлинна
енергия за процесния имот и процесния период.
По разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право
на разноски от 450 лв. за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
2
съгласно договор за правна защита и съдействие от 10.04.2023г. при неоснователност
на ищцовото възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК с оглед липсата на фактическа и правна
сложност на делото, вида и обема на извършената дейност от ответниковия
представител, но и броя на проведените открити съдебни заседания с негово участие.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искове от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: АДРЕС срещу П. И. И., ЕГН: **********, адрес:
АДРЕС, по чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
следните вземания за имот, находящ се в АДРЕС:
сумата от 748,91 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 01.07.2022 г.
до изплащане на вземането;
мораторна лихва от 162,03 лв. за периода 15.09.2019 г. - 25.05.2022 г.;
сумата от 20,52 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.05.2019 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 01.07.2022г. до
изплащане на вземането;
мораторна лихва от 4,74 лв. за периода 30.06.2019 г. - 25.05.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: АДРЕС, да заплати на П. И. И., ЕГН:
**********, адрес: АДРЕС, сумата от 450 лв. – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - „Директ“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3