Р Е Ш Е Н И Е №260229
Град Несебър, 25.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При
секретаря Мая Деянова, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров
гражданско дело № 155 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.4, вр. ал.1, т.3 и
ал.3 от ГПК, във връзка с чл.286 от ТЗ, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.99 от ЗЗД.
Ищецът “Ю.” ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Ю.Б.Ц., твърди
в исковата молба, че на 22.07.2016г. между “****” ЕАД, ЕИК ********, и
ответника К.П.Х. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***,
като абонат с клиентски номер ********, е сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги за ползване на тарифен план ТВ услуга при тарифен план
TV GO
Extra с месечен абонамент 8,90 лева с
включен ДДС, като срокът на договора е 24 месеца. С допълнително споразумение
към Договор за електронни съобщителни услуги от 26.04.2017г. на ответника –
абоната, е предоставена за ползване мобилна услуга за мобилен номер ********
при условията на тарифен план VIVACOM Smart XS с месечен
абонамент 13,99 лева с включен ДДС, ТВ услуга при условията на тарифен план VIVACOM TV L + с месечен абонамент 24,99 лева с включен
ДДС, интернет услуга при условията на тарифен план VIVACOM Net Slim 20 с месечен абонамент 20,80 лева с включен
ДДС и още една ТВ услуга при условията на тарифен план TV GO Extra с месечен абонамент 8,90 лева с включен ДДС,
като срокът на договора е бил 24 месеца. На 24.10.2016г. абонатът е сключил
договор за представяне на далекосъобщителни услуги, с който му е представена за
ползване мобилна услуга за мобилен номер ******** при условията на тарифен план
VIVACOM
Smart M с месечен абонамент 23,99 лева с
включен ДДС. Ищецът твърди, че за задълженията по договорите са издадени
фактури с дължими суми по тях в размер на 305,31 лева за месеците май, юни и
юли 2017г., за която сума е издадена крайна фактура. Поради неплащането на
сумите по тези фактури, като плащането е следвало да бъде извършено в 15-дневен
срок от издаване на съответната месечна фактура, абонатът е деактивиран считано
от 29.08.2017г., като договорите са прекратени в резултат на неизпълнението за плащане
стойността на ползваните услуги. На 16.10.2018г. е сключен договор за цесия, с
който “****” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица
съгласно Приложение № 1 от договора, в полза на “С.Г.Г.” ООД, ЕИК ********,
като едно от тези вземания е било това срещу ответника К.П.Х., ведно с всички
обезпечения и привилегии към него. За извършената цесия длъжникът е уведомен от
“С.Г.Г.” ООД като пълномощник на цедента “БТК” ЕАД. Впоследствие на
01.10.2019г. е сключен друг договор за цесия, който е имал за предмет същото
вземане срещу К.П.Х., и с който договор вземането е било прехвърлено от “С.Г.Г.”
ООД на следващия цесионер “Ю.” ЕООД – ищеца. Като носител на вземането “ЮБЦ” е
подал заявление за издаване на заповед за парично задължение по чл.410 от ГПК,
като посочва номер на делото, което е било образувано въз основа на него, а
именно ч.гр.д.№ 630/2020г. по описа на Несебърския районен съд, но заявлението
е било отхвърлено и е бил даден едномесечен срок на заявителя да предяви
осъдителен иск за вземането си. Ищецът прилага към исковата молба уведомления за двете цесии, за
да бъдат те връчени на ответника заедно с исковата молба, по който начин
длъжникът да бъде уведомен на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД за двете цесии, като
длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати сумите както към подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и към подаване на
исковата молба. За изпадането си в забава длъжникът дължи и обезщетение за
забава. Ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер на
305,31 лева, представляваща неплатена стойност на ползвани далекосъобщителни
услуги през периода от 01.05.2017г. до 31.07.2017г., както и сумата в размер на
81,04 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от
20.08.2017г. до 01.04.2020г. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба,
подаден от ответника, чрез процесуалния си представител, се изразява становище
за допустимост на иска, а единствения въведен довод за да обоснове
неоснователността на иска е правопогасяващото възражение за изтекла погасителна
давност като счита, че в случая е приложима кратката 3-годишна давност за
периодичните вземания. Не прави изрично искане за отхвърляне на иска, но
претендира разноски.
В съдебно заседание ищцовото
дружество не се предстставлява нито от законен нито от процесуален представител.
С отделно писмено становище, подадено от процесуален представител, се поддържа
исковата молба, намира исковете за основателни и доказани от събраните по
делото писмени доказателства.
Ответникът не се явява в съдебно
заседание и не изпраща представител. С отделна молба, подадена от упълномощен
от него адвокат, се поддържа становището за неоснователност на исковете и за
погасяване вземането на ищеца по давност.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, неоспорени от страните, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 22.07.2016г. е сключен Договор
№ ***********между „****“ ЕАД и К.П.Х., по силата на който страните са се
споразумели за ползване на телевизионна услуга VIVACOM TV GO и избран ценови пакет TV GO Extra за срок от 24 месеца с цена на месечен
абонамент от 8,90 лева с включен ДДС.
На 24.10.2016г. е сключен между
същите страни друг Договор № ***********с предмет предоставяне на мобилни
услуги с мобилен № *******, абонаментен план VIVACOM Smart M, а предмет на споразумението е услуга: Удвоени МВ на макс. скорост SMART (*******), +Неограничени минути, за срок от
24 месеца с месечна абонаментна такса за Smart M – 17,99 лева с ДДС. В договора е посочено, че
със сключването му на абоната е предоставено мобилно устройство, както и че
месечния абонамент на стандартните условия на тарифен план VIVACOM SMART M е в размер на 23,99 лева с ДДС, Месечния
абонамент на стандартните условия на допълнителен пакет: Удвоени МВ на
максимална скорост VIVACOM Smart e в размер на
1,99 лева с ДДС, а месечния амонемент на +Неограничени минути за разговори към
всички мрежи в България и роуминг в Европейския съюз е 8 лева с ДДС.
Пореден договор между „****“ ЕАД и
абоната К.П.Х. е сключен на 26.04.2017г. с № *******, с предмет мобилна услуга
с номер ********* с абонаментен план VIVACOM Smart XS, както и
избрани ценови пакети VICACOM TV L+ и TV GO Extra. В него са изброени стандартните и
специалните условия на офертата „Комбинирай и спести“ и стандартните условия на
тарифен план VIVACOM Smart XS.
От страна на „****“ ЕАД са издавани месечни
сметки за паричните задължения на абоната К.П.Х. за ползваните от нея мобилни,
телевизионни и интернет услуги, като в приложенията към тези месечни сметки са
посочени и изчерпателно изброени конкретните начислени парични задължения по
отделните услуги е за конкретни периоди, предоставени по силата на сключените
договори.
По
силата на месечна сметка № ******* от 01.06.2017г., на абоната К.П.Х. е
начислена сумата в размер на 158,72 лева без ДДС, или 190,46 лева с включен
ДДС, с краен срок на плащане 29.06.2017г. Задължението включва мобилни услуги
132,41 лева, интернет услуги 7,33 лева и TV услуги 18,98 лева.
По
силата на месечна сметка № *******от 01.07.2017г., на абоната К.П.Х. е
начислена сумата в размер на 51,50 лева без ДДС, 61,80 лева с включен ДДС, с
краен срок на плащане 29.07.2017г. В тази месечна сметка са включени и
задълженията от предходни периоди в размер на 175,46 лева, в резултат на което
е начислена обща сума за плащане в размер на 237,26 лева. Задължението от 51,50
лева без ДДС включва мобилни услуги 25,19 лева, интернет услуги 7,33 лева и TV услуги 18,98 лева.
По силата на месечна сметка № *******
от 01.08.2017г., на абоната К.П.Х. е начислена сумата в размер на 55,57 лева
без ДДС, 66,68 лева с включен ДДС, с краен срок на плащане 29.08.2017г. В тази
месечна сметка са включени и задълженията от предходни периоди в размер на
237,26 лева, както и лихва за забавено плащане в размер на 1,37 лева, в
резултат на което е начислена обща сума за плащане в размер на 305,31 лева.
Задължението от 55,57 лева без ДДС включва мобилни услуги 23,81 лева, интернет
услуги 7,33 лева и TV услуги 24,43 лева.
По силата на месечна сметка № *******
от 01.09.2017г., от задължението на абоната К.П.Х. е приспаднато задължение в
размер на 15,73 лева с включен ДДС, като й е начислено задължение по корекции,
дарения и услуги от партньори в размер на 745,43 лева. Задължението по тази
месечна сметка включва и лихва за забавено плащане в размер на 1,85 лева, както
и задължения от предходни периоди в размер на 305,31 лева, в резултат на което
задължението по нея е в размер на 1 036,86 лева, с краен срок на плащане
29.09.2017г.
На 16.10.2018г., т.е. след
настъпване изискуемостта на изброените периодични парични задължения, е сключен
Договор № ********** за прехвърляне на вземания (цесия), с който вземането на „****“
ЕАД, в качеството му на цедент по договора за цесия, в размер на 305,31 лева, е
било прехвърлено на цесионера „С.Г.Г.“ ООД заедно с всички съпътстващи
вземането привилегии, обезпечения и други принадлежности.
„****“ ЕАД е потвърдила
прехвърлянето на вземането си в размер на 305,31 лева към К.П.Х. с договора за
цесия от 16.10.2018г., и че цесионерът по него има правата на кредитор по
вземането, а на 24.10.2018г. е упълномощил „С.Г.Г.“ ООД да го представлява пред
лицата, чиито задължения към БТК са предмет на прехвърляне по Договора за цесия
при и по повод изпращане на уведомителните съобщения по смисъла на чл.99, ал.3
от ЗЗД, като подписва съответните уведомителни писма, т.е. цесионерът е
упълномощен от цедента да уведомява длъжниците от името на цедента и за сметка
на цесионера, за прехвърлянето на вземанията срещу тях.
На 01.10.2019г. е сключен друг
договор за прехвърляне на вземания (цесия), с който „С.Г.Г.“ ООД, в качеството
му на цедент, продава/цедира на цесионера „Ю.“ ЕООД – ищеца по настоящото дело,
възмездно вземания от трети физически и/или юридически лица в общ размер на
70 000 418,53 лева, придобити от цедента по силата на четири договора
за прехвърляне на вземания (цесия), между които и този, сключен на 16.10.2018г.
с цедента по него „****“ ЕАД. Прехвърлените вземания са преминали в
патримониума на цесионера „Ю.“ ЕООД ведно с всички привилегии, обезпечения и
други акцесорни вземания, включително с изтеклите лихви, такси и разноски,
считано от подписване на договора.
В Приложение № 1 към договора за
цесия от 01.10.2019г. е включено и задължението на К.П.Х. в размер на 305,31
лева, произтичащо от договори за мобилни услуги. Това приложение, ведно с
Уведомлението за цесия, изготвено от „****“ ЕАД, е приложено към исковата молба
и е връчено на ответника – длъжника К.П.Х., при условията на чл.46 от ГПК.
Според посоченото уведомление „****“
ЕАД, в качеството си на цедент по договор за цесия от 16.10.2018г., действащо
чрез пълномощника „С.Г.Г.“ ООД, които пък от своя страна има качеството си на
цедент по договор за цесия от 01.10.2019г., уведомява К.П.Х. на основания чл.99
от ЗЗДД за сключения договор за цесия от 16.10.2018г. между „БТК“ ЕАД и „С.Г.Г.“
ООД, по силата на който задължението й към „БТК“ ЕАД, възникнало по договор/и
за мобилни услуги, в размер на 305,31 лева, е прехвърлено към „С.Г.Г.“ ООД.
Ответникът по делото е уведомен от „С.Г.Г.“ ООД и за сключения договор за цесия
от 01.10.2019г., по силата на който това дружество е прехвърлено вземането си
спрямо длъжника на „ЮБЦ“ ООД. Така единствени титуляр и разпоредител на
вземането е „ЮБЦ“ ООД, в качеството си на цедент, и че заплащането на
задължението, ведно с всички направени по делото съдебни разноски, включващи
адвокатско възнаграждение и платени дълржавни такси, следва да бъде извършено в
полза на „ЮБЦ“ ООД.
На 16.07.2020г. „ЮБЦ“ ООД е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до
Шуменския районен съд, въз основа на който е образувано гр.д.№ 1392/2020г. по
описа на съда. В заявлението като основание за заплащането на сумата по
главницата в размер на 305,31 лева е посочено, че е за незаплатени суми по
договори за предоставяне на далекосъобщителна услуга с клиентски номер *******
от 22.07.2016г., 24.10.2016г. и от 26.04.2017г., сключени между „****“ ЕАД и
длъжника К.П.Х., и че за паричните задължения са издадени фактури №№ ******* /
01.06.2017г., *******/ 01.07.2017г. и ******* / 01.08.2017г. Посочено е също,
че „****“ ЕАД е прехвърлил вземането си
към длъжника на „С.Г.Г.“ ООД с договор за цесия от 16.10.2018г., а „С.Г.Г.“ ООД
е прехвърлил вземането на „ЮБЦ“ ООД с друг договор за цесия от 01.10.2019г.
Шуменският районен съд е прекратил на основание чл.411, ал.1 от ГПК
производството пред него с влязло в сила Определение № 1794 / 20.07.2020г.,
постановено по посоченото дело, и е изпратил делото по подсъдност на
Несебърския районен съд.
По образуваното пред
Несебърския районен съд ч.гр.д.№ 630/2020г. и в изпълнение указанията на съда, заявителят
„ЮБЦ“ ООД е подал молба, в която посочва, че сумата в размер на 305,31 лева е
формирана от месечните абонаменти и стойността на потребените услуги, и че в
нея не се включват неустойки и обезщетения, произтичащи от договорите с
длъжника. Съдът с влязло в сила на 24.09.2020г. Разпореждане № 1927 от
31.08.2020г., постановено по заповедното производство, е отхвърлил заявлението
на „ЮБЦ“ ООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу
длъжника К.П.Х., като в мотивите си е приел, че в заявлението и последващите
уточнения заявителят не е конкретизирал какви конкретни суми се претендират въз
основа на трите отделни договори с длъжника, а сумата е посочена общо като
задължението по договорите, както и периодите, за които се претендират
отделните суми.
Съдът в заповедното производство
е указал на заявителя „ЮБЦ“ ООД на основание чл.415, ал.1, т.3, вр. чл.415,
ал.3 от ГПК, че в едномесечен срок от съощаването може да предяви осъдителен
иск за вземането си, предмет на подаденото от него заявление по чл.410 от ГПК.
Съобщението с тези указания е получено от заявителя на 06.01.2021г.
Осъдителният иск, въз основа на
който е образувано производството по настоящото дело, е предявен на
27.01.2021г.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
За да бъде уважен предявения иск
бе необходимо ищецът да докаже съществуването на валидно и изискуемо вземане в
негова полза срещу ответника. В процесния случай на първо място ищецът успя да
докаже наличието на валидни облигационни отношения между „БТК“ ЕАД и ответника,
които да съставляват източник на претендираното задължение на ответника. То е възникнало
въз основа на сключени между тях договори за електронни съобщителни услуги №№ ***********от
22.07.2016г., ***********от 24.10.2016г. и ******* от 26.04.2017г.
Прехвърлянето на вземание (цесия)
е договор, с който кредиторът на едно вземане (цедент) го прехвърля на трето
лице (цесионер). Длъжникът по вземането не е страна по договора. Със
сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие между цедента и
цесионера, вземането преминава от цедента върху цесионера в състоянието, в
което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права – арг.
чл.99, ал.4 от ЗЗД. Тъй като цесията засяга интересите освен на страните по
договора и трето лице – цедирания длъжник, се налага извършването на
допълнително действие – съобщаване на длъжника за цесията – чл.99, ал.3 и ал.4
от ЗЗД. За да породи действие, съобщението трябва да бъде извършено от цедента
– чл.99, ал.3 от ЗЗД. Без да е елемент от фактическия състав на договора,
съобщението има значение с оглед на третите лица – цедирания длъжник,
правоприемниците и кредиторите на цедента и на цесионера.
Установеното в чл.99, ал.4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежното изпълнение на
неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на
вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между
длъжника и стария кредитор (цедента), напълно логично е въведеното от
законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде
извършено именно от стария кредитор (цедента). Само това уведомяване ще създаде
достатъчна сиурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с
нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо
лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75, ал.1 от ЗЗД. Ето защо, правно
релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника,
извършено от цедента (стария кредитор). При договора за цесия носителят на едно
вземане го отстъпва на трето лице. При това положение става промяна в субектите
на облигационното правоотношение – кредитор става цесионерът, на когото цедентът
е прехвърлил вземането си. Вземането преминава от предишния кредитор върху
новия кредитор в момента на сключване на договора, като правото на цесионера е
все още неконсолидирано до момента на съобщаване на длъжника за цесионния
договор. Тъй като длъжникът не знае за цесията, за него не съществува
задължение да престира на цесионера. Задължението ще възникне едва след
получаване на съобщението от предишния кредитор.
Съгласно константната съдебна практика на
ВКС, обективирана в Решение № 78 от 09.07.2014г. по търг. дело № 2352, II т.о., Решение № 123 от 24.06.2009г. по търг.
дело № 12/2009г., II т.о. и Решение № 3 от
16.04.2014г. по търг. дело № 1711/2013г., I т.о., уведомление, изходящо от цедента, но
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата,
съставлява надлежно съобщаване на цесия съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99,
ал.4 от ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска на основание чл.235, ал.3 от ГПК.
Длъжникът не доказа, че е
изпълнил изискуемите си задължения за заплащане на стойността на предоставените
по договорите мобилни, интернет и телевизионни услуги, за които са издадени
месечни сметки №№ ******* / 01.06.2017г., *******/ 01.07.2017г. и ******* /
01.08.2017г. Тези негови задължения били прехвърлени от стария кредитор
(цедент) „БТК“ ЕАД на новия кредитор (цесионер) „С.Г.Г.“ ООД с Договор за цесия
от 16.10.2018г. Цедентът изрично е упълномощил цесионера да уведоми длъжника за
извършената цесия по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД. От своя страна с Договор за
цесия от 01.10.2019г. „С.Г.Г.“ ООД е прехвърлил това вземане на ищцовото дружество,
като вземането било изцяло индивидуализирано напълно по основание и размер и
длъжник в Приложение № 1 към Договор за цесия от 01.10.2019г.
Длъжникът може да се счете за
редовно уведомен за двете цесии с връчването на исковата молба по делото, към
която е приложено уведомлението за цесията, изходящо от цедента по договора за
цесия от 01.10.2019г. „С.Г.Г.“ ООД и уведомение за договора за цесия от
16.10.2018г. също от „С.Г.Г.“ ООД, но като изрично упълномощен да упражни
правата на цедента по тази цесия „БТК“ ЕАД съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Във връзка с възражението на
ответната страна за погасяване вземането по давност, съдът намира, това
възражение за частично основателно, като за достигане до този извод взе предвид
от една страна датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, от когато се счита, че е предявен иска (арг. чл.422, ал.1 от ГПК),
а от друга страна срокът на плащане на сумите по отделните фактури (месечни
сметки) и начина на формиране/натрупване на процесната сума през отделни
периоди. В месечната сметка № *******от 01.07.2017г. е посочено като „Баланс от
предходни периоди“ сума в размер на 175 лева, която е следвало да бъде
заплатена не по-късно от 29.06.2017г. (падежът на плащане на сумата в размер на
190,46 лева по предходната месечна сметка № ******* от 01.06.2017г.). Поради
това към 16.07.2020г. – датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, за
тази част от задължението тригодишната погасителна давност е била изтекла на
29.06.2017г. По отношение на останалата част от процесното задължение в размер
на 129,85 лева, включващо начислената сума за предоставените услуги по месечна
сметка № *******от 01.07.2017г. в размер на 61,80 лева и начислената сума за
предоставените услуги по месечна сметка № ******* от 01.08.2017г. в размер на
66,68 лева и начислената в тази месечна сметка лихва за забавено плащане в
размер на 1,37 лева, към 16.07.2020г. погасителната давност не е била
настъпила, докото падежът на плащане на сумите по тези две месечни сметки е
настъпил след тази дата, съответно на 29.07.2017г. и на 29.08.2017г.
Предвид частичната основателност
на предявените искове същите следва да бъдат уважении по отношение на
главницата от 129,85 лева, като по за останалата част от задължението в размер
на 175,46 лева, по отношение на която е настъпила погасителната давност, искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Частично основателна се явява и
акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва, която не се претендира
от датите на изискуемостта на вземанията по отделните фактури (месечни сметки)
до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, а за периода от 20.08.2017г. до
01.04.2020г. Претенцията се явява основателна до размера от 33,94 лева общо за
този период (включваща мораторна лихва в размер на 16,42 лева, начислена за
периода от 20.08.2017г. до 01.04.2020г. върху главницата от 61,80 лева, и мораторна
лихва в размер на 17,52 лева, начислена за периода от 30.08.2017г. до 01.04.2020г.
върху главницата от 66,68 лева), до която сума следва да бъде уважена, като за
разликата над уважения до пълния претендиран размер на мораторната лихва от
81,04 лева, претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед правилата на процеса съдът
следва да присъди в полза на ищеца направените от него разноски в размер на 50
лева за платени държавни такси и част от направените разноски за платено
адвокатско възнаграждение в настоящото исково производство съобразно уважената
част от исковете, а именно сумата в размер на 76,31 лева, или общо сумата по
разноските в размер на 126,31 лева, която сума ответникът следва да бъде осъден
да му заплати.
Ответникът също има право на
разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК съобразно отхвърлената част от
предявените срещу него искове, поради което на това основание следва да му
бъдат присъдени част от направените от него разноски за платено адвокатско
възнаграждение, а именно сумата в размер на 84,79 лева, която сума ищецът
следва да бъде осъден да му заплати.
Така мотивиран, Несебърският
районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА К.П.Х. с ЕГН **********, постоянен
адрес: ***, настоящ адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на “Ю.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от управителя Ю.Б.Ц., сумата в размер
на 129,85 лв. (сто двадесет и девет
лева и 85 ст.), представляваща част от стойността на предоставените и ползвани
мобилни, телевизионни и интернет услуги по силата на договори №№ №№ ***********от
22.07.2016г., ***********от 24.10.2016г. и ******* от 26.04.2017г., сключени
между „****“ ЕАД и абоната К.П.Х., която сума се формира от сбора на сумите по
фактури (месечни сметки) № *******от 01.07.2017г. за сумата в размер на 61,80
лева и № ******* от 01.08.2017г. за сумата в размер на 68,05, вземанията по
които са прехвърлени с договор за цесия от 16.08.2018г. на цесионера „С.Г.Г.“,
а с друг договор за цесия от 01.10.2019г. вземанията са прехвърлени на
цесионера „ЮБЦ“ ООД, и за която сума съдът в заповедното производство, развило
се по ч.гр.д.№ 630/2020г. по описа на Несебърския районен съд, е отказал да
издаде Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, ведно със законната лихва, считано от 16.07.2020г.,
до окончателното изплащане на главницата, като за разликата над уважения до
пълния претендиран размер от 305,31 лв. (триста и пет лева и 31 ст.), ОТХВЪРЛЯ
иска поради настъпила погасителна давност.
ОСЪЖДА К.П.Х. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на “Ю.” ЕООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Ю.Б.Ц.,
сумата в размер на 33,94 лв.
(тридесет и три лева и 94 ст.), представляваща мораторна лихва върху уважената
главница, начислена общо за периода от 20.08.2017г. до 01.04.2020г. (включваща
мораторна лихва в размер на 16,42 лева, начислена за периода от 20.08.2017г. до
01.04.2020г. върху главницата от 61,80 лева, и мораторна лихва в размер на
17,52 лева, начислена за периода от 30.08.2017г. до 01.04.2020г. върху
главницата от 66,68 лева), за която сума съдът в заповедното производство,
развило се по ч.гр.д.№ 630/2020г. по описа на Несебърския районен съд, е
отказал да издадеде Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като за разликата над уважения до пълния претендиран размер на мораторната
лихва от 81,04 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА К.П.Х. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на “Ю.” ЕООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Ю.Б.Ц.,
сумата в размер на 76,31 лв.
(седемдесет и шест лева и 31 ст.), представляваща направени по делото разноски,
съобразно уважената част от исковете, като за разликата над уважения до пълния
претендиран размер от 410 лв. (четиристотин и десет лева), ОТХВЪРЛЯ претенцията
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА “Ю.” ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Ю.Б.Ц., ДА
ЗАПЛАТИ на К.П.Х. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***
размер на 84,79 лв. (осемдесет и
четири лева и 79 ст.), представляваща част от направените по делото разноски за
платено адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: