Присъда по дело №1692/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ
към присъда по НОХД № 1692/2021г. по описа на ПРС – I X н.с.

Районна прокуратура гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу Е. В.
Т. – роден на *** г. в ***, адрес за призоваване ***, ***, ***, български
гражданин, неженен, със средно образование, не работи, осъждан,
ЕГН:**********, за това, че за времето от месец март 2018 г. до месец
ноември 2020 г. включително, в гр. Пловдив, след като е бил осъден с
Решение № 2464/19.07.2017 г. постановено по брачно дело № 10441/2016 г.
по описа на Районен съд гр. Пловдив, в сила от 14.10.2017 г., да издържа свой
низходящ – малолетното си дете В. Е. Т., ЕГН: **********, чрез неговата
майка и законен представител А.С. М. /Ч./, ЕГН: **********, в размер на 150
/сто и петдесет/ лева месечно, считано от влизането на решението в сила,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно тридесет и три месечни вноски, в общ размер от 4950 лв. –
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Представителят на прокуратурата поддържа обвинението, като в
настоящото производство е установено, че същият, след като е бил осъден със
съдебно решение, влязло в сила, да заплаща на своето дете издръжка чрез
неговата майка, не е заплатил посочените в обвинението суми, които възлизат
общо на 4 950 лева. Още сочи, че действително от разпита на свидетелите по
делото се установява, че подсъдимият е давал на детето си спорадично
отделни парични суми в размер от по 50 – 100 лева, но същите нямат
характера на издръжка, каквато законът влага в смисъла на това понятие, а
издръжката е необходима на детето, за да се задоволят неговите ежедневни
нужди, а не да си има то пари да си харчи както си пожелае. Взема становище,
че предоставените от страна на подсъдимия суми на детето нямат характера
на издръжка, и подчертава, че такава не е заплатена и няма как да бъде
заплатена за периода, за който на същия е повдигнато обвинение, поради
което предлага съдът да постанови осъдителна присъда, като наложи на
подсъдими наказание около средното, което да изтърпи ефективно, тъй като
вече е осъждан.
Защитникът на подсъдимия Т. – адвокат С. посочва, че независимо от
факта, че подсъдимият не е плащал издръжката чрез майката на детето, то той
е полагал грижи за детето си и е намирал начин да осигурява средства – било
лично, било чрез познати или колеги, което се доказа от събраните по делото
доказателства. Сочи, че същия е осигурявал е на детето една сума, която му е
била необходима за съществуване, която е давал лично на детето, както и то
каза днес, която е била изцяло за собствени и лични нужди, опитвал се е
всячески – било чрез класни ръководители, чрез учители или колеги, да
достави на детето си не само средства, а и подаръци, дрехи, обувки – неща,
които са необходими за един подрастващ тийнейджър. Взема становище, че
неговото поведение в случая е спомогнато да бъде такова от тежките
1

взаимоотношения с майката на детето и семейството, което тя създава в
последствие, затова и детето е изведено от това семейство във връзка с
техните тежки взаимоотношения, но в крайна сметка Е.Т. не е един
безотговорен баща. Посочва, че с действията си, макар и, погледнато от
страни, да са в разрез със закона, той е полагал грижи за детето си по начин,
по който да не му липсва нищо. Предлага съдът да постанови своето решение,
съобразявайки се все пак с факта, че Е.Т. е давал пари на дъщеря си, като
изразява несъгласие наказанието да бъде около средното, а по-скоро около
минимума.
Подсъдимият Т. поддържа, че към момента на влизане в сила на тази
присъда за издръжка, не е бил неосъждан, както и че в момента е в затвора
заради дъщеря му и насилието, което е извършил новия мъж на майка й. Още
сочи, че никога не е давал никакви пари на дъщеря си, мрази я, не я обича, не
е желано дете, никога не го е харесвал, в дълбоко съмнение е дали детето е
негово, не е давала и няма да дава пари. Иска от съда да му наложи това,
което е възможно най-силното наказание, но иска още да каже, никой
абсолютно не може да попречи и да разруши любовта към В., ако ще и 100
години затвор да има. Отнво посочва, че не давал, не дава и няма да дава.
В последната си дума заявява, че никога не е плащал, не е издържал
дъщеря си и няма намерение да плащам и изобщо пари да дава, не познава
този човек.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна
страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Е. В. Т. – роден на *** г. в ***, адрес за призоваване ***,
***, ***, български гражданин, неженен, със средно образование, не работи,
осъждан, ЕГН:**********
Съдът приема за установено, че през ***г. свидетелят А. С. Ч. и
подсъдимият Е. В. Т. заживели като съпрузи, като по време на съвместното
им съжителство се родила дъщеря им В. Е. Т., род на ***г.
Тъй като впоследствие отношенията между свидетелят Ч. и
подсъдимият Т. се влошили, в началото на 2016г. те се разделили. Между
родителите нямало разбирателство относно отглеждането на общото им дете,
поради което свидетелят Ч. инициирала образуването на съдебно дело за
родителските права и издръжка по отношение на свидетеля В.Т..
С Решение №2464/19.07.2017 г., по брачно дело №10441/2016 г. по описа
на Районен съд гр.Пловдив, І бр. с-в, в сила от 14.10.2017 г., било
постановено детето да се отглежда от майката и бил определен режим на
лични отношения между него и бащата, който бил осъден да заплаща
издръжка в полза на свидетеля В. Е. Т., чрез нейната майка и законен
2

представител А.С. М. /Ч./, ЕГН:**********, в размер на 150 /сто и петдесет/
лева месечно, считано от влизане на решението в сила до настъпване на
законна причина за изменение или прекратяване на издръжката. Въз основа
на така постановеното решение на 13.08.2018г. бил издаден изпълнителен
лист, но нямало образувани изпълнителни дела срещу подсъдимия Т. по
вземания за издръжка.
От началото на постановяване на съдебното решение подсъдимия Т. не
изплащал присъдената в полза на детето му издръжка, като отношенията
между него и свидетеля Ч. били силно неприязнени.
През месец юли 2016 г. свидетеля В.Т. била настанена в семейството на
своята баба по майчина линия – свидетеля Н. М. М. в ***.
На 01.06.2018г. детето е било реинтегрирано в семейството на майка си
– свидетеля А.Ч.. На 10.04.2019г. директорът на ДСП - Пловдив, на основание
чл.27, ал.1 във връзка с чл.4, ал.1, т.2 и чл.25, ал.1, т.4 от Закона за закрила на
детето, издал Заповед №ЗД/Д РВ-089/10.04.2019г., с която временно се
настанявало детето В. Е. Т. в семейството на свидетеля Н. М. М., с постоянен
и настоящ адрес ***. Детето е било предадено на свидетеля М. на 12.04.2019г.
С Решение №237/03.06.2019г. Районен Съд – гр.С. настанява свидетеля
В. Е. Т. в семейството на Н. М. М. в ***, до настъпване основания за промяна
или прекратяване на мярката за закрила, но не по късно от една година от
датата на влизане в сила на съдебното решение. Поради изтичане срока на
предприетата спрямо детето мярка за закрила и след извършено актуално
социално проучване директорът на ДСП-С. със своя Заповед № ЗД/Д-СМ-
13/19.06.2020г. отново настанява св.В. Е. Т. в семейството на св. Н.М. за срок
до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето.
С Решение № 514 от 20.11.2019г. PC - С. за пореден път наложил мерки
за защита спрямо детето В.Т. по повод осъществени актове на домашно
насилие от нейния баща подсъдимия Е. В. Т., като последният се задължава
да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на детето
В.Т. и му се забранява да приближава детето, нейното жилище, находящо се в
***, както и местата за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от
двадесет метра за срок от дванадесет месеца.
Докато малолетната В.Т. в ***, а също и за периода, който била
реинтегрирано в семейството на майка си – свидетеля А.Ч., подсъдимият Т.
предоставял на детето различни парични суми, които били давани лично на
него, а не на майката или бабата, която поемала основно финансовите нужди
на свидетеля В.Т..
Също така подсъдимият Т. предоставял различни парични суми на детето
при срещите си с него, в присъствието на *** – свидетеля В.Д. Г.-В., като
сумите, предоставяни от подсъдимия Т. лично на дъщеря му били в размер от
3

по около 50-100 лева.
Още на неустановено по делото дати, подсъдимият Т. неколкократно
изпращал парични суми от гр.З. по свои бивши колеги – свидетелите Р. Л. Т.,
З. А. З., П. Л. К. – ***, които при пристигането си в гр.Пловдив, на автогара
„Родопи“, предавали паричните суми на дъщерята на подсъдимия –
свидетеля В.Т., в присъствието на свидетеля А.Ч..
също на неустановени по делото дати и брой пъти – свидетелите В. А. Т.
и В. В. Т. – родители на подсъдимия Т., при посещенията си при тяхната
внучка – свидетелката В.Т. и предавали парично суми, дадени им от същия
подсъдим.
Горното продължавал да прави и подсъдимия Т., които при срещите си с
В.Т. и предоставял суми в размер на 50 – 100 лева, което се случвало често,
но не със строго определена месечна периодичност, а съобразно срещите
между двамата.
Всички горепосочени суми В.Т. употребявала по свое усмотрение за
закупуването на различни дребни вещи.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така описаната фактическа обстановка съда счита за безспорно
установено въз основа показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели, а именно – А. С. Ч., Н. М. М., В. Е. Т., Р. Л. Т., З. А. З.,
П. Л. К., С. Ц. М., А. И. Д., Ю. П. К., В. С. Г. - В., В. А. Т., В. В. Т..
От показанията на свидетелите А. С. Ч. – майка на пострадалата В.Т., Н.
М. М. – баба на пострадалата В.Т., при която последната към момента е
настанена и В. Е. Т. – самата пострадала, се установяват общите данни за
отношенията между подсъдимия Т. и свидетелите А. С. Ч. и В. Е. Т., фактът,
че подсъдимият не е изплащал издръжка чрез майката и законен представител
– А.Ч., но давал многократно пари на самата малолетна В.Т..
От показанията на свидетелите Р. Л. Т., З. А. З., П. Л. К., С. Ц. М., А. И.
Д., Ю. П. К., В. С. Г. - В., В. А. Т., В. В. Т. се установяват данни за отделни
случаи на предаване парични суми от подсъдимия Т. на малолетната В.Т., на
които случаи горепосочените са били свидетели.
Съдът преценява показанията на свидетелите А. С. Ч., Н. М. М., В. Е.
Т., Р. Л. Т., З. А. З., П. Л. К., С. Ц. М., А. И. Д., Ю. П. К., В. С. Г. - В., В. А. Т.,
В. В. Т. като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на
събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите като
истинни. Следва да се посочи, че не са констатират каквито и да е
противоречия в показанията на същите свидетели, които са съвсем
еднопосочни. От същите се установява, че подсъдимият Т., след като бил
осъден да изплаща издръжка на детето си, но не изплащал същата на майката
и законен представител, а е давал пари на самото дете.
4

Горното се установява и от обясненията на подсъдимия Т., който сочи,
че никога не бил плащал издръжка, което отговаря на посоченото от
свидетелите, предвид обстоятелството, че даване пари на малолетното дете
действително не съставлява плащане на издръжка. В останалата им част
обясненията на подсъдимия очевидно имат силно емоционален характер и
нямат никаква връзка с предмета на делото, поради което и не подлежат на
коментар от съда.
Съдът взе предвид и събраните по делото писмени доказателства, а
именно – заверено копие от Решение №2464/19.07.2017 г., по брачно дело
№10441/2016 г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, І бр. с-в, в сила от
14.10.2017 г., от което се установява, че било постановено детето да се
отглежда от майката, а подсъдимия бил осъден да заплаща издръжка в полза
на свидетеля В. Е. Т., чрез нейната майка и законен представител А.С. М. /Ч./
в размер на 150 лева месечно;
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:
При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът прие, че
със своите действия подсъдимият Е. В. Т. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал. 1 от НК, както
следва:
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
Затова, че за времето от месец март 2018 г. до месец ноември 2020 г.
включително, в гр. Пловдив, след като е бил осъден с Решение №
2464/19.07.2017 г. постановено по брачно дело № 10441/2016 г. по описа на
Районен съд гр. Пловдив, в сила от 14.10.2017 г., да издържа свой низходящ –
малолетното си дете В. Е. Т., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен
представител А.С. М. /Ч./, ЕГН: **********, в размер на 150 /сто и петдесет/
лева месечно, считано от влизането на решението в сила, съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно тридесет и три месечни вноски, в общ размер от 4950 лв..
От обективна страна следва да се посочи, че по делото е несъмнено
установено и изобщо не се оспорва от подсъдимия, че в инкриминирания
период той не е превала каквито и да е парични суми на А.С. М. /Ч./ в
качеството и на майка и законен представител. Установяват се само суми,
предадени на самата малолетната.
В този смисъл следва да се отбележи, че суми, предадени на самата
малолетна В. Е. Т., които тя ползвала по собствено усмотрение, не
съставляват и не могат да съставляват изплащане на задължението за
издръжка. Това е така, доколкото - на първо място, дори чисто формално –
паричните суми не са предадени на лицето, на което следва да се предат
съгласно съдебното решение, а именно - А.С. М.. Далеч по-важно от
последното обаче е съобразяването със самия характер и специфична цел на
задължението за издръжка, а именно – да задоволи преките и непосредствени
5

потребности на детето за неговия живот, а именно – храна, дрехи,
медицински и жилищни нужди и т.н.. Ето защо очевидно е, че тези цели на
издръжката не могат да бъдат постигнати, когато паричните суми се дават
лично на детето и то ги разходва по свое усмотрение - закупуване на някакви
неща, които то харесва. Същата цел може да бъда постигната само когато
паричната сума се предаде на законния представител, който би могъл да
употреби същата издръжка по целесъобразен за детето начин.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Деянието е извършено от подсъдимия Т. при пряк умисъл като форма и
вид на вината. Същият напълно е съзнавал противоправния характер на
поведението си, чиито забранени от закона последици непосредствено е
преследвал, като това се установява по несъмнен начин при анализ на
фактическата обстановка, във връзка с деянието. Последният сам заявява, че е
знаел за задължението си, но не е изпълнявал същото. По делото не се
събраха доказателства, че бездействието на подсъдимия Т. да е било по
обективни независещи от него причини, като липсата на парични средства за
изплащане на издръжката съставлява единствено субективна такава.
Ето защо, съдът призна подсъдимия Е. В. Т. – роден на *** г. в ***,
адрес за призоваване ***, ***, ***, български гражданин, неженен, със средно
образование, не работи, осъждан, ЕГН:**********, за ВИНОВЕН в това, че
за времето от месец март 2018 г. до месец ноември 2020 г. включително, в гр.
Пловдив, след като е бил осъден с Решение № 2464/19.07.2017 г. постановено
по брачно дело № 10441/2016 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, в сила
от 14.10.2017 г., да издържа свой низходящ – малолетното си дете В. Е. Т.,
ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител А.С. М. /Ч./,
ЕГН: **********, в размер на 150 /сто и петдесет/ лева месечно, считано от
влизането на решението в сила, съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно тридесет и три месечни
вноски, в общ размер от 4950 лв. – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
След като намери подсъдимия Е. В. Т. за виновен по така повдигнатото
му обвинение, при индивидуализиране на наказанието съдът отчете като
отегчаващо отговорността обстоятелство не малкия брои на неизпълнените
вноски, както и размера на общата сума от 4950 лева, който не може да се
определи като твърде малък.
От друга страна, като смекчаващо обстоятелство следва да се отчетат
многобройните, макар и неустановими по делото парично суми изплащани от
подсъдимия на малолетната му дъщеря. Макар и последните да не
съставляват изплащане на задължението за издръжка – съгласно вече
посоченото – то все пак показват, че при подсъдимия Т. е налице желание да
помага и да се грижи за детето си, макар и по начин, който той разбира за
правилен, което несъмнено съставлява смекчаващо отговорността
6

обстоятелство, с оглед неговата личност.
Предвид горното и така посоченото превес на смекчаващите
обстоятелства, съдът намери, че от двете алтернативно предвидени наказания
в разпоредбата на чл.183, ал.1 от НК, на подсъдимия Т. следва да бъде
наложено по-лекото такова, а именно – „ПРОБАЦИЯ”, доколкото съдът
намери, че се касае за лице, което никога не е било осъждано за такова
престъпление и което демонстрира с фактическите си действия желание да
помага на детето си, за което следва му бъде предоставена възможност,
включително – и такава да полага труд и да формира доходи.
При индивидуализацията на така определеното наказанието
„ПРОБАЦИЯ” и при отчитане на горепосочените отегчаващи смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът намери, че същото следва да бъде
ориентирано межди минималния и средния размер на същото наказание, с
прилагане на двете задължителни пробационни мерки по чл. 42а, ал.2, т. 1 от
НК, а именно – по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС” – ***, ***, за срок от ЕДНА
ГОДИНА, което на основание чл. 42б, ал. 1 от НК да се изпълнява ДВА
ПЪТИ седмично, както и по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” за срок от ЕДНА
ГОДИНА, като счете, че същото ще бъде справедливо, съответстващо на
извършеното престъпление и ще съдейства в максимална степен за
осъществяване целите по чл.36 от НК, като същевременно ще съблюдава и
принципа за употреба на наказателна репресия в минимално необходимо
количество.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
След като намери подсъдимия Т. за виновен в извършено престъпление
по чл.183, ал. 1 от НК, съдът счете, че на основание чл.189, ал.3 от НПК
същия следва да бъде осъден да заплати направените разноски по делото в
размер на 130 /сто и тридесет/ лева по сметка на РС – Пловдив в полза на
съдебната власт.
Същите разноски се направени от бюджета на съда за заплащане пътни
разходи на явилите се по делото свидетели, които са разпитани именно във
връзка с обвинението, по което подсъдимият Т. бе признат за виновен.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	46
Дата:	8 юни 2021 г. (в сила от 24 юни 2021 г.)
Съдия:	Момчил Александров Найденов

Дело:	20215330201692
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	8 март 2021 г.

Присъда по дело №1692/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите