Решение по дело №268/2019 на Районен съд - Свищов

Номер на акта: 107
Дата: 29 ноември 2019 г. (в сила от 20 декември 2019 г.)
Съдия: Пенка Борисова Йорданова
Дело: 20194150200268
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 август 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 107

 

гр.Свищов, 29.11.2019год.

 

                        Свищовският районен съд в публично заседание на 31.10.2019 година в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА ЙОРДАНОВА         

при секретаря Петя Братанова,  като разгледа докладваното от съдията НАХД № 268 по описа за 2019год., за да се произнесе, взема предвид:

 

 

                        Жалба против НП № 17-0352-001156 от 28.08.2017г. на Началника на РУ МВР Свищов.

 

            Жалбоподателят Д.С.Д. *** обжалва наказателното постановление №  17-0352-001156 от 28.08.2017г. на Началника на РУ МВР Свищов, с което  на основание  чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 1,2  от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10,00 лева за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП  и на основание чл. 179 ал. 3 т. 4   от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 139 ал. 5  от ЗДвП.  Счита, че НП е незаконосъобразно.  Позовава се на допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП – същите не съдържали законоустановени реквизити, имало противоречие при описание на нарушението. Счита, че била нарушена и разпоредбата на чл. 40 ЗАНН, според която АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, присъствали при установяване на нарушението, като в случая имало само един свидетел, а не било налице изключението в чл. 40 ал. 4 от ЗАНН.  Моли наказателното постановление да бъде отменено. В хода по същество не взема становище.

 

            Ответник жалбата – РУ на МВР гр. Свищов, редовно призовани, не се представлява и не взема становище по жалбата. 

 

                        След като се запозна с представените по делото доказателства, становището на жалбоподателя, разпита актосъставителя и свидетеля, съдът намери за установено следното:

                        С Наказателно постановление № 17-0352-001156 от 28.08.2017г. на Началника на РУ МВР Свищов , издадено въз основа на Акт № Г932599 от 01.08.2017г.  за установяване на административно нарушение, на жалбоподателя Д.С.Д. са  наложени  административни наказания, съответно  по т. 1 на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 1,2 от ЗДвП  – глоба в размер на 10,00лева, по т. 2 на основание чл. 179 ал. 3 т. 4 от ЗДвП – глоба в размер на 300,00 лева  за това, че на 01.08.2017г. около 16,10 часа в Община Свищов, на път Първи клас № гп1-3, км 26+000, в посока на движение към гр. Бяла управлява товарен автомобил „Опел Виваро“ с рег. табели № ****, с отнето свидетелство за управление на МПС със ЗППАМ № 17-0203-000199/18.07.2017г. по чл. 171 т. 1 б“Д“ на РУ Левски. Водачът управлява МПС от категиря N1 по републикански път, без да е заплатил винетна такса, определена в Закона за пътищата, с което виновно е нарушил чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП , като Не носи свидетелството за управление на МПС от съответната  категория и контролен талон към СУМПС от съответната категория 2. Управлява по републиканските пътища ППС за превоз на товари, и/или ППС, за превоз на пътници и товари, с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 тона, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10 ал. 1 т. 1 от Закона за пътищата, с което виновно е нарушил чл. 139 ал. 5 от ЗДвП. Наказателното постановление е връчено на 19.08.2019г., видно от разписката.  

                      Приложен по делото е АУАН  № 1170, бл. № 932599 от 01.08.2017г.   съставен от актосъставителя  Н.К.– мл. автоконтрольор при РУ МВР Свищов против Д.С.Д. ,  в което фактическото описание на нарушенията  е идентично с това в издаденото въз основа на акта наказателно постановление, но в текста на АУАН в словесното описание на нарушението се съдържа текста ,че водача е неправоспособен. Посочени са като нарушени  разпоредбите на чл. 150 и чл. 139 ал. 5 от ЗДвП.

                        От разпита на актосъставителя К. се установи, че водачът бил спрян, но не представил свидетелство за правоуправление и след проверка в таблета било установено, че книжката му е иззетеа. Установили и че няма винетка, за тези нарушения бу бил съставен акт. Заяви, че нарушението ,че няма платена винетка установили визуално по стикера и по документи. Посочи, че не си спомня дали водачът е правил възражения по акта.

                        Св. К. заяви, че не си спомня за съставения акт, защото е бил отдавна. При предявяването на този свидетел на процесния АУАН, същият заяви, че районът в който спрели водача е Главен път I-3, 26-ти км,  където имат място за контрол. Спрели автомобила, проверили водача и установили, че той няма книжка, което установили след справка в служебния таблет. Обясни, че книжката на водача била отнета. Видно от показанията му, установили, че няма и винетка, което установили по стикера, тъй като тогава винетката се установявала по стикера, на който било маркирано до коя дата важи.

                        Съгласно справка за нарушител /водач Д.С.Д., по отношение на същия има влезли в сила 28 наказателни постановления за нарушения по ЗДвП, за периода от 2000 до 2018г., едно от които за последните три години.

                        Видно от справка за служебна промяна на регистрацията на МПС Опел Виваро, рег. № ****, същия е товарен автомобил, категория N1, брой места седящи + водач – 2+1, допустима максимална маса 2900 кг.

                       Компетентността  на административно-наказващия орган за издаване на наказателни постановления за нарушения по ЗДвП се установи с приложената Заповед от 20.07.2017г. на Министъра на вътрешните работи.

 

                         При  така установената фактическа обстановка, се налагат следните  правни изводи:

                       

            По т. 1 от НП.  По т. 1 от Наказателното постановление  административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била ангажирана за нарушение на чл.  100 ал. 1 т. 1   от ЗДвП.  

            По отношение на  вменено нарушение по чл.100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, в АУАН и НП е допуснато съществено процесуално нарушение. В словесното описание на нарушението и в АУАН и в НП е описано, че водачът управлява с отнето свидетелство за управление на МПС със ЗППАМ № 17-0293-000199/18.07.2017г. по чл. 171 т. 1 б. „Д“ на РУ Левски. Това нарушение в АУАН е квалифицирано като такова по чл. 150 ЗДвП. Според тази разпоредба всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4. Следователно  за да управляваш автомобил по пътищатата отворени за обществено ползване, трябва да си правоспособен водач. В настоящия случай на жалбоподателя  временно е отнето свидетелството за правоуправление по чл.171, т.1, б.”Д” ЗДвП и не може да се приеме, че лицето е неправоспособно. Таково би било ако никога не е имал СУМПС или същото е било „лишено от право да управлява МПС”. Но тези две правни явления  - "временно отнемане на СУМПС" и "лишаване от право да се управлява МПС", не са тъждествени. В случая е налице несъответствие между словесното описание на нарушението в АУАН и посочената като нарушена законова разпоредба. Съгласно разпоредбата на чл. 150А, ал.1 от ЗДП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред. Видно от двете разпоредби е че законодателят е направил разграничение между неправоспособен водач / чл.150/ и водач, лишен временно от правото да управлява МПС по съдебен или административен ред. Не е посочено същия да не е придобил правото да управлява МПС или  да е загубил правото да управлява МПС т.е.  да е неправоспособен. Съдът счита, че неправилно е посочена  разпоредбата която е нарушена, като така  както е описано нарушението се налага извода, че нарушена разпоредбата на чл.150А от ЗДП, а не както е посочено разпоредбата на чл.150 от ЗДП.  На следващо място следва да се посочи, че е налице несъответствие между посочената като нарушена законова разпоредба в АУАН и НП, като в АУАН нарушението по тази точка е квалицифицирано като такова по чл. 150 ЗДвП, а в НП – по чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП. Това се явява съществено процесуално нарушение, водещо до нарушаване правото на защита на санкционираното лице, тъй като следва да е налице съответстиве между правната квалификация на нарушението в АУАН и НП. Или в случая, не само словесното описание на нарушението в акта не съответства на посочената като нарушена законова разпоредба в акта, но и  НП е дадена друга правна квалификация на нарушението от тази в акта. Тези процесуални нарушения са  от категорията на съществените, тъй като ограничават правото на защита на наказания за разбере за какво нарушение се наказва, същите опорочават наказателното постановление изцяло и са основания за неговата отмяна само на това основание, без да се разглежда спора по същество в тази част.  По тези съображения наказателното постановление по т. 1 следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

 

                     По т. 2 от НП.  По т. 2 от Наказателното постановление  административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била ангажирана за нарушение на чл. 139 ал. 5 от ЗДвП.   

           Актът и наказателното постановление са съставени при спазване изискванията на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на дееца, като от словесното описание на нарушението и дадената правна квалификация за нарушителя е ясно за какво нарушение е санкциониран.  Посоченият като свидетел по акта – св. Карашев заявява, че е свидетел по акта, съставен от колегата му, като според показанията му, е очевидец на установеното нарушение. Следователно не е нарушено изискването на чл. 40 ЗАНН при съставянето на акта, тъй като свидетелят по същия е очевидец.  

            Нарушението по чл. 139 ал. 5 от ЗДвП съдът намира  за безспорно доказано, с оглед показанията  на актосъставителят К. и  св.К., които потвърждават изложената в акта фактическа обстановка. Жалбоподателят не твърди в жалбата, че е имал платена винетна такса, същият не само не ангажира доказателства за заплащане на винетна такса, но и не твърди, че е имал платена винетна такса.  Съдът намира, че с поведението си, като управлявал товарен автомобил категория N1 ,без да е заплатил винетна такса, водачът нарушил чл. 139 ал. 5 от ЗДвП, според която разпоредба Движението на определена категория пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на съответната такса за тях, определена в Закона за пътищата. В случая  от показанията на актосъставителя К. се установи, че незаплатената винетна такса за товарния автомобил била установена визуално по стикера и по документи. Св. K. потвърди, че липсата на винетка установили по стикера. Безспорно се установи, че не е имало валидно заплатена винетна катса, като залепването на винетния стикер има удостоверително значение, доказващо наличието на заплатена винетна такса. Установи се от показанията на актосъставителя К., че и  липсата на стикер, а и справка по документи показали липса на заплатена винетна такса.  Следва да се посочи, че и в АУАН и в НП изрично е отбелязано, че товария автомобил е категория N1, и правилно е приложена в наказателното постановелние съответната санкицонна норма – тази по чл.  179 ал. 3 т. 4 от ЗДвП. Глобата е в фиксирания в разпоредбата на чл. 179 ал. 3 т. 4 ЗДвП  размер – 300 лева.  По тези съображения наказателното постановление по т. 2 следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

 

                        Воден от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

           

                                                           Р Е Ш И :

 

                       ОТМЕНЯ  Наказателно постановление   17-0352-001156 от 28.08.2017г. на Началника на РУ МВР Свищов по т. 1, издадено въз основа на Акт № Г932599 от 01.08.2017г.  за установяване на административно нарушение, с което на Д.С.Д. с ЕГН ********** ***  на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 1,2 от ЗДвП  е наложено административно наказание глоба в размер на 10,00  лева, за това, че на 01.08.2017г. около 16,10 часа в Община Свищов, на път Първи клас № ГП1-3, км 26+000, в посока на движение към гр. Бяла управлява товарен автомобил „Опел Виваро“ с рег. табели № ****, с отнето свидетелство за управление на МПС със ЗППАМ № 17-0203-000199/18.07.2017г. по чл. 171 т. 1 б“Д“ на РУ Левски, с което виновно е нарушил чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП , като Не носи свидетелството за управление на МПС от съответната  категория и контролен талон към СУМПС от съответната категория , като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

                    ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление   17-0352-001156 от 28.08.2017г. на Началника на РУ МВР Свищов по т. 2, издадено въз основа на Акт № Г932599 от 01.08.2017г.  за установяване на административно нарушение, с което на Д.С.Д. с ЕГН ********** *** на основание чл. 179 ал. 3 т. 4  от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300,00  лева за това, че  на 01.08.2017г. около 16,10 часа в Община Свищов, на път Първи клас № ГП1-3, км 26+000, в посока на движение към гр. Бяла управлява товарен автомобил „Опел Виваро“ с рег. табели № ****,  МПС от категиря N1 по републикански път, без да е заплатил винетна такса, определена в Закона за пътищата, с което виновно е нарушил чл. 139 ал. 5 от ЗДвП, като  Управлява по републиканските пътища ППС за превоз на товари, и/или ППС, за превоз на пътници и товари, с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 тона, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10 ал. 1 т. 1 от Закона за пътищата, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

            

                        Решението  подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщаване на страните пред Административен съд Велико Търново.

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: