Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 283
гр. Сливен, 15. 01. 2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на деветнадесети декември, две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Георгиева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 368 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от Я.Г.П. с постоянен адрес:***,
подадена против Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент
по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските
райони /ПРСР/ 2007 - 2013 г. за кампания 2016 г. с Изх. № 02-200-6500/4449#1 от 07.08.2019 г., издадено от Заместник изпълнителен
директор на Държавен фонд “Земеделие“ – София, с което оспорващата е уведомена,
че ДФЗ – РА отказва финансова помощ и прекратява агроекологичния ѝ
ангажимент по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с
висока природна стойност /ВПС-1/“.
В жалбата си оспорващата твърди, че оспореният акт е
незаконосъобразен, поради липса на компетентност, допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, постановен в противоречие
с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Излага
съображения, че: оспорващата не е уведомена съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК за
открито производство по издаване на административния акт; оспореният акт е
немотивиран и необоснован – липсва посочване на конкретни факти, обстоятелства
и доказателства; оспорващата не е допуснала нарушения на задълженията си,
включително и на изискванията на Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и
реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР за
периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 11 от 06.04.2009 г./. Моли оспореният акт да
бъде отменен. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващата, редовно призована, се
представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и
моли да бъде уважена.
Административният орган – Заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд “Земеделие” /ДФЗ/ – София, редовно призован, се представлява
в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който оспорва
жалбата като неоснователна, моли да бъде отхвърлена, излага съображения в
подкрепа на твърденията си за законосъобразност на оспорения акт и претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условията на
евентуалност, прави възражение за адвокатското възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото
относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
Оспорващата Я.Г.П. е регистрирана с Уникален регистрационен номер
/УРН/ ******** в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/. На
14.05.2012 е подала заявление за подпомагане по мярка 214 "Агроекологични
плащания" /АЕП/ от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. с УИН: ************. Одобрена
е за участие по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с
висока природна стойност /ВПС-1/ с конкретно определени площи, за период от пет
последователни години, видно от Уведомително писмо за одобрение и неодобрение
за участие по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007 - 2013 г. с Изх. № 01-6500/353 от
04.01.2013 г. по описа на ДФЗ.
При извършени административни проверки за спазване на
поетия агроекологичен ангажимент, ДФЗ – РА е установила, че оспорващата П. не е
подала заявление за плащане по мярката през кампания 2016 г. За установеното,
на кандидата е изпратено Писмо Изх. № 01-6500/9244 от 28.10.2016 г. по описа на
ДФЗ, получено на 07.11.2016 г., с което е уведомена, че: агроекологичните
дейности се изпълняват за период от пет последователни години; земеделските
стопани, които не подадат заявление за плащане по време на ангажимента си,
възстановяват получената финансова помощ или част от нея и се изключват от
подпомагане по мярката; следва да представи доказателства за едностранно
прекратяване на договори за наем за земи от общинския и държавния поземлен фонд
/ОПФ и ДПФ/ в срок до 15 работни дни от датата на получаване на писмото; при
непредставяне на такива доказателства, ДФЗ – РА има право да прекрати
агроекологичния ангажимент, съгласно чл. 18, ал. 3, т. 4 от Наредба № 11 от
06.04.2009 г.
Във връзка с уведомлението за неизпълнение на поетия ангажимент,
оспорващата П. е представила Обяснение – Вх. № 02-200-6500/4449 от 17.11.2016
г. по описа на ДФЗ, в което е посочила, че невъзможността за това е
продиктувана от отпадане на разрешително за паша. Към обяснението са приложени
фактура от 11.07.2014 г. за платена цена за позволително за паша и Допълнително
споразумение от 29.04.2015 г. към Договор за наем на недвижим имот, публична
общинска собственост, № 15 от 07.06.2011 г., сключен между Община Сливен и Я.Г.П..
На 07.08.2019
г. е издадено оспореното в настоящото производство Уведомително писмо
Изх. № 02-200-6500/4449#1, с което оспорващата П. е уведомена, че ДФЗ– РА
отказва финансова помощ и прекратява агроекологичния ѝ ангажимент по
направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна
стойност /ВПС-1/“. В писмото е отразено, че в резултат на административни проверки, извършени на
основание чл. 65, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., е установено, че П.
не е подала заявление за плащане по мярка 214 АЕП с направление „Възстановяване
и поддържане на затревени площи с висока природна стойност /ВПС-1/“ през
кампания 2016 г. Уведомена е, че: агроекологичните дейности се изпълняват за
период от пет последователни години; земеделските стопани, които не подадат
заявление за плащане по време на ангажимента си, възстановяват получената
финансова помощ или част от нея и се изключват от подпомагане по мярката;
представеното от нея допълнително споразумение от 29.04.2015 г. не доказва
прекратяване право на ползване на имоти от ДПФ и ОПФ. Извършено е позоваване
на: чл. 7, чл. 18, ал. 3, т. 4, чл. 18, ал. 4 и чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11
от 06.04.2009 г., и чл. 21 от Регламент (ЕС) № 65 на Комисията от 27 януари
2011 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) №
1698/2005.
Оспореният акт е издаден от З. и. д. на ДФЗ– София, П.
С.
С Решение по т. 6.2. от Протокол № 114 от 15.06.2017
г. на Управителния съвет /УС/ на ДФЗ - София, П. Д. С. е избрана за з. и. д. на
ДФЗ.
Със Заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019 г. на Изпълнителния
директор на ДФЗ, издадена на основание чл. 20а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от Закона
за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 11, ал. 2 от
Устройствения правилник на ДФЗ и Решение на УС на ДФЗ по т. 6.2. от Протокол №
114 от 15.06.2017 г., на П. Д. С. – з. и. д. на ДФЗ, са делегирани правомощия
да издава и подписва уведомителни писма за неизпълнени ангажименти по мярка 214
АЕП и актове за прекратяване на ангажимент по мярка 214 АЕП.
В хода на съдебното дирене е назначена, изслушана и
приета, неоспорена от страните, съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице и. П.Ж.З. със специалност „г., к. и ф.“, заключението по която
съдът възприема като изготвено компетентно, обосновано и кореспондиращо с останалия
доказателствен материал. Вещото лице дава заключение, че: поетият от
оспорващата петгодишен агроекологичен ангажимент по мярка 214 с направление
ВПС-1 включва годините от 2012 до 2016 включително; процесната 2016 г. е пета
поредна година от поетия ангажимент; през 2016 г. оспорващата П. не е подала
заявление за плащане по мярка 214 АЕП, направление „Възстановяване и поддържане
на затревени площи с висока природна стойност“; приложеното по делото Допълнително споразумение
от 29.04.2015 г. се отнася за имоти по процесния ангажимент; по отношение на
оспорващата, след извършени проверки, вещото лице не е открило едностранно
прекратени договори за наем на земи от ОПФ и ДПФ, вследствие влезли в сила
изменения на ЗСПЗЗ; по време на поетия ангажимент, в периода 2012 – 2015 г.
оспорващата е заявявала ежегодно едни и същи площи с размер 27,44 ха, които с
цялата си площ попадат в границите на специализирания слой „Земи с висока
природна стойност“; всички заявени за подпомагане по мярка 214 АЕП площи са
извън териториите на резерватите, одобрени са за подпомагане, не попадат в
горски територии, не попадат в защитена територия, а попадат в земеделски
територии /площи/ с номенклатура 312000 „Постоянно затревени пасища“; одобрените
парцели попадат в защитена зона по смисъла на Закона за биологичното
разнообразие, но за същите няма забрана или ограничение за отдаването им под
наем; за парцелите бенефициентът П. има сключен договор за наем за срок от шест
стопански години /2015-2021 г./.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Оспореният акт е съобщен на
оспорващата на 19.08.2019 г. Жалбата срещу акта е подадена чрез изпращане по
пощата на 02.09.2019 г. Следователно е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1
от АПК преклузивен срок. Жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на
правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореният акт е издаден от Заместник изпълнителен
директор на ДФЗ при наличие на компетентност. Твърденията на оспорващата,
заявени в противоположен смисъл, са неоснователни. В разпоредбата на чл. 20а,
ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП е предвидено, че Изпълнителният директор на ДФЗ е и
изпълнителен директор на Разплащателната агенция /РА/ и като такъв организира,
ръководи нейната дейност и я представлява. Съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП,
Изпълнителният директор може да делегира със заповед на
заместник-изпълнителните директори правомощията си, произтичащи от правото на
Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива,
делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения,
произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване
и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори
по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане. В разглеждания
случай Изпълнителният директор, в съответствие с чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП и чл.
11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, със Заповед № 03-РД/2891 от
23.07.2019 г. е делегирал на своя заместник изпълнителен директор правомощието
за издаване и подписване на административни актове за прекратяване на
ангажимент по мярка 214 АЕП. Следователно административният акт е издаден от
компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия.
Спазена е установената от закона форма – актът е
писмен, посочени са фактическите и правни основания за издаването му.
Административният акт съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. В производството не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила.
Твърденията на оспорващата за немотивираност на акта
са неоснователни. Оспореното уведомително писмо е мотивирано в достатъчна
степен. Посочени са конкретните фактически обстоятелства, мотивирали
административния орган да прекрати агроекологичния ангажимент. Изложени са
съображения относно представените от кандидата в производството документи.
Извършено е позоваване на правните основания, въз основа на които при наличие
на описаните факти е счетено, че са налице условия за отказ от финансова помощ
и прекратяване на агроекологичния ангажимент.
Неоснователно е и твърдението за допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Административният орган е
изпълнил задължението си по чл. 26, ал. 1 от АПК да уведоми кандидата за
подпомагане за започналото административно производство и за правомощието на
ДФЗ – РА да прекрати агроекологичния ангажимент. Актът е издаден, след като са
изяснени всички относими за случая факти и обстоятелства, включително и след
обсъждане на представените от кандидата документи.
Административният акт е издаден и в съответствие с
материалния закон. Административният орган е приложил правилно относимите
материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона,
издавайки законосъобразен административен акт.
Агроекологичните дейности по мярка 214 АЕП от ПРСР
2007 – 2013 г. се изпълняват за период от пет последователни години /чл. 7, ал.
1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г./, като този срок започва да тече от началото
на годината на подаване на "Заявление за подпомагане", което през
първата година на кандидатстване е и "Заявление за плащане", а през
всяка следваща година до изтичане на петгодишния срок кандидатите за
подпомагане подават "Заявление за плащане" /чл. 7, ал. 2 от Наредба №
11 от 06.04.2009 г./. В чл. 18, ал. 3, т. 4 от посочената Наредба е предвидено,
че ДФЗ прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват
получената финансова помощ по съответното направление, когато земеделските
стопани не изпълнят агроекологичните задължения от заявленията по чл. 7, ал. 2
от Наредбата. А съгласно чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., земеделски
стопани, които не подадат "Заявление за плащане" по време на
агроекологичния си ангажимент, възстановяват получената финансова помощ и се
изключват от подпомагане по мярка АЕП.
От събрания по делото доказателствен материал,
включително и от заключението на вещото лице, е установено, че периодът от пет
последователни години, през който оспорващата Я.П. е следвало да изпълнява агроекологичните
дейности по процесните мярка и направление, е от 2012 г. до 2016 г. включително,
както и е установено, че през кампания 2016 г. П. не е подала заявление за
плащане. Липсват представени доказателства за наличие на причини от обективен
характер, включително и за прекратени едностранно договори за наем относно
одобрените площи. Не се събраха и доказателства за твърденията на оспорващата,
че одобрените площи попадат в горски територии или в защитени територии.
Напротив, от заключението на вещото лице е установено, че тези площи не попадат
нито в горски територии, нито в защитени територии по смисъла на Закона за
защитените територии. Установено е и че по отношение на тези площи няма забрана
или ограничение за отдаването им под наем, както и че за площите е сключен
договор за наем, включително и за процесната 2016 г.
Следователно, налице са материалноправните
предпоставки за осъществяване правомощието на административния орган да откаже
финансова помощ и прекрати агроекологичния ангажимент на оспорващата. Прекратяването
на агроекологичния ангажимент на основанието, посочено в оспорения акт – чл.
18, ал. 3, т. 4 и чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., е законосъобразно.
По изложените съображения, в хода на валидно проведено
административно производство компетентният административен орган правилно е
приложил материалния закон спрямо установените в производството факти.
Постановеният акт е в съответствие със закона и неговата цел, а подадената
срещу акта жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващата за
присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4
от АПК и чл. 144 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, оспорващата следва
да бъде осъдена да заплати на административния орган, защитаван в процеса от
юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. последно от АПК, Административен
съд - Сливен
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.Г.П. с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: ***, подадена против Уведомително писмо за прекратяване на
агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата
за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за кампания 2016 г. с Изх. №
02-200-6500/4449#1 от 07.08.2019 г., издадено от Заместник изпълнителен
директор на Държавен фонд “Земеделие“– София.
ОСЪЖДА Я.Г.П. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***,
да заплати на Държавен фонд “Земеделие” – София, сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: