№ 3320
гр. София, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110131276 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Д. СТ. Т. срещу /фирма/.
Ищецът посочва, че според твърденията на ответника по партида с аб. №
........., открита за имот с адрес: /адрес/, се дължат суми за предоставени ВиК
услуги, като ищецът получил фактура № ********** от 06.04.2021г. Същият
оспорва да се намира в облигационна връзка с ответника, като твърди, че не е
собственик или вещен ползвател на имота. На следващо място счита, че
начислената сума от 240,82лв. не се дължи поради недоставена, неотговаряща на
изискванията услуга. Посочва, че имотът не е водоснабден, а уредите за отчет не
са минали необходимите проверки. Поддържа, че дружеството е нарушило
нормативните изисквания и общите условия.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че не дължи на ответника сумата от 240,82лв.,
претендирана по фактура № ********** от 06.04.2021г.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения
срок, с който оспорва предявения иск. Твърди, че ищецът е собственик на
процесния имот, като го е придобил чрез покупко-продажба на 03.10.2019г.
Същият подал и заявление за промяна на партидата на негово име. Ето защо, се
явявал потребител на ВиК услуги за имота. Поддържа, че в издадената фактура е
включена стойността на доставените и потребени в имота ВиК услуги за периода
27.02.2021г.-28.03.2021г. и индивидуалния дял от общото потребление на вода,
начислено за периода 26.09.2020г.-27.03.2021г. Изтъква, че всички измервателни
уреди са преминали необходимата проверка и са годни да отчитат правилно
потребеното количество.
1
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
отхвърлен предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1
ГПК. В тежест на ответника е да докаже, че между него и ищеца съществува
валидно облигационно отношение по договор за предоставяне на ВиК услуги в
процесния имот, както и че е доставил такива на посочената във фактурата
стойност. В тежест на ищеца да докаже фактите, от които произтичат
възраженията му.
Съгласно пар. 1, т. 2, б. "а" ЗРВКУ потребители са юридически или
физически лица, собственици или ползватели на имоти, в които се предоставят В
и К услуги. Аналогична е и регламентацията в разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
според която потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради - етажна собственост. Предоставянето на В и К услуги на
потребителите срещу заплащане се осъществява от В и К оператори, като в
границите на една обособена територия само един оператор може да извършва
тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1
от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи
или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). Общите условия на
ответното дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са
одобрени с решение на КЕВР.
В настоящия случай е безспорно, че оператор на ВиК услуги на територията
на гр. София е ответното дружество. Що се отнася до наличието на облигационно
отношение между страните, по делото е приета справка от Агенция по
вписванията, от която е видно, че през 2019г. имотът, находящ се кв. Симеоново,
комплекс Манастира 1, бл. 2, вх. А, ет. 4, ап. 7, е придобит чрез покупко-продажба
от ищеца през м.10.2019г. Със заявление от 01.11.2019г., изходящо от ищеца
Димитър Терзиев, което не е оспорено и съдът е длъжен да приеме, че
принадлежи на това лице – чл. 180 ГПК, е поискано откритата партида за имота да
бъде променена на негово име, като в заявлението се е легитимирал като
собственик на имота съгласно нот. акт, вписан в Службата по вписванията под акт
№ 183, том 158, вх. № 64410/03.10.2019г., което напълно съвпада със справката от
ИКАР. Това извънсъдебно изявление, отправено до ответното дружество и
достигнало до него чрез завеждането му във входящия регистър, по същността си
представлява отправяне на оферта и приемането й от ответната страна за
сключване на договор за предоставяне на ВиК услуги за имота. По делото не се
доказва ищецът да притежава друг имот на територията на Столична община,
2
който да се снабдява с вода от /фирма/, поради което съдът намира за
неоснователно възражението му, че фактурите и начисленията не се отнасяли до
посочения по-горе имот, който във фактурите е описан в достатъчна степен. С
оглед на това, съдът приема, че правоотношението между страните за
предоставяне на ВиК услуги, по което ищецът дължи заплащане на цената, се
отнася именно до посочения по-горе имот. Между страните е възникнала
облигационна връзка по договор за доставка на В и К услуги при общи условия и
всяка е длъжна да изпълнява насрещните си задължения.
Освен наличието на посоченото правоотношение в тежест на ответника е да
докаже и обема на реално доставените до процесния имот ВиК услуги и тяхната
стойност. Съгласно чл. 30 и чл. 32 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи изразходваната вода се отчита по водомера, поставен
на водопроводното отклонение, като при водопроводно отклонение с повече от
един потребител за определянето на потреблението на всеки потребител се
съобразява показанието на индивидуалния водомер. Според чл.23, ал.1, т.2 от ОУ,
която е приложима в настоящия случай, показанията на водомерите се отчитат на
3 месеца.
Съгласно приетото по делото заключение по СТЕ, което съдът кредитира
като компетентно и обективно изготвено, процесният имот се намира в сграда в
комплекс, където има общо седем сгради, които се захранват с вода от едно
водопроводно отклонение, като е монтиран общ приходен водомер, след който е
изграден вътрешен площадков водопровод, захранващ всички сгради. При така
установеното съдът приема, че изразходваното количество вода се определя по
реда на чл. 32, ал. 2 и чл. 39, ал. 2, т. 3 от Наредба № 4/2004 г. – при съобразяване
на показанията на общия водомер на водопроводно отклонение и показанията на
индивидуалните водомери, а когато отчетеното по общ водомер е повече от сбора
на отчетите по индивидуалните водомери разликата се разпределя
пропорционално на индивидуалната консумация на потребителите. На
03.02.2020г. общият водомер е подменен с нов (Фабричен № **********) поради
изтекла метрология, видно от приемателно-предавателен протокол № 162167.
3
Новият водомер е с метрологична годност до 2025г. и с показател 0000003м.
Последното обстоятелство се установява от електронния карнет-Приложение № 2
от експертизата. Поради съмнение за течността на новия водомер с отчетена
3
консумация 39770м, на 14.10.2020г. същият е свален и тестван, видно от
приложения по делото приемателно-предвателно протокол № 188062 и
свидетелство за проверка. Според свидетелството водомерът съответства на
изискванията на Наредбата за средствата за измервания, които подлежат на
метрологичен контрол. На мястото на сваления водомер е монтиран нов с
3
Фабричен № ********** с показател 0000003м. От изложеното следва, че
общият водомер е изправен, като вещото лице е посочило, че монтираните
индивидуални водомери са с метрологична годност до 2029г., т.е. и те са
изправни. Предвид изложеното, съдът не споделя изложеното от ищеца твърдение
за липса на годни доказателства за монтажа на общите водомери и техните
показания. От приложените по делото приемателно-предавателни протоколи се
установяват горепосочените обстоятелства, а и показанията на водомерите се
3
потвърждават от приложения електронен карнет.
От измерената консумация по двата общи водомера за периода по оспорената
фактура 26.09.2020г.-27.03.2021г., оставащи за разпределение между
3
потребителите са 23061,318 м, получено от разликата между отчетите на общите
33
водомери (34220м) и фактурираната консумация за периода (11158,682м).
Изразходваното количество вода следва да се разпредели за заплащане от всеки
потребител пропорционално на консумацията по индивидуалните водомери, както
бе посочено по-горе. Последните са отчитани на всеки три месеца от проверител
или по самоотчети, като в междинните месеци е начислявана усреднена
консумация, която след това съгласно чл. 35, ал. 2 от Наредба № 4/2004г. е
изравнявана. Индивидуалният дял от консумацията по общия водомер е 123,378
3
мза процесния имот, изчислена на база консумация за процесния период от
333
59,663м и коефициент за разпределение 2,067 (23061,318 м:11158,682м).
3
Обемът потребена вода по индивидуални водомери възлиза на 8м или общото
3
количество потребена вода е 231,378м, стойността на които възлиза на 240,82 лв.,
видно от заключението по експертизата.
Следва да се отбележи още, че видно от писмо изх. № ЗИ-316/04.08.2020г. от
2019г. в комплекса са отчитани големи количества консумация по общия водомер,
което е известно на потребителите. Според чл. 32, ал.7 от Наредба № 4/2004г.
установяването на разлики по ал. 5, по-големи от 20 на сто, не е основание за
неплащане на изразходваното количество вода. Съгласно чл. 25, ал.1 от ОУ
изразходваното количество питейна вода за отклонения, към които са
присъединени повече от един потребител, се разпределя въз основа на отчетите по
чл.22 и отчетите по индивидуалните водомери, като в разпределението се
включват всички разходи на вода и загубите на вода във вътрешната
водопроводна инсталация.
Ето защо, съдът намира, че ответникът законосъобразно е начислил
процесната сума като дължима.
Що се отнася до възражението за изтекла погасителна давност, същото се
явява неоснователно. В случая е приложима тригодишната давност, доколкото
задълженията за заплащане цената на предоставените ВиК услуги представляват
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР № 3/2011г. по тълк.
дело № 3/2011г., ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи един правопораждащ
факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми. Съгласно чл.
31, ал. 2 от общодостъпните и приложими в отношенията между страните общи
условия към договора, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. За
процесното вземане фактурата е издадена на 06.04.2021г., а исковата молба е
депозирана на 02.06.2021г., предвид което за начислените суми в периода
26.09.2020г.-27.03.2021г. давността не е изтекла.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният отрицателен
4
установителен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на разноски има ответното
дружество, което е сторило такива в размер на 300 лв. – депозит за експертиза, и
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът му определя 100 лв. юрк. възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. СТ. Т., ЕГН: **********, съдебен адрес:
/адрес/, иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК срещу /фирма/, ЕИК: ........, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III” № 159, ет.2 и 3,
/адрес/, за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от
240,82лв., представляваща начислена и претендирана от ответника сума по
фактура № ********** от 06.04.2021г. по кл. № ......... за имот, находящ се в
/адрес/.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д. СТ. Т., ЕГН: **********,
съдебен адрес: /адрес/, да заплати на /фирма/, ЕИК: ........, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III” № 159, ет.2 и 3, /адрес/, сумата от
400лв., представляваща разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5