ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 446
гр. Пловдив, 21.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300503241 по описа за 2022 година
Производство по чл.274, ал.1 ГПК.
Постъпила е ч.жалба вх.№33444/15.12.2022 г. от „Транслогистика” ООД, ЕИК:
*********, представлявано от управителя А. Н. Т. чрез адв.Г. В. против определение №6883
от 07.10.2022 г. по гр.д.№11220/2021 г. на РС-Пловдив, 17 гр.с., с което е прекратено като
недопустимо производството по делото поради липса на правен интерес.
Счита, че определението е неправилно и незаконосъобразно и моли да се отмени
обж.акт и делото да се върне на РС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Излага доводи, че предявеният иск е с цел да се установи, че няма сключен договор за наем с
отвеника, че правният му интерес възниква от това, че „ВиоВес” ЕООД, ЕИК: ********* – в
несъстоятелност чрез неговия синдик твърди, че е страна по договора за наем.
От „ВиоВес” ЕООД, ЕИК: ********* – в несъстоятелност чрез неговия синдик А. Н.
Н. е постапил отговор на ЧЖ, с който се иска потвърждаване на обжалваното определение.
ПОС като разгледа изложените доводи, намира следното:
ЧЖ е подадена на 14.10.2022 г.- по пощата, а жалбоподателят е уведомен за акта на
съда в с.з. на 07.10.2022 г., т.е. жалбата е подадена в законоустановения 1-седмичен срок за
обжалване на определенията, поради което следва да бъде разгледана по същество.
РС е прекратил производството по гр.д.№11220/2021 г. на ПРС,17 гр.с. поради
недопустимост на иска, предявен от „Транслогистика” ООД, ЕИК: *********, срещу
„ВиоВес” ЕООД, ЕИК: ********* – в несъстоятелност, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответното дружество не е страна- наемодател, а
„Транслогистика” ООД – наемател по договор за наем №2915 от 10.10.2018 г. с нотариална
1
заверка на подписите на нотариус Сотир Димов, рег. № 616 при НК с район на действие
Районен съд Пловдив, вписан в Служба по вписванията гр. Пловдив под вх.
№33664/10.10.2018 г., акт №124,т.14.
За да прекрати делото ПРС е приел, че искът е недопустим поарди липса на правен
интерес, тъй като не е предявен иск за установяване липса на наемно правоотношение между
страните, а само, че ответникът не е страна по посочения договор за наем от 2018 г., както и
че ищецът може да се защити с провоизключващо възражение по евентуална претенция на
„ВиоВес” ЕООД, ЕИК: *********, свързана с процесния договор за наем, което е
констатирано по идентично дело между същите страни – по гр.д.№11863/2021 г. на ПРС,
в.гр.д.№3081/2021 г. на ПОС и ч.т.д.№821/2022 г. на ВКС.
ПОС намира, че съгласно чл.124,ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да установи
несъществуването на едно правно отношение, когато има интерес от това; че правният
интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото
на иск; съгласно т.1 от ТР №8/27.11.2013 г. по т.д.№8/2012 г. на ОСГТК на ВКС наличието
на правен интерес се преценява конкретно като съдът служебно следи за допустимостта на
иска и за правния интерес на ищеца.
В ЧЖ до Апелативен съд –Пловдив по ч.г.д.№64/2021 г. „Транслогистика” ООД е
уточнила, че не е предявила иск за съществуването на процесния договор за наем, а за
установяване на това кои са страните по договора за наем, за което имало спор.
ПОС намира, че за ищецът липсва правен интерес от предявения отрицателен УИ че
„ВиоВес“ЕООД не е страна по наемния договор от 10.10.2018 г., тъй като с така
предявеният същият не би получил правна защита - в случая за да се получи правна защита е
достатъчно „Транслогистика” ООД да се брани с правоизключващи възражения по заведен
от друга страна иск за заплащане на наем или за опразване на наемното помещение.
Искът би бил допустим също и ако „Транслогистика” ООД е предявила отрицателен
УИ за липсата на наемно правоотношение между него и „ВиоВес“ЕООД, което не е налице в
случая – по аргумент от ТР №8/27.11.2013 г. по т.д.№8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, ТР
№1/07.03.201 г. по т.д.№1/2018 г. на ВКС, ОСТК, където е прието, че всякога, когато
ищецът има интерес да внесе яснота в отношенията си с ответника като установи с вл.с.
решение, че между тях съществува/несъществува определена правна връзка, предявеният
УИ е допустим. Т.е. страната има интерес да внесе яснота в отношенията с противната
страна, докато още не е платила, когато се търси плащане от наемодателя.
Горното налага извода, че като е прекратил производството, РС е постановил
законосъобразно определение, поради което ЧЖ следва да се остави без уважение като
неоснователна, тъй като липсва правен интерес от предявяване на УИ.
Разноски в полза на ответника по ЧЖ не се присъждат, тъй като няма доказателства
такива да са направени.
Водим от горното съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№33444/15.12.2022 г. от
„Транслогистика” ООД, ЕИК: *********, представлявано от управителя А. Н. Т. против
определение №6883 от 07.10.2022 г. по гр.д.№11220/2021 г. на РС-Пловдив, 17 гр.с., с което
е прекратено като недопустимо производството по делото поради липса на правен интерес.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-седмичен срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3