Р Е
Ш Е Н И Е
№ …………
09.04.2021г. Гр. Стара
Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД VI ГРАЖДАНСКИ състав
На
31 март 2021 г.
В
публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: МАРГАРИТА Н.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 53, по описа за 2021 година.
Производството е по реда на чл. 310 и сл.
от ГПК.
Предявен е иск за издръжка с правно
основание чл.144 от СК.
Ищцата С.З.Г.,
чрез пълномощника си твърди в исковата си молба, че ответникът З.А.Г. е неин
баща. С Решение
по гр.д. № 6351/2018 год. същият е осъден да й заплаща месечна издръжка, в
размер на 250 лв. до настъпване на основания за изменение или прекратяване на
тази издръжка. Твърди, че до м.септември 2020 година, ответникът й е плащал
месечната издръжка.
На 12.11.2020 година ищцата навършила пълнолетие, но
продължавала да учи в ППМГ "Гео Милев”-Ст.Загора и е в 12 ”Г" клас,
като все още не е навършила 20 години. Твърди, че от 2018г. насам са нараснали
нуждите й, поради което така определената
от РС-Ст.Загора по гр.д. № 6351/2018 г. издръжка се явява недостатъчна. Моли,
съдът да постанови Решение, с което да осъди ответника да й заплаща ежемесечна
издръжка в размер на 350 лв., считано от 12.11.2020г. до настъпване на
основания за изменение или прекратяване на същата.Претендира за направените
разноски по делото.
Ответникът З.А.Г., чрез пълномощника си, взема
становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че от 15.02.2021 г. е
безработен, като трудовото му правоотношение е прекратено, поради съкращения с
оглед на създалата се обстановка на пандемия в целия свят. Освен, че е
безработен, живее под наем и няма
възможност за заплащане на такъв висок размер на месечна издръжка. Счита, че размера
на досега плащаната издръжка от 250 лв., е достатъчен да задоволява нуждите на
ищцата. Тъй като последните три месеца е имал финансови затруднения, по – късно
е довнесъл сумата от 210 лв. за изравняване на дължимата издръжка за м.
ноември, декември 2020г. и м. януари 2021 г. Счита, че обстоятелството, че
живее в Германия и до 15.02.2021 г. е работил по трудово правоотношение, не
означава, че разполага с неограничени средства или, че реализира много високи
доходи. Освен разходи за квартира, ответникът има разходи и за храна, облекло и
текущи плащания, както и кредит, който погасява ежемесечно. Плащаният от него
месечен наем за жилище възлиза на 787 евро. Предстои му да получава обезщетение
за безработица, което ще бъде в размер на около 700 евро, а тази сума едва ще
покрива месечния му наем и необходимите разходи. Заявява, че към настоящия
момент не притежава средства над собствената си необходима издръжка, поради
което счита предявения иск за неоснователен. Моли съдът да отхвърли иска, като
му присъди направените по делото разноски.
На
осн. чл. 214 от ГПК, съдът е допуснал изменение в размера на предявения иск,
като е приел, че претендираната от ищцата ежемесечна издръжка от ответника е в
размер на 300 лв., месечно, считано от 12.11.2020г.
В
съдебно заседание ищцата се явява лично, заедно с пълномощника си, като
поддържа предявения иск.Претендира за разноските по делото, като прави
възражение за прекомерност на платения от ответника адв. хонорар.
Ответникът
се представлява от пълномощника си, който взема становище за основателност на
предявения иск до размера на 200 лв. Претендира за разноските по делото.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установена следната фактическа обстановка:
Не е
спорно по делото, че ищцата е дъщеря на ответника З.Г., видно от удостоверение
за раждане от ***г., издадено въз основа на Акт за раждане № 1713/13.11.2002г.
на Община Стара Загора. С влязло в сила
Решение № 678/22.05.2019г. по гр.д. № 6351/2018г., по описа на СтРС, ответникът
е осъден да заплаща на ищцата месечна издръжка, в размер на 250 лв., считано от 14.12.2018г.
На
12.11.2020г. ищцата е навършила пълнолетие. Същата е ученик в 12 клас, дневна
форма на обучение, в Профилирана
природоматематическа гимназия „Гео Милев“ – Стара Загора – видно от
представеното по делото Удостоверение № ЧР – 04 – 182/16.12.2020г.
Майката на ищцата в Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние е декларира, че получава месечно
възнаграждение от 820 лв., като не получава други доходи.
От представените от ответника писмени
документи, става ясно, че същият живее в Германия, гр. Метман – видно от
обикновено удостоверение за регистрация от 12.12.2018г.Представено е, в
легализиран превод от немски език, предизвестие за прекратяване на трудово
правоотношение, от което се установява, че ответникът е предизвестен за
прекратяване на трудовия му договор, считано от 15.02.2021г.Също в легализиран
превод е представена декларация – съгласие за повишаване на наема, с която
ответникът е заявил съгласието си за повишения му наем на жилището в гр.
Метман, който считано от 01.02.2020г. е определен в размер на 787.82 евро.
Ответникът на 27.05.2019г. е сключил
граждански брак с Галина Г./видно от удостоверение за сключен граждански брак,
издадено от Община Сливен/. В декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние от 22.03.2021г., ответникът е посочил, че притежава ½
ид.ч. от апартамент в гр. Сливен, и лек автомобил, закупен на лизингово
изплащане.
Съдът не следва да обсъжда представения от
ответника документ на немски език, за който твърди, че представлява договор за
лизинг, тъй като за същия документ липсва легализиран превод.
По
делото е изслушана като свидетел Д.В.Т., леля на ищцата. Същата твърди, че
предвид предстоящите матури, С.Г. осъществява извънкласно обучение, като
посещава уроци по математика и английски език, а предвид предстоящия й кандидат
студентски изпит - и уроци по рисуване. Помощ и финансова подкрепа за
обучението на ищцата оказва нейната баба, по майчина линия.
Като
взе предвид изложената фактическа обстановка, съдът стига до следните правни
изводи:
Фактическият
състав, от който възниква правото на издръжка на пълнолетни учащи се деца е
установен в чл.144 от СК. Съгласно разпоредбата,
родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и
висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на 20
годишна възраст при обучение в средно, и на 25 годишна възраст –
при обучение във висше учебно заведение. Законодателят е предвидил, че
издръжката в този случай се дължи, когато пълнолетните деца не могат да се
издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат
да я дават без особени затруднения.
В
случая се претендира издръжка от пълнолетно лице, продължаващо да учи средно
образование. Тази издръжка обаче не се дължи безусловно, както задължението на
родителите за издръжка по чл.
143, ал. 1 СК, защото законът предвижда, че издръжка на пълнолетни деца се
дължи, ако родителите могат да я дават без особени затруднения. При издръжката
на пълнолетен учащ възможността за доставянето на издръжка не съвпада с общото
изискване на чл.
142 от СК, според което размерът на издръжката се определя единствено като
функция от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на
лицето, което я дължи, но се подчинява и на упоменатото ограничение по чл. 144
от СК, тъй като се касае за издръжка на вече пълнолетно лице, което
поначало е длъжно само да се грижи за издръжката си и неговият родител може да
бъде задължен да му дава издръжка само при условие, че това не би му създало
особени затруднения.
Липсва
легална дефиниция на понятието "без особени затруднения", но във
всеки конкретен случай следва да се преценяват възможностите на родителя за
задоволяване на неговите елементарни ежедневни нужди.
Заплащането
от родителя на издръжка на пълнолетно му дете предвид изискванията на чл. 144
от СК предпоставя материални възможности на този родител, които следва да
са реални и обективно да съществуват, не да са преценени с оглед на неговата
трудоспособност, възраст и професия, а само с оглед на действително
реализираните доходи и материално състояние, така че доставянето на издръжка на
пълнолетното дете да не поставя родителя в невъзможност да осигурява
собствената си издръжка за нормално съществуване.
В конкретния случай, ищцата не е навършила 20
годишна възраст и продължава обучението си за средно образование, дневна форма
на обучение, като не се установява да има някакви доходи или имущество, от
което да може да се издържа. Ответникът
понастоящем живее в Германия, като ежемесечно заплаща наем на ползваното от
него жилище, в размер на 787.82 евро.
С
оглед поетата от ответника отговорност по чл. 161 от ГПК - въпреки задължението
си, същият не представя доказателства за получавани от него ежемесечни трудови
доходи, като съдът приема че З.Г. е получавал работна заплата в размер към
средния за Германия. След направена в интернет сайт справка, съдът установи, че
считано от 01.01.2021г. размерът на
минималната работна заплата в Германия е 9,50 евро, а средната работна заплата
е в размер на 4093 евро. При това положение, след като съдът взе предвид задължението
на ответника по заплащане на ежемесечен наем за жилище, както и други
обстоятелства – липса на задължение за издръжка към непълнолетно дете,
трудоспособната възраст и доброто здравословно състояние /липсват данни в
обратна насока/, съдът счита, че ответникът може да заплаща ежемесечно на ищцата
сумата от 250 лв.
Ето защо предявеният иск по чл.144 от СК се явява основателен и доказан до
размера на 250 лв., като в останалата част, до претендираните 300 лв., подлежи
на отхвърляне.
Видно
от представената от ответника разписка от 24.02.2021г., същият е заплатил на
ищцата сумата от 210 лв. за изравняване на издръжка за м.ноември, декември
2020г. и м. януари 2021г. Това обстоятелство не се оспорва от ищцата, поради
което съдът следва да присъди така определения размер на издръжката считано от
датата на предявяване на исковата молба 30.12.2020г.
На осн. чл. чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъде осъден ответникът да заплати
на ищцата направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска –
сумата от 125 лв., за заплатен адвокатски хонорар.
На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, ищцата следва да заплати на ответника
направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска – сумата
от 66.67 лв. за платен адв. хонорар. Направеното от пълномощника на ищцата
възражение за прекомерност на платения от ответника адв. хонорар се явява
неоснователно. Съгл.чл.7, ал.1, т.6 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, размерът на възнаграждението за адвокат
на ответника е определен на 300 лв. В случая, съдът намира, че платения хонорар
от 400 лв. съответства на фактическата сложност на делото.
На основание чл.78, ал.6, вр.чл.83, ал.1, т.2 от ГПК, следва да бъде осъден
ответникът да заплати държавна такса, по сметка на СтРС, върху размера на издръжката – сумата от 360
лв.
На осн. чл. 242, ал.1 от ГПК, съдът следва
да постанови предварително изпълнение на решението.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.А.Г., ЕГН **********,***, да заплаща на пълнолетното си дете С.З.Г.,
ЕГН **********,***, ежемесечна издръжка в размер на 250 лева, считано от 30.12.2020г.
до настъпване на основание за
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане, както и сумата 125 лева,
представляваща разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата над 250 лв. до претендирания размер за издръжка от 300 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА С.З.Г., с.а., да заплати на З.А.Г., с п.а., сумата от
66.67 лв., представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА З.А.Г., с п.а., да
заплати в полза на Старозагорския
районен съд държавна такса върху размера на издръжката - сумата 360 лв.
ПОСТАНОВЯВА, на осн. чл. 242, ал.1 ГПК, предварително изпълнение на
решение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд гр. Стара Загора, в двуседмичен срок от 14.04.2021г.,
датата посочена от съда за обявяване на решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: