Мотиви КЪМ нахд 602/ 10Г.:
Производството
е по реда на чл.4 от УБДХ.
Делото
е образувано въз основа на акт за констатиране на дребно хулиганство, съставен от
полицай Трясков - командир на отделение при РУ на МВР
Пазарджик. Според акта нарушителите
по същия са извършили конкретни действия,
квалифицирани като прояви на дребно хулиганство, за което същите са предадени на съд по цитирания указ.
В съдебно заседание нарушителите не се признават за виновни и не
изразяват становище, относно решението на съда с изключение на Г., който
пледира, че е невинен.
Съдът след като се запозна с всички
доказателства по делото като подложи
същите на внимателен и обстоен анализ установи.
Установено е несъмнено по делото, че на днешната дата
в 14. 00 часа е било разрешено
от Община Пазарджик провеждане на
обществен протест от страна на
Младежка организация ЛГБТ с място на протеста площада пред театъра Константин
Величков. Към 14.00 часа мирното
протестно мероприятие е започнало, като
е било организирана полицейска охрана за провеждането му. Самите протестиращи
са били разположени на централно място,
което е обособено като кръг на площада и са били оградени от специално
осигурени полицаи. Още в началото
на протеста, както се установява
от еднозначните показания на всички
свидетели по делото, които са били
участници в самото мероприятие, а именно:Д.М.Х.П.,
които показания се допълват и са
синхронни с тези на свидетелите Б. и Стоянов
е имало проява на физическа
агресия от страна на група демонстранти, очевидно провокирани от темата, която е била изразявана от
протеста на ЛГБТ. Част от контра - протестиращите, независимо от полицейската
охрана са се качили на самата Торта,
като са стигнали до протестиращите, а някой
от тях са извършили лични
посегателства спрямо свидетелите Д., М. и
И., а други са посегнали върху
носените от тях материали. Очевидно тази форма на агресия е предизвикала ответната реакция на полицията,
която с цел до потуши инцидента и да осуети неговото развитие се е намесила,
при която своевременна акция са били
задържани двама от нарушителите, сочени в акта, а именно: Г.
и Р.. Същите са разпознати и по-конкретно Р. от разпитаните по делото свидетели, които
са били протестиращи на коментирания
протест, като в съдебната зала са
конкретно посочени и свързани именно с действията по физически посегателства спрямо протестиращите. Част от свидетелите
определиха и конкретните отличителни белези, по които са разпознали
нарушителите. Относно обстоятелството, че
Г. и Р. са имали прояви, които са
наложили активната намеса на полицията в началото на провежданото мероприятие
и всъщност относно момента на задържането на последните двама,
показанията на всички разпитани
свидетели и самите нарушители напълно
съвпадат. Дори и Р. и Г. признават, че те са били задържани още в началото на самият протест въпреки, че
отричат категорично да са извършвали действия, с които да са провокирали
полицейската намеса. Последното обаче е напълно
опровергано от показанията на свидетелите, които са участвали като
протестиращи и които конкретно
разпознаха лицата при провеждане
на процеса. Впоследствие именно реакцията на нарушителите,
която е наложила активната намеса на полицията, още в началото на протеста е станала причина за засилване на полицейската охрана на
протестиращите, което е наложило включване на нови полицейски служители на мястото
на протеста, което се потвърждава напълно
от показанията на свидетелите Т., Б. и С..
Последните трима са били ангажирани
съвсем инцидентно за охраната на
коментираното мероприятие с мотива да бъдат предотвратени последващи инциденти,
породени от първоначалния инцидент по
нападението на протестиращите. Очевидно
полицейското присъствие в голяма степен
е изиграло решаващото охранително и
възпиращо въздействие, тъй като
засилената полицейска охрана не е довела до други форми на агресия до
приключване на самият протест. След приключване
на същият и при опита участниците в него
да бъдат отведени в
специално превозно средство и транспортирани до ж.п. гара Пазарджик започва бурна демонстрация от страна на
протестиращите, определящи себе си като националисти, дошли да изразят пълната си гражданска позиция
и в пълното си конституционно право, макар и не
по установения в закона ред,
продължават с бурни скандирания към напускащите вече централната градска част протестиращи и започват да хвърлят
срещу тях различни предмети. Последните
факти се извеждат от показанията на
свидетелите Д., М. , И., Х. П., П., а свидетел на същите е станал и полицейският
служител Б., който като цивилен е бил сред антипротестиращите, с цел
своевременна намеса в случай на евентуална реакция от тяхна страна. Именно показанията на последния сочат
категорично, че той е възприел някои от лицата, които са представени като нарушители
да хвърлят определени предмети в центъра на
Пазарджик, посочени като такива са:
Г. и Х., за хвърлянето на чиито
предмети свидетеля Б. не е категоричен
от какво естество са, като е възприел
само описаните действия.
По отношение на нарушителя Ц., свидетелят Б. е категоричен, че е възприел зрително, че хвърляния предмет е предизвикал взрив, тъй като го е
проследил с поглед от момента на изхвърлянето му до момента на
съприкосновението със земната повърхност.
Това от своя страна е предизвикало съответната реакция от Б. за
незабавното задържане на лицето.
Съдът не възприема обясненията на нарушителя, с които
той отрича да е хвърлял предмети, които
са били взривове и обясненията, с които
отрича полицейският служител да му се
легитимирал като такъв, като лансира показанията на Б. с оглед тяхната
убедителност и взаимна връзка с останалите показания на свидетелите Х. , С., Д.,
М., И., Х. , П. , П. и С..
Възприемайки показанията на Б. съдът приема, че
действията му са били адекватни
на очакваните от него, а именно като полицейски служител, след като се е
легитимирал в съответното си длъжностно
качество, при констатиране на съответно нарушение на обществения ред да предприеме
опити за задържане на лицето на място. Ц. е категорично разпознат от Б. в съдебната зала. Не стои никакво съмнение в показанията на Б.,
относно това кое е било лицето, което
е изхвърлило взривилия се при падането предмет. Опита на Б. да
задържи Ц. е провокирало реакция от страна
на: първо място от Ш. и В., които
са се притекли към полицейският инспектор
с цел да осуетят задържането на Ц.
и на последно място от страна на
намиращия се на същото място Б.. Вярно е, че при създалата се ситуация Б. не
може да възприеме лицата, които са се опитали чрез физическите
си действия да предотвратят такива от негова страна при задържането на Ц., нито последващите опити на негови колеги да задържат подпомагащите Ц.. При това реакцията на В. и Ш. не е организирана и не спира само при физическия
контакт с Б. с цел да пусне Ц., но дори
се насочва и към приближаващите в подкрепа на
Б. полицейски служители Х. и С.. При опита си
да задържи В. полицейският
служител е пострадал, като начинът не
подлежи на изясняване.
В този процес съдът отчита само факта, че
нараняването е станало при арестуването, без да търси виновен и причина за констатиране
на телесното увреждане.
Така съобразявайки показанията на
свидетелите, както и показанията на свидетеля
Раев, който не беше посочен в акта като такъв, а доколкото стана известно по собствена воля присъства
в съдебната зала и чиито показания по
никакъв начин не опровергаха показанията на разпитаните свидетели съдът прие, че всеки един от нарушителите, които се намират днес в съдебната зала по повод на протеста е бил участник, макар и в различен епизод на поредица от
инциденти, които са били организирани с цел антипротест на организирана демонстрация
от МО „ЛГБТ”.
Категорично е установено от всички свидетели по делото, че
намиращите се на място контрадемонстранти
са скандирали на висок глас, отправяли са действително обидни и нецензурни думи
и изрази с визирани в показанията цитати : „курви, педали”, като само по себе си скандирането на
подобно място, без данни тази антидемонстрация да е била разрешена по надлежния ред, а
обратното, тя да е напълно стихийно възникнала и организирана от самите
участници, които заявяват категорично за непристойни прояви на чл. 1 ал. 2 от
УБДХ.
Наред с това, коментираните прояви са в по-ниска степен
общественоопасни за намиращите се на място граждани и в по -ниска степен са засегнали обществения ред. Сериозна форма на демонстрация, незачитане на
полицейските служители е не само опита,
но и преминаването на група от контрапротестиращите
към демонстриращите, физическите посегателства към тях и съпротивата на
органите на реда. Тези действия, в извършването
на които са разпознати двама от нарушителите Р. и Г. сами по себе си осъществяват някой непристойни
прояви по смисъла на чл. 1 ал. 2 от
УБДХ.
Освен тях останалите форми на демонстрация, хвърлянето на предмети, което
категорично не е разрешено под каквато и
да е форма дори и в законите уреждащи обществените
мероприятия, митинги, демонстрации ,
шествия е също проява и реакция за
нарушаване на обществения ред. Несъмнено е установено и
ноторно известно на съда, че
към момента на извършване на тези
прояви на мястото на двете групи протестиращи са се намирали и много
други граждани, включително и малки деца, поради което е съществувала реална опасност
да бъдат засегнати дори и лица, към които антипротестиращите не са имали дори и
намерение да реагират. Освен това
визираните гласни доказателства - съпротива при задържане
на определено лице от полицейски служител, съдът възприема за крайна форма на изключително
дръзка проява към органите на реда.
Именно това са органите, които
следва по всякакъв начин да охраняват не само правата и интересите на гражданите,
но и обществения ред и спокойствие, и
ако техните действия са
законосъобразни и насочени в изпълнение на тази цел, реакциите към тях
са крайно незаконосъобразни и в конкретния случай осъществяват коментираното нарушение.
С оглед изразеното по-горе съдът е
категоричен, че всеки един от присъстващите днес е осъществил една или друга форма
на нарушението дребно хулиганство и
следва да понесе предвиденото в Указа
наказание. Последното е представено като алтернатива от законодателя между Глоба и Задържане в поделенията на МВР. За да
дефиренцира отделните наказания и ги определи по вид и размер съдът приема на
първо място, че следва да отчете тежестта на отделното нарушение.
В този смисъл за нарушителите Г. и Х. има само данни
за изхвърляне на предмети, без да е ясно от какво естество са били те.
Персонално същите са възприети и илюстрирани в
друга форма на физическа агресия, поради което съдът намира, че за същите следва да бъда отредено
наказание Глоба, което поради липсата на
данни за други противоправни прояви
следва да бъде в размер на по 200 лева
за всеки един от тях.
Съобразявайки именно тежестта на нарушението
съдът намира, че за онези от нарушителите,
за които има данни да са
реагирали против полицейските служители
наказанието следва да бъде „задържане в поделенията на МВР”.
Конкретно
по отношение на Р. и Г. и доколкото има данни
за физическа атака спрямо
протестиращите за сблъсъци, които
съвсем не са със случаен характер, но които навеждат на нарушителите „задържането в
поделенията на МВР” следва да бъде за срок от
ДВЕ денонощия.
Факт,
че и двамата са възприели
намиращите се на място полицейски служители и независимо от това са си
позволили да реагират против протестиращите
, да им нанесат, както се сочи в някой от показанията удари и да укажат съпротива при задържането си.
По
отношение на останалите нарушители, а именно: Ш., В., Б., които са опитали да осуетят
задържането на Ц. с физическа
агресия спрямо полицейски служител, която е продължила дори с приближаването на униформени
полицейски служители, при такава дръзка форма ,съдът намира, че следва да бъде
определено наказание „задържане в
поделенията на МВР” , но доколкото Б. е
непълнолетен и именно с оглед младежката му възраст , характерна със своята
неустойчивост и податливост на различни внушения, че наказанието следва да бъде
не „задържане в поделенията на МВР” , а Глоба.
Размерът на последната съдът определя на 400 лв., отчитайки тежестта на
нарушението му с оглед конкретната му проява, като приема, че именно с оглед
деянието му и неговата личност, възприета чрез конкретната проява на агресия ,
не може да бъде поправен с възпитателни мерки за обществено въздействие и
следва да му се наложи наказание глоба в размер на 400 лева. По отношение на
другите две лица, които са опитали да осуетят чрез физическите се действия
задържане на Ц. , а именно Ш. и В. – задържането следва да е за срок от по
четири денонощия за всеки от тях, като се има предвид, че се е наложила дори
намесата на униформените полицейските служители Стоянов и Христосков ,за да
бъде овладяна физическата им агресия спрямо св. Б., задържането следва да е за срок от по четири
денонощия за всеки от тях.
По
отношение на нарушителя Ц., за когото
има данни да е участвал в два от инцидентите, да изхвърля предмет и то към живи хора, който се
взривил, което категорично се сочи в показанията на Б. и се потвърждава от показанията на останалите
свидетели, които са били протестиращи, който се е възползвал от намесата на Ш., Б. и В. и се е
опитал да се отскубне от полицейски служител и да избегне следващите се полицейски разпореждания съдът
намира, че следва наказанието да бъде „задържане в поделенията на МВР” за срок от ПЕТ денонощия.
Определяйки посочените току-що
по вид и размер наказания
съдът изхожда и главно от
обстоятелството, че макар и стихийно
възникнал този протест в голяма степен е могъл да
засегне не само спокойствието на гражданите и обществения ред, но и да доведе до посегателство на живота и здравето на гражданите, които не са били сред протестиращите и които
са демонстрирали нарушителите. За съдът остана загадка, как
националистическите идеи се преследват с подобни средства. Но този въпрос
е вън от настоящия спор.
Така,
че изхождайки от горното и на основание
чл. 4 от УБДХ във връзка с чл. 1 ал. 2 от УБДХ съдът постанови решението си, което обяви на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: