Р Е Ш Е Н И Е
№
151 14.04.2021г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На шестнадесети март 2021г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
ПРОКУРОР: Нейка Тенева
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №371 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 285 от ЗИНЗС вр. с чл.203 и сл. от АПК, образувано по исковата молба на М.Г.Х. против
Министерство на правосъдието и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.
София.
Предявени са в обективно и субективно
съединение осъдителни искове с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС от М.Г.Х.
против Министерство на правосъдието за сумата от 5 000лв, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 13.07.2004г до
01.06.2009г, и против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за сумата от
4 000лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица по изпълнение на наказанието
„лишаване от свобода“ да му осигурят храна, съобразена с изповядваната религия
ислям в периода от 21.07.2003г до 13.07.2004г и от 01.07.2013г до 01.06.2015г.
Исковите претенции се основават на следните фактически обстоятелства: Ищецът изтърпява
наказание „доживотен затвор“ без прекъсване в периода от 21.07.2003г до 01.06.2015г,
а за изповядваната религия е уведомил Началника на затвора, но въпреки това е
поставен в условия при които не е възможно да спазва забраните за консумиране
на храна, в която има свинско месо и свински продукти. С предоставянето на
храна, която съдържа свинско месо и продукти е лишен от правото си по чл.9 от
ЕКЗПЧОС да изповядва религията си, според нейните канони, което счита за
фактическо основание, породило правото му на иск за неимуществени вреди,
състоящи се негативни чувства, емоции и състояния на недохранване и глад,
напрегнатост, тревожност, нервност, възмущение, гняв, яд, главоболие, безсъние,
депресивни състояния, плач, страх, обида и загуба на вяра във върховенството на
закона при неговото прилагане. С влизане в сила на Решение 124/08.07.2015г,
постановено по адм.д.№535/14г по описа на АС Стара Загора Началника на затвора в град Стара Загора е
осъден да осигурява всекидневно полагащата му се безплатно дневна хранителна
дажба, съобразена с изискванията на заявената като изповядвана от М.Х. религия
„ислям” – без съдържание на свинско месо и свински продукти, като същите бъдат
изключени и заменени с друг вид месо и месни продукти, при спазване на
изискванията на чл. 84, ал.2 от ЗИНЗС за достатъчна по химически и калориен
състав храна съгласно таблици, утвърдени от Министъра на правосъдието,
съгласувано с Министъра на здравеопазването и Министъра на финансите. Едва от тази дата ищецът е поставен в условия,
позволяващи му да изповядва религията си според нейните канони.
С отговора на исковата молба и в съдебно
заседание, процесуалния представител на ответниците потвърждава, че храна
съобразена с религията ислям се предоставя на ищеца, считано от 01.06.2015г, но
се позовава на пет годишна погасителна давност, която е преклудирала
материалното право да бъдат осъдени да заплатят обезщетение за вреди. Счита, че
давността тече най-късно от 01.06.2015г, а настоящите искови претенции са
предявени на 17.06.2020г, поради което независимо от не предоставянето на
храна, съобразена с религията „ислям“, ответниците не могат да бъдат осъдени да
заплатят обезщетение. Позовава се на факта, че изходящата кореспонденция на
лицата, изтърпяващи наказания в затвора в град Стара Загора се изпраща
незабавно до адресатите й, не се завежда в регистри, тъй като не е адресирана
до администрацията на затвора и съдът следва да вземе предвид пощенското
клеймо. Ответниците се позовават и прилагат съдебни решения, касаещи предявени
искове по Закона за защита от дискриминация, основани на същите факти, за да обосноват
доводи за недопустимост на настоящото съдебно производство.
Административен съд Стара Загора като взе
предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
По делото е приложено служебно известното
на съда Решение № 15961/22.12.2017г, постановено по адм.д.№5034/16г по описа на
ВАС на РБ, с което ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ е осъден да заплати
на ищеца сумата от 3 430лв, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от незаконосъобразно бездействие на администрацията на затвора в град
Стара Загора, изразяващо се в не осигуряване на храна без свинско месо и
свински продукти, съобразно изповядваната религия „ислям“ за периода от
01.07.2008г до 01.07.2013г. Същият иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, предявен срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ е отхвърлен
за периода от 01.07.2008г до 31.05.2009г. и за сумата от 770лв като предявен
срещу не надлежен ответник. За разликата до пълния претендиран от ищеца размер
на обезщетението е оставено в сила Решение №292/19.01.2016г по адм.д.№558/2014г
по описа на АС Стара Загора. В решението на ВАС на РБ изрично е посочено, че до
01.06.2009г процесуален субституент на държавата при иск за реализиране на
отговорността й за риска от вреди при или по повод административна дейност е
Министерство на правосъдието, като разполагащо със самостоятелна
правосубектност и бюджет. Следователно и по аргумент от влязлото в сила Решение
на ВАС постановено между ищеца и ГД „Изпълнение на наказанията“, претенцията за
присъждане на сумата от 4000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди за времето от 21.07.2003г до 13.07.2004г следва да бъде отхвърлена като
предявена срещу ответник, който не е бил пасивно процесуално и материално
правно легитимиран субституент на държавата, тъй като не е обособена със
самостоятелен бюджет и правосубектност на юридическо лице, административна
структура. В тази връзка не може да се разглежда и възражението на този
ответник за изтекла погасителна давност за периода от 21.07.2003г до
13.07.2004г., а съдът не може да ангажира бюджетната отговорност на
Министерство на правосъдието служебно, тъй като би се стигнало до недопустимо
разглеждане на не предявен иск срещу този процесуален субституент на държавата.
Същата искова претенция в частта й за периода от 01.07.2013г до 01.06.2015г. е
доказана по своето основание, с оглед изричното изявление на ответника, че за
първи път от 01.06.2015г в затвора в град Стара Загора се предоставя на всички,
които са заявили желание, храна лишена от свинско месо и свински продукти. За
този период обаче искът е погасен по давност, тъй като исковата молба е
подадена по пощата на 17.06.2020г., видно от официалното удостоверително
изявление по чл.77 от ППЗИНЗС, че е заведена с изх. № от регистъра 2852 от
17.06.2020г. Съгласно чл. 62 ал.2 от ГПК изпращането на молби по пощата е
действие, което е процесуално валидно, но за датата на неговото извършване се
проверява и удостоверява от пощенското клеймо тоест от изявление на третото,
незаинтересовано лице – Затвора в град Стара Загора, съответно пощенския
оператор. В настоящия случай върху пощенския плик ищецът е изписал датата 17.05.2020г,
а пликът е с номер по чл.77 ППЗИНЗС от 17.06.2020г, като на тази дата –
17.06.2020г е подал и заявление със същия номер 2852 до деловодството на
Затвора в град Стара Загора с искане да му бъде издаден изходящ регистрационен
номер по чл.77 ал.1 от ППЗИНЗС за изпращането
до АС Стара Загора на искова молба от 17.05.2020г. Заявлението от 17.06.2020г,
противно на соченото от ищеца, не установява, че исковата молба до АС Стара Загора е изпратена на 17.05.2020г, а
доказва, че на тази дата ищецът е поискал извършване на действие по чл.77 от
ППЗИНЗС, за да бъде удостоверено от затворническата администрация, че е сезирал
съда. Съвкупната преценка на официалното удостоверително изявление на
администрацията върху пощенския плик - №2852/17.06.2020г, пощенското клеймо от
18.06.2020г и Искането на ищеца за извършване на същото по своето съдържание удостоверително
изявление от затворническата администрация, сочат на извода, че датата на
изпращане на исковата молба е 17.06.2020г. Ответникът е изпълнил задължението
си по чл.77 от ППЗИНЗС и е доказал с изявление, което е официален
удостоверителен документ с обвързваща доказателствена сила, че исковата молба е
подадена на 17.06.2020г. За оборване на тази материална доказателствена сила
ищецът се позовава на Заявление за изходящ номер на процесуалното му действие –
изпращане на исковата молба, което е от 17.06.2020г и е удовлетворено.
Житейската логика сочи, че ако исковата молба бе подадена на 17.05.2020г,
ищецът би поискал да получи изходящия номер на пратката си на същата дата.
Фактите обаче обосновават един извод за това, че ищецът се силае да докаже по-ранна
дата, но не успешно, тъй като не е опровергал верността на официалното
удостоверително изявление.
Исковата претенция, насочена срещу
Министерство на правосъдието за времето от 13.07.2004г до 01.06.2009г., е
основателна с оглед изявлението на този ответник за предоставяне на храна от
01.06.2015г., но също е погасена по давност, поради пропускане на пет годишния
срок за заявяване на иск за присъждане на обезщетение за вредите, причинени и
претърпени до 01.06.2009г. След тази дата бездействието, представляващо основание по чл.
1 ал.1 от ЗОДОВ съответно чл.284 от ЗИНЗС ангажира отговорността на бюджета на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, поради което и от 01.06.2009г тече
пет годишния давностен срок за предявяване на иск срещу Министерство на
правосъдието – от този момент бездействието на администрацията на затвора в
град Стара Загора се извършва от името и поражда отговорност на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“. Ето защо е следвало искът за вреди срещу
Министерство на правосъдието да се предяви в пет годишен срок, считано от
01.06.2009г.
Воден от тези мотиви, Административен съд
Стара Загора
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС предявен от М.Г.Х. против Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ за присъждане на сумата от 4 000лв /четири хиляди/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразно
бездействие да се осигури храна лишена от свинско месо и свински продукти,
съобразно изповядваната религия „ислям“ в периода от 01.07.2013г до
01.06.2015г. като погасен по давност, а в периода от 21.07.2003г до 13.07.2004г като предявен
срещу материално правно неотговорно лице.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС предявен от М.Г.Х. против Министерство на
правосъдието за присъждане на сумата от 5 000лв /пет хиляди/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразно
бездействие да се осигури храна лишена от свинско месо и свински продукти,
съобразно изповядваната религия „ислям“ в периода от 13.07.2004г до 01.06.2009г
като погасен по давност.
Решението подлежи на
обжалване пред три членен състав на АС Стара Загора в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е обявено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: