№ 578
гр. София , 14.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600510 по описа за 2021 година
като разгледа докладваното от съдия Пенгезов в.н.ч.д. № 510 /21 г. по описа на САС и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.440, ал.2 НПК.
С определение от 20.04.2021г. по НЧД №731/2021г. по описа на СГС, НО, 30-ти състав
съдът е оставил без уважение искането на лишения от свобода Е. Е. К. за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание „лишаване от свобода” за срок от
три години, наложено му по НОХД №7976/2019г. по описа на СРС, НК, 3-ти състав, с
присъда, влязла в сила на 27.11.2020г.
Срещу определението в законоустановения срок е постъпила жалба от служебния защитник
на осъдения К.- адв. Й., с която се иска отмяна на определението на първата инстанция и
уважаване на молбата на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване. В жалбата
се твърди, че администрацията на затвора не е организирала и провела адекватно
корекционната политика спрямо осъдения, като не ставало ясно какви мерки били
предприети и от кого, респективно евентуалния им срок.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата и след като в съответствие с
чл.345 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че
същото трябва да бъде потвърдено поради следните съображения:
Производството по делото е образувано по искане на осъдения К. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода” в размер
1
на три години, наложено му НОХД №7976/2019г. по описа на СРС, НК, 3-ти състав за
извършено престъпление по чл.152, ал.1, т.2 НК.
Към датата на съдебното заседание на първата инстанция - 20.04.2021г. осъденият К. е
изтърпял фактически две години, шест месеца и два дни, като остатъка за изтърпяване се
равнява на пет месеца и двадесет и осем дни.
При това положение е налице формалната законова предпоставка по чл.70, ал.1, т.1 НК -
осъденият да е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание
„лишаване от свобода“.
В същото време липсват каквито и да било доказателства по смисъла на чл.439а НПК за
неговото поправяне по време на изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“.
Очевидно е, че след приспадане на времето на предварителен арест, реалният корекционен
процес при осъденото лице е започнал едва на 11.01.2021г., като същият отказва да се
включи в него, не работи, не проявява желание да бъде включен в програми за въздействие.
Наказван е многократно за нарушаване на режимните условия, включително за упражнено
насилие спрямо други лишени от свобода. Отношението на затворническата администрация
към осъдения в местата за лишаване от свобода като цяло е съобразено с неговото
положение, но последният по никакъв начин не е дал доказателства за своето поправяне -
рискът от рецидив е в средния регистър -55 точки, а риска от вреди за обществото е висок и
не са изпълнени по никакъв начин целите на наказанието „лишаване от свобода”, доколкото
при осъдения не е установена мотивация за промяна, и същият по никакъв начин не е
посочил осъзнаване и поправяне.
Трябва да се отбележи и това, че условното предсрочно освобождаване не е право на
осъденото лице, а привилегия, която се получава при строго определени условия - ако
изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода” е оказало очевидно
положително въздействие върху поведението и личността на осъдения и целите на
наложеното наказание са постигнати преди неговото пълно изпълнение. В настоящия случай
липсват положителни промени в личността и поведението на осъдения К. и е необходимо
той да изтърпи в цялост определеното му наказание. По повод възраженията на защитата
относно осъществената корекционна дейност спрямо лишения от свобода, следва да бъде
посочено, че в плана към присъдата ясно са отбелязани задачите над които да се работи,
начина, отговорните служители, както и времевата продължителност на мерките за
въздействие, но последните няма как да бъдат осъществени без активното участие на
осъденото лице в корекционния процес, което в случая не е налице.
Липсата на доказателства за поправяне на осъдения и рискът от рецидив, който е в среден
размер, основателно са отчетени от първата инстанция като пречка за прилагане на
института на условното предсрочно освобождаване, с оглед което се налага извода за
необходимостта от продължаване на изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от
свобода“ до приключване на определения от съда срок на наказанието.
2
Ето защо, определението на СГС, като правилно и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено, а жалбата – оставена без уважение.
Водим от изложеното и на основание чл.440, ал.2 от НПК вр. чл.345, ал.3 вр. ал.2 НПК‚
Софийски апелативен съд, 5 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 20.04.2021г.‚ постановено по НЧД №731/2021г. по описа
на СГС, НО, 30 състав, с което е оставено без уважение искането на лишения от свобода Е.
Е. К. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието
„лишаване от свобода” за срок от три години, наложено му по НОХД №7976/2019г. по описа
на СРС, НК, 3-ти състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3