ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.
Варна, .01.2020г.
Варненски
окръжен съд в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
като
разгледа докладваното от съдията Бажлекова в. гр.
дело №2466/2019г., намира следното:
Настоящото
производство е образувано по въззивната жалба на Т.К.М. срещу решение №5003/19.11.2019г., постановено
по гр.д.№ 10900/2019г. на ВРС, с което е отхвърлен, предявения от него срещу „Енерго-Про
Продажби“ АД иск за признаване за установено между страните, че Т.К.М. не дължи
сумата от 370,28лв., представляваща дължими суми за консумирана и неплатена
електроенергия за обект, находящ се в гр.Варна,
ул.“Тодор Радев Пенев“№11, вх.1, интернет клуб, с кл.№
********** и аб.№ **********, за периода 23.09.2010г.
– 19.04.2013г., сумата от 168,71лв., представляваща лихва за забава от датата
на падежа на всяка фактура до 20.08.2015г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от подаване на заявлението – 03.09.2015г., 25лв. разноски
за държавна такса и 300лв. юрисконсултско
възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 11.11.2015г. по ч.гр.д. № 10963/2015г. по описа на ВРС, на
основание чл.439 ГПК.
В жалбата
се излага, че решението на ВРС е неправилно, с доводи за незаконосъобразност,
неправилна и необоснована преценка на събраните по делото доказателства, както
и за неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че погрешно са
отразени фактите, които са ценени като прекъсващи давността действия, а в
действителност липсва извършване на такива действия. Посочените в решението
изпълнителни действия са извършени по друго изпълнително дело, с други страни,
а не по образуваното срещу ищеца през 2016г. изпълнително дело. Счита, че съдът
неправилно е приел, че в резултат на влязла в сила заповед за изпълнение, не се
прилага специалния тригодишен давностен срок по
чл.111, б.“в“ ЗЗД. Според въззивника, по отношение на
задължения, установени със заповед за изпълнение е неприложима разпоредбата на
чл.117, ал.2 ЗЗД, поради което и давността за процесното
вземане не е пет години. Посочва също, че съгласно практиката на ВКС, заповедта
за изпълнение не се приравнява по последиците си на съдебно решение,
постановено в исков процес, поради което и следва да се прилага давностния срок, определен според основанието, на което са
възникнали вземанията. По подробно изложени доводи и съображения, въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение и
уважаване на предявения иск с присъждане
на разноските по делото.
В
предвидения срок по чл.263, ал.1 ГПК, е депозиран отговор на въззивната жалба
от „Енерго-Про
Продажби“ АД , с който жалбата се оспорва като неоснователна. Претендира се
потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно и
присъждане на разноските за въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен представител,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Представени
са доказателства за внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ВОС.
Жалбата отговаря на останалите изисквания на чл.260 и чл.261 ГПК.
Страните
не са направили искания по доказателствата.
Производството
следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване
на страните.
По
изложените съображения и на основание чл.267 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА
производството по делото за разглеждане в о.с.з. на 17.03.2020г. от 9,30 часа,
за която дата и час да се уведомят страните.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: