Р Е
Ш Е Н
И Е
№385
23.05.2023г.,гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ХАСКОВО в открито съдебно заседание на втори май две хиляди двадесет и трета година,
в състав
СЪДИЯ: Цветомира Димитрова
Секретар: Йорданка
Попова………………………………………………………………….
Прокурор:……………………………………………………………………………………….
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело №16 по описа
на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Предмет на разглеждане в
настоящото производство е оспорването на Р.А.Ш. *** против Уведомително писмо с
изх. № 02-261-6500/277#7 от 13.12.2022г. издадено от Директора на Областна дирекция на Държавен
фонд“Земеделие“-Хасково.
В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо, като издадено в нарушение на материалния закон и на административно-производствените правила. Сочи се, че неправилно органът е отказал на жалбоподателя прекратяване изпълнението на административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Наред с това уведомителното писмо било издадено в противоречие с разпоредбите на чл.35 и чл.36 от АПК, като не били преценени правилно и обективно всички факти и обстоятелства от важно значение за направеното искане за прекратяване на изпълнението на договорния ангажимент на жалбоподателя с ДФЗ, довели като резултат до издаване на незаконосъобразен административен акт.
По изложените съображения се моли за отмяна на
оспореното писмо. Претендира се присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от
пълномощник, който допълва и доразвива доводите си за незаконосъобразност на
оспорения акт.
Ответникът - Изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие”, ангажира становище за неоснователност на жалбата. Претендира
разноски.
Административен съд –
Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 16.03.2021г. между
Държавен фонд“Земеделие“ от една страна и Р.А.Ш. от друга е сключен
административен договор с № BG06RDNP001-6.007-1995-C01, по силата на който
фондът предоставил на оспорващия в качеството му на бенефициер безвъзмездна
финансова помощ по подмярка 6.3“Стартова помощ за развитието на малки
стопанства“ от мярка 6“Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР
2014-2020г. за изпълнението на одобрен проект № BG06RDNP001-6.007-1995, в размер на 29 337.00 лева,
представляващи левовата равностойност на 15 000 евро. В чл. чл. 24, ал.1
от договора е предвидена възможност същия да се прекратява при: 1. изтичане на
предвидените в него срокове и уреждане на отношенията между страните; 2.по
взаимно съгласие между страните изразено писмено, като в този случай
бенефициентът дължи връщане на всички получени по договора плащания, ведно със
законната лихва върху тях, считано от датата на получаването им по сметката му;
3. при невиновна невъзможност да бъдат изпълнени условията и задълженията за
предоставяне на помощта. В ал.2 на същата норма са предвидени случаите , в
който фондът може едностранно и без предизвестие да прекрати договора.
Съответно в чл. 19, ал.1
от договора е посочено, че бенефициентът не носи отговорност за пълно или
частично неизпълнение на свое задължение по него ако неизпълнението е
възникнало като пряка последица от действието на непреодолима сила или
извънредни обстоятелства. Кои конкретни обстоятелства попадат под тези хипотези
е посочено в чл.19, ал.2 от договора, а именно: а).смърт на бенефициера, б) дългосрочна професионална
нетрудоспособност на бенефициера; в) тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно
стопанството; г)случайно унищожение на постройките за животни на стопанството д). епизоотия или болест по
растенията , която е засегнала съответно част или всички селскостопански
животни или земеделски култури на бенефициера; е). отчуждаване на цялото
стопанство или на голяма част от него, ако това отчуждаване не е могло да бъде
предвидено към деня на подаване на заявлението.
В чл.20, ал.1 от договора
е въведено задължение за бенефициера да уведоми писмено чрез ИСУН фонда за
настъпването на което й да е от посочените обстоятелства, не по-късно от 15
работни дни, считано от датата на която
е в състояние да го направи(лично или чрез упълномощено лице), като представи и
доказателства за това. При неизпълнение на това си задължение бенефициентът не
може да се позовава на непреодолима сила, d в случай на забава, не
може да се позовава на непреодолима сила или извънредни обстоятелства – чл.20,
ал.2 и ал.3 от договора.
След уважаване на
депозирана от Р.Ш. молба с рег. № BG06RDNP001-6.007-1995-:04 от 23.04.2021г., на
18.06.2021г. бил сключен анекс № BG06RDNP001-6.007-1995-С02, с които били договорени промени
в сключения между жалбоподателя и ДФ“Земеделие“ административен договор.
С уведомително писмо от
07.11.2022г.(л.67)Р.А.Ш., уведомил Директора
на ДФ“Земеделие“, че поради влошеното здравословно състояние, налагащо
многократно настаняване в болнично заведение и провеждане на лечение не му е
възможно да продължи изпълнението на сключения административен договор от 16.03.2021г.
и одобрения бизнесплан по проекта. Предвид това и на основание чл.19,ал.2,
б.“б“ и чл.19, ал.3 от договора, поискал да бъде стартирана процедура по
сключване на споразумение по прекратяване на административния договор. Към
молбата приложил документи удостоверяващи здравословното му състояние.
С изх. № 02-261-6500/277#7 от 13.12.2022г. директорът
на Областна дирекция на ДФ“Земеделие“, гр.Хасково издал оспореното в
настоящото производство уведомително писмо, с което отказал да уважи искането
на Р.Ш. за прекратяване на административния договор.
Уведомителното писмо е
съобщено на адресата си на 14.12.2022г(л.104).Жалбата срещу него е депозирана на 29.12.2023г. по
поща, като е регистрирана в ОД-Хасково на ДФ“Земеделие, с вх. № 02-261-6500/2777#9. 03.01.2023г.
Горната непротиворечива
обстановка се установява от приетите като доказателство по делото документи, съдържащи се в административната
преписка по издаване на оспорения акт. За изясняване делото от фактическа
страна по делото са приети като писмени доказателства и такива удостоверяващи
компетентността на издателя на акта, както и други документи касаещи
здравословното състояние на оспорващия.
Съдът като взе предвид съдържанието на
административния акт, твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу годен за оспорване индивидуален административен акт, който е неблагоприятен за оспорващото лице. Ето защо жалбата е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Със Закона за подпомагане на
земеделските производители се
определят необходимите процедури и структури в страната за прилагане на мерките
и дейностите, включени в Общата селскостопанска политика на ЕС, тяхната
компетентност, правомощия и организационни връзки между тях.
По силата на чл.12, ал.1 от ЗПЗП, ДФ“Земеделие подпомага регистрираните земеделски производители и предоставя парични средства и на други лица когато това е предвидено със закон, като съгласно ал.7 на чл.12 отношенията между фонда и получателите на кредити, държавни помощи, безвъзмездна финансова помощ, гаранции и субсидии се уреждат с административни договори или административни актове.
Според разпоредбите на чл.20а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗПЗП, Изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие” е изпълнителен директор на Разплащателната агенция,
който представлява същата, а съгласно ал.3 на чл. 20а от ЗПЗП
Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, за сключване на административни договори и/или за издаване
на административни актове по чл. 12, ал. 7
на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции
на фонда.
По делото е представена заповед № 03-РД/1759 от 21.06.2021г., с която Изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“ е делегирал на Директорите на областните дирекции на Държавен фонд“Земеделие“ правомощията да подписват административни договори, допълнителни споразумения за тяхното изменение и/или допълнение, вкл. за изменение на одобрените с договорите проекти и за прекратяване/развалянето им, както и откази за подписване на допълнителни споразумения касателно бенефициенти по подмярка 6.1“Стартова помощ за млади земеделски стопани“ и подмярка 6.3“Стартова помощ за развитието на млади стопанства“ от мярка 6“Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР за периода 2014-2020г. Оспореното уведомително писмо е издадено от Директора на ОД – Хасково на ДФ“Земеделие“, по отношение на бенефициент по подмярка 6.3, с постоянен адрес ***. Ето защо обжалваният акт се явява издаден от надлежно оправомощено лице на което са делегирани правомощия.
ИАА е издаден в изискуемата писмена
форма и съдържа фактически и правни основания за издаването си, които си
кореспондират. Следователно обжалваният акт отговаря на въведеното с чл. 59,
ал.2, т.4 от АПК изискване и е мотивиран. Наред с това ТР№16/75г.,
на ОСГК на ВС допуска възможност фактическите основания за издаване на акта да
са изложени и в други подготвителни документи по издаването му. Такива в случая в случая се съдържат и в
становище изх. № 02-261-6500/277#16 от 07.12.2022г. на Директор на
Дирекция“Правна“ при ДФ“Земеделие“. Дали по делото се установява наличието на изложените от органа
фактически съображения е въпрос на преценка на законосъобразност на оспорения
акт.
В хода на производството не се
установява наличието на допуснато нарушение на административнопроизводствените
правила от категорията на съществените такива. Производството е открито по
искане на бенефициера, поради което чл.26 от АПК е неприложим. Наред с това,
ако и да би бил приложим чл.26 от АПК не всяко нарушаване на същия би довело до
съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Нарушението би
могло да е съществено само ако се е отразило върху съдържанието на
волеизявлението на органа, обективирано в съответния индивидуален
административен акт, респ. ако при уведомяване на заинтересованото лице и
събиране и обсъждане на обясненията и възраженията на същото би се стигнало до
различен резултат от възприетия в административното решение. В случая са взети
предвид всички представени от лицето към уведомлението доказателства, съответно и пир уведомяване на лицето не би
се стигнало до различно волеизявление от органа. Не е налице и допуснато нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК, тъй като
преди издаване на оспорения акт органът е събрал всички относими за спора доказателства,
като са обсъдени и представените от жалбоподателя такива.
По материалната законосъобразност на акта:
В случая отказът да се сключи споразумение, с
което се прекрати сключения между ДФ“Земеделие и Р.А.Ш. административен договор
е мотивиран с твърдението, че не са налице предвидените в чл.2, пар.2 от Регламент
(ЕС)1306/2013г. и чл.19 от административния
договор, както и на т.30 и т.31 от условията за изпълнение предпоставки.
Посочено е, че представените от Р.Ш. доказателства по
отношение невъзможността да изпълнява задълженията си обективирани в
административния договор не са достатъчни за да бъде прекратен последния, като
представените документи не удостоверяват състояние на трайно намалена
работоспособност, а физическо състояние на лицето за период от два месеца,
който обхваща периода на промяна на здравословното състояние на ползвателя и
периода на лечение на същия.
При така изложените от
административният орган съображения съдът намира следното:
Средствата отпускани по процесната подмярка, представляват подпомагане по реда на чл.12, ал.7 от ЗПЗП, а жалбоподателя се явява лице по чл. 11, ал. 2, т. 1 от ЗПЗП – регистриран земеделски производител, подпомаган финансово от фонда, което не е спорен по делото въпрос.
Искането за прекратяване на договора жалбоподателят фактически е обосновал с доводи за наличие на здравословен проблем непозволяващ му да продължава да изпълнява задълженията си по него. Заболяването е квалифицирано от самия жалбоподател, като такова попадащо под хипотезите на чл.19, ал.2, б.“б“ и ал.3 от договора, предвиждащи невъзможност за изпълнение на задължението поради непреодолима сила/извънредни обстоятелства, а именно дългосрочна професионална нетрудоспособност, довела до трайна невъзможност да изпълнява поетите договорни задължения. Т.е. следва да се приеме, че оспорващия е поискал прекратяване на договора поради наличието на основанието на чл. 24, ал.1, т.3 от административния договор – невиновна невъзможност да бъдат изпълнени условията и задълженията за предоставяне на помощта поради негово заболяване .
Съгласно чл. 81 от ЗЗД, невиновна невъзможност за изпълнение на договорно задължение ще бъде налице в случаите, когато неизпълнението се дължи на причина, която не може да се вмени във вина на бенефицента, т.е. в случаите когато е налице обективна невъзможност препятстваща длъжника да изпълни пълно, точно или в срок задължението си. Причините, на които се дължи тази обективна невъзможност, не са посочени в ЗЗД, АПК, респ. ЗПЗП. Доколкото финансирането на жалбоподателя е със средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, който е част от Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, то тези обективни причини, т.е. юридически факти от категорията на юридическите събития, които биха освободили длъжника от отговорност се извличат от приложимите нормативни актове - Регламент 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. и Наредба № № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., а именно предвидените в чл. 37, ал.4, ал. 5 и ал.6 от последната, непреодолима сила и извънредни обстоятелства.Това по силата на пар.1, т.16 от ДР на Наредба № 10 са обстоятелствата предвидени в чл.2, пар.2 на Регламент 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. Съответно в последната разпоредба е прието, че за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП „непреодолима сила" и „извънредни обстоятелства" могат да бъдат признати по-специално в следните случаи: а) смърт на бенефициера;б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера;в) тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството;г) случайно унищожение на постройките за животни на стопанството;д) епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефециера;е) отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението.
Това са и обстоятелствата посочени в чл. 19, ал.2, б.“а“ – б.“е“от сключения между Държавен фонд „Земеделие“ и жалбоподателя на 16.03.2021г.административен договор. Изброяването в регламента не е изчерпателно поради което следва да се приеме , че и други форсмажорни обстоятелства могат да представляват непреодолима сила/извънредни обстоятелства
Съответно,
преценката в случая дали са налице обстоятелства субсумиращи се под хипотезата
на чл.24, ал.1, т.3 от същия договор – т.е. налице ли е невиновна невъзможност
да бъдат изпълнени условията и задълженията за предоставяне на помощта, следва
да бъде осъществена на база твърденията на жалбоподателя, а именно дали
конкретно посоченото от него заболяване, удостоверено с медицински документи
може да се отнесе към предвиденото в чл. 19, ал.2, б.“б“ от административния
договор, респ. чл.2 пар.2, б.“б“ от Регламент
1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г.
За доказване на твърденията си оспорващия е представил пред
органа болничен лист № Е20220687200 от 26.08.2022г. удостоверяващ отпуск по
болест за времето от 22.08.2022г. до 02.09.2022г., поради общо заболяване с
диагноза“Други уточнени болести на жлъчния мехур“/л.69/, продължен с лист от
05.09.2022г. /л.73/ за времето от 03.09.2022г. до 16.09.2022г. поради същото
заболяване и диагноза и болничен лист № Е 20220687281 от 10.10.2022г.,
удостоверяващ отпуск по болест за времето от 29.09.2022г. до 28.10.2022г.,
поради общо заболяване с поставена диагноза „Камъни на жлъчния мехур с друг
холецистит“. От страна на оспорващия са представени също и 2 бр. епикризи съответно
от дати 05.09.2022г. и от 10.10.2022г., от които е видна хоспитализация на
оспорващия в издалите ги лечебни
заведения и въз основа на които са издадени посочените болнични листове.
Видно е от употребената в чл.2,
пар.2, б.“б“ от горецитирания регламент и чл.19, ал.2, б.“б“ от
административния договор терминология, че за да се е приеме че е налице
обективна невъзможност за изпълняване на задълженията по договора е необходимо
да е налице „дългосрочна професионална нетрудоспособност“. Т.е. за да е налице
състояние попадащо в тази хипотеза, същото трябва да води до нетрудоспособност
на бенефициера,поради която същия да не може да изпълни задълженията си, като
земеделски производител и това състояние следва да продължава през дълъг, респ. продължителен
период от време.
В Закона за здравето е налице легална дефиниция на понятията „временна неработоспособност“ и „Трайно намалена работоспособност“. Според § 1, т.34 от ДР на ЗЗ“Временна неработоспособност“ е състояние, при което осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: остро, подостро или обострено хронично общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване; карантина; отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане на болен или на карантиниран член от семейството; належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед; изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина, бременност и раждане; гледане на здраво дете, до 12-годишна възраст, върнато от детско заведение или училище, поради карантина на заведението или на училището, или на отделна група или клас в него, или поради карантина на детето.
Съгласно § 1, т.35 от ДР на ЗЗ, "Трайно намалена работоспособност" е състояние, при което поради хронично травматично или нетравматично увреждане (болест) лицето е с ограничена работоспособност във връзка с траен функционален дефицит на съответен увреден орган или система.
Епикризите удостоверяват осъществените диагностични,
консултативни и лечебни дейности при хоспитализация на определено лице в
лечебно заведение, историята на заболяването, респ. състоянието на лицето при
изписването и как се е повлияло при лечението, но не и дали заболяването е с
временен или траен характер.
Видно е от посоченото заболяване в издадените, въз основа на двете епикризи, болнични листове, че същото попада в дефиницията на “Временна неработоспособност“дадена в § 1, т.34 от ДР на ЗЗ. Именно по тази причина и на основание чл. 6, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза за същото, а именно“Общо заболяване“ се издава и болничен лист, като междувпрочем обстоятелството че двата болнични листа удостоверяват именно временна неработоспособност изрично е посочено и в наименованието им.
Съответно, към датата на депозиране на
искането, двата болнични листа действително са удостоверявали наличие на
заболяване на жалбоподателя, но същото е такова с временен характер, а не
дългосрочен такъв и не удостоверяват невъзможност оспорващия да изпълни
задълженията си по административния договор, т.е. че е в невъзможност да осъществява
дейност като земеделски производител и да изпълнява поетите с административния
договор задължения.
Представените в хода на съдебното производство епикризи от 19.12.2022г. и 28.01.2023г., направление за хоспитализация от 30.01.2023г., амбулаторен лист от 24.01.2023г., три броя болнични листи удостоверяващи, че за времето от 23.01.2023г. до 17.02.2023г., от 14.03.2023г. до 10.04.2023г. и от 11.04.2023г. до 08.05.2023г. жалбоподателят е бил в отпуск поради временна неработоспособност, с поставена диагноза „Увреждане на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“ не водят до различен извод. На първо място същите са неотносими доказателства и не следва да се обсъждат от съда, тъй като са издадени, респ. съставени след издаване на обжалваното уведомително писмо, поради което няма как да бъдат съобразявани при преценка законосъбразността на последното. Това е така, тъй като съгласно чл.142, ал.1 от АПК съответствието на административният акт с материалния закон следва да се преценява към момента на издаването му.Ал.2 на чл.146 АПК допуска възможност да се установяват нови факти и след издаване на акта, стига същите да са от значение за делото. Съгласно установената трайна практика на касационната инстанция, новите факти, са от значение за делото само ако са настъпили след издаване на оспорения акт и променят с обратна сила съществуващото към този момент правно положение. Правно значение имат само тези факти, които променят правното положение съществувало към издаване на оспореният акт или отменят тези факти, които са настъпили след издаването на акта и които с обратна сила променят правното значение, или отменят съществуването на фактите, въз основа на които органът е взел решението си. Това могат да бъдат правни норми, на които законодателят е придал обратно действие и те регулират по друг начин определен факт, или съдебно решение, което с обратна сила отменя акт, който е фактическо или правно основание за издаване на оспорения акт, или отрича с обратна сила факт, на който органът се основава, за да постанови акта си, или акт, който е фактическо или правно основание за издаване на оспорения акт е отменен или оттеглен от издалия го орган. Това изрично е възприето в Решение № 12679 от 13.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7980/2021 г., VII о., Решение № 13633 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13630/2019 г., VII о, Решение № 1557 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6030/2019 г., II о. Решение № 10022 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14514/2018 г., VII о., и мн.други. В случая, представените в хода на съдебното производство новосъздадени медицински документи не променят с обратна сила съществувалото правно положение към момента на издаване на административният акт. Ето защо и като неотносими и непопадащи в приложното поле на чл.146, ал.2 от АПК същите не могат да бъдат съобразявани.
Други доказателства и доказателствени искания в подкрепа
твърденията на оспорващия, че заболяването му е пречка да изпълни договорните
задължения не са ангажирани. Предвид това и доколкото представените от
жалбоподателя документи, въз основа на които административният орган е градил
решението си не доказват наличие на трайна, дългосрочно намалена
трудоспособност да изпълни задълженията си на земеделски производител по
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG06RDNP001-6.007-1995 от
16.03.2023г., то правилно с административният акт е отказано прекратяване на същия.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че обжалваният акт не страда от пороци, които да водят до неговата отмяна по смисъла на чл.146 от АПК, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответника за разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение и същата следва да бъде уважена.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Р.А.Ш. *** против Уведомително писмо с изх. № 02-261-6500/277#7 от 13.12.2022г. на
Директора на Областна дирекция на Държавен фонд“Земеделие“-Хасково.
ОСЪЖДА Р.А.Ш., с ЕГН ********** *** да заплати на Държавен
фонд“Земеделие“ - София разноски по делото в размер на 100.00 лева
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: