Решение по дело №1147/2024 на Районен съд - Ямбол

МОТИВИ към Решение № 40/12.03.2025г. , ПОСТАНОВЕНО ПО
АНД № 1147/2024 г. ПО ОПИСА НА ЯРС

Производството е по реда на чл.375 и следващите от НПК.
Образувано е въз основа постановление на ЯРП, с което се предлага
обвиняемият А.Д. В. от гр. *** да бъде освободен от наказателна отговорност,
като му се наложи административно наказание глоба, на осн. чл.78а от НК.
Обвинението сочи, че същият е извършил престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“
вр. чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 12.09.2023г. в периода от около 19.30 часа
до около 20.05 часа, на път III-707, км. 4+500м., при управлението на моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, с peг. № ***,
е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП:
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват.“, и по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на А. В. А. от ***, изразяваща се в контузия на главата, в
лявата челна област, с анамнестични данни за сътресение на мозъка, довело
до разстройство на здравето, временно опасно за живота; субкапително
счупване на челюстта, в областта на дясното й рамо и счупване на фибулата
(малкия пищял), в нейната долна трета, и счупване на медиалния (вътрешен)
малеол (костен израстък в долния край на големия пищял), довел до
затрудняване на движенията на долния ляв крайник, за срок от повече от 30
дни. Поради това, предвид чистото съдебно минало на обвиняемия и с оглед
обстоятелството, че от деянието не са причинени съставомерни имуществени
вреди, се предлага спрямо него да се приложи разпоредбата на чл.78а от НК.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа
обвинението така, както е предявено. Изложената в постановлението
фактическа обстановка намира за безспорно установена от събраните по
делото доказателства и пледира обвиняемият да бъде признат за виновен. По
отношение на наказанието излага, в случая са налице предпоставките на
чл.78а от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и
предлага да му се наложи административно наказание глоба, чийто размер да
бъде определен към законовия минимум от 1000 лева, както и наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от десет месеца, с оглед чистото
му съдебно минало и липсата на други противоправни прояви. По въпроса за
разноските пледира същите да се възложат в тежест на обвиняемия.
Обв. В., редовно призован, участва лично в съдебно заседание и дава
лаконични обяснения. Поради липсата на светлоотразители на ППС с
животинска тяга счита, че няма вина за настъпване на ПТП и моли да бъде
оправдан.
Редовно упълномощеният защитник – адвокат също пледира за
постановяване на оправдателна присъда, като намира обвинението за
недоказано и счита, че ПТП е настъпило единствено поради обстоятелството,
1

че движещата се пред обвиняемия каруца е била без светлоотразителни знаци.
Алтернативно, в случай на осъдително решение, пледира обвиняемиянт да
бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба в минимален размер, както и наказание лишаване от право да
управлява МПС за минимален срок.
За да постанови присъдата си, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Обвиняемият А. Д.В., роден на****г., бил правоспособен водач на МПС
от 2007г. Притежавал СУМПС №***за кат. „В“, „М“, „С“, „АМ“ и „ТКТ“ и за
периода 12.09.2019г. – 12.09.2023г. е наказван три пъти за нарушения на
правилата за движение по пътищата – веднъж с влязло в сила наказателно
постановление и два пъти с налагане на глоба с фиш. Работел като **** и не
бил осъждан или освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава
VІІІ, раздел ІV от НК.
На 12.09.2023г. във времевия интервал от 19:30 до 20:05 часа
обвиняемият В. управлявал лек автомобил „Рено Клио“, с peг. №****,
собственост на В. Л. Ж. от гр.***, движейки се по път III-707, в участъка
между гр. Стралджа, обл. Ямбол, и пътен възел Петолъчката със скорост от
около 81 км/ч. Движението се осъществявало в условията на вечерен
полумрак и с включени къси светлини, по прав участък от пътя, без
хоризонтални или вертикални криви, в дясната лента за движение и на около
0,90 метра вляво от десния край на платното за движение. Платното за
движение било със сухо асфалтово покритие и с широчина 6.85 метра. Било
разделено на две пътни ленти с пътна маркировка M3 (единична прекъсната
линия) и двустранно ограничено с проходими банкети, с широчина от 2,5
метра за десен банкет и 1,4 метра за ляв. Отдясно десният банкет преминавал в
наклонен скат и крайпътни площи.
По същото време и при същите пътни и атмосферни условия, попътно
на управлявания от обвиняемия автомобил и пред него, в дясната лента за
движение и също на около 0,90 метра вляво от десния край на пътното платно,
със скорост от около 16 км/ч се движила каруца, теглена от кобила,
управлявана от свидетеля Т. Й., които били негова собственост, като в
каруцата пътувал и свидетеля А. А..
В участъка от пътя около км. 4+500, поради разликата в скоростите им
на движение, управлявания от обвиняемия лек автомобил застигнал каруцата
на не повече от 70 метра. В този момент, въпреки наличието на техническа
възможност да я възприеме, обв. В. не реагирал на възникналата опасност за
движението и не предприел спиране, вследствие на което с предните десни
състави на лекия автомобил ударил каруцата в задната й лява част. В резултат
на удара автомобилът се насочил първо надясно към десния край на платното
за движение, след което се насочил наляво и преустановил движението си в
лентата за насрещно движение. От удара каруцата била отхвърлена напред и
надясно, напуснала платното за движение отдясно, продължила движението
си в крайпътните площи и преустановила движението си на около 10.50 метра
2

вдясно от десния край на пътното платно.
Вследствие на удара и под действието на инерционни преносни сили
телата на намиращите се в каруцата свидетели Т. Й. и А. А. били отхвърлени в
крайпътните площи, при което на свидетеля А. били причинени : 1. контузия
на главата в лявата челна област, с анамнестични данни за сътресение на
мозъка, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота; 2.
лицева травма с клинични и образни данни за субкапително счупване на
челюстта в областта на дясното й рамо; и 3. контузия на левия крак в областта
на неговата подбедрица с клинични и образни данни за счупване на фибулата
(малкия пищял) в нейната долна трета и счупване на медиалния (вътрешен)
малеол (костен израстък в долния край на големия пищял), довела до
затрудняване на движенията на долния ляв крайник, за около 5-6 месеца при
нормален ход на оздравителните процеси, като контузията на левия крак
наложила извършването на оперативно лечение с прилагане на метална
остеосинтезираща техника.
На свидетеля Т. Д. Й. били причинени контузия на главата, с наличие на
травматичен оток и хематом в дясната половина на главата, в нейната
слепоочно-тилна област, без данни за фрактури (счупвания) на черепните
кости, и контузия на дясната половина на поясната област, с болезненост при
движение и палпация, довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
От удара кобилата, каруцата и конската муниция, собственост на
свидетеля Й., били унищожени.
Непосредствено след инцидента, на място пристигнали органите на
полицията, както и на „Спешна помощ“, и пострадалия А.бил откаран за
оказване на спешна медицинска помощ.
На обвиняемия и на свидетеля Й. били извършени проверки за употреба
на алкохол, а на обвиняемия и за употреба на наркотици, които били
отрицателни.
Видно от заключенията на назначените автотехническа и допълнителна
автотехническа експертизи, при движение на управлявания от обвиняемия лек
автомобил със скорост от 81 км. час, опасната зона, или разстоянието, което би
изминал лекия автомобил за времето от възникването на опасността,
забелязването й от обвиняемия, задействането на спирачните механизми и
тяхното сработване, до привеждането на автомобила в покой, е 86 метра.
Съгласно установените в Европа технически характеристики, фаровете на
леките автомобили осветяват зона не по-малка от 50 метра за ляв фар и на не
по-малко от 75 метра за десен фар, при осветеност не по-малка от 1.5-2 lux.
Или, техническата възможност обвиняемият да възприеме каруцата като
обект възниква при осветяване долната част на задните й състави, вкл. и
гумите, от светлинния сноп на десния фар. Поради това, експертът заключава,
че В. е имал техническа възможност да възприеме движещата се пред него
каруца, когато разстоянието между двете превозни средства е била не повече
3

от 70 метра. Независимо, че това разстояние попада в опасната зона, вещото
лице е категорично, че Василев е имал техническа възможност да възприеме
опасността и да спре, тъй като за времето от 5.27 секунди, необходимо за
изминаване на разстоянието, попадащо в опасната зона за спиране,
управляваната от Й. каруца би изминала разстояние от 23.7 м. и би се
намирала на 93.70 метра от точката. Т.е., ако обвиняемият бе реагирал на
възникналата опасност за движението, след като е имал техническата
възможност да я възприеме, и бе предприел спиране, към момента на
привеждането му в покой управлявания от него лек автомобил би се намирал
на 7.7 метра зад задните състави на каруцата, при което положение не би
настъпил сблъсък между двете превозни средства.
От заключенията на назначените оценителна и автотехническа и
оценителна експертизи се установява, че към 12.09.2023г. средната пазарна
стойност на управлявания от обвиняемия лек автомобил „Рено Клио“ с peг. №
***, е 1950 лева, стойността на кобилата 2 500 лева, на конската каруца 350
лева и на конската муниция е 380 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
обясненията на подсъдимия, отчасти от показанията на свидетеля Т. Й. от
показанията на свидетелите А.А., А.С., А. И., В.С., В. В., Ц.П.и В. Ж., от
обективните находки, отразени в протокола за оглед от 12.09.2023г. и
приложения към него фотоалбум, от заключенията на вещите лица, изготвили
назначените съдебномедицински, автотехническа, допълнителна
автотехническа, автотехническа оценителна и оценителна експертизи, както и
от писмените доказателства по делото, които, преценени и поотделно, и в
тяхната съвкупност, са последователни, безпротиворечиви и
взаимнодопълващи се, поради което се кредитират изцяло.
Съдът не даде вяра единствено на показанията на свидетеля Й. в частта
им относно обстоятелството, че каруцата му е била боядисана в жълт цвят и с
поставени на задния капак светлоотразители, тъй като в тази им част не
намират опора в обективните находки, отразени в протокола за оглед и
приложения към него фотоалбум. Макар да са изключително оскъдни на
информация по отношение на тези обстоятелства, от данните в протокола за
оглед и от фотокопията е видно, че отломките от каруцата са небоядисани и по
лицевата част на намерения на място капак не са намерени светлоотразителни
елементи.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Както от обективна, така и от субективна страна, с деянието си обв. В. е
осъществил състава на чл.343, ал.1, б. „б“ вр. чл.342, ал.1 от НК, тъй като на
12.09.2023г., между 19:30 и 20:05 часа, на път III-707, км. 4+500м., при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Рено
Клио“, с рег. №**** е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 20,
ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което е предизвикал ПТП и по непредпазливост е
4

причинил на А. В. А. от гр. ***, три средни телесни повреди - контузия на
главата в лявата челна област, с анамнестични и клинични данни за
сътресение на мозъка, довела до разстройство на здравето временно опасно за
живота; субкапително счупване на долната челюст, в областта на дясното й
рамо и контузия на левия крак, изразяваща се в счупване на фибулата (малкия
пищял) в нейната долна трета, и счупване на медиалния (вътрешен) малеол
(костен израстък в долния край на големия пищял), довела до трайно
затрудняване на движенията на долния ляв крайник.
Фактът, че обвиняемият е автор на деянието съдът намери за
безспорно установен, както от обясненията му, така и от показанията на
свидетелите А. С., А. И., В. С. и В. Ж..
От обективна страна, налице е извършено от обвиняемия
съставомерно деяние по посочения текст от наказателния закон, чието
изпълнително деяние се изразява в нарушаване правилата за движение по
пътищата. Безспорно, същият е извършил нарушение на правилата за
движение по пътищата по чл.20, ал.1 от ЗДвП, тъй като при управление на лек
автомобил „Рено Клио“, с рег. № ***, който е МПС по смисъла на § 6, т.12, б.
„а“ от ДР на ЗДвП, и при наличието на техническа възможност да възприеме
своевременно движещата се пред него каруца, не е следил неотклонно пътната
обстановка и не е проявил необходимото внимание и предпазливост, в
резултат на което я ударил в задната лява част с предните десни състави на
автомобила. Вследствие на удара на пътуващия в каруцата свидетел А. А.
били причинени описаните по-горе телесни увреждания, съставляващи средни
телесни повреди по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, а именно – контузия на
главата в лявата челна област, с анамнестични данни за сътресение на мозъка,
довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота; лицева
травма с клинични и образни данни за субкапително счупване на челюстта в
областта на дясното й рамо; и контузия на левия крак в областта на неговата
подбедрица с клинични и образни данни за счупване на фибулата (малкия
пищял) в нейната долна трета и счупване на медиалния (вътрешен) малеол
(костен израстък в долния край на големия пищял), довела до затрудняване на
движенията на долния ляв крайник, за около 5-6 месеца при нормален ход на
оздравителните процеси. Т.е., налице е и пряка причинна връзка между
деянието на подсъдимия, настъпването на ПТП и уврежданията на
пострадалия. Или с други думи казано, по гореописания начин, с нарушаване
на горепосоченото правило за движение, подсъдимият сам се е поставил в
невъзможност да предотврати ПТП и в този смисъл е станал причина за
настъпването му.
От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия при
условията на несъзнавана непредпазливост, тъй като същият не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен да ги
предвиди, за което са го е задължавало правилото на чл.20, ал.1 от ЗДвП – да
следи неотклонно пътната обстановка и да проявя необходимото внимание и
предпазливост. Безспорно, обвиняемият е могъл и е бил в състояние да
5

предвиди настъпването им, тъй като, ако бе спазил горепосоченото правило и
се бе съобразил с него, не би предизвикал настъпването на ПТП.
Доколкото от заключението на АТЕ по безспорен начин се установява, че
обвиняемият е имал техническа възможност да възприеме каруцата
своевременно, респ. и възможност да намали скоростта и да спре на 7.7 метра
зад нея, доводите на защитата, че ПТП е настъпило единствено и само поради
липсата на светлоотразители не могат да бъдат споделени. А наличието на
евентуално извършено свидетеля Й. нарушение на правилата за движение не
води до отпадане отговорността на обвиняемия, след като извършеното от
него нарушение също е в пряка причинна връзка с настъпилия резултат.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА ОБВИНЯЕМИЯ НАКАЗАНИЕ
За извършеното от обвиняемия непредпазливо престъпление законът
предвижда наказание ДО ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ИЛИ
ДРУГО ПО-ЛЕКО НАКАЗАНИЕ - ПРОБАЦИЯ. Както вече се посочи по-
горе, същият е с безупречна съдебна биография – не е осъждан и спрямо него
не е прилагана разпоредбата на чл.78а от НК. Доколкото липсва фактически и
юридически формулирано обвинение за това вследствие на извършеното да за
причинени значителни имуществени вреди, съгласно задължителните
указания, дадени с т. р. № 2/22.12.2016г. по т.д. № 2/2016г. на ОСНК на ВКС
на РБ, следва да се приеме, че от деянието не са причинени съставомерни
имуществени вреди и в този смисъл няма пречка за прилагане императивната
разпоредба на чл.78а, ал.1 от НК чрез освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание – глоба.
При определяне конкретния размер на глобата, съдът взе предвид
ниската степен на обществена опасност на личността на обвиняемия,
обуславяща се от чистото му съдебно минало, трудовата заетост, дадените в
досъдебна фаза обяснения, с които допринася в значителна степен за
разкриване обективната истина по делото, както и неправомерното поведение
на водача на каруцата, който е реализирал управлението й без
светлоотразителни знаци в тъмната част на денонощието. Затова му наложи
глоба, чийто размер определи под средния и към минималния предвиден в
закона такъв от 1200 лева, при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. От друга страна съдът отчете завишената степен на
обществена опасност на деянието, обуславяща се от високата динамика на
този вид престъпления понастоящем в страната, обстоятелствата, че е
наказван по административен ред за нарушаване правилата за движение по
пътищата, както и че вследствие на деянието на св. А. са причинени три
средни телесни повреди, и отделно, имуществени вреди за св. Й., при което
намери, че не е оправдано определяне минимален размер на глобата.
На осн. чл.78а, ал.4 вр. чл.343г от НК, съдът наложи на обвиняемия и
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА,
под средния и предвиден в закона размер, отчитайки отново изброените по-
горе смекчаващи отговорността обстоятелства. За да постанови съдебния си
6

акт в този смисъл, съдът счете, че това кумулативно наложено наказание,
ведно с глобата, ще го мотивира да се отнася с по-високо чувство за
отговорност, да проявява повече внимание при управление на МПС и за в
бъдеще да не извършва нарушение на установените правила за движение по
пътищата.
При този изход на делото, тъй като обвиняемият беше признат за
виновен, на основание чл.189 ал.3 от НПК, в негова тежест бяха присъдени и
направените по делото разноски в размер на 2304,27 лева, вносими в приход
на Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР – Ямбол.
По изложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	40
Дата:	12 март 2025 г. (в сила от 28 март 2025 г.)
Съдия:	Петранка Панайотова Кирова

Дело:	20242330201147
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	20 декември 2024 г.

Решение по дело №1147/2024 на Районен съд - Ямбол

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите