Р Е Ш Е Н И Е
№…….. 24.06.2021 година, гр. София,
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, І-ви състав
в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през 2021 година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ
: Валентина Ангелова
Милен
Евтимов
Като разгледа докладваното от съдия Ангелова
частно гражданско дело № 5096 по
описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 435, ал.2 от ГПК.
Образувано е по
жалба, вх. № 307515/16.04.2021г. по описа на СГС /вх. № 00500/01.04.2021 г. по
описа на ЧСИ/, подадена от длъжника Г. Ф. срещу постановление от 22.03.2021 г. по
изпълнително дело № 20217870400051 по описа на ЧСИ М.Д., с рег. № 787 на КЧСИ с
район на действие СГС, с което е отказано да бъде намален размера на приетите
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева за процесуалния
представител на взискателя.
Жалбоподателят
поддържа, че определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, тъй като
делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Излага, че процесуалния представител на взискателя не
е извършвал действия за защита и съдействие, както и такива с цел
удовлетворяване на вземането, а само е депозирал молба за образуване на
изпълнително дело. Извършените изпълнителни действия от съдебният изпълнител се
състоят единствено в налагането на запор върху вземанията по банковите сметки,
открити в „Уникредит Булбанк” АД. Заявява, че е юридическо лице с
обезщетителна, обезпечителна, социална и защитна функция, с публична дейност и
събирането на дължимите от него суми не е свързано с никаква фактическа и
правна сложност, като издирването на длъжник или проверка за наличното
имущество или парични средства, запориране на банкови сметки и т.н. Освен това седалището и банковите сметки на Фонда
са публични и общоизвестни. Предвид това счита, че налагането на запори на
банковите му сметки е напълно ненужно и
индикираното формално извършване на такова действие има за цел да оправдае
размера на претендираното в изпълнителното производство адвокатско
възнаграждение. Моли съда да отмени отказа на съдебния изпълнител и да намали
претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение до законоустановения
мининум от 200 лв. Евентуално, ако съдът прецени, че на взискателят се следват
и разноски за водене на изпълнителното производство, адвокатския хонорар да бъде намален до минималния такъв
предвиден в чл.10, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Ако съдът прецени, че размерът на адвокатското
възнаграждение следва да бъде редуциран, моли да бъде изменен и размерът на
пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, съобразно размера на дълга.
Претендира сторени деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по
чл.436, ал.3 от ГПК не е постъпило писмено възражение по жалбата от взискателя.
В приложените по
делото мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК, съдебния изпълнител счита подадената
жалба за неоснователна. Излага, че размерът на адвокатското възнаграждение не е
прекомерен, тъй като е съобразен както с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 и ал. 2
от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, така и с Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Същият кореспондира с размера на задължението по делото включващ главница и
изтекли върху нея законни лихви. Поддържа, че размерът на пропорционалната
такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ от 1 968,42 лв. с ДДС също е правилно
начислен, като излага подробни доводи в тази насока. В нея не са включени
разноски по изпълнението, а единствено сумата по изпълнителния лист, представляваща
главница и изтекла законна лихва. Моли съда да остави жалбата на длъжника без
уважение.
Софийски градски съд, като разгледа жалбата, взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
Депозираната
частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, който подлежи
на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, в
законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна и
отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК и като такава е допустима.
Разгледана по
същество, е частично основателна по
следните съображения:
Производството
по изпълнително дело № 20217870400051 по описа на ЧСИ М.Д., с рег. № 787 на
КЧСИ и район на действие СГС е образувано на 10.03.2021 г. по молба на А.Н.А.чрез
пълномощника му - адв. П.К., в качеството му на взискател срещу Г. ф., в
качеството му на длъжник, въз основа на издаден изпълнителен лист от 21.01.2021
г. от Окръжен съд – Монтана по т.дело № 153/2019г. за заплащане на сумата от 20
000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 25.05.2019 г. до окончателното изплащане
на вземането. Направено е искане за
изпращане на покана за доброволно изпълнение на длъжника и едновременно с това
да бъде наложен запор върху банковите му сметки.
В кориците на приложеното
изпълнително дело /лист 3/ се съдържа Договор за правна защита и съдействие от 10.03.2021
г. сключен между А.Н.А.и адвокат П.К. от САК, съгласно който за оказване на
правна помощ и съдействие, изразяващи се в извършване на процесуално
представителство по изпълнително дело за събиране на присъденото с изпълнителен
лист по т.д. № 153/2019 г. по описа на Окръжен съд – Монтана обезщетение, е уговорено
възнаграждение в размер на 960 лв. с вкл. ДДС, за което е отбелязано, че е
платено изцяло в брой.
Частният съдебен
изпълнител М.Д. поканил длъжника Г. ф. да изпълни доброволно задължението си
като му връчил покана за доброволно изпълнение на 12.03.2021 г. В същата
покана, извън сумата по посочения изпълнителен лист са посочени и разноски по
изпълнението в размер на 1 026 лв. с вкл. ДДС, от които адвокатско
възнаграждение в размер на 960 лв. с ДДС /800 лв. – данъчна основа и 160 лв. –
начислен данък/, авансови такси в размер на 66 лв., както и пропорционална
такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ в размер на 1 968,42 лв. с ДДС. Едновременно с поканата за доброволно
изпълнение на основание чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК, съдебния изпълнител
наложил запор върху банковите сметки на длъжника открити в „УниКредит Булбанк“
АД до размера на претендираните вземания.
В срока за
доброволно изпълнение на 15.03.2021 г., Г. ф. възразил по отношение на
разноските сторени от взискателя за адвокатско възнаграждение над минималния
размер от 240 лв. с вкл. ДДС, както и по отношение на изчислената такса по т.26
от ТТР към ЗЧСИ.
На 22.03.2021 г.
съдебния изпълнител М.Д. постановил отказ по направеното възражение за
намаляване на приетите разноски, за който отказ длъжника е уведомен на 26.03.2021
г.
Въпросът за
съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с общия принцип на
отговорността за разноски, която е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79
от ГПК е регламентирано от кого се понася тази отговорност в изпълнителното
производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското
възнаграждение поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е
приложима не само в исковото, но и в изпълнителното производство. Длъжникът
разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител
намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по
това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.
Предвид
установената по-горе фактология по отношение на направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира следното:
Съобразно
правилата установени в Закона за адвокатурата страните могат свободно да
определят размера на адвокатското възнаграждение. В същото време законът не
допуска безпределно да се натоварва осъдената страна с разноските за адвокатско
възнаграждение, които е направила другата страна, поради което същите могат да
бъдат намалени поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Сезиран с
такова искане съдът е длъжен да прецени налице ли са предвидените чл. 10 от
Наредбата действия от страна на процесуалния представител, както и има ли
такава фактическа и/или правна сложност на делото, която да обуславя
присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в тежест на страната, която
е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да намали уговореното
възнаграждение като в този случай е ограничен от минималния установен размер на
това възнаграждение. Ограничението на § 2 от ДР не обвързва съда съобразно ТР №
6 от 06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ на ВКС.
С оглед
разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения /в редакцията и от 31.07.2020 г., обн. ДВ бр.68/ за
образуване на изпълнително дело минималният размер на адвокатското
възнаграждение е в размер на 200 лв., а с оглед на т.2 за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания над 1 000
лв. – 1/2 от съответните възнаграждения предвидени в чл.7, ал.2, т.2-7. В
конкретният случай единственото фактическо действие, което е осъществено от
процесуалния представител на взискателя - адв. П.К. (САК) е подаването на молба
за образуване на изпълнително дело въз основа на издаден изпълнителен лист,
част от съдържанието на която и без да представлява отделно действие по защита
е посочването на способ за принудително изпълнение, в случая запор на банковите
сметки на длъжника, поради което на взискателя следва да се присъдят разноските,
които е направил за адвокатско възнаграждение от 240 лв. с вкл. ДДС за
образуване на изпълнителното дело. След като от представителя на взискателя не
са извършвани други същински изпълнителни действия освен да се подаде молба за
образуване на изпълнително дело и при съобразяване на обстоятелството, че
процесното изпълнително дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна
сложност се налага извода, че направеното от длъжника възражение по чл. 78, ал.
5 ГПК се явява основателно и следва да бъде уважено, а определените от ЧСИ
разноски за адвокатско възнаграждение от 960 лв. с вкл. ДДС следва да бъдат
намалени до минималния размер, определен съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1
от Наредбата за определяне на минималните размери на адвокатското възнаграждение,
която предвижда за образуването на изпълнителното производство, адвокатското
възнаграждение да е именно до размера на сумата от 200 лв. без ДДС.
Що се отнася до
окончателната такса по т. 26 от ТТР на ЗКЧСИ в размер на 1 968,42 лв. с
вкл. ДДС, настоящият съдебен състав намира същата за правилно определена от съдебния
изпълнител доколкото е определена само върху размера на присъденото вземане по
изпълнителния лист без да включва такси и разноски по самото принудително
изпълнение, включително и без приетото за събиране адвокатско възнаграждение. Съгласно
т. 26, б. „г“ от ТТР към ЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се събира такса
върху събраната сума, както следва: от 10 000 до 50 000 лв. - 820 лв. + 6 на
сто за горницата над 10 000 лв. Предвид това дължимата такса по т. 26,
формирана върху главница от 13 672,52 лв. /20 000 лв. – главница и
3 672,52 лв. изтекла законна лихва, считано от 20.05.2019 г. до окончателното
й изплащане към 10.03.2021 г./, възлиза на сумата от 1 968,42 лева с ДДС,
т.е /820+820,35+328,07 /ДДС / и до този размер се дължи от длъжника, както
правилно я е определил частния съдебен изпълнител.
По изложените
съображения, съдът намира, че обжалваното постановление от 22.03.2021г., в
което е обективиран отказ на съдебния изпълнител да намали разноските по
изпълнително дело № 20217870400051 по описа на ЧСИ М.Д. за адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на взискателя е неправилен и следва
да бъде отменен, а в останалата му част относно размера на определената
пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, е правилен и следва да бъде потвърден.
По разноските:
Независимо от
изхода на спора обаче, с оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК,
претенцията на частния жалбоподател за присъждане на разноски се явява
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Тук следва да
се подчертае, че по отношение на него, нормите на чл. 78 от ГПК не намират
приложение, доколкото именно в качеството си на длъжник в изпълнително
производство чрез подадената частна жалба същият реализира правото си на
защита. Допълнителен аргумент се явява спецификата на производството по
обжалване на действията на съдебния изпълнител, поради което искането му за
присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение. Това е така,
защото предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на
действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект
на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди /в т. ч. разходи
за обжалването им по реда на чл. 435 от ГПК/, е съдебният изпълнител. Той,
обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и
актовете му. Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и
имаща право на такива, е общият исков ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни
действия и актове на съдебния изпълнител.
Така мотивиран, Софийският
градски съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба на длъжника Г. ф. постановление
от 22.03.2021 г. по изпълнително дело № 20217870400051 по описа на ЧСИ М.Д.
с рег. № 787 на КЧСИ с район на действие СГС, в частта, с която е постановен отказ за намаляване размера на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК
разноските за платено от взискателя по изп. дело № 20217870400051 на ЧСИ М.Д. с
рег. № 787 на КЧСИ с район на действие СГС, адвокатско възнаграждение от 960 лв. с вкл. ДДС на 240
лв. с вкл. ДДС.
ОСТАВЯ В СИЛА постановление от 22.03.2021 г. постановено
по изп. дело № 20217870400051 по описа на ЧСИ М.Д. с рег. № 787 на КЧСИ с район
на действие СГС, в останала му обжалвана част.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на длъжника Г. фонд за присъждане на сторените деловодни разноски
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ……………. ЧЛЕНОВЕ : 1. …………….
2. …..………