№ 235
гр. Смолян, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Д.
като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело №
20215400500417 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С Решение № 240/08.07.2021 г. по гр.дело № 330/2021 г.
Смолянският районен съд ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж. ИВ. Х. и Д. В. К. иск
да се признае за установено по отношение на „ Юробанк България“ АД-
гр.София и „Българска Банка за Развитие“АД - гр.София, че ищците не
дължат на ответниците сума в общ размер от 8 526,56 лв. по Договор за
банков кредит Продукт Бизнескредит № BL18370/.06.2008 г., изменен с анекс
№ 1/14.07.2009 г., обезпечен с поръчителство от 10.06.2008 г. и Договор за
поръчителство от 14.07.2009 г., изменен с анекс №1/14.07.2009 г., от които:
главница от 7911,66 лв. за периода 21.06.2012 г. - 19.03.2013 г., 714,90 лв.
договорна лихва за периода 21.06.2012 г. -1 9.03.2013 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 7 811,66 лв., считано от 20.03.203г. , както и 170,53
лв. държавна такса за образуване на делото и 474,96 лв. за адвокатско
възнаграждение, за чието събиране е образувано изп.д.№ 724/2013 г. по описа
на ЧСИ Мариана Кирова, с район на действие Окръжен съд - Пловдив, поради
погасяване на вземането по давност.
Ж. ИВ. Х. и Д. В. К. са осъдени да заплатят на „ББР“АД -
1
гр.София разноски по водене на делото в размер на 450 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Срещу това решение е подадена допустима въззивна жалба
от Ж. ИВ. Х. И Д. В. К., чрез пълномощника им адв.И.С., с искане да бъде
отменено, исковете им да бъдат уважени и да им се присъдят разноските за
двете инстанции.
В съдебно заседание жалбоподателите, редовно призовани,
не се явяват. За тях пълномощникът им адв.И.С. поддържа жалбата,
представя договор за правна помощ и списък на разноските.
Въззиваемите „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД-
гр.София, чрез юр.К.К. и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД-гр.София, чрез
пълномощника адв.С.З. с отговори по чл.263, ал.1 ГПК оспорват жалбата.
В съдебно заседание въззиваемите „БЪЛГАРСКА БАНКА
ЗА РАЗВИТИЕ“ АД-гр.София и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД-гр.София,
редовно призовани, не изпращат представители. С писмени молби техните
представители съответно юр.К.К. и адв.С. З. поддържат подадените отговори.
За въззиваемия „ББР“ АД юр.К.К. моли за присъждане на разноските.
Въззивният съд намира, че решението е правилно и следва
да се потвърди, като се имат предвид изложените от Смолянския районен съд
мотиви на осн.чл.272 ГПК. По оплакванията в жалбата настоящият състав
съобразява следното:
Не е доказано твърдението на ищците Ж.Х. и Д.К., които са
били поръчители по договора за кредит между кредитополучателката С. С.,
съответно тяхна дъщеря и майка, в качеството и на ЕТ „Таня 66-С. К.а“, че С.
С. не им е предавала съобщенията и книжата и те узнали за дълга една на
11.02.2020 г., с получаване на уведомленията от ЧСИ за налагане на запор
върху банкова сметка.
Призовките и съобщенията за тях като длъжници са
получавани от С. С. като пълнолетно лице от домашните им /и живеещо на
същия адрес – за Д.К., ул.В. Л. № 1 в гр.Смолян, а адресът на Х. е на същата
улица на № 6/, със съгласие да приеме съобщенията и със задължение да ги
предаде на адресатите, по смисъла на чл.46, ал.2 и ал.1 ГПК. С получаване на
съобщенията от другото лице се смята, че връчването е извършено на
2
адресатите, съобразно чл.46, ал.1 ГПК. Както правилно е отбелязано в
атакуваното решение, ако ищците се позовават на това, че не са узнали за
заповедта за изпълнение, редът за защита е чрез подаване на възражение по
чл.423 ГПК, а не в настоящото производство. Също така, както се спомена,
Ж.Х. е майка на С., а Д.К. – неин син.
В решения № 51/21.02.2019 г. по гр.дело № 2917/2018 г. и №
170/17.09.2018 г. по гр.дело № 2382/2017 г., двете на ІV г.о. на ВКС,
постановени по реда на чл.290 ГПК, е прието, че отмяната на ППВС № 3/1980
г., прогласена с ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, няма обратно действие и в този смисъл давността върху вземания,
предмет на изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015 г., не тече. Тези
съдебни решения са постановени по дела, по които обжалваните въззивни
решения са били допуснати до касационен контрол именно по въпроса: „От
кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/1980 г., извършена с т.
10 на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и в тази
връзка дали даденото с т.10 от ТР разрешение се прилага само по отношение
на висящите към този момент изпълнителни производства или и към тези,
които са приключили преди това?“.
В други решения на ВКС се приема, че давността върху
вземания, предмет на изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015 г., тече
от момента на последното валидно изпълнително действие, тъй като давност
в изпълнителния процес тече. Изоставя се разбирането, прието в ППВС №
3/1980 г., че давността не тече във висящия изпълнителен процес,
включително по отношение на изпълнителни дела, образувани преди
26.06.2015 г. В този смисъл тези съдебни състави застъпват тезата, че
отмяната на ППВС № 3/1980 г. има обратно действие.
Заради наличието на противоречивата практика на ВКС, на
20.02.2020 г. е образувано тълк.дело № 3/2020 на ОСГТК на ВКС, по което да
се даде отговор на посочения по-горе въпрос: „От кой момент поражда
действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се
последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди
приемането му ? „
Настоящият състав споделя разбирането, изразено в
3
решения № 51/21.02.2019 г. по гр.дело № 2917/2018 г. и № 170/17.09.2018 г.
по гр.дело № 2382/2017 г., двете на ІV г.о. на ВКС, постановени по реда на
чл.290 ГПК, че отмяната на ППВС № 3/1980 г., прогласена с ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, няма обратно
действие и в този смисъл давността върху вземания, предмет на изпълнително
дело, образувано преди 26.06.2015 г., не тече.
Въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.417 ГПК с № 181/22.03.2013 г. по ч.гр.дело № 324/2013 г. на
Смолянския районен съд е издаден изпълнителен лист на 25.03.2013 г., по
който С. Д. С., Д. В. К., Ж. ИВ. Х. и Д. С. Х. са осъдени солидарно да платят
на „Юробанк и Еф Джи България“ АД-гр.София сумата от 8 526,56 лв.,
дължими по Договор за банков кредит-Продукт Бизнескредит №
BL18370/.06.2008 г., изменен с анекс №1/14.07.2009г., обезпечен с
поръчителство от 10.06.2008 г. и Договор за поръчителство от 14.07.2009 г.,
изменен с анекс №1/14.07.2009 г., от които главница от 7911,66 лв. за периода
21.06.2012 г. - 19.03.2013 г., 714,90 лв. договорна лихва за периода 21.06.2012
г. - 19.03.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
20.03.2013 г., както и 170,53 лв. държавна такса за образуване на делото и
474,96 лв. за адвокатско възнаграждение. След като вземането е установено
със стабилизирана заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417
ГПК, тя има последиците на съдебно решение, поради което и на осн.чл.117,
ал.2 ЗЗД, срокът на новата давност е 5 години.
По молба на „Юробанк и Еф Джи България“ АД-гр.София е
образувано на 09.05.2013 г. в СИС при РС-Смолян изп.дело № 186/2013 г. за
събиране на горните вземания от четиримата длъжници С. С., Д. Х., Ж.Х. и
Д.К.. Последните двама, които са ищците, са получили преписи от заповедта
с получаване на поканите за доброволно изпълнение на 03.06.2013 г. След
изтичането на срока за възражение по чл.414 ГПК, който към онзи момент е
двуседмичен, съгласно предходната редакция на чл.414, ал.2 ГПК, заповедта
се стабилизира на 17.06.2013 г.
По молба от 30.09.2013 г. на банката-взискател, изп.дело по
описа на СИС при СмРС е прекратено с постановление от 02.10.2013 г. на
ДСИ и е изпратено на ЧСИ М.К., действаща в района на ОС-Пловдив, по
чийто опис делото е образувано под № 724/2013 г.
4
Съгласно приетото по-горе разрешение, и с оглед
постановките на ППВС 3/1980 г., че образуването на изп.дело прекъсва
давността и по време на изпълнителния процес давност не тече, следва, че в
периода 09.05.2013 г. – 26.06.2015 г., от когато е в сила ТР № 2/26.06.2015 г.
по т.д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давност не тече. От 26.06.2015 г. насетне
вече тече давностният срок, който е петгодишен и би изтекъл на 26.06.2020 г.,
т.е., към момента на образуване на настоящото дело на 25.02.2020 г. той не е
изтекъл. Това е така и защото давността впоследствие е прекъсвана, тъй като
от кредитора са предприемани изпълнителни действия по смисъла на т.10 на
ТР № 2/26.06.2015 г. по посоченото тълкувателно дело, както е установено с
обжалваното решение. Дори да се приеме, че действие от вида, описани в т.10
на ТР № 2/26.06.2015 г., т.е., прекъсващо давността, след 26.06.2015 г. е само
налагането на запор върху банковите сметки на четиримата длъжници,
включително на ищците Ж.Х. и Д.К. с разпореждане на ЧСИ от 21.01.2020 г.,
за което те узнават на 11.02.2020 г., очевидно от тогава и до настоящия
момент не е изтекла петгодишната погасителна давност.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателите следва да бъдат
осъдени да заплатят на въззиваемия „Българска банка за развитие“ АД –
гр.София разноски във въззивното производство за юр.възнаграждение в
размер на 150 лв.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 240/08.07.2021 г. по гр.дело №
330/2021 г. на Смолянския районен съд.
ОСЪЖДА Ж. ИВ. Х., ЕГН **********, и Д. В. К., ЕГН
**********, да заплатят на „Българска банка за развитие“ АД-гр.София, ЕИК
****, разноски във въззивното производство за юр.възнаграждение в размер
на 150 лв./сто и петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните чрез
техните пълномощници.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6