РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Б.**, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.**, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Филка Кр. Сотирова
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20211210102503 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена
от „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Х.***,
представлявано от В. М. И., чрез адвокат Н. Г. Ш., със съдебен адрес гр. Х.*** против А. В.
Н., с ЕГН **********, с адрес гр. Б.*** с която е предявен иск за признаване за
установено в правоотношенията между страните, че е налице вземане от страна на „КРЕДИ
ЙЕС“ ООД, с ЕИК **** от А. В. Н. на сумите, за които е издадена Заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.дело № 1863/2018 г. по описа
на Районен съд – гр. Б.**, а именно: сумата от 3536,00 лв., представляваща главница по
запис на заповед от 12 октомври 2017г., ведно със законната лихва върху
главницата,считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК – 23.07.2018 година до
окончателното им изплащане.
Иска се и да бъде осъдена ответника да заплати съдебните разноски в заповедното
производство в размер на 70,72 лв., представляващи заплатената държавна такса и
адвокатско възнаграждение в размер на 478.00 лв. и съдебните разноски по настоящото
производство.
Твърди се в исковата молба, че на 20.07.2018г. ищцовото дружество е подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК до PC- Б.**, въз основа на което е
образувано ч.гр.д. 1863/2018г по описа на PC-Б.**. Съдът е издал Заповед № 7218 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК на
23.07.2018г., и Изпълнителен лист от 23.07.2018г. срещу длъжника: издателя А. В. Н. с
ЕГН: **********, с които съдът осъжда длъжника да заплати на кредитора „Креди Йес”
ООД заявените суми: главница: 3536,00 лв. по Запис на заповед от 12.10.2017г., законната
лихва върху главницата, считано от 23.07.2018г. до окончателно изплащане на вземането,
както и съдебни разноски по делото - 70,72 лв. държ.такса и 478,00 лв. адв. възнаграждение.
Срещу издадената заповед е подадено възражение от длъжника и с оглед дадените
указания ищцовото дружество предявява настоящия иск.
Твърди се в исковата молба, че вземането на „Креди Йес“ ООД е във връзка с
неизпълнение на поето задължение за плащане по Запис на заповед от 12.10.2017г., издадена
от А. В. Н.. Поддържа се, че процесната Запис на заповед е валидна и представлява
1
обезпечение по Договор за паричен заем № 30807 към искане № 51860 от 12.10.2017г.,
сключен между „Креди Иес” ООД, в качеството му на Заемодател и А. Н., в качеството му
на заемател.
Твърди се, че видно от представеното към настоящата молба копие / в оригинал пред съда
по заповедното производство/ Запис на заповед от 12 октомври 2017г., същата е издадена от
А. Н., в качеството си Издател. С издаването на конкретната Запис на заповед издателят Н. е
поел безусловно и неотменяемо задължение за плащане на сумата в размер на 3536,00лв. (
три хиляди петстотин тридесет и шест лева) на предявяване на поемателя „Креди Йес” ООД.
Записът на заповед е надлежно предявен за плащане на издателя А. Н. на 13 октомври
2017г.
Поддържа се, че така издадената Запис на заповед представлява по своята правна същност
ценна книга, материализираща изявлението на издателя си А. Н., която е валидна, тъй като е
издадена изцяло при спазване законовите изисквания за форма и съдържание, посочени в
чл.535 от ТЗ. Сочи се, че процесната запис на заповед съдържа: наименованието „запис на
заповед”, изписан на български език както в заглавието на акта, така и в самото съдържание
на текста ма документа; съдържа безусловно обещание на издателя 12 октомври 2017г да
плати сумата от 3536,00 лв.; падежът е уговорен съобразно разпоредбата на чл.537, бр. с чл.
486, ал.1, т. 1 ТЗ — на предявяване, като същата е предявена за плащане на издателя на 13
октомври 2017г.; съдържа място на плащането: грХ.**; съдържа името на лицето, на което
трябва да се плати - „Креди Йес” ООД; съдържа дата и място на издаването — 12 октомври
2017 година град Х.; съдържа подпис на Издателя А. Н., със саморъчно изписване на трите
му имена .
Поддържа се, че предвид пълнотата на съдържанието, представената Запис на заповед
представлява редовен от външна страна документ, материализиращ безусловно и
неотменяемо задължение на издателя — А. Н. да плати на поемателя „Креди Йес” ООД
посочената сума пари.
Твърди се, че представения запис на заповед съставлява предвидено в закона и редовно от
външна страна основание, удостоверяващо годно за принудително изпълнение притезание в
полза на заявителя „Креди Йес” ООД срещу лицето, сочено като длъжник по изпълняемото
право — А. Н. като издател. Така издадената Запис на заповед съставлява обезпечение по
сключен между страните Креди Йес ООД и А. Н. Договор за паричен заем №30807 от 12
октомври 2017г. Тъй като заемателят А. Н. не е изпълнил задължението си да заплати
дължимите по договора за заем погасителни вноски, то заемодателят е упражнил правото си
да търси изпълнение на остатъка от дължимите по договора за заем суми по реда на чл.417
от ТПК - с цел процесуална икономия и генериране на по-малък размер на съдебни
разноски. Това обстоятелство е посочено и в т.14 на депозираното пред заповедния съд
заявление по чл.417 от ТПК.
Сочи, че представя Удостоверение от ищцовото дружество, от което е видно, че лицето А.
Н. до момента на подаване на настоящата искова молба има само един сключен договор за
заем с „Креди Йес“ ООД - процесния договор за заем № 30807 от 12.10.2017г.
Твърди се още в исковата молба, че вземането на „Креди Йес” ООД към А. Н. произтича
от Запис на заповед от 12 октомври 2017г., която заповед е издадена с цел обезпечаване на
задълженията на издателя А. Н. към „Креди Йес” ООД, произтичащи от сключен между
страните Договор за паричен заем № 30807 към искане № 51860 от 12.10.2017г.
Сочи се, че Договор за паричен заем № 30807 е сключен между „Креди Йес” ООД, в
качеството на Заемодател и А. Н., в качеството му на Заемател. Вземанията на заемодателя
към заемателя по така сключения договор за заем са обезпечени единствено с процесната
Запис на заповед от 12 октомври 2017г. Тъй като заемателят А. Н. не е изпълнил
задължението си за плащане на дължимите погасителни вноски по Договора за заем, то
заемодателят „Креди Йес” ООД е упражнил правото си да търси изпълнение на дължимите
суми по съдебен ред. В тази връзка и тъй като вземането е обезпечено единствено с
издадена запис на заповед, заемодателят е искал от съда да му бъде присъдена дължимата от
2
длъжника А. Н. сума, представляваща неизплатено задължение по договора за заем, по реда
на чл.417, т.9 ГПК.
Твърди се от ищцовото дружество, че на 11.10.2017г. на А. Н. е предоставена
преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр (СЕФ) за
предоставяни от Креди Йес ООД кредитни продукти. Лицето се е запознало с така
предоставената информация и се е подписало на формуляра. Във връзка с така
предоставената му информация и дадените допълнително разяснения в тази връзка от
кредитен консултант на „Креди Йес“ ООД, предложил на Н. продукта на Креди Йес ООД,
на 11.10.2017г. Н. е подал Молба за заем № 51860. С така подадената молба А. Н. отправя
искане към „Креди Йес” ООД да му бъде отпуснат паричен заем с цел „за лечение“ в размер
на 1500 лв., които да бъдат върнати от заемоискателя на 16 броя погасителни вноски в
размер на 221 лв. всяка. В молбата за заем не са посочени данни за поръчител, който да се
задължи да отговаря заедно със заемоискателя за изпълнение на задълженията му към
дружеството при евентуално отпускане на искания заем.
Сочи се, че след извършване на оценка на така депозираното искане и въз основа на
посочените в него параметри за заем, „Креди Йес” ООД е одобрило молбата за заем на А.
Н.. В резултат на това на 12 октомври 2017г. в гр.Б.** между страните — А. Н., в качеството
му на Заемател и „Креди Йес” ООД, в качеството му на Заемодател, е сключен Договор за
паричен заем №30807 към Искане №54860. В чл. 3 на същия е направено подробно описание
параметрите на отпуснатия заем. В чл.4, ал.1 от договора е посочено, че същия служи като
разписка и удостоверение за получената по договора заемна сума от Заемателя. Неразделна
част от договора за заем съставлява погасителния план, в който е посочен размер на
дължимата погасителна вноска, посочена е и сумата по чл.8 от договора за заем, както и
размера на погасителната вноска при начисление на неустойка по чл.8 от договора за заем.
Поддържа се, че обстоятелствата относно обезпечаването на заема са посочени на
заемоискателя още преди да е сключил договор за заем с ищцовото дружество - чрез
предоставената му със СЕФ информация. Видно от част II, т.8 от предоставения на А. Н.
СЕФ е посочено, че договорите за заем, които дружеството сключва с потребители, следва
да са обезпечени. Отделно от така посочения текст в СЕФ на заинтересованото лице се
предоставят устни разяснения относно обезпечението на заема. Информация за
обезпеченията по договорите за заем, които дружеството сключва, се съдържа и в общите
условия към договорите за заем, поставени на видно място във всеки един търговски обект
на дружеството, на свободен достъп от всяко заинтересовано лице. Общите условия са
поместени и на интернет сайта на дружеството, отново с цел информираност от страна на
заинтересованите лица. Обезпеченията са изброени и в молбата за заем, като е дадена
възможност на всеки заемоискател сам да избере начина, по който предлага да обезпечи
евентуално сключен с дружеството договор за заем. Отделно от това в договора за заем, в
чл. 6 страните постигат конкретна договорка относно начина, по който ще бъде обезпечен
договора за заем.
Поддържа се, че в чл.6 от процесния договор за заем сключен с Н. е посочено, че страните
се споразумяват договорът за заем да бъде обезпечен с поне две от посочените в същия член
обезпечения, а именно: гарант/и, отговарящ/и на условията на чл.9, ал.2 от Общите условия
към договора за заем и с още едно от изброените в същия член обезпечения. В тази връзка е
издадена процесната запис на заповед от 12 октомври 2017г.. от заемателя Н., но данни за
поръчител не са предоставени. В тази връзка и в разпоредбата на чл.8 от договора за заем е
уговорена неустойка в размер на 1576,81 лв., която страните се съгласяват да бъде дължима
от заемателя в случай, че в тридневен срок от сключването на договора Заемателя не
предостави като обезпечение поръчител. Заемателят Н. не е изпълнил в срок изискванията
на чл.6 от договора - не е предоставил поръчител, поради което договорената между
страните по договора за заем в чл.8 неустойка е начислена към задълженията по договора за
заем.
Сочи се, че в погасителния план е направено описание на падежните дати, размера на
дължимите погасителни вноски по договора за заем, размер на неустойка, съгласно чл.8 от
3
договора - в случай, че такава се дължи и общ размер на погасителната вноска съгласно
уговорките в договора за заем. Видно от Погасителния план, страните са уговорили
плащането на заема да бъде на 16 вноски в размер на 122,45 лв. всяка, при предоставяне на
обезпечение по чл.6 от договора за заем или в размер на 221 лв., при непредоставяне на
договореното обезпечение по договора за заем и начисляване на неустойката по чл.8.
Заемателят се е запознал с погасителния план към договора за заем, видно от положения под
същия подпис с изписване на трите имена от страна на Заемателя.
Твърди се, че неразделна част от така сключения договор са и приложените
Общи условия по договор за заем в сила от 01.04.2016г. Заемателят се е запознал с
клаузите на Общите условия към договора и се е съгласил с тях, видно от положените
подписи на страниците от Общите условия (ОУ), както и изписването на трите му имена с
подпис в края на ОУ, а за изрично изразеното съгласие с тях - чл.12 от договора за заем.
Твърди се, че договорът за заем е валидно сключен, заемателят А. Н. лично се е запознал
и е подписал договора за заем и всички приложения към него и документи, свързани с
отпускането му, както и че е получил заемната сума от Заемодателя „Креди Иес” ООД в
брой. Именно поради сключването на договора за заем и с цел обезпечаването му,
заемателят А. Н. е Ииздал в полза на Заемодателя „Креди Йес” ООД процесната Запис на
заповед от 12 октомври 2017 година за цялата сума по договора за заем - включваща
главница, лихва и неустойка в техния пълен първоначален размер.
Твърди се в исковата молба, че след сключване на договора за заем и издаване на записа
на заповед при гореописаните параметри и условия и след получаване на заемната сума,
предмет на договора, Заемателят А. Н. е направил само едно частично плащане на
погасителна вноска по договора за заем. На дата 12.01.2018г. заемателят е платил сумата от
100 лв., с което е направено частично плащане на първата погасителна вноска по договора
за заем. След така извършеното частично плащане, плащане по договора не са правени.
Правени са многократно опити от страна на служители на дружеството за преговори, връзка
по телефона и уговаряне на доброволно плащане, но до такова не се е стигнало.
Поддържа се, че в тази връзка и предвид липсата на каквото и да е доброволно плащане от
страна на заемателя Н., след падежиране на 7 броя погасителни вноски по погасителен план,
изцяло неплатени, на дата 13.06.2018г. „Креди Иес“ ООД е обявило цялото вземане по
договор за заем № 30708, сключен със заемателя Н. за предсрочно изискуемо. Дружеството
е изпратило на Н. Уведомление за предсрочна изискуемост по Договор за паричен заем №
30708 от 12.10.2017г. с изх. № 335/13.06.2020г. След обявената предсрочна изискуемост на
сумите по договора за заем не е последвало плащане.
Предвид гореизложеното, както и обстоятелството, че неплащането на дължимите
погасителни вноски съставлява неизпълнение от страна на Заемателя на задължението за
плащане, произтичащо от договора за заем, сключен с „Креди Йес” ООД, което предвид
безрезултатните опити от страна на дружеството за доброволно уреждане на отношенията
предпоставя правния интерес на Заемодателя от търсене по съдебен ред на изпълнение на
дължимите по договора суми, съставляващи главница, лихви и неустойки, уговорени
изрично в договора за заем.
Твърди се, че Заемателят Н. е направил само едно частично плащане на погасителна
вноска по договора за заем и погасителния план към него. В тази връзка, заемодателят е
упражнил правото си да обяви вземането към Н. по договор за заем № 30708 от 12.10.2017г.
за предсрочно изискуемо в неговия пълен размер, съставен от главница по договора,
договорна лихва и неустойка за неизпълнение на задължение за обезпечаване на заема по
чл.8 от договора за заем. Допълнително към тази сума и съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1
от Общите условия към договора за заем е начислена неустойка в размер на 300 лв.,
съставляваща 20% от размера на неплатената главница по договора за заем. Размерът на така
изчислената сума по предсрочната изискуемост на задълженията по процесния договор за
заем е 3736,74 лв.
Тъй като дружеството е взело решение да търси сумите по съдебен ред по договор за заем
4
№ № 30708 от 12.10.2017г. по реда на чл.417 от ГПР с цел процесуална и разходна
икономия, то е търсило дължимата по договора за заем сума частично - само до размера на
сумата, за която е издадена като обезпечение по договор за заем № 30708/12,10,2017г.
заповед за изпълнение. Вместо да предяви вземането си в пълен размер, представяйки
договора за заем и цялата документация към него и водейки дълго исково производство,
дружеството е предпочело да иска само плащане на сумата, за която е издадена
обезпечителната запис на заповед, макар и съдържаща само част от сумите по предсрочната
изискуемост. Предпочитайки процесуална икономия и бързина на съдебното производство,
по договор за заем №30708 към искане 51860 от 12.10.2017г. „Креди Йес“ ООД е искало да
му бъде присъдена само сумата, за която е издадена запис на заповед от заемателя по
процесния договор за заем.
Във връзка с горното претендираната за плащане сума по договора за заем към дата на
съдебно претендиране на вземането към длъжника е размер на 3536,00 лв., съставена от
сумите, както следва:
- непогасена главница по договора за заем - 1500 лева;
- непогасена част от договорна лихва по договора за заем за периода от 14.11.2017г. до
12,02,2019г.-409,24 лева;
- непогасена неустойка по чл.8 от договора за заем — 1527,70 лева;
- част от начислена неустойка 20% върху непогасения остатък от главницата по
договора за заем по чл. 20 от Общите условия към договора за заем - 99,06 лева;
Сочи се, че предвид наличието на неизпълнение от страна на заемателя на задължението
за плащане на дължимите суми по договора за заем, заемодателят е търсил изпълнение на
вземането по съдебен ред чрез подаване на заявлението в съда е искал да му бъде присъдена
част от дължимата и неплатена сума по договора за заем. Именно неизпълнението от страна
на Заемателя на произтичащите от Договор за заем № 30807, предпоставя правния интерес
на Заемодателя относно подаване на заявление с искане за издаване на ЗНИ и ИЛ срещу
длъжника.
Твърди се, че е налице валидно каузално правоотношение между страните- договор за
заем, за чието обезпечение е издадена процесията Запис на заповед от 12 октомври 2017
година. Изложените по-горе обстоятелства, подкрепени с представените към настоящата
искова молба доказателства установяват по несъмнен начин съществуването на вземане на
„Креди Йес” ООД към длъжника А. Н. в размер на 3536,00 лева, представляваща част от
дължими суми по договор за заем 30807, законната лихва върху тази сума от дата на
подаване заявлението в съда и направените в заповедното производство разноски в общ
размер на 548,72 лева, представляващи държавна такса и адв. Възнаграждение.
С разпореждане № 1424/03.12.2021 г. съдията докладчик след като е извършил проверка
за редовност на поправената исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените
с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил
препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят до ответника с указание,
че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.
131, ал. 2 от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответника е връчено на 17.12.2021г. лично.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника.
Поддържа се в същия, че предявения иск е неоснователен. Поддържа се, че неправилно и
незаконосъобразно, в така издадената заповед за изпълнение са признати по отношение на
кредитора претендираните от него суми представляващи главница, законна лихва върху така
посочената главница. За неоснователна счита и предявената претенция за заплащане на
разноски.
Сочи се, че искът се основава на сключен между А. В. Н. и "Креди Йес” ООД, договор за
паричен заем № 30807/ 12.10.2017г., който бил обезпечен с валидна Запис на заповед от
12.10.2017г.
5
Поддържа се, че от процесната Запис на заповед от 12.10.2017г., единствено се
установяват следните обстоятелства - на коя дата е издадена, издател, в полза на кой се
издава и за каква сума, но от същата по никакъв начин не може да се установи, че служи
като обезпечение по Договор за паричен заем № 30807 към искане № 51860 от 12.10.2017г..
Посочено е само обща стойност на сума 3 536,00 лева, която се твърди, че се дължи, без да е
уточнено към кой договор, основание, размер, така като са определени в представения от
ищеца договор за паричен заем № 30807/ 12.10.2017г. Посочено е единствено размер на
сума, която не е ясно, какво включва - главница, лихва и т.н.. Ето защо, с отговора се
твърди, че процесната Запис на заповед от 12.10.2017г. е издаден, без да има каузална
сделка, която да е основание за издавеното му.
Относно липсата на твърдения за изпращане на уведомление за предсрочна изискуемост
на кредита до ответника А. Н., твърди, че такова уведомяване не е извършено от страна на
ищеца, в качеството му на кредитор.
На следващо място се поддържа в подадения отговор, че от представените от ищеца
писмени доказателства липсват такива, от които да се установи реално получаване на
паричната сума от ответника А. Н.. В процесната заповед е записано като издател А. Н. за
сумата от 3566,00 лева, а „ Креди Йес „ ООД като лице на което трябва да се плати. В
същото време от представения по делото Договор за паричен заем № 30807 към искане №
51860 от 12.10.2017г. е посочено, че заемодателя „Креди Йес” ООД, предоставя на заемателя
А. В. Н., заем в размер на 1 500,00 лева. Поддържа се и че на следващо място наведените от
фактическа и правна страна обстоятелства в исковата молба не изяснява в пълна степен
обстоятелства, които биха касаели законността на сключения между страните договор, към
кой момент е станало изискуемо вземането, информиран ли е за това ответника Н., изпаднал
ли е в забава при неизпълнение, за да се квалифицира обективното състояние на ответника
като неизправна страна по съглашението, ведно с произтичащите от това правни последици.
Така посочените твърдения и от приложените писмени доказателства по никакъв начин не
изясняват налице ли е конкретен юридически факт, релевиращ на валидно облигационно
обвързване, неизпълнение, начало на изискуемостта на задължението на ответника към
определен момент, според договорките на страните. Не е налице информиране за
изискуемостта на вземането.
Относно твърденията за настъпване на предсрочна изискуемост в исковата молба е
посочено, че кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, с оглед на което прави следните
възражения: В т. 18 на ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС- ОСГТК се дава разрешение на въпроса
за предсрочна изискуемост на вземането на кредитора при договор за кредит. Съгл. т. 2 от
ТР № 1/2009г.на ВКС-ОСГТК постановеното в ТР № 4/2014г. на ВКС-ОСГТК е със
задължителен характер за съдилищата. В т.18 на Тълкувателно решение е прието, че за да
упражни правото си да поиска издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
счетоводни книги следва да е обявен кредита за предсрочно изискуем съгл. чл.60 ал.2 от
ЗКИ, поради неплащане на една или повече вноски. Обявяването на предсрочната
изискуемост се осъществява, чрез уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна
изискуемост, като това уведомяване следва да се извърши преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Приема се, че предсрочната изискуемост има действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Извлечението от
счетоводните книги не представлява документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало
волеизявлението да се направи кредита предсрочно изискуем. Уговорката в договора за
автоматична предсрочна изискуемост не поражда действие, ако изрично не е заявено, че
заемодателя е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника. Дори да се съдържа в заявлението
волеизявление, че счита вземането за предсрочно изискуемо, то същото не е съобщено на
длъжника,тъй като препис от заявлението не се връчва, поради едностранния характер на
производството. Към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение е безспорно, че кредиторът не е упражнил това свое
6
право преди подаване на заявлението пред компетентният съд, като кредитора е трябвало да
е уведомил длъжникът за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Твърди се, че
няма приложени към исковата молба доказателства за доказване на фактът - уведомяването
на кредитополучателя /заемател-ответник по делото за настъпилата изискуемост на кредита.
Въпреки постановяване на Тълкувателно решение по т.д.№8/2017г. на ВКС счита, че не
следва да се прима, че е налице твърдението на ищеца, че е налице обявена предсрочна
изискуемост считано от 30.03.2018г.
Възразява, да се приеме като годно писмено доказателство, приложения към исковата
молба Договор за паричен заем № 30807 към искане № 51860 от 12.10.2017г, както и
приложените към погасителен план, Удостоверение изх. № 577 от 05.10.2021г., Общи
условия по договор за заем в сила от 01.04.2016г., към Договор № 30807/ 12.10.2017г., както
и Молба за заем № 51860 от 11.10.2017г., Стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителски кредити, Запис на заповед от 12.10.2021г., Уведомление за
предсрочна изискуемост по договор № Х30807 от 12.10.2017г. Поддържа се, че е неясно кой
и в какво качество е подписал договора от името на „Заемодател”, договора не съдържа
печата на фирмата, съгласно бланката. Не се установява подписа за „Заемател” положен ли е
от ответника А. Н.. Договорът в частта за лихвите и таксите не е сключен съгласно
изискванията им за съдържание според Стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити, съгласно Приложение № 2 ,чл. 5, ал. 2 от ЗПК.
В писмения отговор се сочи, че така представеният към исковата молба европейски
формуляр, счита, че е изготвен за целите на производството или е изготвен предварително
по следните съображения: Твърди се, че договорът е сключен с ищцовото дружество, като
видно от същият е, че за „Заемодател” подпис е положен от неизвестно лице, без да бъде
ясно, в кой и в какво качество се е подписал. На следващо място липсва информация за
сравняване на различни предложения във формата на стандартен европейски формуляр
съгласно чл. 5 ал.2 във връзка с чл. 5 ал.1 от ЗПК. В представеният формуляр, не е ясно кой е
поставил подпис, не е посочена и „длъжност”, неясно остава кой е изготвил предложението.
Представената бланка - екземпляр от формуляра е без посочени данни на потребител в него.
Твърди се, че от изложеното следва, че преди подписването на договора /ако е подписан от
А. Н./ на заемателя не е бил предоставена информация за сравняване на различни
предложения във формата на стандартен европейски формуляр, съобразно чл. 5 ал.2 във
връзка с ал.1 от ЗПК, което е в противоречие със сочената правна норма. Отделно от това, за
ответника А. Н. липсват подписи на Стандартен европейски формуляр, които да
удостоверят, че тя също е запозната с информация за сравняване на различни предложения
във формата на стандартен европейски формуляр, съобразно чл. 5 ал.2 във връзка с ал. 1 от
ЗПК. Неясни са посочите в т. 3 Условия за усвояване на кредита. Неясни са условията
посочени в т.5. В точка 6 е посочено, че общата сума по кредита, общият размер на
кредита/главница/, заедно с лихвите и разходите, които могат да възникнат във връзка с
вашия кредит като е посочен размер -1 500,00 лв., а в процесната запис на заповед е
посочена сума в размер на 3536,00 лева т.е. кредитора не може да претендира, сума различна
от посочената. Договорът в частта за лихвите и таксите не е сключен съгласно изискванията
им за съдържание според Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителските кредити, съгласно Приложение № 2 ,чл. 5, ал. 2 от ЗПК и в част III -
разходи по кредита 1. Лихвеният процент по кредита и условията за прилагането му и ако е
приложимо за съответния вид кредит, различните лихвени проценти, които са относими за
кредита не е ясно начина на формулиране на лихвата, посочено е само месечен лихвен
процент 3,330% фиксиран, период на олихвяване 16 месеца. В т. 2 също не е посочен размер
като е неясно отразено ГПР 47.992 % и месечна вноска 122,45 лева, без да е посочено
никаква друга конкретика, доколкото всеки договор за кредит и зависи от избраният лихвен
процент, размер на кредита, гратисен период и матуритет. Поддържа се още, че не е ясно,
какви са отделните размери на двата вида лихви, които са начислени като вземане. В иска се
претендират няколко вида лихви, с оглед и на което иска и в тази му част не се доказва по
основание и по размер и следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. Сочи се, че този
начин на представяне на преддоговорната информация изключва възможността за
7
потребителя да възприеме икономическите последици от договора, какъв ще е размера на
главницата, какъв ще е размера на лихвата, видовете лихва не са обявени и не е разяснено,
какви ще са последиците при неизпълнение. Това е най- съществената за интересите на
потребителя информация относно разходите по кредитирането и неблагоприятните за
длъжника последици от просрочие на плащанията, а те не са били оповестени по начина,
изискван от закона. / чл. 19 от ЗПК./ Съответно несъобразените с императивни изисквания
части от договора, не следва да обвързват страните ответника се ползва от предвидената в
същия закон закрила, изключваща валидност на неравноправно договорени клаузи. Твърди
се, че от изложеното е безспорно, че ответника А. Н., не е запознат със съдържанието на
формуляра и не е получил екземпляр от него. Съгласно чл. 22 от ЗПК освен при неспазване
на изискванията на чл. 10 ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и
когато не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 7 - 12 и т. 20 и чл. 12 ал. 1 т. 7 - 9.
Поддържа се в писмения отговор, че за процесния договор е неприложим чл. 12 от ЗПК,
тъй като кредитът не е предоставен под формата на овърдрафт. По отношение на него не се
установява, че са спазени изискванията на чл. 11. В случая ответникът не е получил
преддоговорна информация от кредитора за конкретните параметрите на кредита и не е
представен стандартен европейски формуляр - предложение за сключване договор за
паричен заем, съгласно изискванията на чл. 5 ал.2, във връзка с чл. 5 ал.1 от ЗПК, в което да
съдържа информация за ГЛП и ГПР, който ще се прилага, както и относно други важни
условия, които са посочени в процесния договор. Не са изпълнение и изискванията на чл. 6
от ЗПК, тъй като кредиторът, съответно кредитният посредник, не е предоставил подходящи
разяснения на потребителя, позволяващи му да прецени доколко предлаганият договор за
кредит съответства на неговите потребности и финансово състояние, и не е разяснена
преддоговорната информация, която трябва да бъде предоставена, основните
характеристики на предлаганите продукти и въздействието, което могат да окажат върху
потребителя, в т.ч. последиците в случай на просрочени плащания от страна на
потребителя, налице и неизпълнение на чл.7,ал.2 от ЗПК, тъй като кредиторът не е
предоставил на потребителя пълната преддоговорна информация.
Договорът не може да се приеме за редовен и валиден, счита че същият не е породил
своето действие, тъй като се касае за нищожност на клаузите посочени в Условия на
договора, като противоречащи на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, и Законът за
защита на потребителите в текстовете му на чл. 143, т.2,т. 3, т.5,т.7,т.9,т. 10, т.
12,т.13,т.14,т.15,т.17,т.18 и т. 19. Твърди се, че представеният по делото договор е нищожен
и поради обстоятелството, че е договорен размер на лихви многократно по-висок от този,
определен от БНБ към датата на договора, което е забранено. Годишният процент на
разходите по кредита се изчислява по формула, съгласно приложение № 1, като се вземат
предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания - чл.19, ал.2 от
ЗПК. Посочено е само ГПР- 47.99%, без да се посочва как е формиран и какво точно се
включва в него, т.е какви компоненти включва. Поставянето на кредитополучателя в
положение, за да разбере действителния размер на годишния процент на разходите, да
тълкува всяка една от клаузите в условията и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, т.
10 ЗПК, поради което процесният договор следва да се счете за недействителен на това
основание съгласно изричната разпоредба на чл. 22 ЗПК. В договора следва да бъде
посочено по ясен и разбираем за потребителя начин разпределението на съответната
погасителна вноска между различните дължими суми, както и последователността, в която
същите ще се погасяват, което в случая не е сторено, тъй като подобна информация в
договора за кредит изобщо липсва, нито потребителят би могъл да я извлече от
съдържанието му. Поради това съдържанието на договора не отговаря на изискванията на
чл.11, ал.1,т.11 от ЗПК, то същият следва да се пратеше недействителен. Съгласно чл. 143. от
ЗЗП „Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В
Чл.19,ал.4, ЗПК е прието че „Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
8
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В Чл.(5)
Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. В Чл. 21, ал.1
е посочено, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 2, е посочено, че всяка клауза в
договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение
за кредитора, по-голямо от посоченото в чл. 32, ал. 4, е нищожна. Поддържа се, че не става
ясно как е определен соченият процент и как ще се изчисли тази лихва, на базата на каква
сума ще се дължат така посочените ГПР 47,992 % и месечен лихвен процент 3,330 % и каква
е тяхната реална левова стойност. Така уговорените в договора клаузи са в противоречие и с
изискванията посочени в чл. 10, ал.1 от ЗПК като изрично е посочено ’’Договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по
ясен й разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един! за всяка от страните
по договора. Както и с чл.10а, ал.4, където е посочено, че видът, размерът и действието, за
което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит. Твърди се, че в случая, не са спазени и изискванията на
чл.11 от ЗПК. С оглед постановеното и съгласно чл. 21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този
закон, е нищожна. Не е налице индивидуално уговаряне на клаузите от страна на ответника
по процесния Договор. Налице са противоречия с чл.10,чл.10а,11,чл.19,чл.22, чл.26,33,33а от
ЗКП. В договора и анексите към него, не е посочено разпределението на вноските измежду
дължимите по договора суми. В конкретния случай, всяка вноска, следва да се посочи какво
включва главница, възнаградителна лихва и ГПР. Липсата на тази информация, съгласно
чл.22 ЗПК е санкционирано от закона е неговата недействителност. В договора не се
съдържат конкретните параметри не е ясно какъв е размерът в лева на възнаградителната
лихва и на ГПР. Липсата на тази яснота води до това, че в договора няма разписани ясни
правила, които да определят как се определя общата сума дължима от потребителя и от
какви пера съответно е съставена. Това означава, че договорът е недействителен, с оглед
разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Съгласно нормата на чл. 33, ал.1 и 2 от Закона за
потребителския кредит, приложим в настоящия случай, при забава на потребителя,
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата и
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Твърди се в писмения
отговор, че процесният договор за паричен заем № 30807 от 12.10.2017г. е изцяло
недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, 10, 11, т. 24, чл. 11, ал. 2
от ЗПК досежно описаната в договора обща стойност на плащанията, годишен процент на
разходите и лихвен процент. Заемополучателят не би могъл да разбере какъв е конкретният
лихвен процент, приложим към неговите вноски. От така посочен годишен лихвен процент,
не става ясно по какъв начин се отразява в размера на погасителните вноски. Не би
следвало, а и законът, с изискването си не допуска, заемателят да извършва математически
изчисления, чрез които да установява, каква част от погасителна вноска се отнася към
главницата и каква - към лихва или други плащания.
На следващо място, прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
главницата, лихвите, което се претендира от ищеца, вкл. представената Запис на заповед от
12.10.2017г.
С определение № 254/20.02.2022г., съдът е насрочил открито съдебно заседание по
делото, като се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е
проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация и други способи
за доброволно разрешаване на спора.
В съдебно заседание ищцовото дружество редовно призовано не се явява законния
представител, не се представлява от пълномощник. С писмена молба, подадена от надлежно
упълномощен процесуален представител е заявено становище, че в случай, че ответникът в
съдебно заседание направи признание на иска да бъде прекратено съдебното дирене и да
9
бъде постановено решение при признание на иска.
Ответникът А. В. Н. в съдебно заседание не се явява, представлява се от надлежно
упълномощен процесуален представител – адвокат Н. Б., която изразява становище, че
постигнали са извънсъдебно споразумение с дружество „Креди Йес“ ООД, поради което
прави признание на иска и сочи, че са налице основанията на чл. 237 ГПК, като бъде
прекратено съдебното дирене и съда се произнесе с решение при признание на иска, като с
оглед стореното признание оттегля сторените възражения в писмения отговор.
В съдебно заседание по делото с оглед на направеното от ответната страна признание на
исковете и заявеното искане от страна на ищеца по чл.237 от ГПК, за постановяване на
решение при признание на иска, съдът е прекратил съдебното дирене за произнасяне със
съдебно решение съобразно направеното признание.
Съгласно чл.237 от ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът
прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в
мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.
Съдът намира, че са налице условията за постановяване на съдебно решение по реда на
чл. 237, ал. 1 от ГПК – при признание на иска, а именно:
Решението, основано на признание на иска, може да се постанови само ако след проверка
на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото
на иск, се окаже, че предявеният иск е допустим. Затова, независимо от направено признание
на иска, съдът следва да се произнесе по неговата допустимост, защото само един допустим
иск може да бъде основателен или неоснователен. В този смисъл е Решение № 20 от
07.04.2014 г. по гр. д. № 5289/2013 г., I г. о. на ВКС.
В случая са предявени допустими искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 535 ТЗ.
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се
отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като за прилагане на
разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и кумулативно изявление на ищеца, за
постановяване на решение по чл. 237 ГПК.
Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици. Съгласно
разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за прекратяване на съдебното
дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Т. е.
съдът преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката
на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови съдебен акт,
без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи
по предмета на спора.
В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми предпоставки за
постановяване на решение при признание на иска са налице, доколкото ответникът е заявил,
че счита исковете за основателни и е сторил признание на същите, като искът по чл. 422, ал.
1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 535 ТЗ е признат по основание и размер към
момента на приключване на съдебното дирене. Ищецът, чрез процесуалния му представител
в съдебно заседание, е поискал постановяване на решение при признание на иска.
В случая не са налице отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 237,
ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или
да е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Исковата претенция не е от
категорията на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за
приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове
за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение - чл. 339 ГПК.
С оглед признанието на исковата претенция от страна на ответника, съдът намира, че във
връзка с нормата на чл. 237, ал.1 ГПК, същият следва да бъде уважен на базата на това
признание, тъй като признатите права не противоречат на закона и добрите нрави.
С оглед горното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.237, ал.1 от ГПК, като
10
исковата претенция следва да бъде уважена по отношение установяване дължимостта на
сумата по издадената Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от
ГПК по ч.гр.дело № 1863/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Б.**, а именно: сумата от
3536,00 лв., представляваща главница по запис на заповед от 12 октомври 2017г., ведно със
законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК – 23.07.2018
година до окончателното им изплащане.
Следва да се посочи, че постановеното решение се основава на признание на исковете от
страна на ответника.
По отговорността за разноските:
По аргумент на чл.78, ал.1 от ГПК, предвид изхода на спора, а именно уважаване на
предявените искове, направеното искане от ищеца, и тъй като ответникът е дал повод за
завеждане на иска, като не е заплатил дължимите суми по записа на заповед преди
завеждане на делото, то ответникът дължи на ищеца направените в хода на делото разноски
за заплатена държавна такса от 70,72 лв. По делото липсва представено доказателство за
уговорено адвокатско възнаграждение и съответно заплащане на такова, поради което не
следва да бъде присъждано.
Съобразно т.13 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът разглеждащ искът по чл.422 от
ГПК следва да се произнесе по отговорността за разноските както в исковото производство,
така и в заповедното производство. В казуса ответника с поведението си е дал повод за
завеждане на заповедното производство, тъй като не е заплатил дължимите суми по запис
на заповед. С оглед изхода от делото ответника следва да бъде осъден да заплати и
разноските направени в заповедното производство за заплатена държавна такса и адвокатско
възнагражение в общ размер от 548,72 лв., от които 70,72 лв.-държавна такса и 478,00 лв.-
адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложените съображения и на основание чл.237, ал.1 от ГПК, при условията
на признание на иска, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че А. В. Н., с ЕГН **********, с адрес гр. Б.*** дължи на
„КРЕДИ ЙЕС“ ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Х.***,
представлявано от В. М. И., чрез адвокат Н. Г. Ш., със съдебен адрес гр. Х.***, сумите , за
които е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК
№ 7218/23.07.2018г. по ч.гр.дело № 1863/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Б.**, а
именно: сумата от 3536,00 лв. /три хиляди петстотин тридесет и шест лева/, представляваща
главница по запис на заповед с дата на издаване 12.10.2017г., място на издаване – гр. Б.** и
падеж – 13.10.2017 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК – 23.07.2018 година до окончателното им изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ОСЪЖДА А. В. Н., с ЕГН **********, с адрес гр. Б.***
да заплати на „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
Х.***, представлявано от В. М. И., чрез адвокат Н. Г. Ш., със съдебен адрес гр. Х.*** сумата
от 70, 72 лв. /седемдесет лева и седемдесет и две стотинки/ - направени от ищеца разноски
в исковото производство и сумата от 548,72 лв. /петстотин четиридесет и осем лева и
седемдесет и две стотинки/-сторени разноски в заповедното производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Б.**ския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Б.**: _______________________
11
12