Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 28.07.2020
год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12016 по описа на ВРС за 2019 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба „О.Ф.Б.”
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** срещу К.М.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, с която са предявени обективно
съединени искове, както следва: иск по чл.430, ал.1
от ТЗ вр. с чл. 99 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 3601,78 лева,
представляваща предсрочно изискуема главница по договор за кредит за текущо
потребление от 09.05.2013г. и Допълнително споразумение от 29.05.2015г., сключен
между „Банка ДСК” ЕАД и К.М.Б., задължението по който е цедирано
на „О.Ф.Б.” ЕАД с договор за цесия от 21.06.2017г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане, а в условията
на евентуалност същата сума се претендира като неизплатена главница, от която
1511,33 лева – формирана от вноски с настъпил падеж към датата на подаване на
исковата молба и 2090,48 лева – предсрочни изискуеми вноски. Също в условията
на евентуалност при отхвърляне на иска за предсрочно изискуема главница са предявени иск по чл.430, ал.в от ТЗ вр. с чл. 99 от ЗЗД за заплащане на сумата от 700,40 лева, представляваща
договорна лихва върху главницата за периода от 29.07.2016г. до 29.07.2019г. и иск по чл.92 във вр.
с чл.99 от ЗЗД за заплащане на сумата от 633,05
лева, представляваща наказателна надбавка, начислена на основание т.19.1 от
Общите условия за периода от 29.07.2016г. до 29.07.2019г. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата
молба са изложени твърдения, че между „Банка ДСК” ЕАД и К.М.Б. е сключен по договор
за кредит за текущо потребление от от 09.05.2013г.,
по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя сумата от 4000
лева. Кредитът следвало да се издължи на 120 месечни вноски с падеж 25-то число
на месеца, при преференциален лихвен процент от 8,15 % годишно и ГПР от 9,72 %.
Крайният срок за погасяване на задължението бил 09.05.2023г. Поради нередовното
обслужване на кредита на 29.05.2015г. било сключено допълнително споразумение,
с което бил договорен гратисен период за издължаване
на главница по кредита от 6 месеца, без да се променя крайния срок. Поради
преустановяване на плащанията от страна на длъжника, „Банка ДСК“ на основание чл.19.2 от Общите условия към договора
обявила кредита за предсрочно изискуем чрез нотариална покана, връчена на
кредитополучателя по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. В условията на евентуалност
ищецът заявява, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем
с връчването на препис от исковата молба. По силата на договор за
покупко-продажба на вземания от 21.06.2017г. между „Банка ДСК“ и ищцовото
дружество последното придобило процесното вземане,
след което с изрично пълномощно, дадено от цедента, ищцовото
дружество изпратило уведомително писмо до ответника, което не е получено на
предоставения от длъжника адрес. Ищецът счита, че ответникът е уведомен за
цесията с връчване на исковата молба по делото.
В
законоустановения срок е депозиран отговор от назначения особен представител на
ответника, с който исковете се оспорват по основание и по размер. Оспорва се
ответникът да е уведомен за цесията. Оспорва се твърдението, че сумата по
кредита е реално предоставена на ответника. Оспорва се настъпването на
предсрочната изискуемост. В условията на евентуалност се прави възражение за
нищожност на процесния договор за кредит на основание чл.22 от ЗПК като сключен
в нарушение на чл.11, ал.1, т.11 и 12 от ЗПК. Твърди се, че не става ясно как е
формиран размера на месечната погасителна вноска. Твърди се още, че при
сключване на договора не е спазена императивната норма на чл.11, ал.1, т.9а от ЗПК и договорът не съдържа методика за изчисляване на референтния лихвен
процент съгласно чл.33а от ЗПК. Не било конкретизирана също как е формиран ГПР
по кредита. Оспорват се и включената в договора „такса ангажимент“, която не е
включена в ГПР. Оспорва се размера на претендираните
главница и лихви.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на
ответника поддържа депозирания отговор.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
От ищеца е представен договор за кредит за текущо
потребление, сключен между „Банка ДСК” ЕАД и К.М.Б. на 09.05.2013г., по силата
на който Банката се е задължила да отпусне кредит на кредитополучателя в общ
размер на 4000 лева. Кредитополучателят от своя страна се е задължил да върне
кредита в срок от 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване/първото
усвояване. Падежната дата за всяка вноска е определена на 25-то число от
месеца. Уговорено е, че за предоствения кредит
кредитополучателят заплаща лихва в общ размер от 8,15 %, а ГПР е посочено в
размер на 9,72 %. Приложен е погасителен
план. С допълнително споразумение към договора, сключено на 29.05.2015г. е
договорен гратисен период за издължаване на
главницата по кредита от 6 месеца, без да се променя крайният срок за
издължаване.
Представени по делото са Общите условия на банката за
предоставяне на кредити за текущо потребление.
С нотариална покана, връчена на ответника по чл. 47,
ал.1 от ГПК на 13.09.2016г., последният е уведомен, че поради забава в
плащанията кредитът е обявен за предсрочно изискуем, като от датата на
получаване на поканата цялата непогасена главница по договора от 09.05.2013г.
става дължима и върху нея се начислява лихва в размер на договорения лихвен
процент, увеличен с предвидената в договора надбавка за забава.
Приет по делото е договор за покупко-продажба на
вземания (цесия), сключен на 21.06.2017г. между „Банка ДСК” ЕАД и „О.Ф.Б.” ЕАД,
по силата на който продавачът „Банка ДСК” ЕАД продава и прехвърля на купувача „О.Ф.Б.”
ЕАД вземанията, посочени в приемо-предавателния
протокол срещу покупна цена. Видно от приемо-предавателния
протокол едно от прехвърлените вземания е това срещу К.М.Б. по договора от 09.05.2013г.
Видно от представено по делото пълномощно, „Банка ДСК”
ЕАД е упълномощила „О.Ф.Б.” ЕАД да уведоми от името на банката всички длъжници
по вземанията, които банката е цедирала с договора за
цесия от 21.06.2017г.
Представено е писмо, изпратено от „О.Ф.Б.” ЕАД до К.М.Б.,
с която уведомяват последния за прехвърлянето на вземането по силата на
договора за цесия от 21.06.2017г. Няма данни писмото да е достигнало до
адресата.
От заключението на вещото лице по
допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните,
което съдът също кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, се
установява, че сумата от 4000 лева по процесния договор за кредит е
предоставена от „Банка ДСК“ ЕАД на
10.05.2013г. по банкова сметка ***лен размер на същата дата. Непогасените
задължения по договора към 29.05.2015г. (датата на сключване на допълнителното
споразумение) са в размер на 150,24 лева, в т.ч. вноска към 25.03.2015г. за
48,85 лв., 25.04.2015г. за 48,85 лева, 25.05.2015г. за 49,55 лева и 2,99 лева
договорна лихва за периода от 25.05.2015г. до 29.05.2015г. С подписването на
допълнителното споразумение от 29.05.2015г. остатъкът по кредита е преоформен, като е капитализирана непогасена договорна
лихва от 61,20 лева, като главницата по кредита става в размер на 3533 лева,
която е разсрочена с договорната лихва на 95 броя анюитетни
вноски. След изтичане на гратисния период по
главницата за периода от 26.06.2015г. до 25.11.2015г. непогасената договорна
лихва от 111,17 лева е капитализирана и главницата по кредита става в размерна
3644,17 лева, разсрочена с договорната лихва на 89 анюитетни
вноски. ПО договора за кредит за извършени погасявания/плащания в размер на
1123,50 лева, в т.ч. главница за 528,20 лева, договорна лихва за 592,56 лева и
наказателна лихва за 2,74 лева. Последното погасяване е извършено от
кредитополучателя на 30.11.2015г. със сумата от 3,20 лева, с която е погасена
лихва за забава и част от договорна лихва на падежна дата 25.12.2015г. След
това плащания до изготвяне на експертизата погасявания не са извършвани.
Непогасените задължения по договора за кредит към 29.07.2019г. – датата на
исковата молба са в размер на 4915,33 лева, в т.ч. главница за 3640,97 лева за
периода от 25.12.2015г. до 25.07.2019г., договорна лихва за 1023,15 лева за
периода от 25.12.2015г. до 25.07.2019г. и 0,04 лева за периода от 25.07.2019г.
до 28.07.2019г. и лихва за забава за 251,21 лева за периода от 25.12.2015г. до
28.07.2019г.
При така установените фактически
обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените
искове са с правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ, чл. 430, ал. 2 от ТЗ и чл.92
от ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД и са процесуално
допустими.
Съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на иска ищецът
следва да докаже валидно сключен договор за потребителски кредит, изпълнение на задълженията на банката по него, настъпване на условията за
обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, валидно сключени уговорки за редовна и наказателна лихва,
настъпване на обстоятелствата, водещи до начисляването им, както и размера на
претенциите за лихви, валидно сключен договор за цесия с „Банка” ДСК, по силата
на който е придобил процесните вземания, както и уведомяване
на ответника за цесията от страна на
цедента. Ответникът следва да докаже правопогасяващ
факт – плащане, давност и др.
Установи се по безспорен начин сключването на
процесния договор за потребителски кредит между „Банка ДСК” ЕАД и К.М.Б..
Неоснователно е възражението на ответника за
недействителност на договора за кредит на основание чл.22 от ЗПК. Ответникът се
е позовал на неспазване на изискванията по чл.11, ал.1, т.9, 9а, 10, 11 и 12. В
договора за кредит изрично е записан размер на лихвения процент и на ГПР, а в
общите условия към него са дадени разяснения как същите се формират. Лихвеният
процент по договора е променлив, но няма данни същият през годините да е незаконосъобразно
променян, а и ответникът не е направил такова възражение. Към договора е
приложен погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността
и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването. В чл.14 от Общите условия се
съдържа информация за информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. Установи се
от заключението на ССчЕ изпълнението на задълженията
на банката във връзка с договора за кредита, предвид че сметката на
кредитополучателя е заверена с уговорената сума по кредита и същият е усвоен от
длъжника. От съдържанието на договора се установява, че страните са уговорили възнаградителна (договорна) лихва. По отношение на изискването
на чл.11, ал.1, т.9а от ЗПК, същото е предвидено в закона след сключване на
процесния договор за кредит.
Установи се от заключението на ССчЕ
изпълнението на задълженията на банката във връзка с договора за кредита,
доколкото безспорно сметката на кредитополучателя е заверена с уговорената сума
по кредита и същият е усвоен от длъжника. От съдържанието на договора се
установява, че страните са уговорили и възнаградителна
(договорна) лихва, като уговорките във връзка със същата са валидни съобразно
изложеното по-горе.
Видно от представения договор за цесия вземанията на
банката по процесния договор за кредит са прехвърлени на ищеца по делото.
Съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето. В случая този кредитор изрично е упълномощил новия
кредитор да извърши нужното уведомяване – нещо, което законът не забранява и
което е допустимо в гражданските отношения. От ищеца е изпратено писмо с
уведомление за цесията, но няма данни същото да е получено от адресата. Следва
да се отбележи, че неспазването на задължението за уведомяване по чл. 99, ал.3
от ЗЗД не влияе върху валидността на договора за цесия, тъй като
това задължение е въведено с оглед защитата на длъжника срещу възможността да
изпълни на кредитора, който от своя страна се е разпоредил с вземането (в този
смисъл Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.,
ТК, Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. по описа на ВКС, ІІ т.
о.). В настоящия случай няма данни длъжникът да е изпълнил в полза на стария
кредитор. Освен това съобразно константната практика на ВКС за цесията
длъжникът се счита за уведомен и с получаване на преписа от исковата молба.
Съдът намира, че в
настоящия случай безспорно доказано е обстоятелството по обявяване на процесния
кредит за предсрочно изискуем. С т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д. №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения, че предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а,
ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието
на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че
ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. В настоящия
случай от съдебно-счетоводната експертиза се установи, че е налице забава в
плащане на вноска по кредита за повече от 90 дни, което обстоятелство съгласно
чл.19.2. от договора дава право на банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Установи се още й, че банката е отправила нотариална покана до
кредитополучателя, с която го е уведомила за настъпването на предсрочната
изискуемост, като поканата е връчена редовно по чл.47, ал.1 от ГПК, считано от 13.09.2016г. Съдът намира процедурата по чл.47, ал.1
от ГПК за редовна с оглед актуалната към момента на извършването й редакция на
посочената разпоредба.
От заключението назначената
по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че към датата на
подаване на исковата молба остатъкът от неплатената главница по договор за
кредит е в размер на 3640,97 лева, като плащания след този момент не са
постъпвали.
С оглед на изложеното
предявеният главен иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски
съобразно уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски в размер на 144.07
лева за платена държавна такса по иска за главница, 506,29 лева за депозит за
особен представител на ответника, 600 лева за депозит за вещо лице и 200 лева
за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно
чл.78, ал.8
от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от НЗПП.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА К.М.Б.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „О.Ф.Б.” ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление *** сумата от 3601,78 лева, представляваща предсрочно изискуема главница по договор
за кредит за текущо потребление от 09.05.2013г. и Допълнително споразумение от
29.05.2015г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД и К.М.Б., задължението по който е цедирано на „О.Ф.Б.” ЕАД с договор за цесия от
21.06.2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 29.07.2019г. до окончателното плащане, на
основание чл.430, ал.1 от ТЗ вр. с чл. 99 от ЗЗД.
ОСЪЖДА К.М.Б., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „О.Ф.Б.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** сумата от 1450,36 лева, представляваща направени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: