Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 21.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ХІ граждански състав
в открито заседание, на петнадесети
ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : АСЯ ШИРКОВА
При секретаря : Галина Карталска, като разгледа докл***аното
от съдия Ширкова гражданско дело № 4159
по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1,
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр.чл.92 ЗЗД.
В Плевенският районен съд е
постъпила искова молба от “***” ЕАД, ЕИК
***със седалище и адрес на управление:***, чрез ***. В.Г. против Ц.Т.С. с ЕГН **********,
в която се твърди, между страните бил сключени три броя договори с индивидуален
потребителски номер, както следва : ***г. За предоставените по тези договори
услуги били издадени следните фактури:
По Договор № ***г. :
-№ *********/26.03.2015г. с
падеж на плащане 10.04.2015г. за отчетен период 23.02.2015г. до 22.03.2015г. за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 7,74 лева.
-№ *********/28.04.2015г. с
падеж на плащане 13.05.2015г. за отчетен период 23.03.2015г. до 22.04.2015г. за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 0,14 лева.
-№ *********/06.08.2015г. с
падеж на плащане 06.08.2015г. за отчетен период 23.06.2015г. до 22.07.2015г., в
която е начислена начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договор
за сумата от 182,75 лева.
По Договор ***г.
-№*********/19.02.2015г с падеж
на плащане 06.03.2015г. за отчетен период 16.01.2015г. – 15.02.2015г. за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 16,22 лева
-№*********/19.02.2015г с падеж
на плащане 03.04.2015г. за отчетен период 16.02.2015г. – 15.03.2015г. за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 9,14 лева
-№*********/30.07.2015г с падеж
на плащане 30.07.2015г. за отчетен период 16.06.2015г. – 15.07.2015г., в която
е начислена начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договор за сумата от 140,25 лева.
По Договор № ***г.:
-№*********/11.08.2016г. с
падеж 26.08.2016г. за отчетен период 09.07.2016г. – 08.08.2016г. за ползване на
далекосъобщителни услуги на стойност 11,39 лева.
-№*********/13.09.2016г. с
падеж 28.09.2016г. за отчетен период 09.08.2016г. – 08.09.2016г. за ползване на
далекосъобщителни услуги на стойност 13,28 лева.
-№*********/11.11.2016г. с
падеж 26.11.2016г. за отчетен период 09.10.2016г. – 08.11.2016г. за ползване на
далекосъобщителни услуги на стойност 19,80 лева.
-№*********/12.12.2016г. с
падеж 27.12.2016г. за отчетен период 09.11.2016г. – 08.12.2016г. за ползване на
далекосъобщителни услуги на стойност 9,90 лева.
-№*********/12.01.2017г. с
падеж 27.01.2017г. за отчетен период 09.12.2016г. – 08.01.2017г. за ползване на
далекосъобщителни услуги на стойност 3,52 лева.
-№*********/20.01.2017г. с
падеж 20.01.2017г. за отчетен период 09.12.2016г. – 08.01.2017г. , в която е
начислена неустойка за прекратяване на договора на стойност 123,75 лева.
Твърди се, че клаузата за неустойка
била регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на
подписването му и в Общите условия на оператора, които представлявали
неразделна част от индивидуалния договор и имали задължителна сила за страните.
Клаузата за неустойка фигурирала в представените с исковата молба Приложения в
Раздел Отговорност и гласяла „В случай че абонатът наруши задълженията си,
произтичащи от това Приложение, Договора или Общите условия, в това число, ако
по негово искане или вина Договорът по отношение па Услугите в това Приложение
бъде прекратен в рамките на определения срок за ползване, Операторът има право
да прекрати Договора по отношение на тези или всички Услуги и/или да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без
отстъпки), дължими от датата па прекратяване до изтичане на определения срок на
ползване“. Основанието за прекратяване на договора следвало и от 27.2 и чл.54
от ОУ на мобилния оператор, в които се предвиждало, че *** имал право да
ограничи достъпа до част от услугите или да прекрати индивидуалния договор, ако
абонатът има неизплатени дължими вземания към ***. А съгласно чл.54 от ОУ „***
има право едностранно да прекрати Договора за услуги или временно да спре
достъпа на абоната до мрежата в следните случаи: 54.1 При неплащане на дължими
суми след изтичане срока за плащане. За самото прекратяване на договора не се
изисквала форма нито за валидност, нито за доказване, тъй като то настъпвало по
силата на договора, поради неизпълнението на абоната да заплати цената на
предоставените му мобилни услуги. Клаузата за неустойка била регламентирана и
уредена в договора за мобилни услуги към датата на подписването му и Общите
условия на оператора. Твърди се също, че неизпълнението от страна на
абоната-ответник да заплати сумите за потребените услуги, съгласно издадените
фактури, довело до прекратяването на индивидуалния договор на ответницата и
начисляването на договорка неустойка. Ищецът твърди, че претендираните суми
били заявени по реда на чл.410 от ГПК в производството по ч.гр.д.№208/2018г. и
съответно издадена заповед за изпълнение, но срещу същата постъпило писмено
възражение от длъжника в законоустановения двуседмичен срок.
В заключение моли съда да се признае
за установено, че ищецът има следните вземания по отношение на ответницата, за
които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№208/2018г. по описа на
ПлРС, а именно : сумата
537,88 лв., от които
сумата 91.13 лв. - представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга; сумата 446.75 лв. – неустойка предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителна услуга; ведно с мораторна лихва в размер на 14.36 лв., ведно със законната лихва,
считано от п.к. 08.01.2018г. до
изплащане на вземането. Претендират се и направените в заповедното и исковото производство
деловодни разноски.
С уточняваща молба от 27.06.2018г.
ищецът е заявил, че се отказва от претенцията за мораторна лихва, като не е
внесъл и държавна такса по нея. Следва, производството в частта за мораторна
лихва да бъде прекратено с решението, което в тази част има характер на
определение.
Ищецът е заявил искане за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника. Съдът намира, че не са налице основанията на чл.239,
ал.1, т.2 от ГПК, т.к. предявената искова претенция по чл.92 от ЗЗД не може да
се приеме за вероятно основателна с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства. Ето защо искането на ищеца следва
да се остави без уважение и се постанови решение по общия ред.
Съдът, след като прецени събраните
доказателства приема за установено следното от фактическа страна:
Искът
е предявен в законоустановения едномесечен срок от връчване на указанията на
заповедния съд по ч.гр.д.№208/2018г. по описа на ПлРС и се явява допустим,
поради което следва да се разгледа по същество.
По
иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Вземането
на ищеца за главница в размер на 537,88 лв. произтича от сключен три договора
за предоставяне на електронни съобщителни услуги ***г. При изпълнение на договора ищцовото дружество
е издавало ежемесечно на ответника фактура за предоставените и ползувани от
абоната услуги. Основното задължение на ответника е било да заплаща стойността
на тези услуги в уговорените срокове, но същото не е било изпълнено. По делото
са приложени издадени от ищеца фактури: по Договор № ***г. : -№ *********/26.03.2015г. с падеж на плащане
10.04.2015г. за отчетен период 23.02.2015г. до 22.03.2015г. за ползване на
далекосъобщителни услуги за сумата от 7,74 лева;-№ *********/28.04.2015г. с
падеж на плащане 13.05.2015г. за отчетен период 23.03.2015г. до 22.04.2015г. за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 0,14 лева; по Договор ***г. :
-№*********/19.02.2015г с падеж на плащане 06.03.2015г. за отчетен период
16.01.2015г. – 15.02.2015г. за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата
от 16,22 лева; -№*********/19.02.2015г с падеж на плащане 03.04.2015г. за
отчетен период 16.02.2015г. – 15.03.2015г. за ползване на далекосъобщителни
услуги за сумата от 9,14 лева; по
Договор № ***г. -№*********/11.08.2016г. с падеж 26.08.2016г. за отчетен
период 09.07.2016г. – 08.08.2016г. за ползване на далекосъобщителни услуги на
стойност 11,39 лева.; -№*********/13.09.2016г. с падеж 28.09.2016г. за отчетен
период 09.08.2016г. – 08.09.2016г. за ползване на далекосъобщителни услуги на
стойност 13,28 лева; -№*********/11.11.2016г. с падеж 26.11.2016г. за отчетен
период 09.10.2016г. – 08.11.2016г. за ползване на далекосъобщителни услуги на
стойност 19,80 лева; -№*********/12.12.2016г. с падеж 27.12.2016г. за отчетен
период 09.11.2016г. – 08.12.2016г. за ползване на далекосъобщителни услуги на
стойност 9,90 лева; -№*********/12.01.2017г. с падеж 27.01.2017г. за отчетен
период 09.12.2016г. – 08.01.2017г. за ползване на далекосъобщителни услуги на
стойност 3,52 лева.
Тези
писмени доказателства не са оспорени в преклузивния срок по чл.193 от ГПК и представляват годни доказателства за количеството и стойността на
доставените през отчетните периоди услуги.
Общата
стойност на ползваните и неплатени услуги по горните фактури възлиза на сумата
от 91,13 лв. Съдът е разпределил тежестта на доказване с определението по реда
на чл.140 ГПК и е възложил в тежест на ищеца да докаже наличието на вземане
спрямо ответницата за сумите, претендирани като стойност на предоставени
далекосъобщителни услуги по сключения между страните договор. Това е сторено по
надлежния ред, като ищцовото дружество е направило доказателствено искане за
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се
установява, че стойността на ползваните и незаплатени от страна на ответницата
суми по трите договора са в общ размер на 91,13 лева. Ответницата не е представила
доказателства за погасяване на задължението, нито наличие на правоизключващи
или правопогасяващи факти.
Поради
горното, съдът намира предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена 91,13 лева за ползвани, но незаплатени
далекосъобщителни услуги е изцяло основателен и доказан и като такъв следва да
бъде уважен.
По
иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.92 от ЗЗД.
Установява
се от приложените Общи условия, действали през процесния период, че според
т.26.4 заплащането на услугите е следвало да бъде извършвано въз основа на
издавани месечни фактури, като неполучаването им от клиента не го освобождава
от задължението за плащане на дължимите суми. Съгласно т.26.5, на абоната е
следвало да се предоставя 15-дневен срок за плащане след издаване на фактурата.
Установява
се от Общите условия, че съгласно т.54.1 от Общите условия, операторът има
право да прекрати договора за услуги или временно да спре достъпа на абоната до
мрежата при неплащане в срок на дължими суми по правоотношението, а според
предвиденото в т.54.12 договорът се е
счита за едностранно прекратен от страна на *** в случай, че забавата на
плащането продължи повече от 124 дни.
Установява се от представеното на лист 11 Приложение
№1 към договора им от 14.01.2015г., че в раздел „Отговорност” е предвидено
заплащане на неустойка в тежест на абоната, в случай на извършено поради негово
виновно поведение предсрочно прекратяване на договора, в размер на всички
стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими от датата на
прекратяване до изтичане на определения срок на ползване.
Съдът счита, че така уговорената
неустойка представлява неравноправна клауза в договора, което я прави нищожна и
съответно не поражда действие. Ответницата не е направила възражение в тази
насока, но съдът дължи произнасяне. В тази насока е и практиката на ВКС,
изразена в Решение №229/21.01.2013г. на ВКС по т.д.№1050/2011г., II т.о. При
тази преценка, съдът намира, че клаузата за неустойка се явява нищожна, на
основание чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите, във вр. с чл.143,
т.14 от ЗЗП. Ответницата има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от
ДР на ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В
нормата на чл.143 от ЗЗП се съдържа примерно изброяване на неравноправни
клаузи, а разпоредбата на чл.144 посочва изключенията. За да е нищожна една
клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да е неравноправна, осъществявайки
някой от фактическите състави на чл.143 от ЗЗП; да не попада в някое от
изключенията на чл.144 от ЗЗП и да не е уговорена индивидуално. В случая
процесната клауза за неустойка осъществява фактически състав по чл.143, т.14 от
ЗЗП, защото налага на потребителя изпълнение на неговите задължения за
заплащане на абонаментната такса за предоставяните от оператора услуги до края
на първоначално уговорения срок, без доставчика на практика да предоставя
услугите. В същото време не попада в изключенията по чл.144 от ЗЗП. Клаузата за
неустойка не е индивидуално уговорена,
тъй като представлява част от предварително изготвен от оператора бланков
договор, в който се попълват при подписването му единствено данните
индивидуализиращи конкретния потребител и избрания план и вид предоставяна
услуга. Ответникът, в качеството на потребител не би могъл да влияе върху
съдържанието, договаряйки със служителя на дружеството промени в бланкетните
клаузи. В същото време ищецът не е представил доказателства и няма твърдения
този договор да е индивидуално уговорен между страните. В този смисъл клаузата се
явява нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД поради противоречие с
добрите нрави (Решение №110/ 21.07.2016г. на ВКС по т.д.№1226/2015г., I т.о.) С
така уговорената неустойка се създават условия за неоснователно обогатяване на
едната страна и позволяващата това неустойка излиза извън присъщите й по закон
функции и нарушава принципа за справедливостта.
По изложените съображения, съдът счита,
че претендираната въз основа на нищожната договорна клауза неустойка в размер
на 446,75лв. не се дължи и заявената претенция за установяване съществуването й
следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът приема следното: В
заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в размер на
25 лв. и разноски за ***окатско възнаграждение в размер на 180лв. или общо
разноски в размер на 205лв. От тях ответницата дължи сумата от 33,83лв., съответно
на вземанията, чието съществуване се установи в исковото производство. В
исковото производство са направени от ищеца разноски за държавна такса в размер
на 75лв., за ***окатско възнаграждение в размер на 180лв. и за вещо лице в
размер на 150 лева или общо разноски в размер на 405лв. Съразмерно предявените
по исков ред и уважени претенции, ответника дължи част от тези разноски в
размер на 66,83лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
ПРЕКРАТЯВА на основание
чл.233 ГПК поради отказ, производството в частта относно предявения по реда на
чл.422 вр. чл.415 ГПК иск за признаване за установено че ответницата дължи на
ищцовото дружество мораторна лихва в размер на 14,36 лева върху главницата от
552,24 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че Ц.Т.С.,
ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на “А.Б.” ЕАД (предишно наименование „***“), ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 91,13лв.,
представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 09.01.2018г. до
окончателното изплащане на вземането, която сума представлява част от вземанията, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 152/ 10.01.2018г.
по ч.гр.д.№208/2018г. по описа на ПлРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване съществуването на вземане в размер на
446,75лв., представляваща присъдена в заповедното производство неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК Ц.Т.С.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “А.Б.”
ЕАД (предишно наименование „***“), ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, следните суми: сумата от 33,83лв.,
представляваща разноски за заповедното производство и сумата от 66,83лв.,
представляваща разноски за исковото производство, съразмерно установената част
от вземанията.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му.
В частта относно прекратяването
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му.
районен съдия: