Определение по дело №787/2021 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1503
Дата: 10 септември 2021 г. (в сила от 23 септември 2021 г.)
Съдия: Красимир Димитров Лесенски
Дело: 20217150700787
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 1503/10.9.2021г.

 

гр. Пазарджик, 10.09.2021 г.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ административен състав, в закрито съдебно заседание на десети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:              

 

                                                                                  СЪДИЯ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ

 

 

като разгледа докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 787 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на реда на чл.197 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Е.Г.П. и К.Д.П. ***, подадена чрез адв. М.П. против изричен отказ на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Пазарджик да се произнесе по отправено искане с молба с вх. № ДДМ/Д-РА/72/21.06.2021 г. за настаняване на дете в семейството на роднини на основание чл.27, ал.6 ЗЗДет, обективиран в писмо с изх. № ДК/Д-РА-649/25.06.2021 г.

Жалбоподателите твърдят, че отказът е незаконосъобразен. В мотивите на отказа си, административният орган сочил обстоятелства, които не обосновават отказа му, като последният ги лишавал незаконосъобразно от законоустановени права. В този смисъл, твърдят, че административният орган е упражнил превратно властта си, като се е дистанцирал и не е приложил компетентността си, която му е предоставена по закон — включително и против интересите на внучката им. Иска се отмяна на атакувания отказ.

Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ Пазарджик в писмено становище счита подадената жалба за неоснователна и недоказана. Представя административната преписка.

 

Въз основа на представените по преписката доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е процесуално допустима - подадена в законния 14 - дневен срок по чл. 197 от АПК, от процесуално легитимирана страна и пред компетентния съд.

Разгледана по същество същата е основателна.

С Молба вх. № ДДМ/Д-РА/72/21.06.2021 г. до Директора на Дирекция „Социално подпомагане гр.Пазарджик, жалбоподателите като роднини - баба и дядо на внучката им Е.. В.. К.., ЕГН ********** - поискали Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - гр. Пазарджик да издадете Заповед, с която внучката им Е. В. К.., бъде настанена в семейството на роднини, при тях - бабата и дядото по майчина линия за срок до настъпване на промяна в обстоятелствата, при които е наложена мярката за закрила - чл.27, ал.1 от Закона за закрила на детето (ЗЗДт).

На 29.06.2021 г. им е връчено атакуваното Писмо с изх. № ДК/Д- РА-649/25.06.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - гр. Пазарджик, с което Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” - гр. Пазарджик ги уведомява, че молбата им няма как да бъде уважена, поради законовата и дисциплинарна отговорност, която Дирекция „Социално подпомагане” - гр.Пазарджик и отдел „Закрила на детето” - гр. Пазарджик носят при неизпълнение на влязло в сила съдебно решение, като се сочи Решение № 260041/12.02.2021 г., постановено по В.гр.д. № 769/2020 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик.

От материалите по делото се установява, че със Заповед № ЗД/Д-РА-006/23.01.2019 г. Дирекция "Социално подпомагане" - град Пазарджик е настанило по административен ред при бабата и дядото детето, а впоследствие с Решение № 351/19.03.2019 г. по гр.д.№ 419/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик е предоставена закрила на детето и то е настанена при бабата и дядото за срок до настъпване на промяна в обстоятелствата, при които е наложена мярката за закрила. През месец август 2019 г. бащата А. К. е подал в Районен съд - Пазарджик искане, с което поиска съдът да отмени Решение № 351/19.03.2019 г. по гр.д. № 419/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик и да отмени наложената мярка за закрила, като прекрати настаняването на детето извън семейството. Образувано е гражданско дело № 3177/2019 г. по описа на Районен съд - Пазарджик. С Решение № 260097/28.09.2020 г., постановено по гр.д. № 3177/2019 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, съдът отхвърлил молбата на бащата - да бъде прекратена наложената мярка за закрила, като неоснователна и недоказана. Бащата обаче е обжалвал това Решение пред Окръжен съд - Пазарджик. Образувано е въззивно гражданско дело № 769/2020 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик. Съдът с Решение № 260041/12.02.2021 г., постановено по В.гр.д. № 769/2020 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик е отменил Решение № 260097/28.09.2020 г., постановено по гр. д. № 3177/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, като е отменил наложената с Решение № 351/19.03.2019 г. по гр. д. № 419/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик мярка за закрила на детето Е. В. К.., настанена извън семейството - настанена при баба си и дядо си и е прекратил настаняването на детето извън семейството.

            В подадената молба с вх. № ДДМ/Д-РА/72/21.06.2021 г., жалбоподателите са посочили, че бащата от 12.02.2021 г. - влизане в сила на Решението на Окръжен съд - Пазарджик, от когато той трябва да се грижи за детето, до настоящия момент - никога не е идвал в дома им, за да види К.. През 2020 г. бащата бил включен в програма за реинтеграция, но безуспешно. Сочат, че бащата не показва явна и чувствена загриженост, заинтересованост, състрадателност за К.., не се интересува от нея и нуждите й, а от друга страна – К.. категорично не иска да живее с него в Гърция, а иска да продължава да живее в с. Б.., което налагало подаването на молбата – К.. да бъде настанена при жалбоподателите отново, където се чувствала уверена, сигурна и спокойна.

 

С оглед на установеното, съдът прави следните правни изводи:

Съдът счита, че оспорваният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставената му материална и териториална компетентност. Актът отговаря на изискванията за съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК. В него са изложени фактическите и правни основания за издаването му.

Съдът счита обаче, че административният орган неправилно е отказал да се произнесе по същество по така подадената молба от жалбоподателите.

В мотивите за отказа за произнасяне се сочи, че е налице влязло в сила Решение № 260041/12.02.2021 г., постановено по В.гр.д. № 769/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, като Дирекция „Социално подпомагане” - гр. Пазарджик и отдел „Закрила на детето” - гр. Пазарджик носи законовата и дисциплинарна отговорност при неизпълнението му. Административният орган безспорно следва да изпълнява влязло в сила решение, но само в рамките на силата на присъдено нещо с него. В конкретния казус, тя обхваща разрешаване на въпроси, касаещи интересите на детето до момента на постановяване на решението. С посочено решение се отменя наложената с Решение № 351/19.03.2019 г. по гр.д.№ 419/2019 г. но описа на Районен съд Пазарджик мярка за закрила на детето Е.. В. К.., настанена извън семейството - настанена при баба си и дядо си и се прекратява настаняването на детето извън семейството. Това обаче не означава, че административният орган не следва повече въобще да се произнася по искания за закрила на същото дете до навършването му на 18 години, особено при настъпили след влизане в сила на решението обстоятелства. Именно такива се твърдят в подадената молба от жалбоподателите до Дирекция „Социално подпомагане” - гр. Пазарджик – че след влизане в сила на решението детето продължава да живее при бабата и дядото и бащата не се интересува от него. Това предполага тези твърдения да бъдат изследвани, за да се прецени дали това дете не е поставено в риск и съответно дали спрямо него не следва да се вземат отново мерки за закрила с оглед защита на интересите му. Разбирането на административния орган за това, че е налице влязло в сила съдебно решение, което препятства тази му дейност, означава практически, че до навършването на 18 годишна възраст на това дете, независимо дали то е поставено в риск и какви са интересите му, компетентните органи да не предприемат нищо за неговата защита, което противоречи на смисъла на закона. Безспорно е, че се касае за динамични процеси, свързани с растежа на детето – в един момент дадено дете може да бъде поставено в риск, в следващ – не. Това изисква събиране и преценка на всички относими обстоятелства във всеки един момент. Към датата на постановяване на Решение № 260041/12.02.2021 г., постановено по В.гр.д. № 769/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, съдиите са преценили, че детето не е в риск и наложената мярка по настаняване при бабата и дядото следва да бъде отменена. Това обаче не преклудира възможността до навършване на 18 годишна възраст на детето, то отново да бъде поставено в риск и да се налага спрямо него да бъдат вземани отново мерки за закрила. Доводи в тази насока могат например да се извлекат и от разпоредбата на чл.28, ал.7 ЗЗДт, съгласно която дори при постановена мярка за закрила, съдът може да я промени по искане на лицата по чл. 26, ал. 2, ако това е в интерес на детето. Видно е, че ако интересите на детето го налагат (а такива твърдения са налице в подадената молба), то мярка може да бъде както постановена, така и променена, т.е. няма законова пречка също така, ако веднъж е била налице наложена мярка, която е отменена от съда, то впоследствие с оглед интересите на детето, да бъде постановена нова такава.

С оглед на гореизложеното оспореният отказ следва да бъде отменен, а делото следва да бъде изпратено като преписка на компетентния административен орган - директор на Дирекция „Социално подпомагане” - гр. Пазарджик за продължаване на производството по подадената молба за закрила и произнасяне по същество.

С оглед изхода на делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати сторените от жалбоподателите разноски в настоящото производство в размер на 20 лева за внесена от оспорващите държавна такса и 50 лева адвокатско възнаграждение, които са своевременно заявени с жалбата и за които са налице доказателства за извършването им – договор за правна защита и съдействие и вносни бележки.

Водим от горното и на основание чл. 200, ал. 1 АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Е.Г.П. и К.Д.П. ***, подадена чрез адв. М.П. - изричен отказ на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Пазарджик да се произнесе по отправено искане с молба с вх. № ДДМ/Д-РА/72/21.06.2021 г. за настаняване на дете в семейството на роднини на основание чл.27, ал.6 ЗЗДет, обективиран в писмо с изх. № ДК/Д-РА-649/25.06.2021 г.

ИЗПРАЩА делото като преписка на изпълнителния директор на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Пазарджик за продължаване на производството по отправено искане с молба с вх. № ДДМ/Д-РА/72/21.06.2021 г.

ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ Пазарджик да заплати на Е.Г.П. с ЕГН ********** и К.Д.П. с ЕГН ********** – и двамата от с. Б.., ул. „П..“ № .., сторените по делото разноски в размер на 520 (петстотин и двадесет) лева.

На основание чл. 200, ал. 2 от АПК, определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България от страните, участващи в административното производство.

           

 

 

                                                                        СЪДИЯ:/П/