Мотиви по Присъда № 22/2021г. постановена по НОХД № 241 за 2020 г. по
описа на КРС .
Районна прокуратура гр.Кнежа обвинява Р.Г.В. *** в
извършване на престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 от Наказателния
кодекс.
Делото се гледа при условията
на чл.269 , ал.3 , т.1 от НПК.
От представените по делото доказателства съдът счита за установено
следното : На 05.06.2018г.
свидетелите: И.Л.И. и П.А.Г. *** били в центъра на
гр. Искър, където срещнали подсъдимият Р.Г.В.. Призовали го в полицейския
участък, който се намира наблизо, за справка във връзка с извършено
престъпление. Свидетеля И.Л.И. видял, че В. е
притеснен и го поканили да обясни защо. Подсъдимият признал, че в себе си носи
марихуана, след което извадил метална табакера, която предал на полицейските
служители. Установило се, че в кутията има 23 броя топчета от метализирано
фолио, съдържащи суха тревиста маса. Подсъдимият В. признал, че и в дома си
държи още 120 грама марихуана и таблетни екстази. Отишли в дома му в гр. Искър,
на ул. „Райко Даскалов“ № 26А, където той доброволно им предал намиращата се
там тревиста маса поставена в прозрачен полиетиленов плик и 12 триъгълни розови
таблетки, поставени в самозалепващ се прозрачен плик. За тези действия бил
съставен протокол за доброволно предаване/л.5 от ДП/, за който св. И.И. заяви,
че е подписан от него и подсъдимият, когото накарал саморъчно да напише какво е
предал и какво количество. Същият ден било образувано ДП и доброволно
предадените веществени доказателства срещу разписка били получени от разследващ
полицай при РУ-Долни Дъбник. На същата дата 05.06.2018г. бил съставен протокол
за оглед на предмет-веществено доказателство, в присъствието на поемни лица.
В хода на досъдебното производство е
назначена и изготвена съдебно физико-химическа експертиза на предадените от подсъдимият Р.Г.В. суха тревистатеа маса и таблетки.
От заключението на експертизата е видно, че
поради съдържащото се вещество
тетрахидроканабинол в предадената тревиста маса, същата се определя, като
наркотично вещество коноп - марихуана, а дванадесетте броя розови таблетки се
определят, като наркотично вещество - екстази. Тези вещества подлежат на
контрол съгласно Списък № 1 на Единната конвенция за наркотичните средства от
1961 година и Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, според които конопът/канабисът, хашишът/ и MDMA метамфетамин /екстази/
имат наркотично действие, нямат легална употреба, пазар и производство и са
поставени под контрол /забрана/ съгласно Списък № 1 на Единната конвенция на
ООН за наркотични средства от 1961 г. и съгласно чл.З, ал.2 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите - „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина."
Според Постановление № 23 на МС от
29.01.1998 г., което определя цените на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството е определена цена 25 лева за 1 грам метамфетамин /екстази/ и
6 лева за 1 грам марихуана. Предвид установеното нето тегло на предадените
наркотични вещества, то левовата им стойност е определена на общо 618.66 лева.
Подсъдимият Р.Г.В. не е разпитан
в качеството на обвиняем, тъй като бил освободен след изтичането на 24-часовото
му задържане, на 11.06.2018г. е напуснал пределите на Р България, през
ГКПП-Оряхово и от тогава не се е връщал. Разследването е протекло и приключило
при условията на чл. 269, ал.3, т.4, б.“Б“ от НПК.
Служебния защитник адвокат Д.П. от ПлАК
моли съдът да приемете, че обвинението не е доказано по изискуемият от закона
безспорен начин и в тази връзка да признае подзащитният му Р.В. за невиновен и
на основание чл.304 от НПК, да го оправдаете изцяло. Мотивите му за това са:
обвинението не е доказано, тъй като съгласно разпоредбата на чл.105, ал.2 от НПК не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени
при условията и реда на този закон;
Показанията на свидетеля В.Г., следва да бъдат изключени от
доказателствената маса, тъй като той заявил в съдебно заседание, че след
проверката в участъка на подсъдимия, са отишли в дома му, и там са предадени
марихуана и таблетки, като свидетелят, заявил че един от протоколите е възможно
да е съставен от него. Искането е на основание чл.118, ал.2 от НПК според който
е недопустимо да се допускат показанията на лице, като свидетел, което е
съставило протокол, който адвоката счита, че дори не е по НПК. Адвокат Д. П.
счита, че има голямо несъответствие
между показанията на свидетелите, като единият твърди, че подсъдимият е хванат
в центъра на гр. Искър, а другия твърди че му е разпоредил да дойде с него в
участъка. Защитата счита, че протокола за доброволно предаване не е нито
писмено доказателство, нито доказателство относно вписаните в него
обстоятелства, тъй като на основание чл.128 от НПК за всяко действие по
разследване и съдебно следствени действия се съставя протокол на мястото,
където то е извършено. Протокола за доброволно предаване абсорбира множествено действия от
полицейските служители и е следвало да са били изготвени два протокола -
единият в участъка, а другият касаещ извършената проверка в дома на подсъдимия,
за да се разграничи къде какво е доброволно предадено. Поставя се под съмнение
дали действително това количество което е предадено от Р.В. е точно това което
е обследвано.
От събраните по делото доказателства ,
съдът приема за безспорно доказано, че от субективна и
обективна страна деянието е
извършено от подсъдимият
при пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасният характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването им.
Настоящият състав дава вяра на
разпитаните свидетели, които звучат логично, взаимно се допълват, описват
фактическата обстановка и не са оборени, като показания от защитата на подсъдимият.
Направените възражения от адвокат Д.П.,
съдът счита за неоснователни и
недоказани при следните съображения: В протокола за доброволно предаване от
05.06.2018г. независимо, че са посочени основанията по НПК на които се съставя
и са спазени всички изисквания на тези състави, същият се явява съставен съгласно
чл.82 и сл. от ЗМВР. Това е така, тъй като в него не е посочен номер на ДП,
номер на ЗМ на РУ-Долни Дъбник и номер на прокурорската преписка. Същият ден с било образувано ДП № Д-77/2018г. по описа на РП-Кнежа и
доброволно предадените веществени доказателства срещу разписка били получени от
разследващ полицай при РУ-Долни Дъбник. На същата дата 05.06.2018г. е бил
съставен и протокол за оглед на предмет-веществено доказателство, в
присъствието на поемни лица, като е бил разпитан като свидетел И.Л. Ивайлов по
ДП №77/18г. по описа на РП-Кнежа.
Настоящият състав не
намира несъответствие в показанията на св. И.Л.И. и П.А.Г. *** относно начина по който подсъдимия В. се е озовал в
полицейския участък в гр. Искър. Сградата на същият е в непосредствена близост
до площада на града, където свидетелите срещнали подсъдимият и го призовали за
справка във връзка с извършено престъпление. Притесненото му поведение довело
до това В. да признае, че носи марихуана. Той в дадени писмени показания е
посочил, че доброволно е предал на полицаите марихуаната, признал, че в дома си
има още, като посочил какво количество и доброволно предал и тях. До каква
степен е била тази доброволност би могъл да обясни самият подсъдим. С
поведението си – напуснал страната при първа възможност и не се прибира от
години и при наличието на писмени доказателства събрани по НПК, настоящият
състав приема, че изложеното в ОА отговаря на действителността.
Възражението на защитата на
подсъдимият В., че е следвало
да се изготвят два
протокола - единият в участъка, а другият касаещ извършената проверка в дома на
подсъдимия настоящият състав също счита за неоснователни, тъй като разпоредбата
на чл.128 от НПК макар и императивни касаят действия по образувано ДП,
и не се отнася до протокола за доброволно предаване от
05.06.2018г. съставен по
ЗМВР.
Подсъдимият Р.Г.В. е роден на ***г***, обл.
Плевен, ул. „Райко Даскалов“ №26, българин, с българско гражданство, със средно
образование, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.
При определяне вида и размера на следващото му
се наказание съдът взе предвид чистото съдебно минало на подсъдимият и
оказаното съдействие на органите на МВР и наложи на Р.Г.В. наказание към минимума определен по закон, а именно: 1
/една/ година и „Глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, като на
основание чл.66,ал.1 от НК отложи изтърпяването на наложеното наказание ЛВС за
срок от 3/три/ години.
На
основание чл.354а, ал.6 от НК, съдът отне в полза на държавата описаните в обвинителният
акт веществени доказателства, а именно: марихуана с тегло 93.349 грама и 12
триъгълни розови таблетки – екстази с общо тегло 2.195 грама, намиращи се в ЦМУ
Отдел „МРР – НОП“ гр. София.
На
основание чл.53, ал.1, б „б“ от НК, съдът отне в полза на държавата и представените
от РУ – Долни Дъбник веществени доказателства, а именно: 1 бр. метална кутия с
резмери 6/9/2 см., сребрита на цвят и 1 бр. прозрачен полиетиленов плик с
размери 30/20см. по ДП №77/2018г. по описа на РП – Кнежа и ЗМ №190/2018г. по
описа на РУ - Долни Дъбник, които да бъдат унищожени след влизане на присъдата
в сила, както и осъди подсъдимият Р.Г.В. да
заплати по сметка на ОД МВР – гр. Плевен направените на досъдебното
производство разноски в размер на 123.72 лева за експертиза.
Така наложеното наказание съдът счита , че
ще изиграе своето превъзпитателно и превантивно значение спрямо подсъдимият .
При тези мотиви съдът се произнесе с присъдата си .
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдебни заседатели: 1.
2.