Решение по дело №2977/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2833
Дата: 7 май 2020 г. (в сила от 7 май 2020 г.)
Съдия: Албена Марчева Ботева
Дело: 20201100502977
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………….

 

гр. София, 07.05.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на седми май две хиляди и двадесета година, в състав:

                           председател: АЛБЕНА БОТЕВА

                                                      ЧЛенове: НЕВЕНА ЧЕУЗ

                                                                               СВИЛЕН СТАНЧЕВ     

като разгледа докладваното от съдия А. Ботева в.гр.д. № 2977 по описа на СГС за 2020  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от длъжника „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, срещу разпореждане от 29.01.2020 г. по изпълнително дело № 20199240401291, с което ЧСИ, с рег. № 924 в КЧСИ, с район на действие СГС, е оставил без уважение възражение с вх. № 13129/24.10.2019  г.

Жалбоподателят счита, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че кумулирането на възнагражденията по т. 1 и по т. 2 от чл. 10 от Наредба № 1/09.07.2004 г. било допустимо само при наличие освен на действия по образуване, така и на действително осъществяване на процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело. Позовава се на задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК, според което длъжникът не следва да отговаря за разноски на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са приложени. Излага доводи за прекомерност на адвокатското възнаграждение в частта му над сумата от 200 лева, според фактическата и правна сложност на делото. Прави искане за отмяна на отказа на съдебния изпълнител и намаляване на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело.

Взискателят счита, че жалбата е недопустима, евентуално неоснователна. Сочи, че разноските са нормативно установени в ТТРЗЧСИ, а адвокатското възнаграждение било съобразено с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Излага съображения, че е налице злоупотреба с процесуалните права на длъжника, които последният упражнява единствено с цел да попречи на взискателя да реализира законите си права. Доводите на длъжника били неоснователни, като по делото щяло да се наложи да бъде извършено процесуално представителство.

В мотивите си, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител счита, че жалбата е недопустима, евентуално неоснователна.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Изпълнително дело № 20199240401291 по описа на ЧСИ Г. К., с рег. № 924 в КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано на 30.09.2019 г. по молба на взискателя Д.Н.Д., подадена чрез адв. Т.Д., и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 05.09.2019 г. по гр.д. № 58829/2018 г. по описа на Софийски районен съд, І ГО, 30 състав, съгласно който „Т.С.” ЕАД е осъдено да заплати на адв. Д.Д., сумата от 300 лева, представляваща „адвокатски хонорар“.

Молбата от 30.09.2019 г. съдържа искане за образуване на изпълнително производство за събиране на сумата по изпълнителния лист, както и за събиране на разноски по изпълнителнителното производство, сред които и 200 лева – адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело и 30 лева – адвокатско възнаграждение за водене не изпълнителното дело. Посочена е банкова сметка, ***.

Ведно с молбата за образуване на изпълнително дело са представени и доказателства за уговорено и платено адвокатско възнаграждение  в размер на 230 лева, а именно: договор за правна защита и съдействие, сключен между Д.Н.Д. и адв. Т.Н.Д..

На 02.10.2019 г. е изпратено уведомление по чл. 191, ал. 2 ДОПК до ТД на НАП ГДО, покана за доброволно изпълнение до длъжника, както и запорно съобщение до „О.Б.“ АД.

На 07.10.2019 г., „Т.С.” ЕАД е наредило по сметка на ЧСИ Г. К. да се преведе сумата от 659.60 лева (л. 17 от изп.д.). Като основание за плащане е посочено изп.д. № 20199240401291.

На 08.10.2019 г., съдебният изпълнител е изпратил съобщение до „О.Б.“ АД за вдигане на наложения запор.

На 24.10.2019 г., длъжникът „Т.С.” ЕАД е депозирал възражение с вх. № 13129/24.10.2019  г., с което е поискал от съдебния изпълнител да бъде намалено претендираното адвокатско възнаграждение на 200 лева.

С обжалваното разпореждане от 29.01.2020 г., съдебният изпълнител е приел, че възражение с вх. № 13129/24.10.2019 г. е неоснователно, поради което го е оставил без уважение.

Съобщението за разпореждането от 29.01.2020 г. е изпратено на  длъжника на 29.01.2020 г. и върху него е положен печат на „Т.С.” ЕАД.  В разписката към съобщението липсва отбелязване  същото да е връчено на адресата си. По идентичен начин е оформена и поканата за доброволно изпълнение до длъжника.

Съгласно чл. 50, ал. 3 ГПК, връчването на търговци и юридически лица става в канцеларията им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.

В настоящия случай, съобщението за разпореждането от 29.01.2020 г. не е връчено по предвидения в чл. 50, ал. 3 ГПК, тъй като нито са посочени имената и длъжността на получателя, нито има подпис на получателя.  Поради това, съдът приема, че съобщението за разпореждането от 29.01.2020 г. не е редовно връчено на длъжника, респ.  жалбата срещу него се явява подадена  в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК.

С разпоредбите на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК изчерпателно са изброени изпълнителните действия, които подлежат на обжалване от длъжника, като в чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК е предвидена възможност за длъжника да обжалва и  разноските по изпълнението.

Предвид гореизложеното следва да се направи заключение, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна в предвидения за това срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и е насочена срещу действия на съдебния изпълнител, който подлежат на обжалване от длъжника на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, поради което и същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Доводите в тази връзка са неоснователни.

На основание чл. 79 ГПК, всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на изрично посочените такива, са за сметка на длъжника. Изпълнението може да бъде реализирано чрез един или няколко изпълнителни способа, като по съществото си всеки такъв способ представлява самостоятелен изпълнителен процес, който се урежда както от важащите само за него правила, така и от тези, които са общи за всички изпълнителни способи.

В жалбата са направени възражения, че изпълнителното производство не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което приетото по делото адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено. Възражението на жалбоподателя е срещу законосъобразността на разпореждането за разноски в частта му относно отказа за намаляване на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Според посочената разпоредба ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Цитираната разпоредба е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните такива (в този смисъл определение № 403/1.12.2008 г. по ч. гр. д. № 1762/2008 г. на ВКС, V г.о.).

Видно от представените материали по изпълнително дело № 20199240401291 по описа на ЧСИ Г. К., с рег. № 924 в КЧСИ, с район на действие СГС, с молбата от 30.09.2019 г., процесуалният представител на взискателя е сезирал съдебния изпълнител, в резултат на което е образувано изпълнително дело за събиране на сумата, посочена в приложения към молбата изпълнителен лист.

Следователно, по делото се установява, че упълномощеният от взискателя представител е осъществявал поведение, изразяващо се в подаване на молба за образуване на изпълнително производство за събиране на сумите, присъдени на взискателя с приложения към молбата изпълнителен лист. 

От друга страна, при направено от длъжника възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът следва да изследва, както активността на процесуалния представител на взискателя по време на висящността на делото, така и процесуалното поведение на страните, действително извършените изпълнителни действия и тяхното естество.

След образуване на изпълнителното дело ЧСИ е изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника и уведомление по чл. 191, ал. 2 ДОПК.

Други документи по изпълнителното дело не са съставяни и представяни от взискателя. Следователно взискателят не е предприемал други действия за удовлетворяване на вземанията си.

На основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело, възнаграждението за образуване на изпълнително дело е в размер на 200 лв. В настоящия случай, процесуалният представител на взискателя е извършил това действие, поради което и предвиденото за него възнаграждение се дължи от длъжника.

Не  може, обаче, да намери приложение разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредбата, според която за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Причина за това е, че освен депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят не е предприемал каквито и да е други действия за удовлетворяване на вземанията си.

С оглед на изложеното, дължимите от „Т.С.” ЕАД разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство възлизат на 200 лв. – за образуване на делото. Обжалваното разпореждане  следва да се отмени над сумата от 200 лв. до приетия от ЧСИ размер от 230 лева и вместо това адвокатското възнаграждение следва да се намали до 200 лева.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ разпореждане от 29.01.2020 г. по изпълнително дело № 20199240401291, с което ЧСИ, с рег. № 924 в КЧСИ, с район на действие СГС, е оставил без уважение възражение с вх. № 13129/24.10.2019  г., в частта за сумата над 200 лева до 230 лева - адвокатското възнаграждение по изп. дело № 20199240401291 по описа на ЧСИ, с рег. № 924 в КЧСИ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за адвокатското възнаграждение, което длъжникът следва да заплати на взискателя по изп.д. № 20199240401291, в размер на 200 лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.