№ 1707
гр. София, 30.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20211110140389 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Предявен е частичен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
44а, aл. 1 ЗОЗ от „И. качеството му на процесуален субституент на „О. по силата на Рамков
договор за особен залог от за осъждане на Д.“ да заплати в полза на „О. по сметка на
депозитаря Ч. сума в размер на 2 000 лв., представляваща част от заложено в полза на
банката вземане за неизплатени субсидии по кампании за 2019 г. по следните мерки и схеми
съгласно уточнителна молба от 11.10.2021 г: Схема за единно плащане на площ (СЕПП);
Схема за преразпределително плащане (СПП); Схема за плащане за селскостопански
практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания
(ЗДП); Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК); Мярка 13 –
плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения
(Подмярка 13.1/ НР 1 – планински райони); Мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамкова
директива за водите“; Мярка 11 Биологично
з. (Билогично растениевъдство). Претендира се и законната лихва, считано от подаване
исковата молба в съда, до окончателното плащане.
В исковата молба и уточнителната молба процесуалният субституент „И. твърди, че
на 02.08.2016 г. между „И., като кредитор, и „О., като кредитополучател и длъжник, е
сключен Договор за кредитна линия за оборотни средства „Моята Евросубсидия +“ № . г. ,
изм. и доп. със Споразумение от 19.06.2017 г., изм. и доп. със Споразумение от 14.07.2017 г.,
изм. и доп. с Анекс №. г., по силата на които Банката била предоставила на
кредитополучателя-длъжник банков кредит под формата на кредитна линия за оборотни
средства в размер на 99 000 лв. Кредитът бил изцяло усвоен, като крайният срок за
издължаване на целия кредит бил 30.12.2020 г. Към 08.07.2021 г. вземанията на Банката по
гореописания договор били в размер на 66 452.13 лв. Сочи, че за обезпечаване вземанията на
банката по гореописания договор за кредит на 02.08.2016 г. бил учреден особен залог върху
всички бъдещи вземания за субсидии на залогодателя „О. от Д.“ и върху всички настоящи и
бъдещи вземания на залогодателя „О. по банкова сметка с . съгласно Рамков договор за
особен залог на вземане и на банкова сметка №. г., изм. и доп. с Анекс №. г. Посочва, че
залогът бил вписан в Централния регистър на особените залози /ЦРОЗ/ при МП, изменено с
последващи допълнителни вписвания.
1
Заложените вземания на залогодателя „О. влючвали главници, лихви, такси и всички
други плащания към залогодателя по схемите и мерките за всяка година от периода. Твърди,
че Банката-заложен кредитор изпратила на основание чл. 17 ал. 2 от Закона за особените
залози /ЗОЗ/ нарочно Уведомително писмо с изх. №. г. до Д.“ - Разплащателна агенция в
качеството му на длъжник по заложеното вземане, което било получено, тъй като
ответникът изпратил по електронната поща удостоверение до ищеца от 08.08.2016. Тъй като
крайният срок за издължаване по кредита бил 30.12.2020 г., което задължение не било
изпълнено от кредитополучателя, банката пристъпила към реализирането на обезпечението
по кредита. „И. вписало в Централния регистър за особените залози под № . заявление за
пристъпване към изпълнение върху цялото заложено имущество, като дружеството е
пристъпило към изпълнение за сумата от 65 000.00 лв. Твърди, че за пристъпването към
изпълнение бил уведомен управителят на залогодателя, който получил лично на 19.04.2021
г. съобщение с изх. № 43/15.04.2021 г. по чл. 33 ЗОЗ. Третото задължено лице ДФ „З.“ -
Разплащателна агенция било уведомено на 15.04.2021 г. на основание чл. 34, т. 2 ЗОЗ. Целта
на уведомяването била да доведе до негово знание фактът, че от този момент право да се
разпорежда с вземането има само заложният кредитор, поради което под страх от „лошо“
изпълнение и за да е действително плащането, то следвало да бъде извършено по редна на
ЗОЗ – по посочената сметка на депозитаря. Предвид изложеното, твърди, че Д.“ дължи на
„О. неизплатени субсидии в общ размер на 95 000 лв., от които претендира частично 2 000
лв., като с уточнителната молба с вх. на СРС № 67214/11.10.2021 г. ищецът е посочил, че
вземанията представляват сбор от следните суми:
1. по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) – частична претенция в размер на
325 лева от общото вземане по конкретната схема за 2019 г. в размер на 17 243.52 лева;
2. по Схема за преразпределително плащане (СПП) – частична претенция в размер на
325 лева от общото вземане по конкретната схема за 2019 г. в размер на 4 057.62 лева;
3. по Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за
климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП) – частична претенция в размер
на 325 лева от общото вземане по конкретната схема за 2019 г. в размер на 11 551.99 лева;
4. по Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК) – частична
претенция в размер на 325 лева от общото вземане по конкретната схема за 2019 г. в
размер на 1 862.90 лева;
5. по Мярка 13 – плащания за райони, изправени пред природни или други
специфични ограничения (Подмярка 13.1/НР1 – планински райони) – частична претенция в
размер на 325 лева от общото вземане по конкретната мярка за 2019 г. в размер на 17 553.86
лева;
6. по Мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите“ –
частична претенция в размер на 325 лева от общото вземане по конкретната схема за 2019 г.
в размер на 4 360.65 лева;
7. по Мярка 11 „Биологично з. (Биологично растениевъдство)“ – частична
претенция в размер на 50 лева от общото вземане по конкретната схема за 2019 г. в
размер на 38 369.46 лева.
Сочи, че вземането съвпада с оторизираните суми от ответника по тези мерки и схеми
и че няма претенции към определянето на размера на дължимите субсидии за кампания
2019г., които са вече оторизирани.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
предявения иск като недопустим и неоснователен. Ответникът е възразил, че делото е
неподведомствено на граждански съд. Твърди, че отношенията между „О. и него са на власт
и подчинение, като във връзка с отпускането на субсидия се признасял с Уведомителни
писма, които представлявали индивидуални административни актове, които могат да бъдат
оспорени единствено от дружеството, за което се отнасят. Чрез тези уведомителни писма Д.“
уведомявал кандидатите за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по
чл. 1 по реда на АПК. Във връзка с подадените заявления от „О. за кампании 2018 г. и 2019
г. ответникът бил се произнесъл с тях чрез издаването на Уведомително писмо с изх. № . от
01.04.2021 г. /с което фондът се бил произнесъл за кампания 2018 г./, Уведомително писмо с
2
изх. № . от 05.08.2021 г. /с което фондът се бил произнесъл за кампания 2019 г./, а също и
Уведомително писмо по мярка 11 „Биологично з.“ изх. № . от 02.06.2020 г. Плащанията за
приетите за допустими площи били приключили преди банката да пристъпи към изпълнение
– за кампания 2018 г. последното плащане по заявлението било извършено по банковата
сметка на бенефициента на 02.10.2019 г., а за кампания 2019 г. последното плащане по
заявление било извършено на 02.09.2020 г. или повече от година преди във Фонда да бъде
получено Уведомление с вх. № . от 15.04.2021 г. от банката , с което тя уведомила фонда, че
е пристъпила към изпълнение по отношение на заложените вземания. Посоченото се
установявало от представените към отговора извлечения от Системата за електронно
банково разплащане /СЕБРА/, чрез която Фондът извършвал плащания на безвъзмездната
финансова помощ – ДФ „З.“ бил изплатил на „О. почти 100% от дължимата по заявлението
сума с минимални редукции по подадените заявления. Ответникът твърди, че на 25.10.2019
г. на „О. бил издаден Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № . от
изпълнителния директор на ДФ „З.“ на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5, ал. 7 от Закона за
подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК.
Твърди, че „О. е нарушил договора за финансова помощ, тъй като ползвателят на помощта
следвало да подаде заявка за окончателно плащане след изпълнение на одобрения проект, но
не по-късно от един месец от изтичане на срока за извършване на
инвестицията, който срок бил до 04.03.2019 г., но това задължение не било изпълнено.
Сочи, че в установителния акт било прието, че ползвателят дължи възстановяване на цялата
получена финансова помощ, ведно със законната лихва върху сумата, като било определено
дружеството да заплати сумата от 151 963,66 лв. и съответната лихва. Издаденият АУПДВ
бил обжалван от дружеството „О. пред Административен съд - В., където било образувано
адм. дело № 3522/2019 г., но с влязло в сила решение на 07.08.2020 г. съдът е отхвърлил
жалбата на „О. като неоснователна. Посочва, че по издадения АУПДВ е било допуснато
предварително изпълнение, поради което е било извършено прихващане от страна на
ответника, за което „О. било уведомено чрез издадените уведомителни писма за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане, които не били обжалвани. Твърди, че
правата на Банката не са били застрашени в хипотезата, в която прихващането се
извършвало преди да е вписано пристъпване към изпълнение, като до момента на
пристъпване към изпълнение, прихващане от третото задължено лице било допустимо и
действително, тъй като до същия този момент и самият заложен длъжник можел да се
разпорежда с предмета на залога. Твърди, че извършените от Д.“ прихващания за
задълженията на „О. също предхождат датата на пристъпване към изпълнение по сключения
договор за особен залог и уведомлението на Д.“ за пристъпване към изпълнение. Наред с
това твърди, че върху вземанията на търговско дружество „О. от Д.“, представляващи
субсидии по схеми и мерки на директни плащания на площ, не се допуска принудително
изпълнение и за тях е налице забрана да
ги събира друг освен длъжникът, тъй като представляват несеквестируеми вземания,
тъй
като са целево предназначени.
С писмена молба с вх. на СРС № 67214/11.10.2021 г. ищецът е заявил, че не оспорва
размера на сумите по мерките и схемите за плащания за процесната кампания 2019 г., като
посочените от него в исковата молба суми съвпадат с оторизираните от ответника суми по
тези мерки и схеми. По отношение на Мярка 11 е уточнил, че ответникът не се е произнесъл
по същата, поради което размерът на общото вземане (38 369.46 лв.) по същата е определен
на база кампанията за 2018 г. по тази мярка. Наред с това е оспорил извършеното от
ответника прихващане, като счита, че не са били налице материалните предпоставки за
извършването му, а освен това бил разбрал за него след депозирането на исковата молба на
09.07.2021 г. Моли съда да упражни косвен съдебен контрол върху Уведомително писмо
изх. № . от 05.08.2021 г., тъй като не бил участвал в производството по издаването и
оспорването му. Твърди, че ответникът неправомерно и в разрез със закона е прихванал с
едно неизискуемо, неликвидно и несъществуващо насрещно вземане с дължимите на ищеца
суми. Нямало доказателства самите писма да са получени от „О., а Уведимителното писмо
изх. № . било издадено след датата на подаване на исковата молба.
Ответникът е депозирал становище с вх. на СРС № 101634/03.12.2021 г. във връзка с
3
уточнителната молба на ищеца. Твърди, че Д.“ не е заявявал в отговора на исковата молба да
е извършвал прихващане на основание чл. 103-105 ЗЗД, а твърдението му е, че при наличие
на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на АУПДВ, фондът не само че
разполага с правото да събира вземането си, установено чрез издаденото АУПДВ, но е бил
задължен да го направи, независимо, че то още не било ликвидно и изискуемо и било
предмет на съдебно обжалване. Сочи, че АУПДВ е бил издаден преди Фондът да е бил
уведомен от Банката, че било налице пристъпване към изпълнение, както и дължимите от
„О. суми по издадения АУПДВ са били събрани от фонда преди уведомлението от банката.
Посочва, че събраните на „О. суми не представляват прихваната санкция за бъдещ период,
поради което било ирелевантно дали Уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане с изх. № . от 05.08.2021 г., с което Фондът се е
произнесъл за кампания 2018 г., ще бъде отменено, тъй като събирането на сумите не е
извършено въз основата на писмото, а поради наличие на издадения АУПДВ № . от
25.10.2019 г. Сочи, че евентуалното извършване на косвен съдебен контрол на
законосъобразността на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане с изх. № . от 05.08.2021 г., с което фондът се бил произнесъл за
кампания 2019 г., би бил допустим единствено по отношение на банката-ищец, доколкото тя
не е участвала в административното производство пред Фонда, но не и по отношение на
„О.. Твърди, че „О. не би могъл да се ползва от извършването на евентуален инцидентен
съдебен контрол на уведомителното писмо от съда, след като не е трето неучастващо в
производството лице и за него не са налице условията на чл. 17, ал. 2 ГПК. Ищецът „И.
нямал правен интерес от такъв косвен съдебен контрол. Твърди, че „О. е било уведомено на
електронната поща, че има издадено уведомително писмо за оторизация за
кампания 2019 г., което можело да бъде изтеглено от Системата за електронни услуги
/СЕУ/. Сочи, че не дължи плащане по Мярка 11 „Биологично з.“, тъй като не били
оторизирани и изплатени суми, нито пък било издадено уведомително писмо за оторизация
за кампания 2019 г. Ето защо, не ставало ясно въз основа на кои доказателства и при липсата
на издаден административен акт, ищецът как стига до извод, че Фондът дължи плащане по
тази мярка.
Ищецът в допълнително становище с вх. на СРС № 27305/14.02.2022 г. е посочил, че
ответникът не прави разлика между прихващането като способ за погасяване на задължения,
уреден в гл. V от ЗЗД, и законово правомощие да се събира вземането принудително,
установено с АУПДВ, за което се твърдяло, че е извършил. Ищецът счита това твърдение на
ответника за неоснователно, тъй като съгласно чл. 27 ал. 5 от Закона за подпомагане на
земеделските производители публичните държавни вземания, които възникват въз основа на
административен акт, се събират по реда на ДОПК, като ДФ „З.“ няма правомощия да
осъществява принудително изпълнение. Съгласно чл. 167 от ДОПК публичният изпълнител
е органът на принудителното изпълнение и осъществява действията по принудителното
изпълнение. Ищецът счита, че ответникът не разполага със законово правомощие да събира
вземането, установено в АУПДВ № . от 25.10.2019 г. от бъдещи плащания, които има към
бенефициента. Ето защо, оспорва изцяло по основание и размер извършеното прихващане
от страна на ответника Д.“ като способ за погасяване на задължението си към съищеца по
делото. Твърдението на ответника, че не ставало въпрос за прихващане на суми, а за
предварително изпълнение на АУПДВ с непосочен от него способ, не кореспондирало с
нито един от писмените документи, изходящи от Д.“.
Съищецът „О. не е изразил становище по предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
С Договор за кредитна линия на оборотни средства „Моята Евросубсидия+“ № . от
02.08.2016г. ищецът „И. в качеството му на кредитор е отпуснал на съищеца „О. в
качеството му на кредитополучател кредитна линия в размер на 71 000 лева за оборотни
средства за закупуване на семена, посадъчен материал, изкуствени торове и др. във връзка с
дейността му като земеделски производител, както и въз основа на бъдеща субсидия на
земеделски стопанин от Д.“ по изрично изброени схеми и мерки за подпомагане на Общата
селскостопанска политика. Срокът на кредита е уговорен да бъде за период от 60 месеца. С
последващи споразумения от .. сключеният между страните договор за кредит е изменян,
4
като кредитът е бил неколкократно револвиран, удължаване е гратисният период за
погасяване на главницата и е увеличен кредитният лимит до сумата от 99 000 лева, бил
променен годишният лихвен процент, като с последния Анекс от 30.09.2020г. е променен
крайният срок за издължаване на кредита да бъде до 30.12.2020г., като към този момент
страните са установили в отношенията помежду си, че неиздължената главница се равнява
на сумата от 58 898,13 лева.
На 02.08.2016г. между „И. в качеството му на заложен кредитор и „О. в качеството
му на залогодател е сключен Рамков договор за особен залог на вземане и на банкова сметка
№ . към Договор за кредитна линия на оборотни средства „Моята Евросубсидия+“ № . от
02.08.2016г., по силата на който вземането на банката, произтичащо от Договора за кредит
от 02.08.2016г. и анексите към него, е обезпечено чрез учредяване на особен залог върху
всички бъдещи вземания за субсидии на залогодателя от Д.“ – Разплащателна агенция в
пълния им размер по Схема за единно плащане на площ (СЕПП); Схема за
преразпределително плащане (СПП); зелени директни плащания (ЗДП); Схема за преходна
национална помощ за земеделски земи на хектар (ПНДП); Схема за обвързано подпомагане
за протеинови култури (СПК); Мярка 11 Биологично з. (.г.); Мярка 12 „Плащания по
Натура 2000“ и Рамковата директива за водите“ (.г.); Мярка 13 Плащания за райони,
изправени пред природни или други специфични ограничения (.г.), за следните пет години:
Кампания 2016, Кампания 2017, Кампания 2018, Кампания 2019, Кампания 2020, включващо
главници, лихви, такси и всички други плащания към залогодателя по схемите и мерките за
всяка година от периода. (чл. 2, ал. 1 от Договора за особен залог). За обезпечаване на
вземането по кредитния договор залогодателят е учредител в полза на заложния кредитор и
особен залог по реда на ЗОЗ върху всички свои настоящи и бъдещи вземания по банкова
сметка с ., разкрита в „И., клон В., по която ще постъпват вземанията на залогодателя по
схемите и мерките, които са заложени съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, за всяка година до
издължаване на кредита. (чл. 2, ал. 2 от договора). Предвидено е с всяка сума, постъпила по
посочената банкова сметка, заложена при условията на договора, да се погасява формирания
кредитен дълг по Договор за кредитна линия на оборотни средства „Моята Евросубсидия+“
№ . от 02.08.2016г. и анексите към него, а договорът за залог да е със срок до окончателното
изплащане на дължимите главница, лихви, такси и комисиони по договора и анексите към
него.
Процесният договор за особен залог е вписан в ЦРОЗ с № . на 02.08.2016г.
С Анекс № .г. към Рамков договор за особен залог на вземане и на банкова сметка №
.г. е изменен чл. 1 от него, като сумата на кредита е увеличена до 90 000 лв. и залогодателят
се е съгласил учреденият залог да продължи да обезпечава кредитния дълг и при новите
условия.
Анекс № .г. към Рамков договор за особен залог на вземане и на банкова сметка № .г.
е вписан в ЦРОЗ с № . на 25.07.2017г.
С Анекс № .г. към Рамков договор за особен залог на вземане и на банкова сметка №
.г. залогодателят се е съгласил учреденият залог да продължи да обезпечава кредитния дълг
и при новите условия, уговорени с Анекс № .г. към Договор за кредитна линия на оборотни
средства „Моята Евросубсидия+“ № . от 02.08.2016г.
С Анекс № .г. към Рамков договор за особен залог на вземане и на банкова сметка №
.г. залогодателят се е съгласил учреденият залог да продължи да обезпечава кредитния дълг
и при новите условия, уговорени с Анекс № .г. към Договор за кредитна линия на оборотни
средства „Моята Евросубсидия+“ № . от 02.08.2016г. при увеличение на кредитния дълг с
още 9000 лв., до сумата от 99000 лв. и при уговорения променен годишен лихвен процент.
Анекс № .г. към Рамков договор за особен залог на вземане и на банкова сметка № .г.
е вписан в ЦРОЗ с № . на 05.07.2019г.
Със заявление за подновяване на вписването от 18.06.2021г., вписано в ЦРОЗ с № . на
18.06.2021г., било подновено вписването на особения залог, учреден с Рамков договор за
особен залог на вземане и на банкова сметка № .г.
Заложният кредитор е насочил изпълнението върху вземанията, за които е уреден
особения залог, като е вписал заявление за пристъпване към изпълнение на 09.04.2021г. с №
5
. на ЦРОЗ.
С писмо, получено от управителя на съищеца „О. на 19.04.2021г. и с писмо, получено
от ответника „Д..“ на 15.04.2021г., банката-кредитор е уведомила залогодателя и третото
задължено лице за вписването на заявлението за пристъпване към изпълнение върху
заложените вземания за непогасените задължения по кредитния дълг за сумата от 65000 лв.
Съгласно представеното извлечение от счетоводните книги на „И. задълженията на
„О. към банката по Договор за кредитна линия на оборотни средства „Моята
Евросубсидия+“ № . от 02.08.2016г. и анексите към него към 23.02.2023г. се равнява на
сумата от 84305,25 лв., от които сумата от 58898,13 лв., изискуема главница за периода от
30.09.2020г. до 23.02.20203г., сумата от 22947,19 лв. – лихва за забава за периода от
01.09.2020г. до 23.02.2023г., сумата от 479,93 лв. – договорна лихва за периода от
31.10.2020г. до 31.12.2020г. и сумата от 1980 лв. – просрочена годишна такса за обработка и
управление за 2021г. и 2022г.
Не е спорно между страните и се установява от приетите писмени доказателства, че в
полза на съищеца и залогодател „О. е оторизиран от ответника „Д..“ следния размер на
финансово подпомагане по схеми и мерки, базирани на площ в подадено от земеделския
производител заявление за подпомагане, след незначително намаляване, за Кампания 2019г.,
както следва: по подмярка 13.1/НР - сумата от 17553,86 лв.; по СЕПП – сумата от 17243,52
лв.; по Мярка 12/Натура 2000 – сумата от 4360,65 лв.; по СПП – сумата от 4057,62 лв.; по
СПК – сумата от 1862,90 лв., по Схема за плащане за селскостопански практики, които са
благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП) – сумата от
11551,99 лв.; за възстановяване от ФД – сумата от 441,55 лв. За посочените суми е издадено
уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019г. с изх. № . от
05.08.2021г. В Таблица 2 на писмото, колона 4 „Прихваната сума“ оторизираните суми без
остатък са прихванати, в резултат на което не са останали никакви суми за плащане. В
таблицата е посочено, че прихващането е направено на 16.12.2019г. за Мярка СЕПП, на
29.01.2020г. за Подмярка 13.1/НР 1, на 23.03.2020г. за Мярка СПП, на 04.05.2020г. за Мярка
12/Натура 2000, на 08.05.2020г. за Мярка СПК, на 04.06.2020г. за Мярка СЕПП, на
29.06.2020г. за Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за
климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП) и на 03.09.2020г. за
възстановяване от ФД. В обяснителната записка към Таблица 2 е посочено, че „Прихваната
сума“ отразява приспаднатите от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции или
недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ, или приспаднати суми от
изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ.
Представено е извлечение на хартиен носител от Системата за електронни услуги
(СЕУ), чрез която се извършва комуникацията между Държавен фонд "З." и съответните
кандидати или бенефициенти и съобщаването на индивидуалните административни актове,
издадени от изпълнителния директор на Държавен фонд "З." или от оправомощените от него
длъжностни лица на основание чл. 28 от Закона за подпомагане на земеделските
производители, за вписване на потребител . с имена Р. с регистрация от 17.12.2018г., за
който са представени доказателства, че е упълномощено от „О. лице съгласно личните му
данни в ИСАК. Съгласно извлечението на 09.08.2021г. в СЕУ са качени уведомителни
писма за кампания 2019г., като до Рая Дивери е изпратено съобщение, че такива писма са
издадени и качени в СЕУ. Съгласно Журнал за изтеглени уведомителни писма няма
намерени данни за такова изтегляне (л. 244 и л. 299 от делото).
По Мярка .. за кампания 2019г. по подадено от „О. заявление е оторизирана от
ответника Д.“ сума от 0 лв. за 2019г. съгласно Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка „Биологично з.“ от .г. за кампания
2019г. с изх. № . от 09.12.2021г. Същото е било произнасянето и по тази мярка за Кампания
2018г. съгласно уведомително писмо с изх. № . от 02.06.2020г. на Д.“.
С акт за установяване на публично държавно вземане . от 25.10.2019г., издаден от
изпълнителния директор на ДФ „З.“ на основание чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 във връзка с чл.
27, ал. 3, 5 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 14, ал. 1, т. 5;
чл. 4, ал. 1, чл. 19, ал. 1 от договор № .г. във връзка с чл. 6, ал. 1 и ал. 4 от същия, както и във
6
връзка с чл. 45, ал. 2, чл. 50, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015г. за прилагане
на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в
материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г.,
чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9, чл. 165 и чл. 166 ДОПК е определено
задължение на „О. в размер на 151963,66 лв., представляваща получено междинно плащане
№ . от 25.10.2016г. по Договор № .г., което подлежи на връщане като неустойка поради
неизпълнение на одобрения проект чрез подаване на заявка за окончателно плащане, срокът
за което е изтекъл на 04.03.2019г.
Посоченият акт е обжалван от „О., като с решение № 826 от 02.07.2020г. по адм. д.
№ 3522/2019г. на АС-В., с отбелязване за влизане в сила на 07.08.2020г. жалбата му е
отхвърлена, с което акта за установяване на публично вземане е влязъл в сила на датата на
влизане в сила на решението.
Други релевантни за предмета на спора доказателства не са събрани в хода на
производството и съдът не ги обсъжда.
При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е частичен иск за събиране на заложено по реда на ЗОЗ вземане в полза на
ищеца „И., по който ответникът е трето задължено лице, а залогодател е съищецът „О.,
конституиран като такъв с определение от 06.08.2021г. В производството „И. действа като
процесуален субституент на „О., който е титуляр на спорното вземане, като се касае за
съвместна активна процесуална легитимиция и хипотеза на задължително необходимо
другарство на страната на ищците.
В тежест на ищците по иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 44а,
ал. 1 ЗОЗ е да установят при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти, а именно: сключването на договор за кредит между „И. и „О., за
обезпечение на задълженията по който е сключен договор за особен залог върху вземанията
на „О. спрямо Д.“ с твърдяното съдържание, уведомяване на длъжника по заложените
вземания относно учредения особен залог, изпълнение на задължението на банката по
предоставянето на уговорената в договора за кредит сума, валидно възникнали изискуеми
вземания на „О. за субсидии от Д.“ по описаните в исковата и уточнителната молба схеми и
мерки за кампания 2019 г., както и размера на същите , вписване на пристъпване към
изпълнение върху заложеното вземане и съобщаването му на залогодателя „О..
При доказване на горните факти, ответникът следва да докаже релевираните от него в
отговора на исковата молба възражения, вкл. възражението си, че е погасил задълженията си
спрямо „О. чрез извършване на валидно прихващане със свое насрещно вземане по АУПДВ
№ . от 25.10.2019 г., както и че са били налице предвидените в закона предпоставки за това.
По възражението за недопустимост на производството, обосновано с възражение за
неподведомственост на делото на гражданския съд, е налице произнасяне с определение от
12.11.2022г., което е влязло в сила като необжалвано на 06.12.2022г., с оглед на което съдът
няма да излага повторно мотиви по това възражение.
Установи се, че по делото между ищците е бил сключен Договор за кредитна линия на
оборотни средства „Моята Евросубсидия+“ № . от 02.08.2016г. и анекси към него, съгласно
който „И. е предоставила на „О. кредитен лимит от 99000 лв. с краен срок на плащане –
30.12.2020г., като кредитния лимит е напълно усвоен от кредитополучателя. За обезпечаване
на вземанията си по договора за кредит между ищците е бил сключен Рамков договор за
особен залог на вземане и на банкова сметка № . към Договор за кредитна линия на
оборотни средства „Моята Евросубсидия+“ № . от 02.08.2016г., по силата на който
вземането на банката, произтичащо от Договора за кредит от 02.08.2016г. и анексите към
него, е било обезпечено чрез учредяване на особен залог върху всички бъдещи вземания за
субсидии на залогодателя от Д.“ – Разплащателна агенция в пълния им размер по Схема за
единно плащане на площ (СЕПП); Схема за преразпределително плащане (СПП); зелени
директни плащания (ЗДП); Схема за преходна национална помощ за земеделски земи на
хектар (ПНДП); Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК); Мярка 11
Биологично з. (.г.); Мярка 12 „Плащания по Натура 2000“ и Рамковата директива за водите“
(.г.); Мярка 13 Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични
ограничения (.г.), за следните пет години: Кампания 2016, Кампания 2017, Кампания 2018,
7
Кампания 2019, Кампания 2020, включващо главници, лихви, такси и всички други
плащания към залогодателя по схемите и мерките за всяка година от периода. (чл. 2, ал. 1 от
Договора за особен залог). За обезпечаване на вземането по кредитния договор
залогодателят е учредител в полза на заложния кредитор и особен залог по реда на ЗОЗ
върху всички свои настоящи и бъдещи вземания по банкова сметка с ., разкрита в „И., клон
В., по която ще постъпват вземанията на залогодателя по схемите и мерките, които са
заложени съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, за всяка година до издължаване на кредита. (чл.
2, ал. 2 от договора). Предвидено е с всяка сума, постъпила по посочената банкова сметка,
заложена при условията на договора, да се погасява формирания кредитен дълг по Договор
за кредитна линия на оборотни средства „Моята Евросубсидия+“ № . от 02.08.2016г. и
анексите към него, а договорът за залог да е със срок до окончателното изплащане на
дължимите главница, лихви, такси и комисиони по договора и анексите към него.
Договорът за особен залог е бил вписан в ЦРОЗ под номер № . на 02.08.2016г.,
впоследствие са вписани и Анексите към същия на 25.07.2017г. и 05.07.2019г., като до
29.12.2016 г. вписването има значение само за противопоставимостта на залога на трети
лица /чл. 12, ал. 1 ЗОЗ/, а от 30.12.2016 г. вписването има конститутивно действие за
учредяването му, т. е. елемент от фактическия му състав, като вписаните до тази дата залози
запазват действието си, а новият закон се прилага и за тях (§ 49 ЗИДЗОЗ – ДВ, бр.
105/30.12.2016 г.).
Вписването на особения залог е подновено от заложния кредитор на 18.06.2021г., т.е.
преди изтичане на 5-годишния срок от първоначалното вписвание по чл. 30, ал. 2 ЗОЗ,
поради което същият е действал към датата на подаване на исковата молба и ищецът е
легитимиран да провежда изпълнение по реда на ЗОЗ, а от там – и на възможността по чл.
44а ЗОЗ.
За надлежното провеждане на това изпълнение е необходимо кредиторът да е вписал
пристъпване към изпълнение върху заложеното имущество в случай на неизпълнение на
обезпеченото със залог по този закон задължение (чл. 32, ал. 1 ЗОЗ), като посочените
предпоставки се установиха по делото – не е спорно, че „О. е имал неизпълнени задължения
по договора за кредит след настъпване на крайния му срок на 30.12.2020г. и банката-
заложен кредитор е вписала в ЦРОЗ на 09.04.2021г. под № . пристъпването към изпълнение
върху заложените вземания по Рамковия договор за особен залог от 02.08.2016г., с което са
настъпили последиците по чл. 32, ал. 3 ЗОЗ – с вписването на пристъпване към изпълнение
заложеното имущество преминава в разпореждане на заложния кредитор. Той има право да
вземе мерки за запазването му, да го управлява и да го продаде.
С писма, получени на 19.04.2021г. от залогодателя „О. и на 15.04.2021г. от третото
задължено лице (заложния длъжник) – Д.“, заложният кредитор ги е уведомил, че е
пристъпил към изпълнение съгласно по чл. 32, ал. 2 ЗОЗ вр. чл. 33 ЗОЗ и чл. 34, т. 2 ЗОЗ.
Действието на посоченото уведомяване по чл. 34, т. 2 ЗОЗ вр. чл. 17, ал. 1 ЗОЗ е от значение
за противопоставимост на вписаното пристъпване към изпълнение на заложния длъжник. До
получаване на уведомлението по чл. 34, т. 2 ЗОЗ заложният длъжник може да плати валидно
на залогодателя, което плащане ще има погасителен ефект и спрямо заложния кредитор, а
след получаване на уведомлението за пристъпване към изпълнение, за да се освободи от
задължението си спрямо залогодателя с погасителен ефект и по отношение на заложния
кредитор, заложният длъжник трябва да плати по посочената сметка на депозитаря – в този
смисъл Решение № 95 от 31.01.2020г. по т.д. № 1757/2018г. на I ТО на ВКС. Посоченото
действие на уведомяването по чл. 34, т. 2 ЗОЗ е аналогично и за противопоставимостта на
другите способи за погасяване на задължения, каквото е прихващането.
Не е спорно между страните и се установява от приетите доказателства, че ответникът
Д.“ е оторизирал плащания в полза на съищеца и залогодател „О. за субсидии за финансово
подпомагане по схеми и мерки, базирани на площ в подадено от земеделския производител
заявление за подпомагане, след незначително намаляване, за Кампания 2019г., както следва:
по подмярка 13.1/НР - сумата от 17553,86 лв.; по СЕПП – сумата от 17243,52 лв.; по Мярка
12/Натура 2000 – сумата от 4360,65 лв.; по СПП – сумата от 4057,62 лв.; по СПК – сумата от
1862,90 лв., по Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за
климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП) – сумата от 11551,99 лв.; за
възстановяване от ФД – сумата от 441,55 лв. За посочените суми е издадено уведомително
8
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания, базирани на площ за кампания 2019г. с изх. № . от 05.08.2021г. с изх. №
. от 05.08.2021г., които вземания попадат в обхвата на заложените по силата на Рамковия
договор за особен залог, сключен между ищците на 02.08.2016г.
Установява се и че с акт за установяване на публично задължение от 25.10.2019г.,
влязъл в сила на 07.08.2020г. ответникът Д.“ се е легитимирал като титуляр на вземане от
„О. за сумата от 151963,66 лв., представляваща получено междинно плащане № . от
25.10.2016г. по Договор № .г., което подлежи на връщане като неустойка поради
неизпълнение на одобрен проект чрез подаване на заявка за окончателно плащане, срокът за
което е изтекъл на 04.03.2019г.
Главният спорен между страните въпрос е свързан с това извършено ли е
законосъобразно прихващане между вземанията на съищеца „О. от ответника Д.“ за
субсидии по схеми и проекти за кампания 2019г. и вземането на Д.“ от „О. за неустойка за
неизпълнение на договор съгласно акт за установяване на публично държавно вземане . от
25.10.2019г., издаден от изпълнителния директор на ДФ „З.“, респ. извършено ли е
прихващането преди уведомяването на заложния длъжник за пристъпване към изпълнение
върху заложеното имущество по чл. 34, т. 2 ЗОЗ с оглед обстоятелството дали този способ за
погасяване на задължения е противопоставим на заложния кредитор-банка.
Прихващането е способ за прекратяване на две насрещни задължения до размера на
по-малкото от тях. Правото да се извърши прихващане възниква при наличие на
фактическия състав, посочен в чл. 103 ЗЗД – наличие на две действителни вземания, които
са насрещни, вземанията да имат за предмет пари или еднородни и заместими вещи,
активното вземане (на прихващащия) следва да е изискуемо, а задължението му (пасивното
вземане) е достатъчно да бъде поне изпълняемо, необходимо е и активното вземане да е
ликвидно, т.е. установено по основание и размер. Последиците от прихващането не
настъпват по право, а са следствие на едностранно изявление на един от длъжниците,
отправено и достигнало до насрещната страна –чл. 104, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Действието на
прихващането се изразява в погасяване на двете насрещни вземания до размера на по-
малкото и то с обратно действие, не от деня на получаване на изявлението, а от деня, в
който прихващането е могло да бъде извършено. Като способ за погасяване на насрещни
задължения, за да бъде противопоставимо на заложния кредитор, прихващането следва да е
извършено и последиците му да са се породили преди уводомяване на заложния длъжник за
пристъпване към изпълнението.
В случая активното вземане е публично по своя характер, поради което са
прихващането са приложими разпоредбите на Данъчно-осигурително процесуалния кодекс
(ДОПК). Съгласно чл. 168, т. 2 ДОПК публичното вземане се погасява чрез прихващане.
Съгласно чл. 170, ал. 1 ДОПК извън случаите по чл. 128 - 130 до образуването на
производството за принудително изпълнение на публичното вземане компетентният за
установяването на публичните вземания орган извършва прихващане по реда на чл. 166, ал.
2, когато са налице основания за погасяването му с изискуемо вземане на длъжника за
надвнесени или подлежащи на възстановяване суми от публични вземания, и по актове,
издадени от същия орган, компетентен да ги определя. Длъжникът се уведомява за
направеното прихващане. Следователно и по ДОПК за законосъобразно извършване на
прихващането е необходимо активното вземане да е изискуемо и ликвидно, т.е. да е
установено по безспорен начин, а също така и задължението да длъжника да е изискуемо и
прихващането да се извърши чрез отправяне на изявление, което се нуждае от получаване
(уведомяване) – в този смисъл смисъл Решение № 10 от 4.01.2016 г. на ВАС по адм. д. №
885/2015 г., III отд.
В случая се установи, че активното вземане на ответника по акта за установяване на
публично задължение не е било ликвидно и изискуемо до 07.08.2020г., когато е влязло в
сила съдебното решение по адм. д. № 3522/2019г. на АС-В., с което е отхвърлена жалбата
срещу издадения акт. В същото време датите, на които ответникът твърди да е извършено
прихващане – на 16.12.2019г. за Мярка СЕПП, на 29.01.2020г. за Подмярка 13.1/НР 1, на
23.03.2020г. за Мярка СПП, на 04.05.2020г. за Мярка 12/Натура 2000, на 08.05.2020г. за
Мярка СПК, на 04.06.2020г. за Мярка СЕПП, на 29.06.2020г. за Схема за плащане на
селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени
9
директни плащания (ЗДП), предхождат влизане в сила на решението, с което активното
вземане е станало изискуемо и ликвидно, поради което към тези дати не са били налице
материалноправните предпоставки за извършване на прихващането по ДОПК.
Неоснователно е възражението на ответника, че прихващането е законосъобразно, тъй като
актът за установяване на публичното задължение подлежал на предварително изпълнение.
Действително, на основание чл. 27, ал. 8 от Закона за подпомагане на земеделските
производители обжалването на издадените от изпълнителния директор на Държавен фонд
"З." или от оправомощените от него длъжностни лица актове за установяване на публични
държавни вземания не спира изпълнението им, но това има отношение към
законосъобразното образуване на производството за принудително изпълнение на
публичното вземане, каквото не се твърди, нито доказва да е инициирано, а не към
материалноправните предпоставки за извършване на извънсъдебно прихващане на публично
вземане.
Отделно от това не се установява задължението на длъжника за оторизирани
плащания по програми и схеми, за които е подадено заявление за 2019г., да са били
изискуеми към датите на твърдяното прихващане, тъй като ответникът не е доказал
плащанията по тези схеми да са били оторизирани преди 05.08.2021г., когато е издадено
уведомително писмо за кампания 2019г. с изх. № . от 05.08.2021г. на основание чл. 10б от
Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки
за директни плащания (Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2010 г., в сила от 19.02.2010 г.), още по-
малко това писмо да е било връчено на длъжника, респ. да е изтекъл срока за обжалването
му. Дори да беше установено наличие на материалноправните предпоставки за
прихващането, обаче, по делото не е доказано бенефициерът-длъжник „О. да е уведомен за
извършеното прихващане преди връчване на уведомлението за пристъпване към изпълнение
на заложния длъжник на 15.04.2021г., за да бъде противопоставимо то на заложния
кредитор.
По изложените съображения към датата на вписването на пристъпване към
изпълнение, респ. датата на уведомяване на заложния длъжник за това вписване, не е било
извършено законосъобразно прихващане на насрещни вземания между ответника Д.“ и „О.,
чиито вземания за субсидии за кампания 2019г., оторизирани от фонда, са били заложени в
полза на „И. за обезпечаване на отпуснатия от банката на „О. кредит. С вписване на
пристъпване към изпълнение върху заложените вземания на 09.04.2021г., заложеното
имущество е преминало в разпореждане на заложния кредитор (банката) и той има право да
вземе мерки за запазването му, да го управлява и да го продаде, включително с правата по
чл. 44а, ал. 1, изр. 2 ЗОЗ, ако вземането е парично – да го събере, като същото се счита
възложено за събиране на заложния кредитор с вписването на пристъпване към изпълнение
(чл. 44а, ал. 2 ЗОЗ).
В случая се установи, че залогодателят има вземания от Д.“ за неизплатени субсидии
за 2019г. по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително
плащане (СПП), Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за
климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП), Схема за обвързано
подпомагане за протеинови култури (СПК), Мярка 13 – плащания за райони, изправени пред
природни или други специфични ограничения (Подмярка 13.1/НР1 – планински райони),
Мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите“, на стойност, по-
висока от тази, за която са предявени частичните претенции по тези схеми и мерки, поради
което предявения иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 44а, ал. 1 ЗОЗ е основателен и следва да се
уважи за сумата от 325 лв., част от вземане в общ размер на 17243,52 лв. по Схема за единно
плащане на площ (СЕПП) за 2019г., за сумата от 325 лв., част от вземане в общ размер на
4057,62 лв. по Схема за преразпределително плащане (СПП) за 2019 г., за сумата от 325 лв.,
част от вземане в общ размер на 11551,99 лв. по Схема за плащане за селскостопански
практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания
(ЗДП) за 2019 г., за сумата от 325 лв., част от вземане в общ размер на 1862,90 лева по Схема
за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК) за 2019 г., за сумата от 325 лв., част
от вземане в общ размер на 17553,86 лв., по Мярка 13 – плащания за райони, изправени пред
природни или други специфични ограничения (Подмярка 13.1/НР1 – планински райони) за
2019 г. и за сумата от 325 лв., част от вземане в общ размер на 4360,65 лева, по Мярка 12
10
„Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите“ за 2019 г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 09.07.2021г. до окончателното изплащане на
частичните вземания, като се отхвърли за сумата от 50 лв., част от вземане в общ размер на
38369,46 лв., по Мярка 11 „Биологично з. (Биологично растениевъдство)“ за 2019 г., каквото
не се установява да е възникнало в полза на бенефициера „О. за Кампания 2019г.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати посочените суми, за които искът е
основателен, в полза на залогодателя „О., но по сметка на депозитаря Ч. по сметка с IBAN: .,
на основание чл. 44а, ал. 3 ЗОЗ.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, които са
претендирали такива. Ищецът „И. е доказал извършване на разноски за производството в
размер на 80 лв. – държавна такса. В производството е бил защитаван от юрисконсулт и е
претендирал заплащане на юрисконсултско възнаграждение, каквото му се следва на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, като съдът определя неговия размер на сумата от 300 лв. на
основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 ЗПП предвид фактическата и правна сложност на
делото. Съразмерно на уважената част от иска от признатите на ищеца „И. разноски в
размер на 380 лв. следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски в
размер на 370,50 лв. Ищецът „О. не е претендирал разноски за производството и съдът не му
присъжда такива. Ответникът Д.“ е претендирал заплащане на юрисконсултско
възнаграждение и с оглед осъществената в производството защита от юрисконсулт такава
му се следва да чл. 78, ал. 8 ГПК, като съдът определя неговия размер на сумата от 300 лв.
на основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 ЗПП предвид фактическата и правна сложност на
делото. Съразмерно на отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК на
ответника се дължат разноски за производството в размер на 7,50 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д.“, БУЛСТАТ ., с адрес: бул. „Ц., да заплати по предявения от „И., ЕИК .,
със седалище и адрес на управление: гр. С. в качеството му на процесуален субституент на
„О., ЕИК ., частичен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 44а, ал. 1 ЗОЗ, в полза на „О., ЕИК .,
със седалище и адрес на управление: гр. В., по сметка на депозитаря Ч. с IBAN: ., сумата
от 325 лв., част от заложено вземане в общ размер на 17243,52 лв. по Схема за единно
плащане на площ (СЕПП) за 2019г., сумата от 325 лв., част от заложено вземане в общ
размер на 4057,62 лв. по Схема за преразпределително плащане (СПП) за 2019 г., сумата от
325 лв., част от заложено вземане в общ размер на 11551,99 лв. по Схема за плащане за
селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени
директни плащания (ЗДП) за 2019 г., сумата от 325 лв., част от заложено вземане в общ
размер на 1862,90 лв. по Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК) за
2019 г., сумата от 325 лв., част от заложено вземане в общ размер на 17553,86 лв., по Мярка
13 – плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения
(Подмярка 13.1/НР1 – планински райони) за 2019 г. и сумата от 325 лв., част от заложено
вземане в общ размер на 4360,65 лева, по Мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамковата
директива за водите“ за 2019 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
09.07.2021г. до окончателното изплащане на частичните вземания, като ОТХВЪРЛЯ иска по
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 44а, ал. 1 ЗОЗ за сумата от 50 лв., част от заложено вземане в общ
размер на 38369,46 лв., по Мярка 11 „Биологично з. (Биологично растениевъдство)“ за 2019
г.
ОСЪЖДА Д.“, БУЛСТАТ ., с адрес: бул. „Ц., да заплати на „И., ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр. С., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 370,50 лв.,
представляваща разноски за производството.
ОСЪЖДА „И., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., да заплати на Д.“,
БУЛСТАТ ., с адрес: бул. „Ц., на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата от 7,50 лв.,
представляваща разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
11
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12